Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
~you're my once upon a timе 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
~you're my once upon a timе 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]
~you're my once upon a timе EmptyСъб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур

» Разпределение (РП)
~you're my once upon a timе EmptyВто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър

» Разпределителен тест
~you're my once upon a timе EmptyПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър

» Заети ликове
~you're my once upon a timе EmptyЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър

» Before 1 week
~you're my once upon a timе EmptyСря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд

» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...
~you're my once upon a timе EmptyПон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд

» Спам на воля :)
~you're my once upon a timе EmptyПон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт

» №007
~you're my once upon a timе EmptyСря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow

» Liam Shadow
~you're my once upon a timе EmptyСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow

Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 23 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 23 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects

Share
 

 ~you're my once upon a timе

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Николас Ашбри
Бунтарят (Николас Ашбри)
Бунтарят (Николас Ашбри)
Николас Ашбри

Профил
ПисанеЗаглавие: ~you're my once upon a timе   ~you're my once upon a timе EmptyСъб Яну 03, 2015 4:18 pm

Снежинките са превъплъщение на съвършенството. Това е вода, преплетена в чудни форми, закономерни плетеници, свързващо се в нещо толкова малко и чисто на завършената й форма. И всяка една е различна. Уникални. Когато се появяват, преобразяват сивото ежедневие. Създават радост, щастие, усмивки и безгрижие. Когато ги видиш да танцуват знаеш, че всичко ще бъде наред. Как да не бяха перфектни?
Носът на Ашбри унищожи една такава съвършена снежинка при допира му с нея. Хафълпафецът разтърси глава и освободи рижавите си разочлени кичури от присъствието на други снежинки измежду тях. Краката му бързаха по мократа земя. Около него се носеха из пространството няколко снежинки. Скоро не беше валяло хубаво. Земята не беше покрита с дебел слой сняг, сипеха се малко снежинки, на рядко. Учественото му дишане създаваше ритмични облачета пара пред устата му. Розовите му устни бяха напукани от студа, кой мъж би се съгласил да си сложи мазен мехлем на устата? Блях...
Погледът му беше вперен в приближаващото се Куидично игрище. Един път в месеца се случваше нещо интересно в това училище и щеше да успи. Чеестно ли...
Хафълпаф - Рейвънклоу. Беше ясно кои са по-добрите. Не искаше да пропусне да се нагледа на сеир.
Носеха се редовните викове, възгласи, агидчески песни и шумове. Ник забърза по стълбите нагоре към трибуните на дома му. Малко преди да излезе там обаче, някакви хора му се изпречкаха. Изходът нагоре беше запушен, ученици стояха на стълбите и запушваха пътя за нагоре.
- Хей... ХЕЙ! - Побутна един негов съдомец, който се извърна към него с неохота. - Да мина?!
- Няма място, не виждаш ли. Съжалявам, човече, да не беше закъснявал. - Момчето се обърна обратно.
Николас стисна зъби. Нямаше да е единственият човек в цялото чилище, който да не присъства на мача на собствения си дом.
Върна се надолу по стълбите и на разклонението към съседните трибуни пое нагоре. Предполагаше, че стълбите водят към трибуните на някой друг дом. Слава Мерлинова, успя да си подаде главата. Огледа се – подскачащи и размятащи знаменца рейвъни. Оукей… Не беше толкова фраш. Огледа се за удобно местенца, изобщо не го притесняваше факта, че бе с шалче и мантия на язовците. На последния ред имаше две свободни седящи места. Перфектно, щеше да вижда от там. Размърда се нататък и се шмугна на една от седалките. Обикновено стоеше по-напред, където бяха най-големите фенове и виканиците. Тук отзад рейвънклоуците си стояха и пляскаха и крещяха само когато нещо интересно станеше.
По принцип не би си повярвал, че се вълнува толкова много за една тъпа куидична игра. Която изобщо не го засягаше. А Ник не се интересуваше от неща, които нямаха общо с него директно. Истината беше, че му беше самотно. А куидичните мачове бяха събития, на които цялото училище присъстваше, обкръжен си от хора и всички споделяте един интерес. Затова държеше да присъства, макар сам на себе си да не си го признаваше. Беше малко тъжно, че отказваше да се оправи. Сам да се направи щастлив, като внесе някаква промяна в живота си. Твърдоглава работа... Да си страдаше там.
Ник стегна челюст и заклати крака, опитвайки се да хване действието на игрището. Куофълът бе във влиянието на неговите хора, имаше някаква гоненица за снича, един блъджър летеше право към гончията на хафълите…
- УУУУ! КАК МОЖА, БЕ! ТОВА НЕ БЕШЕ ЧЕСТНО! – Развика се с прегръкнало цяло гърло и от рязкото си изправяне, май беше бутнал човека до себе си…
Върнете се в началото Go down
Nepeta Leijon
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Nepeta Leijon

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: ~you're my once upon a timе   ~you're my once upon a timе EmptyСъб Яну 03, 2015 6:57 pm

Сняг.
Прекрасния бял сняг се сипеше от небето,освежавайки и чистейки атмосферата, падаше по покрива и кулите на замъка в Хогуортс и по лицата, шиите и гърбовете на потните и грачещи ученици, които бяха излезли за да гледат куидичния мач в този снежен ден. Снегът падаше и върху нашата русокоска  и по важното-върху книгата й. А какво правеше Непета тук? Беше довлечена от приятелката си, която си падаше по единия от биячите на Рейвънклоу и си мислеше, че ако присъства на всеки мач и вика колкото й глас държи, той ще я забележи. За жалост, хубавата й главица не можеше да разбере че тъй като АБОЛЮТНО всички това правеха, шансовете бяха едно на...абе, шансовете бяха мноого малки. И като споменах, че всички това правеха имах предвид че абослютно всички крещяха и дразнеха нежния й слух.
Непета изсумтя. Как може хората да са толкова...Шумни?!
И без това през нощта не бе могла да си почине и сега всичкото това кряскане я изкарваше извън всякакви нерви и крайности и достигна до там че вече все едно имаше камбана във хубавата си главица, която непрестанно биеше и вибрациите и причиняваха болка. А пък самата болка и напомняше за кошмарите й и това беше двойна беля.
Глупаво момиче.
***флашбек ту дъ кошмари***
Ре минор.
Резки писъци отекваха в главата й и караха черепът й да вибрира, докато се повтаряха отново и отново и отново. Сцени на кръвопролития и ужаси отново прокарваха тънките си нишки като паяжина из ума й. Паяжина, излъчваща хлад и карайки я да вижда и чува, да усеща и да се страхува. Всичко, което усещаха горките жертви. Всеки стон на болка, всяка мисъл на истерия. Всеки пристъп на паника и параноя. Всеки страх. Всеки ритъм на скованите им от студ сърца, всичко това преминаваше през ума на русокосата като ток. А тя не можеше да заземи източника, защото той беше самото й съзнание.
Сол мажор.
Солени реки и Планини от пепел. Черни облаци и дъжд от катран. Апокалипсис. Страшен съд. Съдниците бяха всички, които някога бе познавала, добри, лоши, живи, мъртви, хора, същества, чувства. А подсъдимата бе самата. Не знаеше защо това й се случва, нито как да го спре. Можеше само да го остави да се случва, докато доведе Непета до пълен крах-не че тя беше особено далече от това състояние в точно този момент. Тя се саморазрушаваше. Като пъзел, откъсван парче по парче без да има кой да го събере и нареди наново. Без бъдеще. Без съдба. Без дух. Без воля. Без живот. Без име. Без нищо. Без каквото и да е. Тя беше машина, повредена машина, чийто майстор не бе съумял да я поправи и я бе повредил още повече. Защо Провидението я наказваше. Какво бе сторила?
***край на флашбека***

И сега отново Неп се питаше с какво беше заслужила съдбата си изобщо. Но изведнъж...
-УУУУ! КАК МОЖА, БЕ! ТОВА НЕ БЕШЕ ЧЕСТНО!-някакво момче я бутна и я изкара от транса в който седеше,при което си заслужи убийствен поглед от малката Лейджън. След това синьозелените й очи сканираха момчето. Хм. Рижава коса, жълт шал, тъмни оч-чакай, ЖЪЛТ шал? Рейвънклоуката премига. Какво правече хафълпафец на рейвънклоувската трибуна?
-Не мисля че на някой особено му пука дали това или онова е честно, защото ако не сте забелязал всички шмекеруват.-изсумтя блондинката, преди отново да насочи поглед към книгата си.
Върнете се в началото Go down
Николас Ашбри
Бунтарят (Николас Ашбри)
Бунтарят (Николас Ашбри)
Николас Ашбри

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: ~you're my once upon a timе   ~you're my once upon a timе EmptyСъб Яну 03, 2015 8:14 pm

Ами, вижте, аз нямам кошмари, които да описвам, като другата авторка, но пък ако искате да се мушнем в главицата на Ашбри, няма проблеми (че кой не обича да нахлува в личното пространство на героите си).
Николас беше виждал смърт. Хора умират на улицата всеки ден. Първите няколко пъти бе повръщал - обикновено осмъртяването на някого от побоищата или нечисти сметки беше кърваво. И какво като беше момче, какво като беше преживял много... Това не значи, че си корав, не те прави от камък. Такъв му се искаше да бъде, да, затова все си придаваше каменно изражение и се загръщаше с непукизъм. Но животът е безпощаден, залива те в лицето като със студена вода и никога не си очаквал това, което те връхлита.
Беше спрял. Да повръща при вида на нещо отвратително. Като убийството или пребиването. След като изпиташ едното вече не е толкова страшно. Все още му се повдигаше, все още беше само момче и чувстваше и усещаше дълбоко в костите си всичко гадно и лошо. Но момчетата порастват... и стават мъже. А на Ник му се налагаше да се държи като такъв. Така че брадичката му винаги беше високо вирната пред предизвикателствата - през останалото време висеше надолу и служеше за защита срещу света, срещу хората и заобикалящите го неща. Изолираше се и не си позволяваше хората да му обърнат внимание. Трябва да си падаше мазохист, защото е нищожно да се правиш на невидим. Да не ти пука. Да си някъде встрани. Всъщност, изобщо да те няма, все да бягаш от всичко. Той не го виждаше така. Николас изобщо не се замисляше.
Но да се върнем на заснежените шумни трибуни. Рижокоското се извърна бавно към момичето в момента, в който тя отклони поглед и го заби обратно в книгата си.
- Не е вярно. - Побърза да отговори, по-скоро защото момичето се заяждаше, отколкото защото му се защитаваха някакви идиоти на метли, деветдесет процента от които Ник можеше да играе по-добре. - Това, че рейвъните не струват на куидич не значи, че трябва да кажеш, че хафълпафците мамят.
В момента Ник виждаше от рейвънклоуката само една завеса от къдрава руса коса, но след края на репликата му тя вдигна рязко глава и впи недоволно очи в него. На Ник му идеше да й се изплези. Дразнеха го високомерните хора. - Ти какво правиш на куидичен мач, като не ти харесва играта и си четеш?!
- А ти какво правиш на трибуните на Хафълпаф?
- Нямаше място... - Рече истината след кратко мълчание и се намръщи, опитвайки се да следи играта. Какво да се правеше, Ник никога не лъжеше. Не виждаше смисъл в лъгането и това го отличаваше много от останалите олигофрени, скитосващи улиците. Нямаше как да не се сравнява с тях, но се смяташе за по-добър. И беше, де. Една снежинка му падна на миглата и петокурсникът разтърка очи.
Беше я виждал тази. В часовете - явно бяха един курс. Само че нито й знаеше името, нито беше разговарял с нея досега. Както си беше с повечето от съучениците му, де.
Върнете се в началото Go down
Nepeta Leijon
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Nepeta Leijon

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: ~you're my once upon a timе   ~you're my once upon a timе EmptyСъб Яну 03, 2015 9:41 pm

Момичето затвори книгата си с шумно "Тряс!", преди отново да погледне момчето.
-Не съм казала, че само Хафълпафците не играят като хората. Мога да ти изброя един куп грешки, които направиха рейвъните за последните пет минути.
Сериозно, този започваше сериозно да й лази по нервичките и не й помагаше, че приятелката й я ръчкаше и побутваше за да види колко бил готин мъжът на мечтите й. Последното сръчкване беше в ребрата й, точно на диафрагмата и да се чуди човек как не й беше изкаран въздуха. Тя флашна една пресилена усмивка на момчето и едно "Би ли ме извинил?" преди да насочи опасния си гняв върху приятелката си. Изглежда вълчите инстинкти на върколаците Лейджън бяха попили в тяхната осиновена дъщеричка. Каква ирония.
-Алис, мога да ти кажа, че хич не ми пука че, о, не знам, мускулите му изглеждат толкова добре на тази светлина! А сега, ако обичаш, спри да ме ръчкаш и да ми повтаряш колко бил прекрасен! Не ме интересува!
След като русокоска хубаво се навика на приятелката си, тя се обърна към...събеседника си.
-И за да отговоря на другия въпрос, нямах намерение да идвам, но ме довлякоха тук.
Виждайки очудената физиономия на момчето, тя не можа да спре кикота си, но бързо се овладя. Все пак нямаше намерение да изглежда като психопат, по-голям от този, който вече беше.
А повярвайте, тя беше доста голям психопат, за някой, който четеше почти през цялото време. И не говоря за нощната тероризация от кошмарите й, въпреки, че и тя спомагаше за откачеността й.
Но изведнъж блодни се усети че нещо е пропуснала, преди нещото да я удари през лицето.
Представи се бе, глупачке.
-И между другото, аз съм Непета Лейджън.
-А аз съм Николас Ашбри.
Върнете се в началото Go down
Николас Ашбри
Бунтарят (Николас Ашбри)
Бунтарят (Николас Ашбри)
Николас Ашбри

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: ~you're my once upon a timе   ~you're my once upon a timе EmptyСъб Яну 03, 2015 11:58 pm

- Бих казал, че ми е приятно, но обстоятелствата не ми позволяват. - Усмихна се, а русокоската се опули, вероятно не очакваше подобно отношение. Но пък какво да правиш, явно взаимно си лазиха по нервите.
Ник задържа погледа си върху момичето. Сам си го правеше. Може би рейвънката дори не се бе заяла, а той бе единственият, започнал с лошо.
Момичето поклати глава и отвори отново книгата си, а Ник се изправи, за да демонстрира, че наблюдава играта, и мушна ръце в джобовете. Студът бе коварен, как можеше тази тук да е излязла, за да си чете на въздух?! Куидичът поне ти даваше адреналин и притъпяваше усещанията.
Обаче го човъркаше.
Първо взе да мести поглед от игрището на русокоската и книгата, но накрая напълно се отказа от следенето на играта, не можеше да прави и двете едновременно.
- Какво четеш?
- Не е твоя работа. - Озъби му се рейвънката.
- Остави я тая книга, няма да ти избяга.
- Не, благодаря, казах...
- Глей к'ви финтове!
Явно успя да я изнерви, защото синеочката взе да се оглежда сякаш търсеше къде да се премести. Уви, нямаше избор, всичко беше фрашкано. Можеше само да се премести от другата му страна, но беше по-добре да стои до приятелката си. Така поне имаше възможност да търси подкрепление, ако Ник решеше да я тормози.
Язовецът отново надникна над книгата й.
- Ще си скапеш страниците, заради снежинките.
- Ще ме оставиш ли на мира, ако обичаш?!
- Всъщност, не, защото не обичам. - След като се замисли й отвърна, а девойката изръмжа гърлено, което за момент изненада Ашбри. Той обаче не спря да я занимава. Момичето му нареждаше някакви неща, но Ник не я слушаше, защото погледът му минаваше по редовете. Ха, интересно.
- О, четеш "Способностите са само на нивото на отговорностите".
- М-моля?! Откъде знаеш? - Непета си секна изречението от изненада. Това със сигурност не го беше очаквала. Ник я погледна кротко, после отмести поглед обратно към терена.
- Защото съм я чел.
- Да бе.
- Какво, толкова много ли те изумява? Защо междудругото си я облицовала с нещо, че да не се вижда коя е?!
- За да я пазя...
Да видим колко раздразнена беше сега.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: ~you're my once upon a timе   ~you're my once upon a timе Empty

Върнете се в началото Go down
 

~you're my once upon a timе

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-