Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 <she was like a hurricane... the story of miss claire underwood>

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
.claire.
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: <she was like a hurricane... the story of miss claire underwood>   Вто Дек 16, 2014 8:12 pm

introduction
name: Claire Underwood
age: 16

known as: The Genius, Crazy Bambi, The bitch
hobbies: Reading, Drawing, Gossiping
problems: Has hallucinations
blood: Pureblood
family: Her parents died when she was just a little cute baby, she grew up with two half blood people who hate the world and who kidnapped her
other: she's good with black magic
fc: Jenna-Louise Coleman 

Характерът и - е той трудно можеше да се опише с няколко изречения. Клеър изглежда като неземен ангел, но само изглежда такава. Мрази почти всички. И не го крие. Напротив - показва го по всякакъв начин: с поведението и думите си и с абсолютно всичко друго, което можете да се сетите. Обича да прави интриги. Забавлява се докато наблюдава последствията от тях. Няма по-добра от нея в това. За нея е много важно да знае всичко за всички, за да може да го използва срещу тях. Обича най-много себе си. Няма никой по-важен за нея от самата нея. Понякога се мисли и за Принцесата на вселената, като скоро си е поставила за цел да стане и Кралицата. Дори не иска де се променя към по-добро, защото смята, че е уникална. Обича да се забавлява карайки хората, около нея да страдат по най-различни начини. Готова е да съсипе всеки изпречил се на пътя без дори да се замисля. Обича да контролира всичко около себе си до най-малката подробност. Опитва се да направи същото и с халюцинациите си, който се опитва да прикрие от всички, макар и понякога неуспешно, но все още дори и черните магии, които е пробвала от време на време на са дали никакъв резултат. 
Мрак. Тишина. Писък
Отново имах един от онези моменти, в които не знаех къде съм и какво прави. Всички ми казваха, че когато изпадна в такова състояние просто трябва да се сетя, че това не е истина. Че е просто една илюзия плод на болното ми подсъзнание. Звучи толкова просто, но изобщо не беше. Колкото и пъти да казвах "това не е истина", нещата изглеждаха по-лоши. Сега отново си го повтарях. Виждах, как навсякъде около мен мракът става все по-обширен, като гигантска черна дупка, която скоро щеше да ме засмуче. И това не беше всичко, колкото по-мрачно ставаше толкова повече усещах как някой ме наблюдава и се приближава до мен. Можех да го почувствам. Беше толкова реалистично..."повтаряй си, че е лъжа, Клеър...и ще изчезне", тези думи на доктора ми не спираха да ехтят в главата ми, но колкото и да си ги повтарях, бяха безполезни. Та, аз както си вървях изведнъж бях попаднала в този мрак и тишина. След няколко секунди видях образ на някакво странно създание, което може би беше някакъв демон, не знам, но постоянно повтаряше "не е приятно когато си играят с теб нали, миличка?" и замахна към мен с нещо приличащо на огромен сатър. Аз затворих очи и изпищях. Мислех си, че това е краят и ще бъда нарязана на хиляди парченца, но... нищо. Отворих очи и видях, че създанието го нямаше, а аз бях на около петдесетина метра, от мястото, където се намирах преди мракът да ме обхване. Почувствах някакво облекчение, че все още съм напълно здрава и че поне засега този ужас свърши. Огледах се за всеки случай още веднъж. Моментът ми на радост беше прекъснат от думите "Клеър, скъпа добре ли сте?". Преди малко дори не бях забелязала, че около мен има някой. Може би защото погледът ми търсеше само някой труп или оръжие или нещо подобно. Но, това беше.. не можеше да бъде?! Или можеше. Да не би да бях попаднала от една халюцинация в друга? Но пък откъде съм измислила точно него.
-Ти истинска ли си?
Това беше глупав въпрос, но се чувствах някак объркана. След като го видях, вече не бях толкова сигурна дали съм точно там, където трябваше да бъда. Изведнъж бях "ами ако е видяла изпълнението ми от преди малко?! и по дяволите попих я дали е истински.. дори и преди да не ме е смятала за откачена, вече го правеше и то с пълно основание". А дори не бях показала на какво съм способна. Не бях направила нито едно от черните магии, които не знаех. Не бях проклела никой. Не бях извикала някой зъл дух, за да се позабавлява с някой човек. Не бях запалила никой. Не си бях играла със съзнанията на хората около мен. Но пък бях в моя странен и ужасен свят преди малко.
-Аз...хм.. съжалявам ако си видяла онова преди малко
Изобщо не беше добре да акцентирам върху този момент, тогава защо изобщо го правех?! Така можеше дори и да не беше видяла нищо, щеше да ме попита, какво толкова съм правила, че чак трябва да се извинявам за това. Май трябваше скоростно да сменя темата, въпреки че не исках да нарушавам тишината около нас с моите глупости. Беше толкова приятна. Не знаех дали да кажа нещо или просто да си мълча. Май това беше по-добрият вариант, защото от устата ми не излизаше нищо смислено
-Скъпа, аз съм леля ти Роуз, съжалявам че те откриваме чак сега. Но какво ти се е случило? Изглеждаш ужасно. Разкажи ми всичко.
Гласът на непознатият звучеше толкова загрижено, че чак ми се искаше наистина да му разкажа.
-Не искаш да знаеш, повярвай ми
Тя се усмихна и само ми направи знак да започна. 
-Не се притеснявай, миличка. Знам че, онези хора са били ужасни, Картър ми спомена нещо, но почни нищо не разбрах. Разкажи ми всичко, това ще си остане между нас двете.

memory number one:
Малкото момиченце  наблюдаваше през прозореца, как останалите деца от квартала си играят на улицата. Както винаги те бяха там, а то седеше затворено вкъщи и само гледаше от страни. Очите на русокосото момиченце бяха изпълнени с желание. Искаше поне един път и до стане като тях и най-вече да бъде там, при тях. Точно тогава жената, която се грижеше за нея, влезе в стаята. Момиченцето тръгна към нея, но още преди да беше стигнало, получи отговор на въпроса, който дори не беше задало.
-Какво искаш отново, Клеър? Да отидеш при тях ли? Колко пъти да ти казвам, че не можеш да си играеш с тях. 
-Но защо?
-Защо ли? Защото те са нормални, а ти не си. Ти си просто една грешка на природата. Всеки път ли трябва да ти го напомням? Толкова ли си малоумна, че дори не можеш да го запомниш? Знам че си малка и руса, но това не е оправдание
-Но аз...
-Престани, няма смисъл, а и дори гласът ти ме дразни
-Не е честно, защо не ми даваш да отида там
-И защо ти е? Да не мислиш, че другите са толкова глупави, че да искат да станат приятели с теб. Не се заблуждавай, малката. Колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-добре за теб.  Никой не се сприятелява с изроди, набий си го един път за винаги в кухата глава. Виж дори родителите ти не те искат. Дори те те мразят, малката. 
-Мразя те и искам да умреш!
Тези думи бяха последвани от толкова силен шамар, че момиченцето не само падна на земята, но почти се залепи за стената. Сълзите веднага потекоха по малкото и личице, но дори и това не беше достатъчно за онази жена.
-Искаш да умра, така ли, Клеър? Толкова ли си неблагодарна? Аз се грижа толкова добре за теб, а ти как се отнасяш с мен, но знаеш ли ти ще си първата, която ще го направи
Жената хвана момиченцето и го задърпа към една ужасно тъмна стая, пълна с най-различни вехтории, някои от които и свързани със свръхестествения свят. Това място приличаше на килер, само че не беше такова. Всъщност дори не можеше да се определи, какво точно е, защото имаше най-различни приложения
-Това ще ти се отрази добре, Клеър
-Не, недей, моля те. Обещавам че, повече няма да правя така
-Нуждаеш се от урок и сега ще си го получиш!
Жената тикна малкото момиченце там и дори не се впечатли от писъците на Аляска и молбите и да я пусне. А точно обратното. Дори на няколко пъти и се скара да спре, защото и пречела. Този случай беше първият, но не последният, в който малката Клеър се оказваше сама в тази прашна и тъмна стая, която една една се осветяваше от една премигваща лампа. Но точно там пък откри невероятни магически книги, пълни дори и с едни от най-старите магии, чрез които стана наистина много добра млада магьосничка.

memory number two:
-Дойдох да те видя, Клеър
Мъжът, който се правеше, че се грижи за нея и който я отгледа, имаше спокоен глас и ведра усмивка, от която изобщо не можеше да се разбере, какво щеше да последва.
-Върви си. Не виждаш ли колко е късно! 
-Защо винаги трябва да си толкова лоша... а и знаеш ли колко си сладка докато спиш
Ръката му се плъзна бавно по лицето и. Момичето се отдръпна, но и нямаше много много на къде да ходи при положение, че беше в леглото си.
-Разкарай се!
-Е, хайде, Аляска, престани да се правиш на недостъпна. Знаеш ли колко хубаво може да си изкараме тази вечер
-Какво по дяволите?! Съвсем си се побъркал. Просто се махни или ще викам.
-Викай колкото искаш, миличка, но наистина ли си мислиш, че някой ще дойде да ти помогне
И преди брюнетката да има възможност да отговори, каквото и да е било, мъжът и започна да я целува и да се отървава от жълтата и пижама. Опитите на момичето да се отърве бяха толкова неуспешни, че това го забавляваше все повече и повече.
-Не плачи. Обещавам ти, че това ще е най-хубавата вечер в целият ти живот
Тогава момичето се пробва да използва за първи път толкова могъща магия. Беше я прочела преди едва по-малко от ден в една огромна и прашна книга, притежавана от истинските и родители и пренасяла се в семейството на истинския и баща от поколения, след поколения, но кой да предположи, че ще и се наложи да я използва толкова скоро. Жалко само, че не можеше да използва магия в тази къща, защото имаше някакво блокиращо заклинание, което беше направено от много по-силна вещица от нея, което не можеше да развали или поне за сега не успяваше

memory number three:
-Май само това можеш, Клеър, да разваляш живота на всички около себе си или да се правиш на велика, каквато всъщност не си. Ти не ставаш за нищо, въпреки много си таланти, защото не само че нямаш сърце и душа. Ако истинските ти родители бяха живи щяха да се срамуват от теб, особено в моментите в които полудяваш и не знаеш на кой свят се намираш... ако не внимаваш с всичко това кой знае къде ще свършиш. 
-Колко си загрижена само за мен! Чак не мога да повярвам... какво е станало да не би освен с алкохол сега да се тъпчеш и с наркотици? Като гледам имаш точно такъв долнопробен вид.
-Извини се веднага, Клеър, иначе нещо много лошо ще ти се случи
-Няма да го направя! А и какво повече може да ми направите
-Много неща, не ни предизвиквай
-Добре, давай. Какво ще е този път? Ще ме заключите в "килера", или ще ме пребиете или ще дойдеш по-късно в стаята ми?! Няма ли да измислите нещо ново, всички тези неща започнаха да се изтъркват
-Този път няма да ти се размине толкова лесно. Трябва да се научиш да се държиш както трябва и знаеш ли, Бамби, ще те накарам да ми се молиш да спра, точно както когато беше малка, само че този път ще бъде много по-лошо за теб
-О, така ли? Колко се изплаших само!
-Иронията не ти отива, много добре знам, каква си и какво си мислиш в момента
-Не изобщо си нямаш представа. Защото в момента си мисля, колко хубаво би било да счупя всяка една ваша кост на милиони парченца, след което докато ви гледам как агонизирате да продължа да ви измъчвам отново и отново. А след това да...
-Колко сладко, Клеър, само че никога няма да се случи. Но поне ми даваш някои идеи как да те укротя следващия път
Точно в този момент една самодоволна усмивка се появи на лицето на момичето, което не предвещаваше нищо хубаво. Клеър изрече няколко думички толкова тихичко, че никой не я чу, а след това използва и вълшебната си пръчица. За най-голямо тяхно изненадване тя не само беше успяла да развали и блокиращото заклинание, но и сега ги наблюдаваше как се гърчат от болка
-Та, какво казваше преди малко? Като гледам май няма да има следващ път
И точно, когато започна да казва следващото си заклинание и беше стигнала до половината му, в стаята влетя някакъв непознат мъж, който по-късно разбра че се казва Картър и беше нещо като нейн чичо, но не съвсем, твърде сложно беше.
-Не го прави, Клеър!
Момичето дори не обърна внимание на думите му, беше си наумила да го направи и си мислеше, че никой не може да я спре. Затова дори се направи, че не забелязва неканения гост и си продължи със заклинанието, но точно преди последната сричка от последната дума, се случи нещо, което не очакваше. Изведнъж усети как лети назад и след малко, загуби съзнание.... 
Когато се събуди Карътр стоеше до нея. Не и даде възможност да го попита, каквото и да било, защото веднага и каза
-Не можех да не оставя да го направиш. Не знам, какво ти се е случило, но родителите ти нямаше да ми простят, ако те бях оставил да извършиш подобно нещо. Не се притеснявай ,аз се погрижих за всичко

Продължавах да си мълча. Не, не исках да разказвам нищо.. Може би днес бях настроена твърде положително към останалия свят, а тези моменти се случваха толкова рядко, че може би трябваше да си ги записвам в дневник, ако си видех такъв. Май трябваше да започна, защото с моя живот щеше да стане чудесен фантистичен-психо-трилър. Май трябваше наистина да го издам. и  щеда се прочуя още повече. Погледнах непознатият и само се усмихнах, продължавайки да си мълча и да гледам красивата гледка, която се намираше право пред мен


Краткият и разговор с шапката
Ако можеше да правиш отвари, каква би направила?
-Отвара за величие
Защото всички трябваше да разберат, че е Принцесата на целия магически свят.. Всъщност дори и на вселената
-Коя част от историята ти е най-интересна?
-Великите дела
Защото искаше самата тя да направи нещо подобно след време. Всъщност дори беше сигурна, че това ще се случи
--Какво най-много искате да научите в Хогуортс?
-Тайните , които всички толкова старателно крият
Защото винаги беше по-лесно, когато можеш да държиш този срещу теб с нещо, независимо какво е то
-Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете:
-Зелената
Щеше да я избере само защото цветът и харесваше, а това според нея беше достатъчно добра причина. Щом тя искаше нещо, никой не можеше да я разубеди
-За кое същество бихте искали най-много да учите?
-Духовете
Всъщност искаше за всички мрачни и страшни създания, защото те я привличаха по някакъв много странен начин.
-Каква дарба бихте искали да имате?
-Телепатия
Защото искаше да знае мислите на всички. Така още по-лесно щеше да разбира всичко за тях.
-Опишете характера си с няколко изречения
-Надменна, егоцентрична маниачка, която обича да играе опасни игри и да се забърква в неприятности. И която не само се мисли, но и е най-умната, най-красивата и най-великата в цялата Вселена
-В кой дом искате да бъдете? 
-Слидерин
Всъщност за нея нямаше значение. Само не искаше да се пада при Хъфълпаф или или Грифиндор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Sorting Hat
Разпределителната шапка
Разпределителната шапка
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: <she was like a hurricane... the story of miss claire underwood>   Вто Дек 16, 2014 9:01 pm

Виждам бистър ум и желание за слава. Не в Грифиндор или Хафълпаф? Мястото ти е в Слидерин 




Одобрен и добре дошъл smiley


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

<she was like a hurricane... the story of miss claire underwood>

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» American horror story/Зловеща семейна история
» Hachiko A Dog's Story / Хачико (2009)
» Successful Story of a Bright Girl (2002)
» Огънят в мен (original story)
» Френски модел, болен от невроза умира на 28 години

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Your character, your life :) :: Създаване на герой-