Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 "Трите метли"

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: "Трите метли"   Чет Авг 15, 2013 8:58 pm

First topic message reminder :






Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net

АвторСъобщение
Алекс Колинс
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Вто Май 06, 2014 3:55 pm

- Мислех че има имаш повече доверие?
 Погледнах я. Не разбирах с какво бях заслужил да ми говори така. Съвсем забравих за питието си и я гледах. Разбирам да бях хвана първата видяна и да съм я изчукал тогава щеше да има право да се държи така и да ме заплашва, но както се запознах с нея не бях поглеждал друга.  Бутнах питието си настрани и гледах към нея с присвити очи.

- Ако сме тръгнали така и на мен не ми е приятно ако гаджето ми ми изневерява.

 Не че й намеквах нещо, но просто не ми беше приятно да се държи така с мен и да ме обвинява за нещо което не съм направил. Започвах да мисля, че не й е приятно да стои при мен. Може би вече не искаше да е с мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Вто Май 06, 2014 4:28 pm

- Имам ти Алекс, но просто ти казвам веднъж, за да знаеш, че това вече се превърна в нещо сериозно и не намеквам нищо- допълних, като забелязах какъв поглед ми вади. Отпуснах се назад и отметнах русата си коса, за да не ми пречи и го загледах с усмивка на лице. Нещо се промени. Той се промени. Сигурно го бях засегнала с нещо, но не исках да се караме, защото просто мразех да го правя и то за глупости.
- Какво има пак?- попитах и обърнах очи.
Следващото нещо ме накара да подскоча и да тропна силно по масата. Определено бяхме странна картинка- някакви двама, които едва ли не щяха да се изядат, сега щяха да се бият. Наведох се над него, а очите ми святкаха гневно.
- Не ти е приятно, така ли? Кога съм го направила? Просто те предупредих да си знаеш, а ти сега го изкара, че съм ти изневерила. Кога? Като заради теб съм сама сега. Ти си единственото нещо, което има значение за мен и аз съм тръгнала да ти изневерявам. Виж го ти!- възкликнах и седнах на стола с въздишка. Скръстих ръце и погледнах настрани в знак на протест.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алекс Колинс
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Вто Май 06, 2014 9:10 pm

- Не разбирам какво направих за да се сърдиш сега? Просто и на мен не ми стана приятно да ме заплашваш и то без никаква причина! Много добре знаеш че не бих погледнал друга след като срещнах теб!
 Обичах я със цялото си сърце, но понякога не я разбирах както всички останали жени! Какво толкова й бях казал за да се разсърди така. ДАли беше от хормоните й, или пък заради тази сутрин или пък може би заради вчера.. Заради каквото и да беше, беше просто отвратително и не исках русия ангел да се сърди.
- Бека не се сърди!

 Погледнах я със сериозен поглед и със надеждата да спре да се сърди и да ме погледне отново. Не бях сигурен дали вижда на 100% сериозния ми поглед, понеже гледаше през прозореца. Протегнах ръка през масата и хванах нейната с надеждата, да се обърне и да видя очите й.
- Моля те
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Rebekah.
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Вто Май 06, 2014 10:21 pm

- Аз исках само да ти кажа... Защото не знам как мислиш да процедираме нататък- погледнах го най-сетне. Беше толкова сладък, като се правеше на сериозен, че ми се искаше да го изям. Станах от стола си и седнах отново в скута му, като го целунах нежно по устните и преплетох пръсти с неговите.
- Имала съм мъже, които едва ли не бяха готови да умрат за мен, а следващият ден вече бяха с друга, а същите думи, които на мен ми говореха, се отнасяха за другата вече- наклоних глава на една страна и се усмихнах, а косата ми запада върху рамото му.
Взех отново бирения шейк и скоро вече го бях пресушила. Хванах го за ръката и го задърпах да стане. Оставихме парите и изхвърчахме от заведението, като го теглех с все сила.
П.П Ако искаш пиши, където искаш
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Корделиа Верласкес
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Вто Юли 08, 2014 11:24 am

Смръщи вежди още с влизането си. Както винаги "Трите метли" се радваха на множеството си клиенти, които се въртяха около тинейджърската възраст, иначе казано - предимно ученици и когато белокосата се огледа установи, че тя и директора бяха единствените посетители, които бяха над 20-годишна възраст. Като се изключеше персонала де. Физиономията ѝ се промени още повече, като ясно показваше неприязън и побърза да се изстреля към някой крайна маса и остави честта на придружителя си да ѝ донесе нещо за пиене. 
Плъзна се между учениците и когато под зоркия поглед попадна една отдалечена маса близо до прозореца, побърза да я заеме. Настани се на стола и остави връхната си дреха, а няколко ученици се обърнаха към нея. Вероятно се чудеха дали да не я поздравят или пък да я попитат нещо за някой урок ... въобще си задаваха въпроса дали да обелят думичка, но бързо бяха засечени от госпожицата:
- До утре искам домашните изрядни, иначе ще отнема по 50 точки от дома ви! - съскането бе придружено и с удряне по масата, което принуди дечурлигата да се разпръснат и да я освободят от присъствието си, макар че представителките на женския пол позабавиха крачка, когато съзряха приближаващият директор. Изплакнаха си няколко пъти очите, въздъхнаха няколко пъти и с тих кикот се отдалечиха.
- Най - после. - въздъхна госпожица Верласкес, когато отпи от бирения си шейк и физиономията ѝ коренно се промени. Изрода от преди малко бе приел доста по - меки черти, а дори и мила усмивка се опъна по лицето ѝ. 
- Как ми хрумна ли? Ами като за начало, сега като спомена за розовото, това е номер две в списъка ми! - изкикоти се Кора и в изморените ѝ очи придобиха някакъв странен блясък. Сякаш щастие пробяга през тях. - На първо място, е това, че тези лигльовци ще бъдат вкарани в пътя и вместо да витаят в облаците, ще си вършат задълженията. - погледа ѝ попадна на друг дамски кръг, който гледаше съсредоточено директора и се бяха изчервили до една като чери доматчета. Ето, ако имаше инквизиция първо нямаше да погледнат облечения в розово директор (особено ако имаше голям розова капела с пера от фламинго), второ и да го направеха щяха да бъдат наказани да висят надолу с главата заради това, че не си пишат домашните. 
Е не е ли полезно? 
- Пророчески вести. - промърмори дамата в бяло. - Прекалено често ги споменаваш. Да не са ти влезли под кожата тези нещастници? - едната ѝ вежда се повдигна за момент във въздуха, след което обаче бързо се върна на мястото си. - А иначе ти погнал ли си някого? - тялото и се измести по - напред и се приведе, за да добие разговора им по - голяма уединеност. - Не е възможно някой да влезе туко така в Хогуортс и да ликвидира едни от най - великите магьосници.... Или пък може?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sonya Letovsskaya.
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Вто Юли 15, 2014 10:36 pm

Андреа се разхождаше трескаво напред назад,опитвайки се да разреше бухналата си коса,която в момента наподобяваше на кошер. 'Точно сега ли? Защо точно сега?! Гадинка малка.' мърморше си докато подскачаше напред назад,опитвайки се в същото време да обуе дънките си. Ако майка й я видеше сега щеше да й каже 'А можеше да имаш прислужнички които да те решат и обличат,както и съпруг които да те боготвори.'. Андреа изохка. Тя бе разведена именно защото нито едното ,нито другото не  й допадна. Прислужнички които я скубят и правят дрехите й на парцали  и съпруг,оженен за нея само за да я показва напред назад като някоя порцеланова кукла. Хубаво порцеланова кукла,а не от онези ужасяващите дето нощем сигурно готвят планове как да те ликвидират преди да се усетиш. От какво бе дошла в Хогуортс й бе малко по-добре. Все още се чувстваше тотално разбита и използвана. Не бе много сигурна ,че някога щеше да заличи спомена за всичко преживяно. След като бе завършила Хогуортс  я бяха обучили за Аврор и тя смяташе че това ще й бъде достатъчно за да бъде далеч от нейното паразитно семейство,но не се получи. След като се разведе с онзи които й бяха натресли,само за да спечелят още пари от него тя реши да се върне на единственото хубаво място за нея - Хогуортс. Много от приятелите й бяха станали преподаватели,а тя бе изключително добра в познанията си за магическите животни и - воала! Слава богу,че някой бе толкова луд да убеди ръководството да я вземат. Този някой бе прекрасният й приятел Алгол Розие. Или както Ро ,както тя му казваше в ученическите им години. След няколко болезнени спъвания и падания на земята породени от това,че явно не можеш да си обуеш дънките и да се решиш едновременно,Анди най-накрая разреши косата си,която на допир бе мека като памук ,обу късите си дънки и сложи любимата си блуза с падащи ръкави. Не пропусна да се изкъпе в любимия си парфюм съставен от гардения и лилии и хукна навън като някой тинейджър. По пътя си поздрави Почти безглавия Ник ,които пак щеше да се опита да я стресне. Едно време това бе коронни му номер докато тя не му спретна  по-голям. Искаше да отиде до Хогсмийт,защото.. Защо ли? Как защо?! Най-хубавите сладки бяха там. А тя си умираше за една карамелена близалка. Да,определен поведението й не бе много 'професорско',но това си беше тя. Стигайки в магазина видя,че няколко от учениците също се бяха струпали там и щом влезе настана тишина. Анди се огледа  зад себе си и после погледна към тях с лека усмивка :
- Какво гледате все едно сте видели министъра на магията. Я по-весело. - изчурулика  брюнетката и се отправи към своята позната продавачка ,която веднага  й приготви едно пакетче със сладки и една карамелена близалка. Сигурно си мислите 'Наистина ли за това толкова бързаше да дойде в Хогсмийт,за някаква си близалчица?!' Е.. не точно. Никак даже. Същност близалката и бонбонките бяха за прикритие. Снощи Ро я бе поканил да се срещнат в Трите метли,а.. Тя си падаше по него още от какво бяха съученици. Бе сто процента сигурна,че не бе взаимно за това си мълчеше и се правеше на доста голям идиот когато бе край него. Вървейки към трите метли не спря да си повтаря 'Да беше си облякла някоя рокля! Защо пък рокля,щеше да изглежда като среща! Да ама щеше да е по-добре от тия протрити дънки!' - О,я стига! - каза си тихичко накрая. Какви бяха тези изблици сега? Да не е на 17? Тя бе заместник професор! И аврор! И можеше да бъде много,много страшна. Обаче.. сега не  й се получаваше. Щом влезе в трите метли започна да търси Ро с поглед и щом го намери тръгна към него.
- Съжалявам,че закъснях.. - започна още от далеч брюнетката, - Не можах да се сдържа. - казва,повдигайки пликчето с бонбонките и близкалката. Щом стигна до него леко се наведе  и бързо целуна бузката му. - Здрасти Ро. - измърка тихичко с извинителен тон и после седна срещу него. Щеше да има някакво празненство по-късно в селото и те май щяха да го гледат,а до тогава тя щеше да се прави на глупачка,защото дори още от сега бузите й бяха леко зачервени.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The author of this message was banned from the forum - See the message
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Чет Юли 17, 2014 5:49 pm

Озера стана свидетел на нещо интересно докато чакаше бирените шейкове. Кора така се скара на учениците и така ги заплаши, че нищо чудно тази година домовете в Хогуортс да завършеха с отрицателен брой точки. Тогава каква ли щеше да е класацията? Щеше да спечели домът с най - много отнети точки?
Той се настани след малко на стола срещу своята приятелка и колежка и се усмихна. Малко му бе неприятно, че наоколо има толкова ученици и направо усещаше няколко погледа приковани в гърба си. Сигурно на групата ученички които малко преди да се отдалечат бяха въздъхнали доволно и направили физиономии заради това, че директора им предпочиташе компанията на бялото момиче.
- Твърде често ги споменавам, защото представи си Афродита чакала дете от мен. - изрече той и поклати глава. При самата мисъл потръпваше. Та това бе извратено по дяволите! Афродита не му бе нищо повече от колежка, даже не общуваха много често. Бе женена на всичко отгоре за друг техен колега ... нещата просто не се връзваха, нямаше и как да стане. Пък и както бе казал Озера, той си падаше по нещо по -различно. - А това хич не е вярно. Просто е ... глупаво. Ако ме разбираш.
Реши обаче да остави тази тема и я бутна някъде много навътре в съзнанието си, като я натика в някое чекмедже и му лепна етикет "Не отваряй никога повече!" и се замисли над нейните думи. Всичко което казваше направо показваше колко много се е променило момичето което Крис познаваше.И , че сега пред него седеше един възрастен човек. Учител при това. И все пак негов приятел.
- Хм ... ами както винаги около Хогуортс са поставени много заклинания. Не е като по времето на Ти - знаеш - кой, но знам, че някои от учениците ни се отдават твърде много на черните изкуства. Особено Слидерин. Лелята на едно от момичетата е ... ами лидера на смъртожадните. - Крис знаеше кои са по - големите магьоснически семейства. Знаеше и повечето чистокръвни, които бяха останали. Ел беше от малкото останали чистокръвни, а благодарение на това знаеше и коя е леля и. А тя хич не се криеше и явно открито споделяше плановете си за световно господство. - Не искам да мисля, че е възможно някой смъртожаден да проникне в училището и да направи нещо на ... малките изчадия, както ти би ги нарекла.
И Крис също се бе променил. Преди самата мисъл да има толкова деца на главата би го накарал да избяга на някъде, сигурно към някой дрешник и да крещи "ИСКАМ В НАРНИЯ" , но сега ... е сега той наистина обичаше работата си. Обикновено повечето директори не преподаваха, но Озера преподаваше и дори бе взел дом Рейвънклоу. И бе доволен от това, харесваше му.
- Но това е друга тема. - повдигна рамене. - Не мисля, че ни трябва "велик инквизитор", децата са си добре. Просто такава е новата младеж. Кора и ние не бяхме по - различни. Помниш ли какви ги вършехме? Изобщо след като се запозна с мен в колко часове влезе? Сигурно за цялото онова време през което дружахме часовете са били равни на онези които преди това си посетила..общо.
В изречението на директора нямаше голям смисъл и бе безкрайно объркващо, но той бе някак си развълнуван. Спомените от миналото го объркваха и го караха да мисли за моментите когато бе пълен кретен и живееше съвсем спокойно без притеснения, а сега бе ... пълен сухар с цигари в ръка.
Отпи от бирения си шейк и извади поредната цигара. Розмерта веднага му даде пепелник, но той знаеше, че ако някой друг бе решил да запали тя сигурно щеше да го изрита навън. Много рядко търпеше някой да пуши в "Трите метли", особено, ако наоколо имаше ученици. Но сега бе пълно, но нима имаше някой в Хогуортс който не знаеше да пристрастията на директора към цигарите?
- Мислех, че харесваш деца. - започна Крис и повдигна вежда. Изражението му бе леко объркано. - По думите ти не звучи особено така ... и все пак преподаваш. Ако го правиш само зареди мен ... можеше да ми откажеш поста. Щях да те разбера. Аз самият първоначално не бях очарован като разбрах, че ще бъда директор. Но в крайна сметка се промених. Децата имат чар ... някои от тях даже мислят като възрастни. Имам предвид не по детски. И се държат доста зряло за възрастта си.
Той се оправдаваше, но защо? Искаше да задържи Кора в училището, обичаше я по един свой и различен начин. Тя му бе по - скоро като сестра от колкото като обикновен приятел. Разбираше го, или поне той смяташе така. Не искаше тя да е тук зареди него, ако това не и харесваше. Щеше да я пусне да си иде, ако тя го желаеше... въпреки, че той бе егоист и сигурно щеше да мине време преди да го направи. Първо щеше да я увещава, че ще и даде по - кротки класове и ще наеме още един заместник. После сигурно щеше да и каже, че ще и даде и стая която пожелае в което крило поиска на замъка. Щеше да направи хиляди компромиси, щеше да изрече сума думи... и накрая щеше да се предаде, защото се познаваше напълно. Знаеше какъв задник е и , че ще гледа да я съсипе по всякакъв начин, по - скоро да съсипе живота и, като я завещава да остане и после когато сигурно нищо не и е останало и вече я е заболяло глава от неговите глупости, щеше да я изпрати.
- Разкажи ми за себе си. В подробности. Какво прави през последните години. - стори ли му се или наистина, но май по лицето и пробяга притеснение. И за втори път той имаше чувство, че тя не иска да говори за миналото. За това какво бе правила през времето в което не бяха общували.

Пп: Възможно най - малоумния пост... извинявай ;д


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net
Корделиа Верласкес
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Съб Юли 19, 2014 12:10 pm

Този разговор не вървеше в добра посока и Корделиа определено го осъзнаваше, но не можеше да се изпари ей така. Всъщност, като един добър магьосник магипортирането едва ли бе проблем за нея, но това щеше да провокира още много въпроси, от които точно тази дама имаше намерението да се изплъзне. Да се хлъзне между капките като .... именно - като змия. Ето защо, въпреки полазващите я тръпки и желанието за бягство, тя запази пълно самообладание и не позволи лицето ѝ да изрази хилядите вътрешни терзания, които я побъркваха и ѝ крещяха, че пътя, по който бе поела е грешен и сега ѝ е шанса да се измъкне от цялата каша, в която се беше забъркала.
"По скоро ... не." - помисли си белокосата и прогони всеки един глас, който я подтикваше към предателство, но тя просто не бе от този тип хора. Вече се бе заела с нещо и имаше намерение да го свърши, а и държеше по някакъв свойски начин на хората, с които бе прекарала голяма част от времето си и въпреки, че едва ли бяха най - подходящата за нея компания, тя гледаше от друга гледна точка. Бе получила нещо, за което мечтаеше от доста време и сега нямаше нищо да ѝ попречи да се откъсне от него.
Семейство.
- Добре нека да оставим темата за "Пророчески вести". - измърмори Корделиа и махна с ръка, все едно избутва тази тема на разговор някое друго помещение. - Знам, че има заклинания около замъка, но как да го кажа ... въпросната "леля" започва да се мобилизира. - все още приведена напред жената намали драстично децибелите на гласа си. Разговорът преминаваше на съвсем друго ниво, който не търпеше разпространяване. Конфиденциалността беше важна в този момент. - Носят се слухове, Кристиан, а аз умея да слушам и до някаква степен това е причината да приема тази работа.
"Лъжа. Долна лъжа. Кажи му истината по дяволите, ще те разбере! Даже ще ти помогне! Спри да лъжеш докато е време!" - обади се съвестта, но това не попречи на бялата дама. Тя беше започнала и не можеше да спре преди да е си е свършила работата.
- Трябва да укрепиш училището, защото се притеснявам за безопасността на .... "малките изчадия". - към последното добави една усмивка. - Не са чак толкова противни, колкото ги изкарвам, преувеличавам малко, а и не е като да не ги разбирам, за това ще ти предложа и помощта си, защото както каза и ние не бяхме от мирните. Ти така ми развали дисциплината, че за малко щях да получа по Трансфигурация "Надхвърлящ очакванията", а винаги съм била отличничка. - поклати глава, а усмивката продължаваше да стои на лицето ѝ. За момент това варасано лице сякаш отново бе обляно от живот и показа някаква нормална човешка емоция. При това положителна. Всеки път щом си припомнеше част от приятните минали моменти ѝ се приискваше да се върне назад и отново да изпита щастието в тези мигове. Жалко, че не можеше. - Ама никога не съм се оплаквала де, с теб ми беше забавно, а и да не говорим, че беше един от малкото добронамерени и не ме гледаше по особен начин. Все още оценявам това, а нашето приятелство мисля, че е достатъчно доказателство. За това приех работата. Заради теб, заради отношенията ни и за да помогна на други подобни деца да си намерят приятели, когато се отритнати от всички други.
До сега не бе видяла някой, който да ѝ напомня за нея самата, но Кора бе от скоро на този пост и не бе опознала добре учениците си, но въпреки това си бе поставила за цел да предотврати това, което се бе случило с нея. На никого не го пожелаваше и си бе обещала да намери начин да избавя другите от натиска на съдбата. 
- Какво да ти разкажа? - кокалестите пръсти минаха през косата ѝ и се промушиха, за да достигнат тила ѝ, вяло се почеса, сякаш, за да стимулира мозъчната си дейност, но нищо от нещата, които вършеше не можеше да се впише в приятната историята, която тя търсеше. Не искаше да му казва за това, как се бе сдушила със смъртожадните, за това трябваше бързо да измисли нещо правдоподобно, което да не пробуди любопитство и съмнение у господин Озера, защото това щеше да е проблем както за мисията ѝ, така и за самата нея.
- Като за начало, щом завърших Хогуортс ме взеха на работа в Министерството в отдел Охрана на магическия ред, в часност - Злоупотреба с магии. Няколко години се занимавах с прикриване на чужди грешки, но издържаш около 3 години, след което ми омръзна и се захванах с изследвания на различни видове отвари и по едно време така се издържах. Продавах колбички с най - различни течности и малко залитнах по изследванията на Николас Фламел. - госпожица Верласкес отпи бавно от бирения си шейк, като добре обмисли какво още да разкаже. Успешно заобиколи историята за смъртожадните си приятели, трябваше просто да продължи в същия дух. Така де, този път поне не лъжеше, а просто спестяваше информация, която бе добре да си остане под секрет. - Какво още ... ? Ааа, имах по едно време приятел, ама нещата нещо не потръгнаха. В началото беше забавно, ама проблемите бързо изплуваха и така... Наще са добре. От време на време ми мрънкат да се връщам да живея с тях, явно не могат да приемат факта, че малкото им момиченце порасна. Имаш много поздрави от тях, за малко да забравя. Майка каза, че ти е пратила пуловер за Коледа и искаше да знае дали го носиш. - бялата дама се засмя някак иронично, като се присети какви грозни пуловери плетеше майка ѝ. Дрехите се получаваха грозни не заради цветовете или избродираните фигурки, а заради липсата на преценка за размер. Или ги правеше адски широки като палатки, или толкова тесни, че да ти спрат въздуха. В двата случая всеки, който бе получил подобна дреха я ползваше предимно за бърсане на прах. - Ами ти господинчо? Искам детайли особено за бебето от Афродита. - усмивката ѝ се разтегна още повече и малко след това прихна да се смее. 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Нед Авг 03, 2014 4:10 pm

Глупавата му хлапашка усмивка показваше повече от колкото трябва.
- Е кажи и , че нося пуловера. - Озера смигна заговорнически на колежката си и отпи отново от бирения шейк. Истината обаче бе, че той далеч не можеше да се напъха в проклетия пуловер... и нещото стоеше затворено в някой гардероб в къщата на родителите му.
Замисли се над думите на Кора, очите му я гледаха изучаващо, сякаш тя бе някакъв експеримент, но Крис никога не бе гледал на нея так, никога не бе гледал никого като опитна мишка ... дори бедните мишки които ползваха по трансфигурация навремето.
Явно тя никак не бе скучала след като бе завършила. За разлика от него. Едно време Кристиан имаше мечти. Лежеше край езерото на Хогуортс и си мислеше, мечтаеше всъщност, как ще стане знаменит магьосник, как всеки ще знае името му, колко силен щеше да е, как щеше да знае едва ли не всичко, старите щяха да говорят за него с почит и да казват , че го познават от дете, а младите щяха да му подражават.
- Поне явно ти е било забавно. - призна мислите си гласно. - При мен нещата далеч не се разиха толкова ... добре. Никога не съм знаел какво ще правя след завършването си. Просто исках да бъда известен. Не исках да работя за министерството, не ги харесвам особено ... просто повечето там само крякат, а в действителност не правят нищо. И тогава дядо ми явно се смили над мен и ме взе в Хогуортс, като помощник по Трансфиграция. Първоначално бях като някакъв чирак, правех всичко което ми кажат, учех бързо пък и знаех много неща , които по принцип не би трябвало да знам. Не след дълго ми повериха и някои от класовете. Първоначално с ... изчадията не се разбирахме. Сякаш бяхме от различни планети и говорехме различен език, но после намерихме общ. Нали ме знаеш, с детски акъл съм си, та се разбрахме. После когато стария професор напусна аз заех мястото му. Тогава се случи и трагедията с дядо ми...
Мъжът замълча. Тази тема както винаги му бе болна и не обичаше да говори на нея. Обичаше старецът, та по дяволите той му беше дядо. Бе наистина добър, към всички. Макар и да бе поел поста на директор едва преди няма и десет години, всички бяха заобичали старецът почти веднага .... Крис далеч обаче нямаше този късмет.
- В завещанието на моя старец бе написано, че той иска аз да поема Хогуортс, ако нещо се случи с него. Министерството разследваше случая толкова обствойно, сякаш бе невъзможно някой да иска да ми повери училище с ученици ... макар, че и аз бях на същото мнение. И въпреки опитите си да решат да назначат друг на мястото на дядо ми, се събра една малка групичка която заявиха, че ще направят всичко възможно последното желание на дядо ми да се изпълни. И предполагам успях да покажа, че... мога да се спрявя. Щом училището все още се крепи, това надявам се е добър знак.
И най – сетне Кристиан Озера млъкна. Устата му беше пресъхнала и той изпи на един дъх своят бирен шейк, повика мадам Розмерта, която бе наистина пъргава за годините си и се озова до него почти веднага, и поръча за себе си едно огнено уиски. Трябваше му нещо силно...
- Помня как дядо ми хич не одобряваше цигарите. - въздъхна вадейки поредната цигара. Отново беше окупирал разговора, но Кора не спореше, просто стоеше и го гледаше ... и то не с типичния за народа поглед „Кристиан е луд“ , а с приятелски поглед, такъв какъвто мъжът не бе виждал от години насам. - Не искаше никой да ме вижда с „моите горящи вредни пръчици“ . Сигурно, ако сега бе жив и ме видеше какви ги върша, лично щеше да ме хване и изхвърли от замъкът. Лошото е, че и брат ми е като комин... сигурно пуши по две кутии, а е само на шестнадесет по дяволите ... минал съм по този пъч, знам какво ще стане... ,но всеки трябва да допусне свои грешки и да се учи от тях. А и надали, ако му заявя да спре цигарите ще го направи ... , ако ще и самата Кралица да му заяви това, няма да го направи.
Наоколо се разнесе тиха музика, от онзи тип които те карат да танцуваш. Чиято мелодия не бе нито натрапчива, нито нахална, а просто те успокояваше и те караше да се чувстваш спокойно, на място. На лицето на директора относо се появи усмивка – предизвикателна и дяволита. Той гледаше бялата дама пред себе си. Изправи се и протегна ръка, като пълен глупак, какъвто си и беше.
- Един танц? - не, че умееше да танцува. Така де не бе нито за някое танцово шоу, но пък и не се клатеше като пингвин. Което се предполагаше, че е добре или в най – добрия случай, както казваха вече хората на почти всичко „бива“.  - Хайде, Кора... не можеш да ми откаже.
Леко се наведе напред така, че само тя да го чуе. Промълви едно „Накрай ученичките ми на реднуват, накарай момчетата да те пожелаят още повече, а ако някой каже нещо ... превърни го в жаба или просто го изпепели с някоя от твоите отвари“.

Пп: Малко, но от сърце...съдбата се смили над нас този път.  love,love 


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net
Корделиа Верласкес
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   Нед Авг 03, 2014 10:50 pm

В гласът му имаше напрежение, а думите му бяха изпълнени с болка и едновременно любов, особено когато ставаше въпрос за дядо му. Кора не можеше да остане безразлична. Съчувствие пробягна по лицето ѝ, а малко след това протегна ръката си и я положи върху неговата. Усети топлината на кожата му, а пръстите ѝ инстинктивно се свиха, за да демонстрират подкрепата ѝ. Не ѝ допадаше да го вижда тъжен - не му подхождаше. За нея Кристиан трябваше да има идиотска усмивка на лицето и планове за пакости в главата, а не чаша уиски, с която да притъпява мъката си. 
- Алек, ти си страхотен директор. Дори невероятен и е истинско чудо, че въпреки живота, който кипи в теб си станал толкова стабилен и уравновесен. Всъщност, даже съм изненадана. Очаквах училището вече да е луднало, но всичко си е на мястото. Стените на Хогуортс продължават да са си на мястото, училището функционира успешно, учениците може би са малко по - разглезени, но за това ти нямаш вина... Все пак си помисли за Великата Инквизиция. - разсмя се толкова силно, че от близките маси учениците се обърнаха, за да видят това чудо. Така де, не всеки ден човек, който стои с poker face избухва в смях. Учудени лица бяха съсредоточили вниманията си върху двамата учители и въпреки че Кора усети как погледите се плъзгат по нея, реши, че не трябва да им обръща внимание. - Дядо ти те обичаше много, а и нека не забравяме колко интелигентен и опитен магьосник бе той. Не мисля, че щеше да ти повери цяло училище, ако имаше в себе си дори капка съмнение, че ти нямаше да се справиш. Знаеш го, както и аз го знам. - протегна и другата си ръка и обви неговата в шепата си. Стисна я здраво и се приведе напред. - Справяш се чудесно. - устните ѝ се разтеглиха в топла, приветлива, изпълнена с обич усмивка, която рядко изкарваше на яве, но за Кристиан тя направи изключение. За него, заради спомените, които имаха и заради подкрепата, която ѝ бе оказал тя успяваше да пречупи "ледената кралица" и да извади на яве милото същество, което бе някога и което все още намираше кътче в нея, където да не бъде погълнато от тъмнината обвиваща душата ѝ.
Дали заради това, че я беше поразмекнал или проста негова прищявка, Озера решително се изправи и искаше от нея да танцуват. Да танцуват?! Корделиа рядко вършеше това и вероятно бе продиктувано от липсата ѝ на усет за ритъм. Харесваше ѝ да слуша музика, но само да я слуша, щом се наложеше да раздвижи тялото си на нея, задачата се усложняваше. Не, че имаше два леви крака. Не. Умееше да извърви километри без да се спъне, но от време забравяше кой крак на къде да го мръдне и вероятността да спъне някого или пък да го настъпи беше голяма и за това тъмнокосият господин поемаше огромен риск по нейно мнение.
Освен това и се случи нещо, което не бе чувствала скоро. Срам пробягна по бузите ѝ. Зачервиха се в момента, в който шепота му достигна до нея. Интимните контакти не бяха непонятни за нея, но да си мисли, че другите биха я възприели като ... дори думата привлекателна ѝ бе трудна за асимилиране. Нали знаете годините натрупана омраза се отзоваваха и като автоагресия, така че дори да бе спряла да се тревожи за мнението на останалите, то на едно подсъзнателно ниво тя не се намираше за хубава. 
Преглътна шумно и нервно огледа помещението. Вече ги гледаха. Беше странно и сърцето ѝ започна да подскача. Удряше бясно в гърдите ѝ и една кратка мисъл пробягна през съзнанието ѝ. Мисъл за човек, за когото не искаше да се сеща.
"Бен."

- Добре. - измърмори белокосата и се изправи, като в нея бушуваха толкова силни емоции, че на това бяло като платно лице започна да му избива. Пое си на няколко пъти дълбоко въздух и се опита да запази самообладание. Имаше репутация все пак и трябваше да я пази непокътната иначе онези "дзверчета" щяха да ѝ се качат на главата. В крайна сметка минутата на срам отлетя, а с нея и аления цвят, но сърцето ѝ продължаваше да бие и да и се върти онова име в главата ѝ
Положи едната си ръка на рамото на Озера, а другата остави да бъде стисната в дланта му. Музиката бе нежна, приятна, почти феерична, ако не бе изпълнявана в кръчма, но това не попречи на господина да пристъпи. Поведе я, а Кора нямаше друг избор освен да го последва. Чувстваше се безпомощна в момента сякаш нямаше глас и не можеше да откаже, но как трябваше да каже "не", когато този ден протичаше по един невероятен начин. Тя не се беше забавлявала и смяла така от доста време. От както .. 
- Разбиха ми сърцето, Алек. - промърмори тихо след като бе облегнала глава на рамото му. Знаеше, че картинката щеше да провокира любопитството на присъстващите ученици, знаеше, че най - вероятно клюките в "Пророчески вести" щяха да добият нов нюанс, но тя имаше нужда да го каже. Най - малкото, защото бе единствения, на когото можеше да се довери и единствения, с когото можеше да бъде откровена... До някаква степен. Не го бе обсъждала, а желаеше да го стори и когато усети близостта му - думите просто излетяха. 

П.П. Дамм, даже и аз имах муза да пиша, макар че нещо мелодраматично стана. Ще ме бива за режисьор на латино-американски продукции. ;д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: "Трите метли"   

Върнете се в началото Go down
 

"Трите метли"

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

 Similar topics

-
» Островът на трите сестри (трилогия)
» Форум за югоизточната част на БГ,мнениа за обекти и проблеми!
» Кой от трите да избера???
» Корея: история на Трите кралства
» Корея: история на Трите кралства

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Хогуортс и неговите околности :: Околности :: Село "Хогсмийд"-