Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 The Perks of being a Wallflower

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ирис Куин
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: The Perks of being a Wallflower   Пет Дек 19, 2014 9:56 pm

Ирис, както се очакваше от нея, беше в нейния естествен хабитат- закънтената масичка в края на библиотеката, прилепната към стената. Тъкмо свърши с домашното по Отвари и ,за разлика от останалите, които след това си тръгваха по общите стаи, тя остана и придърпа книгата на деня(или по-скоро на часа, но както и да е) : "Предимствата да бъдеш Аутсайдер" . Заглавието я заинтригува, защото тя лично, като една "истинска душа на компанията" (хаха, голям виц, тя дори и компания си няма), не разбираше какви са плюсовете или минусите. Човек или е или не е такъв. Не че би си признала, но ѝ хареса страшно много как главният герой намира, макар и не чак толкова много, приятели. И то дванайстокласници, при положение, че той е по-малък. Все пак, на всички ни е ясно, че големи със зайци не се мотаят. 
   Затвори за малко книгата и грижливо извади от чантата си един стар, опърпан, кожен тефтер. Взе перото и внимателно започна да записва. какво записваше ли? Ако си мислите, че е дневник, не бих могла да ви кажа нито "да" нито "не". отговора е- Дневник за книги. Там Ирис внимателно и подробно записваше мнението си за всяка една тухла, която е чела. Не, че имаше с кого да сподели какво мисли, но тази тема я влечеше много- все пак беше що-годе целия ѝ живот- и това да пише ѝ помагаше. Плюс, така не се чувстваше самотна. 
   След като свърши, се върна към страната 'аз съм всекиго, но не и себе си' . За жалост, на една определена част тя възкликна твърде силно и няколко души се обърнаха към нея, все едно се е транспортирала (няколко грифиндорци даже май си го помислиха) . Рейвънклоуката се скри зад книгата си с мисълта "Естествено, как биха подозирали, че съм тук, все пак съм въплъщение на нищото." 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Klaus.
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: The Perks of being a Wallflower   Пет Дек 19, 2014 10:41 pm

"Колкото повече, толкова повече", казал е Мечо Пух и това се беше превърнало в мото за тъмнокоското, в мантра, която предвещаваше всеки ден да е добър, свързвайки го с единственото нещо важно за него на тоя свят-книгите. Шадоу често му повтаряше да чете по-малко и да излиза повече, но Клаус не искаше и да чуе защото как да изостави безценните произведения на литературата?
За ужас на тъмнокоското обаче, Шинигами си имаше други проблеми, които съвсем не бяха свързани с това как да си намери хубава книга.
Кошмари.
***
Ре минор.
Резки писъци отекваха в главата му и караха черепът му да вибрира, докато се повтаряха отново и отново и отново. Сцени на кръвопролития и ужаси отново прокарваха тънките си нишки като паяжина из ума му. Паяжина, излъчваща хлад и карайки го да вижда и чува, да усеща и да се страхува. Всичко, което усещаха горките жертви. Всеки стон на болка, всяка мисъл на истерия. Всеки пристъп на паника и параноя. Всеки страх. Всеки ритъм на скованите им от студ сърца, всичко това преминаваше през ума на чернокосия като ток. А той не можеше да заземи източника, защото той беше самото му съзнание.
Сол мажор.
Солени реки и Планини от пепел. Черни облаци и дъжд от катран. Апокалипсис. Страшен съд. Съдниците бяха всички, които някога бе познавал, добри, лоши, живи, мъртви, хора, същества, чувства. А подсъдимият бе самия той.  Не знаеше защо това му се случва, нито как да го спре. Можеше само да го остави да се случва, докато доведе Клаус до пълен крах-не че той беше особено далече от това състояние в точно този момент. Той се саморазрушаваше. Като пъзел, откъсван парче по парче без да има кой да го събере и нареди наново. Без бъдеще. Без съдба. Без дух. Без воля. Без живот. Без име. Без нищо. Без каквото и да е. Той беше машина, повредена машина, чийто майстор не бе съумял да я поправи и я бе повредил още повече. Защо Провидението го наказваше.  Какво бе сторил.
Ла си до ми.
Ласкави думи, изблици на радост, на желание за живот, за борба. Нямаше да се даде така лесно. Но вероятно беше твърде късно. Знаете за растението плевел, нали? Как то убива другите растения, завземайки светлината им, кислорода им, хранителните им вещества. Как накрая остава само той. Е, Клаус също беше плевел, живеещ върху останките о самия себе си. От предишното си лъчезарно аз, от предишното си щастливо съществуване. И затова се криеше от всички и всичко по всеки възможен начин. затова единствените му приятели бяха книгите.
***
Клаус отново се събуди със студена пот на челото си, оглеждайки се панически наоколо. Два изумруда в мрака до краката му подсказваха, че Шадоу се беше събудила от рязкото му движение. С тихи стъпки тя дойде до него и се сви на гърдите му, започвайки да мърка. Малко по малко това успокои петнадесетгодишното момче и му позволи да заспи отново, този път без кошмари.
На другия ден настроението на Ник не беше кой знае колко по-добро, затова нашия приятел бе решил да да се отдаде на пътешествие из книголандия т.е. библиотеката. Сграбчил няколко тома в ръце, той крачеше, мъчейки се да намери някоя свободна маса, на която да се настани.
Фиксирайки една определена маса, която бе празна, като изключим момичето, седящо там, Бо се насочи натам с бавна крачка и се спря пред масата, преди вежливо да попита:
-Извинете, мястото свободно ли е?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис Куин
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: The Perks of being a Wallflower   Съб Дек 20, 2014 12:13 am

- Извинете, мястото свободно ли е?
Чакай, КАКВО!? Някой иска да седне до нея, на най-затънтената маса и я моли учтиво. За нормален човек не е кой знае какво, момчето я е питало дали мястото е свободно, уау. Но за Ирис това бе почти като да дойдеш и да ѝ заслевиш един шамар, ей така, от нищото. Просто досега не ѝ се бе случвало особено често да ѝ говорят. А дори и тогава бе от типа на "Бихте ли се мръднали?" , "Може ли да мина" , което по-често бе изразявано като "ПАЗЕТЕ СЕ, МИНАВАМ!". 
Добре поне, че размишляваше бързо, инак щеше да зяпа няколко секунди, докато отговори. Но понеже това не е така, тя отвърна тихо и просто:
- Разбира се.
Богове, наистина ли гласът ѝ звучеше така? Бе свикнала да се чува само на ум. Рижавокоската се прилепи още малко до стената, ако това въобще бе възможно. Бързо, но не с твърде резки движения, за да не бутне нещо, Ирис отдръпна нещата си и ги сложи по към своя край на масата. 
Вярно, че по принцип любопитството ѝ се спотайваше някъде там, дълбоко в нея, но все пак то не бе издало съвсем багажа. Скрищом (поне доколкото можа) тя погледна момчето до нея. Хафълпафец, с черна коса, тъмни очи и нормален ръст. Също така, ако паметта не я лъжеше, той бе от нейния випуск. 
Разумно ли бе да каже нещо? Да попита, да отбележи...Или пък да си замълчи и да се прави на невидима? "Или му мислиш твърде много, както винаги." скастри я вътрешният ѝ глас.
Изведнъж Куин осъзна, че гледа в една точка, без да прави нищо. Ако някой я гледаше сигурно щеше да си помисли, че е странно, но надали имаше такъв. Затовя тя просто продължи с книгата си, стараейки се да не реагира на каквато и да било фикционална случка. Уви, не беше особена добра в това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Klaus.
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: The Perks of being a Wallflower   Съб Дек 27, 2014 5:42 pm

Ник бе добър в наблюдаването. Понякога дори го правеше без да иска. Сякаш забелязваше нещата без да се забелязвани и това малко го плашеше.
Например сега. Без да се опитва да бъде като онези зловещите, които те наблюдаваха докато спиш, той забеляза колко бе въодушевено момичето заради книгата, която четеше и не можа да не се усмихне. Не всеки ден срещаше някой, толкова вглъбен в книгите като самия себе си, но ето и че се случи, затова Шинигами-сама реши да стрелне поглед и към книгата й за да види каква е. "Предимствата да бъдеш аутсайдер"?  Хм, няколко пъти бе срещал това заглавие, но често да си каже от това което бе чул за четивото, историята не го бе грабнала толкова.
Той погледна отново купчината книги, които смяташе да чете и повдигна рамене. Колко му е още една книга?
-Извинете за безпокойството, но няколко пъти съм срещал тази книга и все не мога да реша дали да я прочета. Затова бих искал да ви питам за мнението ви за нея.
Тъмнокосия промърмори тихо, но отчетливо, сигурен, че момичето го бе чуло. Шадоу мързеливо се излегна върху подредените книги и изгледа и него и...събеседницата му с интерес.


пп:Сори че е толкова кратичко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис Куин
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: The Perks of being a Wallflower   Съб Дек 27, 2014 6:22 pm

Ирис замръзна на място. После премигна няколко пъти, за да осмисли какво точно стана. "Пак ме заговориха. И то един и същи човек. Два пъти един след друг." Да не би да беше изгубила форма и нивото ѝ на невидимост да намаля? "Бележка до себе си: да видя колко точно внимание привличам." Момичето взе отбелязката си (най-обикновена хартийка) и я сложи в книгата. После се обърна към събеседника си.
- Според мен книгата е...заинтригуваща. Поне засега. Героите са разнообразни, а точно такава история досега не съм срещала. Вярно, има доста книги с подобна идея: Главният герой няма приятели, а в последствие намира такива, които го разбират и обичат и така нататък, но...все пак има и своите креативни черти. Зависи кой какви книги харесва.- тя внимателно прокара пръсти по корицата и тихо, по-тихо и от шепот добави:
- ...може би просто някои неща са ми твърде познати. - Изведнъж се усети и (за да замаже положението) каза:
- Между другото...не е нужно да ми говорите с уважителна форма. Не съм особено височайша особа. - не се усмихна, отдавна бе спряла да го прави, но някак си лицето ѝ придоби по-малко мрачно излъчване.


п.п.: все едно аз пиша повече
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Klaus.
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: The Perks of being a Wallflower   Съб Дек 27, 2014 7:07 pm

Никлаус кимна. Нищо повече. Само кимна.
-Благодаря за информацията и извинявай за безпокойството. Отново.-тъмнокосия сведе поглед към собственото си четиво преди котката му да не го побутне по рамото и да не заговори, при което младото Шинигами замръзна. Очите му станаха големи колкото чинии,и започна да отваря и затваря устните си като риба на сухо. Котката продължи да говори, преди да прокара език по козината на лапата си и да разтрие зад ухото си.
-Представи се, глупако. Отдавна съм ти казала да се запознаваш с нови хора, ходеща библиотеко такава!
След като възвърна гласа си, синеочкото тихо промълви на черната топка козина.
-Ъм, Шадоу...
-Да, малки мой?
-Говориш. А сме се разбрали да не говориш.
-Не е като ти да говориш много, малки мой. Ти ако мълчиш постоянно, аз няма да си хабя гласа с мълчание
.-котката стрелна момчето, а след това и момичето с изумрудените си очи, преди отново да изтегне гърбина на купчината книги, оставяйки Малкия Бо да се чуди какво да прави и как да обяснява, че черната феерия, която имаше за домашен любимец, говори.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирис Куин
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: The Perks of being a Wallflower   Съб Дек 27, 2014 8:23 pm

След като момчето ѝ благодари, Ирис реши да продължи заниманието си. Взе отново книгата и чу женски глас. По-особен женски глас, но въпреки това тя не обърна особено внимание. Реши, че събеседника ѝ може да си говори с някое момиче от по-горните курсове. Макар, че "Представи се, глупако. Отдавна съм ти казала да се запознаваш с нови хора, ходеща библиотеко такава!" прозвуча доста нетипично дори за някоя седмокурсничка. Или просто рижавокоската не разбираше как си говорят приятелите в сегашно време?
Куин надзърна и това което я видя я изненада. Не...шокира. Хафълпафеца беше с разширени зеници и отваряше и затваряше уста пред някаква черна котка. "Чакай малко, а къде е момичето с което си говореше? Да не би да си е тръгна-..?" Ирландката дори не успя да си довърши мисълта, защото момчето проговори:
- Ъм, Шадоу...- дотук добре. Човечецът разговаря с котката си, нищо особено. И Ирис го правеше понякога, но интересното бе следващата част от диалога. "Шадоу" отговори.
- Да, малки мой?
-Говориш. А сме се разбрали да не говориш.
-Не е като ти да говориш много, малки мой. Ти ако мълчиш постоянно, аз няма да си хабя гласа с мълчание.  - животното погледна собственика си, а после (за нейна голяма изненада) и наблюдателката им, след което се излегна на купчината книги. За няколко секунди петокурсничката превъртя случилото се наум и вече гледаше на нещата по друг начин. Котката говореше. Но...какво толкова? Вярно, че среща такъв феномен за пръв път, но феноменално и невъзможно не са синоними, нали? Щом Разпределителната шапка можеше да общува с думи, защо да не го умее и някое животно(което поне има мозък, с който да помни изречения, докато шапката нямаше дори череп) ? Рейвънклоуката не можа да откъсне очи от домашния любимец. А когато го направи, забеляза объркването в очите на момчето. "Май трябва да кажа нещо.." Но не го направи. Знаеше прекрасно, че отвори ли си устата- ще се изложи и най-вероятно ще накара момчето да се почувства неудобно. След пет години на живот като аутсайдер, някак си бе отвикнала да води нормални разговори. В крайна сметка леко смутено погледна настрани, сякаш стената бе изключително увлекателна гледка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: The Perks of being a Wallflower   

Върнете се в началото Go down
 

The Perks of being a Wallflower

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-