Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Преди няколко дни

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Alaska.
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Преди няколко дни   Съб Яну 24, 2015 8:37 pm

Дочуваха се множество гласове в коридора на болницата, в която работеше Аляска. Всеки човек се чудеше едно и също - защо толкова талантливо и красиво момиче работи на това място. Винаги отговаряше по следния начин " Човек трябва да работи това, което му харесва, и това, което го прави щастлив. Та бяхме започнали... Днес беше необичайно трудоемък ден, защото имаше прекалено много хора. Не ставаше така всеки ден - множество изгаряния, повърхностни рани, драконова отрова и други. Сякаш е имало битка или атентат.
- Аляска, трябва да видиш някого на втори етаж - обнови една вещица в бяла униформо точно като тази на жената. В същия момент влезе в близката стая и не се появи повече.
- Аляска, горе на трети етаж. Мъж очаква да му бъде изваден бодил, който вече се е инфектирал и ще му донесе драконова треска- прошепна един мъж на ухото на Аляска и след това се обърна на другата страна и си тръгна. Самата Аляска държеше в себе си един дълъг пергамент и отмяташе с орлово перо всеки пациент, който беше прегледан или трябваше да бъде. Пергаментът беше омагьосан по такъв начин, че всеки път, щом бъде отметнато нещо върху него, то изчезваше и се появяваше друго на неговото място. Предстояха изключително много хора, за които трябваше да бъдат предприети някакви действия. Жената стоеше на едно място, подпряла гръб в стената и се беше загледала в списъка с ранените. Избираше по-сложните случаи по-рано и тези, които  не можеха да чакат, пред онези, които могат. Изведнъж едно редче с непознато име се появи и пишеше "Спешен случай". Това не се виждаше всеки ден. Аляска изведнъж се изстреля напред и се магипортира точно пред стаята, в която тъкмо внасяха тялото на мъжа. С един замах с пръчката беше подготвено удобно легло за ранения и в същото време леглото беше и маса.
- Излезте - каза бързо Аляска и всички я чуха и го направиха. Тя се доближи до мъжа и премахна горната част от мантията, като я изгори с безвредни пламъци. Някакво желязо се беше впило много близо до сърцето. Тя замахна да го извади, но мъжът започна да се гърчи и пищи от болка. " Не съм срещала подобно нещо. Ако се опиташ да го извадиш, то се забива още повече. Мисля, че се сещам как да го извадя". Жената замахна с пръчката си и започна да прави сложни знаци с нея във въздуха така, че започна раната да свети в странна светлина.Изведнъж толкова рязко дръпна, че желязото излезе и падна в едно шишенце, което преди милисекунди го нямаше. Запушалката веднага си намери мястото и се запечата само. Точно след секунда Аляска капна върху раната точно три капки от тъмнорозова отвара. Замахна с пръчката си и произведе силен бял лъч светлина. В този момент раната се заши с парите, които се бяха превърнали в шевове, а след това кожата се залепи с магията. Шевовете щяха да изчезнат веднага след залепването, като излекуват всичко по пътя си нагоре - изпаряваха се.
- Енервате! - каза момичето. Мъжът отвори очите си и я погледна. - Кажи ми какво се е случило с тебе! Имаш късмет, че оживя една от най-сложните операции.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шейн
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Нед Яну 25, 2015 1:59 pm

Последното което Шейн помнеше преди да се събуди на операционната маса бе сбиването с няколко от останалите Смъртожадни, понеже не можеше да търпи отношението им към момичетата в бара си. Факта, че те бяха чистокръвна а момичета даже не бяха вещици не значеше че ще търпи това отношение. Все пак те той а останалите бяха нарушили споразумението - могат да се събира в бара ако се държат прилично с персонала и клиентите. Другото е това беше начинът на прехрана на тъмнокоското.

 Спомни си как желязото се озова в гърдите му, а следващото нещо което видя беше нея. Същото момиче което беше спасил преди няколко години. Същите очи и същата коса. Не се беше променила много освен, че беше станала един от най добрите лекари в болницата за магьосници. Смъртожадният се подсмихна леко и се изправи в седнало положение, огледа се наоколо - всичко му се виждаше леко замаяно все още но ефекта щеше да изчезне скоро.

- Ами сбих се и това е. Няма драма. Нито съм крал булка, нито пък нещо друго. Просто се сбих с едни хората които си го просеха и не видях, че единият ми заби тази проклетия в гърдите и ми развали прекрасният тен който бях хванал от почивката си.

 Мъжът се засмя леко и продължи да гледа момичето, спомените от първото им запознанство все още се въртяха из съзнанието му като на кино лента. Разбира се тя не знаеше кой е той понеже тогава той носеше маска.

- Благодаря спасила си ми живота. Казвам се Шейн между другото.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alaska.
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Нед Яну 25, 2015 8:56 pm

Аляска погледна преценително момчето." Какъв ли ще е бил този бой, че да му забият такова желязо толкова близо до сърцето? Все пак толкова черен предмет не се среща под дърво и камък и единственото му предназначение е да убие" - размишляваше момичето и гледаше в ръцете си, които бяха изцапани с кръв. Постави пръчката си на шкафчето, което се намираше в близост до леглото - операционна маса. След това, докато го слушаше, тръгна към мивката и пусна водата. Взе някакъв препарат, който лесно отмиваше кръвта и се разтърка с него. След това се обърна и хвана шишенцето. Бавно го премести от масата и го вдигна с току-що взетата си пръчка във въздуха на светлина. Парченцето вътре шаваше, сякаш искаше да се върне на предишното си място и да продължи със своята отвратителна манифестация. Аляска вдигна вежда и погледна към Шейн, поне така твърдеше, че се казва. След това постави шишенцето в левия си джоб и се доближи до момчето. Вдигна лявата си нежна ръка и я постави върху гърдите му на мястото на раната, от която имаше малък белег вече. Може би щеше да изчезне окончателно. Всичко беше възможно.
- Без да е нахално, но искам да те попитам - с немагьосници ли се би, или с магьосници? Защото е малко странно, ако не използваш магия при магьосниците, а немагьосниците автоматично отпадат, защото никой немагичен тип не може да притежава такъв опасен предмет - изстреля добре прецененото си мнение жената и след това добави - Пулсът ти е в нормата, значи сърцето е добре.
След това другата ръка се присъедини към предишната и започна да се движи по гърдите му.
- Може би ми дължиш поне малко обяснение, защо си се бил без магия. Все пак ти спасих живота - усмихна се тя и продължи- Дишането е добре - белите дробове не са засегнати. Всичко е наред. Ще можеш да минеш през партера, за да получиш бележката, в която ще бъде записано всичко нужно. Иначе си в перфектно здраве.
Аляска извади от джоба списъка с пациентите, а след това извади и перото, като зачерта спешния случай грижливо. След това разгледа от горе до долу и видя, че няма спешни случаи, което означаваше, че може да отиде и да хапне нещо.
- Шейн, нали така беше? Мога да те изпратя до долу, ако нямаш нищо против - лъчезарно се обърна лекарката към мъжа.- Много се извинявам за горната дреха, но трябваше да я премахна, а не се сетих по-бърз начин от този да я унищожа. Надявам се, не се сърдиш?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шейн
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Нед Яну 25, 2015 9:15 pm

Смъртожадният се усмихна леко докато слушаше обясненията на докторката и въпросите й. Гледаше право към очите й, имаше странното чувство, че са минали векове от последната им среща. Стана от леглото и се протегна няколко пъти. Мястото където тя го беше докоснала пареше, но му харесваше. Отдавна никой не го бе докосвал без после да се отвращава или отдръпва от него.

- Сбих се с магьосници. Превишиха правата си в бара ми и злоупотребиха с гостоприемството ми. Но това не е нищо ново за мен. И преди съм се сбивал и с немагьосници, магьосници даже и със собствените си колеги.

 Докато вървяха надолу към гишето или рецепцията или там каквото беше за да си вземе необходимите неща Шейн погали нежно бузата на момичето внимателно и се усмихна. Радваше се, че този път в очите й няма страх и сълзи а само приятни емоции.

- Имаш красива усмивка. А колкото до блузата споко не е проблем и без това на връщане ще мина първо през нас преди да отида на бара. Знаеш ли беше много приятно да ме докосваш. Ще взема да се тръшна на смъртно легло че да го направиш пак. - Мъжът се засмя леко и погледна към лекарката. Очакваше все момент тя или да го зашлеви или просто да избяга от него с думите "Имам спешна работа върви си сам". Факта, че нито едно от двете не се случи успокои Шейн и той хвана ръката й докато вървяха. - Ами понеже в бара бяха сервитьорките ми. А те са немагьосници. И без това са достатъчно изплашени от типовете които идват. Често се случва да гоня пияни клиенти и да защитавам момичета в беда.

 Щом стигнаха до асансьора. Мхм даже и в болницата за магьосници имаше мъгълски уреди както и в министерството също, всичко това беше за улеснение на работещите. Шейн натисна копчето, щом вратите се отвори направи път на дамата за да влезе първа. След затварянето на железните врати натисна съответното копче и се обърна към нея.
- Как реши да станеш лекар?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alaska.
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Нед Яну 25, 2015 9:51 pm

Аляска вървеше и с нищо не издаваше какво си мислеше или какво отношение имаше тя към всичко това, което чуваше, но вътре в нея всичко се забиваше като пирон. "Явно си доста агресивен, щом и преди си се сбивал, но няма значение. Това не ме касае. Важното е да си добре и да те излекувам" - повтаряше си тя и вървеше напред, като кимаше на думите му, за да не проличи някакво повече от неутрално мнение. И все пак се случи нещо необикновено. Докато вървяха към асансьора, нещо докосна бузата на момичето. Очите и' се извъртяха любопитно по посока на "дразнителя" и остановиха, че това е само ръката на Шейн, който беше погалил съответното място. Започваше да се обърква - какво ставаше тук. Сега трябваше  бързо да реагира - да не показва, че и' е харесало много, защото повечето мъже си мислеха, че една жена, като покаже малко повече, е някоя уличница, а ако не покажеше нищо, той щеше да реши, че е сгрешил някъде и момичето да го постави в неудобна ситуация. Затова тя реши да покаже нито повече, нито по-малко, като се усмихне и каже:
- Внимавай, Шейн! Колегите ми ми залепиха етикет "Работохолик". Не искаш да разваляш тази репутация, нали?
Следващите думи на мъжа обаче хвърлиха Аляска в музиката. Този път я хвана в крачка, беше удар под кръста. "... да ме докосваш"... Веднага на лицето на жената се появи руменина, която въпреки широката усмивка не успя да прикрие и тя обхвана бузите и'. Какво ставаше с нея? Нима щеше да се даде така лесно? Да, беше чаровен, но чак пък толкова, че да се изчервява от комплиментите му? Може би да, но веднага трябваше да се вземе в ръце!
- Благодаря - промълви тихо и едва доловимо тя и се обърна към Шейн, който натискаше копчето на асансьора. Те се понесаха из сградата. И ето го този въпрос, на който тя вече беше уморена да отговаря. Вече и' беше писнало или поне така смяташе преди той да и' го зададе.
- Майка ми винаги е харесвала тази професия и аз исках да... да... Не знам как да го кажа. Може би да я накарам да се гордее с мен, а и харесвам тази професия. Тук се чувствам като значим човек и да помагаш на някого другиго е страхотно. Имала съм случаи, в които хора са идвали при мене с отрязани крайници и неможещи да говорят. Лицата им, след като им помогна, са вълнуващи и изпълващи с радост. Винаги съм обожавала това. Да ми кажат "Благодаря".
Момичето наклони главата си на една страна и погледна надолу, като изведнъж се затвори в себе си и се замисли. Внезапният и до болка познат удар я накара да се опомни и да излезе от асансьора. Приближиха се до жената, която отговаряше за изписванията. Аляска подаде бележката и се обърна към Шейн, като го дръпна настрана и го заведе в малка стаича, точно до входа на болницата.
- Искам да ти дам тази бележка. Отиди до Диагон-али и вземи тези неща. Казвам ти го, защото не съм сигурна дали съм те излекувала напълно и имам съмнения, но само това. Възможно е да е отровена кръвта.- тя извади дребна синя бележка и разтвори ръката му, пъхайки я вътре- Не трябва никой да знае, защото болницата не позволява "експерименти" с пациентите, а това според мене не е експеримент, но те го водят за такъв. Не ме разбирай погрешно - мога и да не го правя, но искам да те излекувам напълно. Мога да ти обърна внимание след два часа. Потърси ме в Операционна част 1 на 3ти етаж.
След това Аляска излезе бързо и се запъти към пациентите с аленочервено лице.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шейн
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Нед Яну 25, 2015 10:13 pm

Шейн се усмихна, докато гледаше момичето как се отдалечава. след толкова години не си я представяше точно така но се радваше, че е станала силна и самостоятелна жена. Вече знаеше, че наистина си е заслужавало тогава да рискува живота си и да я спасява от сигурната смърт. След като излезе от болницата погледна към малката синя бележка която беше получил и се зачете в нещата които трябваше да намери. Магипортира се на Диагон-али и започна да издирва нещата.

 След близо час и половина търсене намери всичко от малката синя бележка, остана изненадам колко много неща е успяла да побере на толкова малко късче хартия. Реши този път да отиде пеш до болницата за да мине по бързо останалото време докато се срещне отново с младата лекарка. този път беше решил да й каже, цялата истина пък след това каквото щеше да става. Дори и да не искаше да го види повече Шейн щеше да продължи да идва да я вижда за да се увери, че всичко с нея е наред.

 Влезе в болницата и се огледа за да с увери, че никой не го следи. Все пак имаше повече врагове отколкото приятели по този свят. Човек трябва да е предпазлив особено когато е ранен. Не че беше останало много от раната му съвсем малък белег който да му напомня да бъде внимателен. Качи се пеш до третият етаж и започна да търси операционната. След дузина неуспешни опита - бинго точната врата за точната стая с точното момиче в нея. Влезе тихо вътре и покри очите й. След което седна на масата срещу нея като остави необходимите неща до себе си.
- Ето всичко от списъкът. Макар, че се съмнявам да се необходими. Сигурен съм че си ме излекувала напълно. 
 Шейн гледаше към лекарката докато тя правеше бог знае какво от всички тези неща и си мислеше дали точно сега да й каже или след като си свърши процедурата. Пое си дълбоко въздух и заговори тихо.

- Радвам се че си станала силна и отдадена на работата си Аляска.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alaska.
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Нед Яну 25, 2015 10:58 pm

Часовете изминаха много бързо не защото беше забавно, а просто имаше прекалено много работа наоколо. Въпреки това и' беше забавно да лекува. Момичето се радваше. Тръгна към уредената зала, в която щеше да направи процедурата за проверка на кръвта. Сега оставаше само той да дойде. И съвсем скоро и той беше тук. Постави продуктите на масата и седна срещу Аляска. Тя се усмихна чаровно и извади пръчката. Беше поставила един котел, който вреше. Изведнъж тя се спря след думите му. Те звучаха толкова рязки и неочаквани, че тя изпусна един от бурканите, които бяха пълни с жабешки вътрешности. Той падна на земята, разпръсквайки се на милиони парченца, а вътрешностите се разлетяха наоколо, наред с водата, в която бяха поставени.
- Шейн... Никога не съм споделяла как се казвам- каза след малко момичето с хладен тон. Тя трепереше цялата, а лицето и' беше снежнобяло. Но това не я притесняваше - притесняваше я това, че той се изрази по този начин. Явно я познаваше от преди доста време и сега я виждаше отново. Сигурно беше просто някой пациент, който се връща след оздравяването си, за да я види, но тя щеше да запомни това лице и име. Въпреки това тя не знаеше и не си спомняше. Това ни води към единственото обяснение - старият и' живот. Предполагаше се, че момичето изглеждаше странно отстрани, но ако хората знаеха какво се случва в главата и', щяха да разберат веднага. Последва замах с пръчката и вътрешностите се събраха във вече поправения буркан. Момичето дръпна лявата ръка на момчето и си набеляза една вена.
- Извинявай, Шейн, но ще те заболи малко. Не искам да го правя по немагьосническия начин, защото е по- отвратителен, а  и е с игли.- тя хвана нежно ръката му и насочи пръчката към вената. Замахна рязко и оттам бликна кръв. Беше малка струйка и лека драскотина, но все пак се почувства по лекото едва доловимо треперене, че го е заболяло. Реакцията беше мигновена. Поредното шишенце беше на мястото си и чакаше кръвта. В същата милисекунда се запечата и се постави на масата, а раната се самоизлекува. Ръката му беше нацапана с няколко капки кръв.
- Извинявай отново. Просто се разконцентрирах.- тя мина с пръста си на мястото на капките, които изчезнаха.- Сега остава да направя отварата и ще разберем дали си заразен с нещо, или не. Но първо ми кажи откъде ме познаваш
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шейн
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Нед Яну 25, 2015 11:18 pm

Хвана нежно ръката й за да задържи погледа й към него кръвта и отварата можеше да почака малко. Че дори и да беше отровен това не значеше, че ще умре в следващите 20 или 30 минути. Това отнемаше повече време.

- Не е необходимо да се извиняваш. Аз трябва да се извиня, че е раз концентрирах. Срещнахме се за първи път преди няколко години през една лятна вечер. Смъртожадните дойдоха у вас а аз бях с тях. Знаех, че ще те убият след като отведат родителите ти. - Черният магьосник пусна ръката й но продължи да я гледа в очите, докато й разказваше картината от съответният ден се рисуваше наново в главата му все едно се случваше сега. Писъците и виковете на отведените родителите, страхът в очите на момичето. А той просто стоеше отзад криейки се зад маската си и се чудеше какво да направи. Не искаше това невинно момиче да умре просто не беше честно. Докато си припомняше това Шейн стисна силно ръцете си. - Аз бях там на обучение. Въпреки, че беше наредено да те убият не можех да го позволя. Ти беше и все още си едно невинно и добро момиче, което не заслужава такъв край.

 Стана бавно от масата и тръгна да обикаля напред назад из стаята търсейки точните думи как да продължи разказа си. Имаше толкова много да й казва за онази вечер. Но знаеше, че има и един нейн въпрос на който той не може да отговори - а именно това къде са били отведени родителите й. Така и не му казаха това останалите му "дружки". Просто му бяха казали, че е секретна мисии и нямал право да знае повече от това. Прокашля се леко и се наведе, обра парченцата от счупения буркан. Постави ги настрани като задържа едно парче - играеше си с него и печелеше време. Вече не смееше да погледне момичето в очите.

- Изведох те от къщата докато другите не гледаха и те оставих на безопасно за теб място. Ти така и не разбра кой съм защото бях с маска. А аз не очаквах да те видя тук. Но се радвам, че се срещнахме. Радвам се, че си продължила напред и си станала прекрасен лекар който да помага на хората и на отрепки като мен.

При последната част мъжът се засмя леко, стисна парчето стъкло в дланта си докато не усети позната лека но сладка болка. Пусна окървавеното парче стъкло и се загледа в окървавената си длан. Погледна отново към момичето.

- Ако имаш някакви въпроси?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alaska.
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Пон Фев 02, 2015 9:48 pm

Момичето започна да трепери. Не искаше да чува това. Всичко беше неочаквано. Значи той я познаваше. Как така?! Тя не си го спомняше! Разбира се, че помнеше някакъв мъж, който я беше спасил от всичко, беше и' помогнал да се измъкне от лапите на смъртожадните. Не, след толкова години... Откъде можеше да бъде сигурна, че това е той и защо трябваше да му вярва! Та той се оказва, че е смъртожаден ! Те са едни от най-ужасните твари на света. Въпреки че никога не обиждаше никого и не говореше против никого, най- много тя мразеше смъртожадните, защото те причиняваха толкова много болка и то заради удоволствието от убийството, а не защото се налага или е поради самозащита. Толкова хора са влизали в Св. Мънго заради тях. Аляска потрепери още веднъж. Не искаше да чува това. Отдръпна се назад, сякаш той беше тежко болен и изключително опасен. Като се допря до стената, падна надолу и седна на пода с поглед, който беше забит в краката на масата. Очите и' бяха широко отворени и не виждаха масата, а се простираха доста по-далече, отколкото можеше да се определи. Съзнанието не беше тук- то се беше пренесло в онази малка, окъпана в лунна светлина, кухня и във внезапния взлом, който беше отнесъл родителите и'. Изведнъж две чувства експлодираха в нея - гняв и надежда. Момичето се изправи и тръгна към мъжа.
- Къде са родителите ми? Кажи ми!- гласът и' трепереше подобно на цялото и' тяло. Чувствата я обзеха и не можеше да се контролира.- Защо дойдохте? Какво искахте от нас? Защо не спаси и тях? Какво толкова съм направила, за да не умра?
Огромният набор от въпроси се изстрелваше от устните и' и се забиваха в съзнанието на мъжа.
- Всъщност, няма значение. Със сигурност са мъртви - от очите и' закапаха сълзи.- Трябва да си вървиш! Сега!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Шейн
Смъртожаден
Смъртожаден
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Пет Фев 20, 2015 4:50 pm

Шейн гледаше към момичето и не знаеше какво да отговори на въпроса й. Въздъхна леко и стана от мястото си, отиде до нея бавно и я вдигна от земята нежно, занесе я и я остави на масата на която досега беше стоял самия той. Изтри нежно сълзите й. Прокашля се леко и се отдръпна назад.
- Наистина не знам какво се е случило с родителите си. 
Отдръпна се и тръгна към вратата. Обърна се и я погледна за миг, въздъхна леко не предполагаше че Аляска ще реагира така остро но и не беше очаквал тя да го приеме с отворени обятия или пък да му благодари, все пак той бе един от тези които бяха отвлекли родителите й. Много му се иска да беше успял да спаси и родителите й но ги бяха отвели прекалено.

- Щом толкова държиш да си тръгна хубаво. Няма да ти преча.

 Излезе от стаята и тръгна надолу по стълбите, докато слизаше надолу усети болка и се хвана за гърдите дишаше тежко но въпреки това не се спря. Щом излезе от болницата тръгна към "Продъдения котел" за да може да влезе в мъгълската част на Лондон, да отиде в бара си.

 Щом излезе от "Продъдения котел" тръгна по тесните мрачни улици. Спря пред сградата с надпис "Midnight bar" влезе вътре, поздрави мило сервитьорките и мина зад бара като се обърна към момичето с думите.
- Някакви проблеми имаше ли докато ме няма?

- Не спокойно. Вече си по добре нали? Онези не се върнаха повече след като ги изгони?

- Радвам се.

 Смъртожадния взе, една бутилка уиски и една чаша, намигна на момиче и се качи на мястото си горе. Отвори бутилката и си наля чашата, в съзнанието му плуваха спомените от разговора с Аляска а болката в гърдите му се увеличаваше все повече и повече
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Alaska.
Магьосник
Магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   Нед Фев 22, 2015 10:57 pm

Момичето се опита да се окопити. Не знаеше на кой свят е. Шейн си тръгна така внезапно, че тя дори смяташе всичко станало за един сън. Действията - прекалено бързи, че Аляска не можеше да свърже разплетените нишки на разговора, който проведе със смъртожадния. Единственото нещо, което сега знаеше, бе, че трябва да го намери и да му даде лекарството. Може би беше ядосана, дори и уплашена, но никога не би подминала някого, който се нуждае от помощта и'. Момичето перфектно знаеше, че след такава битка със сигурност има някаква отрова, която или се задейства веднага след пронизването и в повечето случаи е смъртоносна, или действа бавно и мъчително, докато човекът сам не се отърве от мъките си или не умре от огромната болка. Взе шишенцето и излезе от стаята. Погледна часовника си и започна да се озърта наоколо, като че ти той я чакаше зад някой ъгъл, но, уви, него го нямаше. " Мисли, Аляска, мисли. Къде може да е отишъл?Може би беше на място, което не искаше да бъде намерен?" - мозъкът трескаво работеше и започваше да отхвърля възможностите една по една за части от секундата - " Единственият логичен вариант, който беше останал неотметнат, беше този - той да се намира в бара. ДА! Как не се сетих по-рано!". Жената се изстреля като изтребител по стълбите на болницата, като прехвърляше по три стъпала наведнъж. След едва половин секунда се оказа на рецепцията на болницата.
- Клеър, ще изляза за малко. Моля те, прикривай ме. Ще остана допълнително после.- избърбори набързо и остави пергамента, който беше предназначен за пациентите.- Един от пациентите ми излезе и все още не е излекуван. Чао.
Лицето на жената изглеждаше неприятно изненадано, но тя просто кимна, а Аляска се завъртя и изчезна. Не знаеше кой точно бар, но имаше малко от кръвта му и можеше да го намери. Замахна с ръката си и си помисли магията, която щеше да използва, за да намери момчето. Всъщност тази магия беше специално разработена от Медицинските работници, за да намират парченца от някакви оръжия в тялото на жертвата. Движението беше рязко и едва забележимо за мъгълите, които минаваха покрай нея. След миг се почувства дърпане и момичето тръгна по посока на силата, която я влечеше след себе си. След около половин час се спря пред някакъв бар и влезе без да мисли какво може да и' се случи. Затвори вратата и се огледа. Беше пълно с хора, някои от които танцуваха, а други пиеха на бара. Аляска почука три - четири пъти с нежните си ръце върху мраморния плот и погледна сладкия браман.
- Извинете, къде мога да открия Шейн? Мисля, че работи тук- промълви меденият и' гласец и се усмихна лъчезарно, като с едната ръка чертаеше някакви форми върху мрамора, а пръстите на другата облиза едва доловимо.
- Горе е, в кабинета си!- обяви полуочарованият полуучуден барман.
- Благодаря!
Момичето бутна вратата, която и' бе посочена от момчето и се заизкачва по някакви стълби. Не виждаше почти нищо, защото в стълбището нямаше никаква светлина.
- Лумос - познатото заклинание, което караше върха на магическата пръчка да се запали. След няколко минутки бутна тежка желязна врата и влезе в стая, малко по-малка от рецепцията на болницата "Свети Мънго". Очите на момичето паднаха върху едно пребледняло лице, което се наливаше с уиски.
- Боже!- прошепна Аляска и остави чантата си да падне долу. След това извади лекарството.- Шейн, извинявай за реакцията ми в болницата.
Момичето падна на колене до стола му и премахна ризата му за пореден път. Извади отварата и капна няколко капки от нея върху гръдите му, а останалата доближи до устните му.
- Ще трябва да я изпиеш. Не изглеждаш добре!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди няколко дни   

Върнете се в началото Go down
 

Преди няколко дни

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-