Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
По пътеката 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
По пътеката 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]
По пътеката EmptyСъб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур

» Разпределение (РП)
По пътеката EmptyВто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър

» Разпределителен тест
По пътеката EmptyПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър

» Заети ликове
По пътеката EmptyЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър

» Before 1 week
По пътеката EmptyСря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд

» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...
По пътеката EmptyПон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд

» Спам на воля :)
По пътеката EmptyПон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт

» №007
По пътеката EmptyСря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow

» Liam Shadow
По пътеката EmptyСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow

Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 27 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 27 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects

Share
 

 По пътеката

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
Кристиан Озера

Профил
ПисанеЗаглавие: По пътеката   По пътеката EmptyЧет Авг 15, 2013 8:55 pm

По пътеката Forbidden%20forest
Върнете се в началото Go down
https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net
.romanova
Не магичен тип(Мъгъл)
Не магичен тип(Мъгъл)
.romanova

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyПон Окт 21, 2013 11:55 pm

Да се вмъкне в Хогуортс? Сериозно ли от къде й бе хрумнала тази налудничава идея? Дори самата тя не можеше да си обясни, какво правеше. Може би всичко бе просто липса? Нужда от това, да види някой близък или просто имаше нужда от това, да види това, което не бе получила.. и тя май не беше сигурна. Не беше сигурна и преди няколко часа, когато се бе промъкнала във влака. Определено, знаеше колко много правила бе нарушила, та тя беше .. как беше онази дума, която майка й използваше..  А да „мъгъл” ... определено мястото й не беше тук, но всеки си имаше някаква нужда.Но сега на къде, за да се скрие от всичко останало, се бе озовала на място, което определено не й харесваше особено. А бе дошла просто, да намери вуйчо си.. колко трудно можеше да е това ?
Но разбира се както винаги мисията май се оказваше невъзможна. Както винаги за нея  думата правилата не съществуваше. Навлизаше все по - навътре ,а в гората ставаше все по тъмно ,по земята се стелеше гъста мъгла ,а тя действително вече  не можех да видя къде стъпва , за това въпреки, че не знаеше къде отива вървеше бавно и внимателно на пред ,напрягайки очите си ,само и само да не се спъна някъде .  
Малко по - малко почваше да се замисля ,дали щеше да може да намери обратния път , така де надяваше се да го намери..и когато вече не се разхождаше никой по коридорите да се вмъкне и да намери Антъни. Да именно заради това бе всичко това.. Въпреки ,че до сега не се беше губила ,но просто в този мрак и мъгла можеше да се случи всичко ,чу някакво виене в далечината ,а след като продължи напред ,чуваше как  нещо шуми в храстите и застана на място. Осети как тръпки ,започнаха да побиват тялото й и как пръстите й се свиха ,молейки се да е някое зайче или някоя лисица ,въпреки че не й се вярваше тук да има такива...


Върнете се в началото Go down
Vishous
Преподавател
Преподавател
Vishous

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyВто Окт 22, 2013 1:45 am

Всички пиеха, ядяха, смееха се и общо взето празнуваха откриването на новата учебна година, когато Филч влезе с онова смешно подтичкане, а полумъртвата му котка се влачеше тромаво след него. Запъхтян, едва успя да каже, че бе видял някой да се промъква в забранената гора, а още по-лошо стана, когато разбраха, че всички ученици бяха тук. Учителите ги изпратиха по стаите им, решили да намерят великата заплаха, която се бе промъкнала в двореца, а за капак на всичко развалиха и вечерта на Старк, който спокойно си подпиваше и нямаше никакво намерение да гони сянките, които ония изкукуфелник бе решил, че е видял.
След като се разпределиха на няколко групички, заедно с по едно куче, учителите тръгнаха из гората, готови да обикалят цяла вечер, докато не намерят натрапника. Някои вече се бяха наплашили, други вървяха решително напред, трети като нашия любим учител, се поклащаха замаяно напред, радвайки се, че поне имаше кой да ги дърпа – горкото изтормозено куче. Все пак не се зореше много, вървеше си кротко и душеше земята, докато не усети някаква миризма и не се залая. Всички се втурнаха в една и съща посока, като само умния булдог на Тони минаваше през най-ужасните храсти и ниски дървета. На няколко пъти го събори на колене и дори не го изчакваше да се изправи, като продължаваше да тича, а тъмнокосия да ръси псувни и клетви по него, опитвайки се да го спре.
Със закъснение от цяла минута, най-накрая се появи в центъра на купона, където вече имаше поне десетина учителя, наобиколили нещото, промъкнало се в територията на замъка и дори сочеха заплашително пръчките си към него. Кучетата лаеха злобно, а нашата прелест все още се опитваше да се вдигне от земята, като гледаше недоволно към „водача” си, който също се беше разлаял. Тия животни сякаш не разбираха от дума. Не можеше ли да тръгне спокойно … а и какво му лаеше сега, сякаш не беше разбрал, че са стигнали.
- От толкова юркане изтрезнях – сепна се недоволно преподавателя, но животното дори не му обърна внимание – Ще видиш какво ще ти е на теб, ако ти спрат водата – заплаши го едва ли не, като сравни любимото си уиски с водата … и двамата не можеха да живеят без своето.
Изтупа дрехите си, като се опита и да пооправи скапаната мантия, която се бе увила около тялото му като пашкул. Тая глупост никога повече нямаше да я облече, но след като приятеля му стана директор, обеща да направи няколко промени и очевидно официалното облекло по време на празниците ставаше задължително дори и за Старк. Някак си не му харесваше тази идея, но реши да го уважи поне веднъж. Сега обаче, след като всичко си влезе в реда, избута грубо колегите си, така че да застане в направения от тях кръг и да успее да види голямата заплаха, която грозеше учениците.
- Ани! – възкликна весело, сякаш нямаше нищо странно в това, което се случваше и просто се метна на врата й, като леко залитна и за малко да я съботи на земята – Ама не бъдете такива злобари де, на гости ни е дошло детето – разпореди се пак, като получи няколко недоволни погледа от все още ядосаните учители, на които не обърна чак такова внимание.
Върнете се в началото Go down
.romanova
Не магичен тип(Мъгъл)
Не магичен тип(Мъгъл)
.romanova

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyВто Окт 22, 2013 2:31 am

Ани гледаше и не можеше да повярва, ама те наистина ли всички те? Боже толкова ли ги беше страх от нещо, което може да се промъкне тук. В действителност, може би , след като тя най – обикновения човек, можеше да се промъкне тук, какво пречеше на някой друг да го направи. Не смееше да каже нищо, но определено очите й шареха наоколо, търсейки едно, единствено лице, но не го виждаше, може би бе прекалено заета да брои всички учители, а не да търси точно онзи определен, заради когото бе дошла и бе нарушила колко може би повече от десет правила? Докато търсеше точно онези две очи, момичето си мислеше, за миналото, за всичко което се бе случило, за скандала с майка й, семейството й. Но единствения, който така й не я остави притежаваше именно онези две очи, които търсеше така умело сред морето от лица, който я бяха обградили, а тя не смееше да каже нищо... Какво можеше да каже?
Дойдох да търся вуйчо ми, защо? Ами защото пропилях живота си, но гордостта ми не позволява да си призная, че именно тази гордост ми изяде живота. Не, в никакъв случай не можеше да каже това. Тя дори на Тони не искаше да казва какво се е случило, просто щеше да му каже, че му е дошла на гости, да го види, че й бе липсвал наистина много... да това наистина си беше самата истина, поне последното, а останалото.. е можеше да спести скандала с псевдо гаджето..да не намираше думи да го обясни по друг начин, просто понякога хората не са това, което изглеждаха и определено имаше хора и хора.
Но това съвсем друга тема на разговор. Нека се върнем на онзи момент, в който се намирахме и начина, по който се взираха колко чифта очи? Дори и тя не можеше да ги преброи или просто й бе прекалено тъмно? Надали просто не си правеше труда да го направи. Аня продължи да се вглежда до момента, в който не забеляза размърдване между всички тези учители, който се взираха така странно в нея.
Продължи да се вглежда и тогава го чу, името си излезнало именно от неговата уста, в мига в който реши спокойствието заля тялото й, и реши да се отпусне поне за секунда е тогава усети тежестта на вуйчо си, който беше решил, че тя може да го задържи е опредено нямаше избор в това дали да се дръпне и да го остави да тупне на земята, но и дори да нямаше този избор Аня определено не искаше да го направи. А и се радваше като детенце на бонбонки, когато усети близостта му.
Една сладникава усмивка се появи на лицето й, като изви устните й разкривайки ред бели зъби.
-Именно, нямаше друг начин, да се появя, а и исках да те изненадам.. Но уви определено ти изненада мен.. – да мислеше да си спести обяснението за ориентирането си... и за начина, по който се беше затрила в гората. Опредено, по – добре да си мислеха, че е решила да се разходи преди да намери вуйчо си , от колкото да разберат, че се бе изгубила.. ммдам. Но тъй като едва ли не себе си не можеше да заблуди, какво оставаше някого другиго да успее.
Върнете се в началото Go down
Vishous
Преподавател
Преподавател
Vishous

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyВто Окт 22, 2013 3:18 am

Ако не Старк, то кой друг щеше да повярва сляпо на всяка лъжа, която малкото ангелче му поднасяше. Беше убеден в нейната невинност и едва ли не я издигаше на пиедестал, затова дори не обърна внимание на мърморенето на колегите си, а просто я хвана нежно през кръста, като я задърпа обратно към замъка. Направи само няколко крачки и се наведе, за да хване отново каишката на „верния” си приятел, но този път го погледна сериозно, като надигна едната си вежда и само дето не го заплаши, че ще му отреже нещо, ако продължаваше така да го прекарва през храсталаците.
- Да ти кажа, хич не те очаквах – започна съвсем спокойно той, сякаш това можеше да я изненада, вървейки почти в права линия, като я държеше притисната в себе си, като че ли бе тръгнала да бяга на някъде – Но дойде точно на време. Жалко, че прекъснаха тържеството, за да те търсим. Нищо … в стаята съм имам шише ракия от мандрагола – това започна да го казва малко по-тихо, макар че за никой не бе тайна какви неща се криеха в стаята му – Хагрид беше на гости на роднините си, а гигантите пиели само такава. Невероятна е! Две глътки и не можах да се изправя – каза въодушевено, като просто не можеше да млъкне, въпреки че Кристиан вървеше до него и продължаваше да му повтаря колко нередно било това и как тримата трябвало да си поговорят, но Тони сякаш дори не го чуваше – Имам и куп други изненада. За доста време трябва да си наваксваме.
Наистина бе минало доста време, откакто двамата не си бяха писали, да не говорим пък колко години бяха минали, откакто въобще не се бяха виждали. Това училище го поглъщаше, най-вече последните три години, като първите две бе сериозно обвързан … доколкото това бе възможно при него, а след това лекуваше любовната си мъка с други забавления. Това лято прекара малко по-различно, но реши да остави този разговор за момента, в който останеха насаме, а и сега трябва да обърне внимание на новия директор, който вече се ядоса и застана със сериозен поглед пред Старк, спирайки го.
- Старк, сериозен съм! – каза той строго, като пренебрегна приятелството им и обърна по-голямо внимание на новия си пост.
- Отпусни се малко и ти де – смъмри го бързо нашето момче, като щепна леко кръстчето на племенницата си, говорейки тихо – Усмихни му се де – подкани я той, като също се ухили, уж за да издейства милосърдието му.
Озера ги погледа още малко намръщено, като накрая реши да им даде малко време, за да се порадват един на друг, а утре да му обяснят какво става. Ако ли не, на гостенката щеше да й се наложи да си тръгне, но и тримата бяха наясно, че нашето момче нямаше да позволи това, независимо каква беше ситуацията. Толкова глупости търпяха от негова страна, толкова компромиси му правеха, а сега щяха да му се заядат за едно невинно момиченце, което дори не можеше да ползва магия. Голяма работа стана това момче, за има няма два дена.
Върнете се в началото Go down
.romanova
Не магичен тип(Мъгъл)
Не магичен тип(Мъгъл)
.romanova

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyВто Окт 22, 2013 3:55 am

Аня просто вървеше до него, гледайки да не забавя крачката му, като го слушаше и осъзнаваше действително, колко бързо говореше Тони, а в същото време сякаш дори не си оставяше време, за да си поеме въздух. На моменти даже можеше да й стане смешно, но не го правеше, защото тя се радваше да го види също толкова колкото, той на нея. Мъжа, който вървеше до вуйчо й, изглеждаше леко недоволен от случилото се, да опредено и тя не би била доволна, от случилото се, но какво можеше да направи. Единствения пред когото можеше да преглътне гордостта си това беше Тони, а определено имаше нужда от помощта му, дори и той да не го знаеше. Все пак можеше да й помогне и без да го знае? Може би.. или поне тя така си мислеше. Както винаги бе сигурна, че той ще й повярва безрезервно, както вярваше всеки път когато му кажеше, че е добре и прикриваше по нещо друго, но не можеше да каже нищо, все пак не можеше да го занимава само със своите проблеми, той и без друго имаше прекалено много такива, а това само в момента можеше да й помогне да прикрие своя проблем.
Момичето въздъхна леко, слушайки вуйчо си.
-Ракия от манрагола..звучи наистина коварно, а щом само толкова малко ти е било нужно.. хъм мисля, си че на мен изобщо няма да повлияе добре. – заяви му момичето, като се опитваше да звучи най – щастливо. В действителност в момента, се бе почувствала щастлива, явно само присъствието на Антъни й бе достатъчно, за да се почувства така и въпреки скептичните погледи на тъмнокосия мъж, който вървеше с тях, се чувстваше достатъчно добре, че дори не бе успяла да се притесни. Може би... винаги присъстваха тези две така прости думички.. в същност всичко беше просто образно казано. Аня следеше разговора между Тони и учителя с тях и усмивката беше на лицето й без да бе нужно достатъчното подканване на вуйчо й. Може би просто, наистина не беше добра идея да идва тук, но гордостта й както вече споменахме не й позволяваше да иде при семейството, а и за нея единственото семейство, което й бе останало бе Антъни... и той й бе достатъчен.
Знаеше, че сега след като се бе появила покрай него, нямаше току така да й позволи да си тръгне и това някак си я задоволяваше, защото не само той имаше да й разказва много, тя също на него, и определено щеше да забави истинската си причина за идването си .
А и за Антъни тя беше живо доказателство за ангел, какъвто може би не бе била в последно време, но какво можеше да стори, живота беше суров дори и с най – добрите, и най – правилните играчи.. А те, те просто бяха пионки на съдбата. Напоследък Аня наистина се чудеше, каква съдба имаше и какво щеше да се случи от тук нататък, но сега.. сега просто можеше да се отпусне и да се радва на моментите с така обичания си вуйчо.
-Какви изненади имаш в предвид?

Върнете се в началото Go down
Vishous
Преподавател
Преподавател
Vishous

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyВто Окт 22, 2013 4:21 am

Малко трудно се разделиха с недоволния директор, но за разлика от него, Старк не възманеряваше да му държи такъв тон пред колегите си. Определено имаше с какво да го изнудва и как да го накара да си затвори очите, затова просто му връчи кучето, сякаш самия той бе директора и другите трябваше да го слушат, а след това отново си подхана Аня и продължи да я води към замъка. Но вместо да започне с изненадите и безбройните въпроси, реши просто да си я гушне и да се наслади на малкото време, в което им оставаше, преди да се изправят с реалността. Имаше една мъъъничка подробност, която бе пропуснал да й спомене и това едва ли щеше да й хареса.
- Повярвай ми, няма дори да ми повярваш, ако просто ти кажа – отбеляза с малко по-сериозен тон, като излязоха от гората, а пред тях се разкри прекрасната гледка на великолепния замък, който преподавателя бе започнал най-накрая да чувства като дом – Но има време за тях. Първо може да хапнем. Предполагам, че си гладна. А и къде ти е багажа?
Чак сега се осъзна, че бе с празни ръце, но дори не се досети, че можеше да е при багажа на децата. Всъщност доста неща му отбягваха от красивия ум, като нито за момент дори не си помисли, че може да е тръгнала без нищо, макар че това принципно не би трябвало да го изненадва, имайки се предвид импулсивната й постъпка, която би изненадала повечето хора. Работата беше там, че той вярваше достатъчно в нея, за да я мисли за по-умна, по-решителна и какво ли още не по от него. Е … но за по-красива щяха да поспорят малко. И двамата бяха толкова привлекателни, което го накара да се зачуди от кога не я беше виждал. Определено имаше хубави неща, които му правиха впечатление.
Бързо стигнаха замъка, като колкото повече се изкачваха, толкова по-студено ставаше. Времето не бе от най-приятните, но ако се задържеше за по-дълго там, щеше да види и много по-коварен вятър. Затова побързаха да влязат, но тъй като не бе добра идея да се размотават сега, преди да се разберат с Озера, Тони я заведе бързо в спалнята си. Нямаше желание да се засичат с учениците, най-вече с един специален, който може би го търсеше, но тъмнокосия отлагаше срещата им цял ден, поради същия страх, който го бе налегнал сега. И все пак не можеше да остави племенницата си да спи в коридора, затова най-накрая отвори вратата и тихичко влезе вътре, все още чакайки отговора й. Сам щеше да се погрижи за храната и багажа й, тъй като нямаше желание да е тук, когато видеше … онова малко нещо.
Върнете се в началото Go down
Кейлъс Смит

Кейлъс Смит

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyПон Юни 02, 2014 2:29 pm

 Нощта, в която Злодеида спа при него, бе остров от отмора за Кейлъс, но тази нощ безсънието отново го завладя. Щом Лунаа изгря, той се надигна на пръсти. Не искаше да събуди никого, камо ли пък похъркващият Фи (п-р Найт не му бе върнала Фо, но не ѝ се сърдеше). Тихо облече едно от резервните си палта. След това тръгна с пръчка в едната ръка и малко тефтерче в другата.
  Кейс отново заобиколи всички учители и се спусна във входната зала. Щом излезе, се затича, като спря и залази само покрай къщичката на Хагрид, от чийто прозорци се отделяше светлина. Веднъж навлязъл в Забранената гора обаче, Кейлъс заходи бавно, докато не хвана пътеката.
  Веднъж тръгнал по нея, Кейлъс не вървя дълго. Строполи се край един дъб и отвори тефтера. Бе пълен със стихотворения. Най-ранните бяха писани през втори курс, а последното- преди около месец. Всяко следващо бе по мрачно от предишното, но след средата. Химна на радостта се превърна в такъв на смъртта. Светлата душа се изсуши, а сърцето почерня. Единственият начин да изгори болката си бе с посещенията си до малката източна кула и писането на стихове в тази гора. Кейлъс остави пръчката до себе си, извади химилка от джоба си и записа. 
Върнете се в началото Go down
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
Афродита Найт

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyПон Юни 02, 2014 8:22 pm

Странно защо ли тази вечер не можеш да заспя.. Може би не исках или не знам. Станах от леглото си и се огледах. Без да казвам каквото и да е навлякох едно яко което бях купила от мъгълски магазин и излязох от стаята си и тръгнах към Забранената гора. Докато вървях и оглеждах много спомени от ученическите ми години за изскачаха в съзнанието ми като малки палави зайчета. подсмихнах се леко.
 Тъкмо мислех да се връщам в замъка за още един опит да поспя когато забелязах странно сребристо сияние. Можеше да мине за лунни лъчи ако сиянието не идваше от земята. Явно бе причинено от пръчица. Стиснах своята в ръка и тръгнах бавно съм сребристата светлина и източника й като внимавах да не настъпя някоя клонка или нещо подобно.  Скоро осъзнах че източника и притежателя на пръчицата е не кой да е а Кейлъс Смит. Момчето което ми бе позволило да взема един от котараците му който в момента си спинкаше сладко и мъркаше в стаята ми. Облегнах се на дървото зад него и се прокашлях леко надявайки се да не съм го изплашила много.

- Проблеми с съня?
Върнете се в началото Go down
https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

Кейлъс Смит

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyВто Юни 03, 2014 11:41 am

- Да, професоре. В последните две седмици спах като хората само със Злодеида. Но пък рядко идвам тук.  Пиша и отпочивам, защото тук няма жив човек. Само понякога преминава Хагрид със Фанг, но съм го засичал само веднъж. Имам и друго тайно място, но не бих го издал, освен ако не го издадете на никого. Засега само аз и Рок Хауърд знаем за него. И на двете места изливам мъката по един загубен близък човек.  На другото място- с магия, тук- с прости стихове и химикалка- едно полезно мъгълско изобретение, не цапа така, както перото. Надявам се да не ме изкажете пред директора, че ходя тук, макар че не бих се ядосал.
Върнете се в началото Go down
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
Афродита Найт

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyСря Юни 04, 2014 8:55 am

- Кейлъс сега ще ти кажа факт, който е може би неизвестен за повечето ученици. Завърших това училище преди 5 години. Разбирам ги повечето ученици, и затова не ги наказвам толкова строго. А и освен това и аз съм била ученичка и аз съм се измъквала.

 Погледнах момчето срещу себе си и бавно седнах на земята и се загърнах още повече в якето си. Заслушах се когато каза, че е загубил близък човек. Всеки губеше по някой, но това че не го виждахме вече не значеше той остава. Забравен. Близките ни хора продължаваха да живеят в сърцата ни.

- Знам какво е да загубиш близък човек. Но истината е че той продължава да живее в сърцето си. Запази хубавите спомени, лошите остави да си отидат. Но можеш да бъдеш спокоен няма да те издам на никой.

 Усмихнах се мило. Много държах на това учениците да могат да разчитат на мен при нужда, и за това се държах мило с тях.

- Знам какво е химикал. През ваканциите прекарвам време в мъгълския свят. Главно когато имам нужда от релаксиране, което става чрез шопинг терапия. - усмихнах виновно. - Какво да кажа другата ми слабост е пазаруването и модата.
Върнете се в началото Go down
https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

Кейлъс Смит

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyВто Юни 10, 2014 9:36 pm

- И аз имам леко влечение към мъгълски неща, но само към определена част от тях- литературата и изкуството. Имам две редици с мъгълска литература у дома в Уелс.  Средновековна, "Божествена комедия" например, древна- епопеите на Омир, също така ренесансова- разсъжденията на Да Винчи- "Трактат за живописта"... А съща и съвременна- например книгите на един странен мъгъл, наречен Толкин. Има усет към магическото и е създал цял свят на хартия, но той, разбира се, не е истински като нашия. Ох, извинете, отплеснах се и вероятно ви доскучах с мъгълски автори...- Кейлъс бе доста детайлен, що се опреше до литература. 
Върнете се в началото Go down
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
Афродита Найт

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyВто Юни 10, 2014 10:30 pm

- Не спокойно не си. И ти си чел всички тези автори така ли? Интересни ли са книгите им?

 Седнах спокойно на земята и го погледнах докато чаках отговора му. Преди не бях чела книги на мъгълски автори, така че нямах ни най малка представа за какво става въпрос, или дали изобщо са хубави книгите им.

- А за безсънието си защо не отидеш при мадам Помфри. Тя може да ти даде някаква отвари и да ти помогне да заспиваш вечер.

 Наистина медицинската сестра имаше всякакви отвари които вършеха чудеса и решаваха всеки проблем на учениците и учителите. 
- А как вървят часовете? От всички тези контролни и изпити нямах никакво време да идвам до общата стая на Грифиндор и да питам учениците.
Върнете се в началото Go down
https://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Phoebe Halliwell
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Phoebe Halliwell

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyНед Сеп 07, 2014 12:00 am

-Сандвичи и други неща.
След като казах това продължихме да навлизаме все по-навътре в гората.За сега ходехме по пътеката,но скоро щяхме да се отклоним от нея.Разбрах че щом Джеймс питаше за храна значи е гладен.
-Спри.-казах го тихо и се обърнах към него-Ще спрем за малко да си починем и да хапнем,съгласен?
Върнете се в началото Go down
http://hawaii.bulgarianforum.net
Джеймс Де Леон
Слидерин
Слидерин
Джеймс Де Леон

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyНед Сеп 07, 2014 12:06 am

Погледнах я тъпо. Да си починем? Не бяхме минали кой знае какво разтояние. След миг, когато чух за храна разбрах, че Алисън се досеща, че не съм закусил и просто иска да ям нещо преди да съм се вкиснал и да съм скапал деня. Кимнах и седнахме на земята. След като захапах първия сандвич я погледнах.
-Мерси. Та, ти така и не ми отговори какво правиш тези дни?
Върнете се в началото Go down
Phoebe Halliwell
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Phoebe Halliwell

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката EmptyПон Сеп 08, 2014 7:34 pm

Докъто седях и си хапвах една ябълка тъй като не бях гладна се замислих за гледката около нас и за това че отново избягах от училище.Но чесно казано не съжалявах за това,пък и компанията си заслушавеше.Докъто си мислех това Джеймс прекъсна мислите ми с въпрос.
-Ами нищо особено,учене и тренировки,ами ти?-погледнах го в очите и зачаках отговора му.


ПП.Сори за забавянето
Върнете се в началото Go down
http://hawaii.bulgarianforum.net
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По пътеката   По пътеката Empty

Върнете се в началото Go down
 

По пътеката

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Хогуортс и неговите околности :: Околности :: Забранената гора-