Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Derek Hale
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle   Сря Мар 25, 2015 10:34 pm

Слънцето изгря бавно над опожарената къща на сем. Хейл намираща се дълбоко в гората. Щом лъчите проникнаха през прозорците се събуди единственият обитател на къщата Дерек Хейл. По принцип с него живееше братовчедка му Малия и сестра му Кора но двете бяха заминали за северна Америка за  посетят някакви стари приятели на Кора при което тя беше останала няколко години. Избута лениво меките завивки на леглото и стана с нежелание. Въпреки, че животът в училището за вълшебство и магия му харесваше не навиждаше на стана рано. Още по малко пък щом се налагаше да го прави за училище. Живота е гаден и Дерек знаеше това от личен опит. И къщата го доказваше. Мина през банята за един бърз душ, облече обичайните си черни дънки, тъмна тениска и черно кожено яке. Мда черното беше любимият цвят на Дерек, подчертаваше и очите му е поне човешките му очи. Когато приемеше вълчата си форма очите му ставаха кърваво червени, някои върколаци дори го бъркаха с някой значителен алфа но това вече е друга история. Преди да излезе от къщата с тежкия куфар погледна към огледалото за да се увери, че косата му все още беше тип "току що станал от сън". Небрежния вид плюс лошото поведение. Мда бързо си беше спечелил титлата "Лошото момче на Рейвънклоу". Пътят до автогарата прекара в размисли за предстоящата учебна година. Общо взето нямаше какво друго да прави все пак беше сам, почти нямаше приятели. Макар, че още се намираха един или двама които да търпяха отвратителното поведение на Хейл.
 Премина през бариерата незабелязано. Беше една 10:00. Имаше един час докато влака тръгнеше бавно и славно към замъка. Почти нямаше дошли ученици с семействата си да се сбогуват. Щом премина бариерата веднага се качи в влака и си намери усамотено купе, захвърли с лекота куфара в единия край на купето и се просна на седалките. Може би щеше да прекара цялото пътуване сам или може би някой от дома му щеше да се появи да си поговорят за малко. Влакът потегли, а Дерек тъкмо започна да се онася когато вратата се отвори с трясък и на пода във купето падна грамаден и сигурно много тежък куфар а зад него стоеше момиче с тъмна коса и красиви шоколадови очи. И преди бе виждал тежи очи, бяха от един дом. Скочи на крака и тръгна към момичето. С лекота изправи куфара и го метна при неговия. Изгледа момичето като за миг остави очите му да се променят в червено обичайния начин по който плашеше всички. Засмя се и пак се метна на седалките.
- Чувствай се свободна, да се настаняваш. Не хапя хора от Рейвънклоу. - момчето погледна момичето, усмихна се съвсем леко и добави. - Много силно. Как се казваш?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис Куин
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle   Нед Мар 29, 2015 11:29 pm

" Не разбрам какво ми е толкова интересното, че да ме зяпат." въздъхна Ирис, влачейки ненормално огромния си и тежък куфар по коридорите на сиропиталището. Всяка година ставаше едно и също: връщаше се от училище обратно в тази противна дупка за лятната ваканция и на никого не му правеше впечатление, защото просто не им пука дали е там или някъде другаде. А на първи септември, когато се прибираше обратно Хогуътс, всички я гледаха по коридорите и си шушукаха. "Къде мислиш, че отива?" "Не знам, но надали е безопасно. Никога не съм я смятал за нормална. Винаги мълчи и е толкова студена..."  "Сякаш не ги чувам." помисли си момичето. Най-накрая стигна до главния вход и без дори да се обърне излезна от сградата. Най-накрая се маха. "Три години. Само още три години." После се качи в колата, която по-късно я откара директно на Кингс Крос. Куин отвори вратата на колата, с родилни мъки извади куфара и взе чантата в която бе котарака ѝ. 
Завървя бавно към пероните девет и десет. Отиде на стената между тях и след като внимателно се огледа "небрежно" се облегна и мина от другата ѝ стана. Така се озова на перон девет и три четвърти. Погледът ѝ обходи цялото място. Семейства се сбогуват и прегръщат, а тя седи толкова не на място, сама, с безизразното ѝ лице и студен поглед, по средата на цялата тази сърцераздирателна картина. Нищо ново под слънцето.
Най-накрая влакът дойде. Всички се юрнаха да се качват, за да запазят купета и през рамо за последно казваха довиждане на близките си. Освен Ирис, разбира се. Тя спокойно се качи и се отправи към края на вагона, за да отиде в нейното си купе, където винаги е празно. Или поне така беше за последните четири години.
След като отвори вратата, за нейна голяма изненада(което си беше явление, да изненадаш г-ца "Очаквах го" не е особено лесно) , вътре имаше момче, вероятно по-голям от нея, с тъмна коса и светли очи. Още преди тя да успее да реагира той метна куфара на рейвънклоуката върху някакъв друг (вероятно неговия) и после я погледна. За секунда очите му станаха червени, но върнаха естествения си цвят точно толкова бързо, колкото ѝ се бяха променили. Петокурсничката сбръчка леко вежди, но след миг лицето ѝ отново не показваше дори капка емоция. "Съквартирантът" ѝ се засмя и се метна на седалките.
- Чувствай се свободна, да се настаняваш. Не хапя хора от Рейвънклоу. - момчето погледна момичето, усмихна се съвсем леко и добави. - Много силно. Как се казваш?
Ирис дори не си направи труда да отговори. Просто премести погледа си настрани и седна на другите седалки до прозореца. Не беше свикнала на отворени хора. Всъщност, не бе свикнала с хора като цяло, но това бе друг въпрос. Въпросът бе, че в момента се намираше в едно и също пространство с човек, който я бе попитал нещо. А предвид факта колко труден характер е, надали тъмнокоското щеше да има нервите да измъкне отговора от нея. Най-вероятно щеше да се откаже още от първия път, както следва пътят на логиката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Derek Hale
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle   Пон Мар 30, 2015 6:17 pm

Ооо момичето беше от мълчаливите типове явно? Тези които почти не говореха за себе си, освен ако не им се налагаше. Тези които предпочитаха просто да стоят настрана от всичко и всички и просто да наблюдават. Мнението и преценката на тези хора беше много по реално и честно сравнение с това на някой който обича да приказва и е приятел със всички. Хейл харесваше такива хора, те му напомняха за самия него. Усмивката отново се появи на лицето му. Този път не беше нито престорена, нито злобна а нормална мила приятелска усмивка. Мдам Дерек Хейл наистина изпитваше и такива чувства но просто след пожара в който загинаха 96% от семейството му, както и къщата му се бе научил да не ги показва а да ги крие. След този ден лицето му винаги беше каменно лишено от емоции. Но нещо в това момиче го караше да се усмихне искрено. Изправи се и я гледаше. Изглеждаше много красива но и в същото време много крехка и силна. Все едно беше от друго измерение. Пфф още малко и сигурно щеше да я пита дали не е някой супер герой под прикритие. Мда по добре изобщо да не споменава този факт пред момичето.
- Не си длъжна да ми отговаряш ако не искаш. Аз съм Дерек.
 
След тези думи, отново върна погледа си към тавана и потъна обратно в мрачните си и извратени според някои мисли. Мислеше за миналото, за лятото, за сестра си, за вълчето си аз, за "съквартирантаката си", опитваше да си спомни дали не е беше виждал някъде и преди и дали случайно не беше говорил с нея. Но уви бяха се засичали много малко пъти за време по кратко от 5 минути. Половин час по късно вратата се отвори и вътре влезе жената която разнасяше храна на учениците из влака. Още преди да е имала възможността да напъха и огромната си количка в стаята заговори с медено гласче: " Ще желаете ли нещо деца". Чак щом ввидя количката Хейл осъзна, че е по гладен и от вълк. Изви силно и се облиза лакуму.
- Да аз ще искам шоколадови жаби и от онези вкусни кексчета. За съквартирантката ми не знам но каквото и да си взема аз ще платя.
 Щом чу това той видя в очите на пълничката жена някакъв плам. Явно си бе помислела че са гаджета или нещо от тоя род но истината беше, че Дерек просто искаше да бъде мил поне пред това момиче, беше сигурен че тя няма нито да го предаде нито пък да издаде тайните му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис Куин
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle   Вто Мар 31, 2015 10:49 pm

- Да аз ще искам шоколадови жаби и от онези вкусни кексчета. За съквартирантката ми не знам но каквото и да си вземе аз ще платя.  - "Чакай КАКВО!?'' Добре, това беше изненада. Втора подред и някак си ѝ идваха в повече. Не бе типично да бъде изненадвана, но може би бе
е поради почти никаквия ѝ опит в каквито и да било отношения с друго човешко същество. Било то добри или лоши. 
Ирис не бе сигурна как да реагира. Този вид държание бе непознато и (като имаме предвид колко е недоверчива) малко се притесняваше. Не, че добре обученият ѝ бетон, знат още като нейното лице, щеше да го покаже. Така или иначе съзнанието на момичето бе заето да преразглежда като скенер ситуацията и да реши какво ще е следващото ѝ действие. Ако откажеше щеше да е грубо(не, че много я интересуваше). Сладките още от пет години насам не я привличаха, но лимоновия сок. Обожаваше го. Последното което искаше бе да го откаже. Но от друга страна, ако приемеше...просто някак си не бе нормално. Нещата винаги са били едни и същи: не прави нищо за никого и никой не прави нищо за нея. Оправя се сама както може. "Добре, трябва просто да направя нещо, защото не искам да карам жената да стои тук сто часа." (макар, че не бе минала и минута от както всичко това ѝ мина през главата) С един лек мах на ръката рейвънклоуката посочи към лимоновия сок. След като жената кимна и леко ѝ се усмихна, полу-ирландката отвори чантата си и затърси за портмонето си. За разлика от главата ѝ, чантата беше подредена до съвършенство и все пак все още не намираше глупавия портфейл.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Derek Hale
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle   Сря Апр 01, 2015 1:28 pm

Дерек гледаше с интерес действията на момичето. Изглеждаше толкова съсредоточена във действията си, явно за да намери портмонето си или може би малка преносима бухалка с която да цапардоса момчето през лицето и да се отида да му избие всичките зъби до един плюс лицето му. Тогава като се замислеше щеше да боли много и то за продължителен период от време. Силно се надяваше да търси първото макар, че нямаше да й позволи да го направи. Преди да е успяла да направи каквото и да е извади пари и плати на жената която продаваше сладкишите и тя напусна купето.
- Моля те, аз черпя.

Докато чакаше реакцията на момичето хапваше лакомо от сладкишите които си беше взел, понеже беше джентълмен преди кексчета и на момичето, беше сигурен, че едва ли щеше да издържи докато пристигнат във Хогуорст. Малко след като се нахрани, се протегна и се загледа отново през прозореца. Вече нямаше търпение да пристигнат в Хогуорст. Да почне учебната година и да се отърве от мислите, за миналото си.

- Кой курс си?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис Куин
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle   Сря Апр 01, 2015 2:11 pm

Тъкмо най-накрая откри портмонето си и момчето в купето вече бе платило. Ирис леко въздъхна и пусна портфейла обратно в чантата, но този път се опита да запомни местонахождението му. Не искаше такива случки да се повтарят. Макар че дълбоко се съмняваше, че дори и да забрави, то пак нямаше нещо подобно да се случи. Тя знаеше, че трябва най-малкото да благодари. Можеше да се пада студения тип, но имаше обноски. Уви, не бе опитна и в показването на такива елементарни чувтсва. Куин погледна рейвънклоуеца докато си взимаше лимонадата и леко отпи от нея, гледайки в пода. Ъгх, това пътуване минаваше твърде бавно. Не трябваше ли да са стигнали вече!? (знаеше, че отговорът е не, бе запомнила пътя, а те не бяха минали дори половината) Изведнъж "съквартирантът" ѝ я попита:
- Кой курс си? 
След минута мълчание тя тихо, но достатъчно, за да я чуят отговори:
-...Пети. 
Е, това бе максимума на вид благодарност: най-накрая да му отвърне по някакъв наичин. И това бе напредък, самата тя не би си помислила, че ще отговори на каквото и да било по какъвто и да било начин. След като се сети за първия му, така и неотговорен въпрос добави (не особено по-силно) :
-И... Ирис Куин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Derek Hale
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle   Сря Апр 01, 2015 3:16 pm

"Какво красиво име" помисли си Дерек когато чу отговора на момичето, имаше хубав благ гласец. Усмихна се леко и кимна. Пети курс това обясняваше защо не я беше виждал много дори и да бяха от един дом. А и освен това, Дерек не стоеше много много в общата стая на Рейвънклоу. Стоеше там колкото да си напише домашните и да размени няколко приказки с хората които го понасят.
- Приятно ми е Ирис.

Усмихна се и продължи да гледа напред през прозореца, пейзажите се меняха бавно а пътя към Хогуорст, беше твърде дълъг а те се движеха прекалено бавно.
Не че за него беше неудобно това мълчание но не беше сигурен дали Ирис беше свикнала. Може би предпочиташе да стои сама а не сред хора. Дали й беше приятна компанията му. Хмм все някой щеше да я пита това, но за сега да продължат бавно с бебешки стъпки във запознанството им.

- Аз съм седми.

Реши да продължи разговора бавно без да бърза и да я натоварва, все пак не искаше момичето просто да стане и да си тръгне от тук като попарена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle   

Върнете се в началото Go down
 

Once apon a time.... the story about how the wolf mate the eagle

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» American horror story/Зловеща семейна история
» Hachiko A Dog's Story / Хачико (2009)
» Епизод 12 - Time After Time After Time - 14.01.2012
» never regret anything because at one time it was exactly what you wanted;;
» Successful Story of a Bright Girl (2002)

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-