Дариус ТригЧерен магьосник
Брой мнения : 17 Точки : 19 Reputation : 0 Join date : 03.01.2015 | Заглавие: Darius. Съб Яну 03, 2015 1:45 am | |
| Име:Дариус Джоусеф Триг
Години: 21
Кръв: ЧистокръвенСемейство: Самоубили са се
Лик:Chris Wood Владеете ли черна магия: Да
Смъртожаден ли сте: Да
Работа: Да убива хора брои ли се ? Ако не, безработен.
Характер: Не щади никой. Избухва много лесно, почти всичко може да го изнерви и да го извади от кожата му, а когато това стане нищо и никой не може да го спре. Винаги е отговорен и каже ли нещо си спазва думата. Мрази да чака или да кара някой да го чака. Повечето биха го определили като луд. Не мисли за себе си, прави всичко напук на другите. Обича да получава каквото поиска. Държи много на обещанията и не прощава лъжата. Понякога може да бъде забавен, нищо че хората не разбират шегите му.
История:Лудите Господ ги събира – така би определил всеки, който е видял семейството на Дариус. Отклоненията от мозъците на майката и бащата са повече от едно. Никой не знаеше как Триг е оцелял в тази къща. След раждането му, буквално броени часове след него майка му го е изоставила – пред вратата на братовчедите му, а тя се е самоубила. Не защото е имала от онези моменти на слабост, а защото просто не е искала това дете, но станалото станало. Решила е да го остави на произвола на съдбата, пардон.. братовчедите им. Бащата луд от любов по нея, не можеше да живее без нея и я последва. Наистина животът на Дар не е бил особено приятен. Не е бил рай с който да се похвали. Нямал е най – хубавите дрехи, най – хубавите играчки като дете, но е имал най – истинските приятели.. поне според него. Така си е мислил докато не са го предали, след това е останал просто един самотник. Това доведе до неговият труден характер – да е лош с всички. В Хогуортс Разпределиелната шапка го прати в Слидерин. Там поне не можеше да се оплаче от някаква степен на самотност. Може би заради външният му вид, който привиличаше всички момичета. Или защото беше известен с пакостите, които вършеше.. След като завърши и напусна училищет за вълшебство и магия той не се реализира някъде. Въпреки, че много искаше да стане аврор. Изнесе се от проклетата къща на роднините му и се премести в Годрикс Холоу в малка, но прекрасна като за него. Там си беше добре докато не го нападнаха черните магьосници. Една вечер просто връхлетяха като ято гарвани и го взеха със себе си. Бяха го завели в тяхното имение, къща или за каквото се броеше тази постройка.. По онова време се нуждаеха от нови членове. Изтезаваха го, измъчваха го. Накрая Дариус прие. Стана смъртожаден – разбира се, не защото са му причинявали болка и не защото е нямал друг избор. Винаги е искал да бъде такъв. Да убива.
Допълнително: - Покровител: папагал. –Иска да привлече хора към тъмната страна. – Обича да пие
РП: Нощта беше тиха и спокойна като за зима. Вятърът беше спрял, магазините затворили. Чуваха са стъпките на случайно минаващ човек, който се оглеждаше ту наляво, ту надясно и бързаше. Наистина никой не знае кой може да ти изскочи на Мракон – Али. Опасни неща се случваха на тази улица. Наистина страшни. Въпросният човек продължаваше да забързва крачката си с всяка изминала секунда. Внезапно в небето, което беше спокойно и нормално се появи черен пушек, който се спусна надолу като ястреб, гонещ жертвата си. А може би беше така. От черната мъгла излезе младолик човек с черна мантия и ръкавици, а човекът който бързаше се спря. Той за разлика от другия беше стар, с бяла коса, изпокъсани дрехи и мътен поглед, който поглед се засичаше с този на младото момче.- Вцепени се! – за части от секундата си бе извадил пръчката, беше я насочил към възрастния човек и от нея бе излязла бяло-синя светлина, която го удари право в гърдите. Излитна от земята и се озова на земята по гръб. Но не отстъпи. Също извади пръчката си и започна да напада. Но безуспешно. Всеки опит за атака беше блокирван. Смехът на младежа се разнесе из тихата улица.- Помниш ли ме ? – повдигна вежда към стареца, а той поклати глава. – Срамота! Нека пак се запознаем, Дариус. Не ми е толкова приятно, че те виждам между другото, учителю. – очите на белокосият се промениха. В тях имаше спомени, страх. – Хубаво ти беше когато ме отвлече в онази нощ, нали? Когато ми сложи знака на ръката? Благодаря ти за което, но нали знаеш, че ученикът винаги надминава учителя. – преди да каже нещо от пръчката на Дариус излезе ярко зелена светлина, изпратена право във възрастния. Той вече не дишаше, беше си отишъл. Смехът на убиеца отново се разнесе, тишина вече нямаше.. |
|
The Sorting HatРазпределителната шапка
Брой мнения : 186 Точки : 193 Reputation : 3 Join date : 17.08.2013 | |