Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyСъб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур

» Разпределение (РП)
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyВто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър

» Разпределителен тест
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър

» Заети ликове
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър

» Before 1 week
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyСря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд

» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд

» Спам на воля :)
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт

» №007
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyСря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow

» Liam Shadow
Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow

Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 8 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 8 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects

Share
 

 Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyСъб Ное 01, 2014 8:50 pm

Напуснах набързо кабинета по отвари бесен. Това бе поредния час, в който глупавите слидеринци се опитваха да се направят на интересни, макар да бяха интелигентни колко някой торен червей. Не съдех хората по това в кой дом са, но сред съкурсниците ми имаше непоправими кретени. Натъпках учебника в чантата си и тръгнах към горните етажи на замъка. Това беше последния ми час за деня и нямах търпение да се отърва от задушното подземие. Като орел прекалено много държах на свободата и чистия въздух, а обвитото в пари подземие беше много далеч от това. Качих се на третия етаж и застанах пред една от картините. След като се уверих, че няма никой наоколо почърах три пъти по нарисуваната маса и платното се люшна, откривайки дълъг коридор с голям прозорец в края. След като входа се затвори зад гърба ми, отворих прозореца и се покатерих на перваза. Моето любимо място. Погледнах си часовника и осъзнах, че имам още поне половин час докато компанията ми пристигне. Анеля Денвърли беше един от най-близките ми хора и едно от малкото момиче, с които можехме да бъдем само приятели. За разлика от всички останали момичета с които просто спях с нея можех да говоря и да бъда себе си.
Наведох се и измъкнах дебела книга от чантата си. Малко хора разбираха и страста ми по странните книги, но не ме интересуваше. Анеля щеше да хареса тази - Мъглите на Авалон, щеше да и се стори една различна и интересна гледна точка за магията, за историята за крал Артур и най-вече за Мерлин. Облегнах се на рамката на прозореца и отворих книгата, ако не друго поне така щях да успея да убия малко време.
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyСъб Ное 01, 2014 10:07 pm

Анеля харесваше трасфигурацията, но това един от предметите, които й докарваха доста стрес. Напоследък й се беше насъбрало доста и като цяло стресът от  училище й идваше в повече. Беше средата на учебната година и имаше много изпитвания и тестове, които трябваше да издържи.Искаше да има отлични оценки, защото... е, тя беше Анеля Денвърли, длъжна беше да е отлична ученичка.Учеше много и се упражняваше не само заради оценките, ами и за да е достоен магьосник, което бе многа важно за нея. Засега бе затвърдила идеални знания по повечето предмети. По ЗСЧИ така или иначе не я биваше, но се бореше за Надхвърлящ  очакванията, по отвари също й бе трудно, но тези два предмета не бяха сред любимите й и може би това я оправдаваше там, за разлика от трасфигурацията, която
бе един от любимите й предмети и пак й създаваше трудности.Едва й се събираха пет-шест часа сън с натоварената й учебна програма, която трябваше да държи на ниво заедно със социалния й живот.
Излезе от кабинета по трансфигурация, повтаряйки си под нос заклинанието, което трябваше да упражни за следващия час. Прекоси коридора и погледна часовника 
си. Имаше десет минути да остави учебниците си, да махне мантията и да отиде на тайното място на третия етаж, където имаше уговорка с Томас Блейк.
При мисълта за него сърцето на Анеля подскочи нетърпеливо.Тя забърза крачка и направо тичешком стигна до спалните помещения на Рейвънклоу, където остави учебниците си на нощното шкафче, разпусна косата си от конската опашка, и махна мантията, оставяйки с любимата си червена блуза и черни дънки. Хвърли бърз поглед на отражението си и като установи, че изглежда добре, погали домашния си котарак, който се излежаваше на леглото й, и хукна право към един от портретите на третия етаж, зад който се криеше мястото им.
Почука по масата на картината и след като се увери, че никой не й обръща внимание, бързо се шмугна в отвора, който се появи. Закрачи по коридора, като сама се обвини за нетърпението и глупавото вълнение, което изпитва. Не за първи път се чувстваше така и наскоро бе принудена да си признае, че за нея Томас Блейк вече не е само приятел, не е едно от всички момчета, с който се бе запознала тази година.Те бяха много добри приятели и прекарварваха много време заедно от два-три месеца. В началото Анеля го приемаше като просто приятел, но с течение на дните тя го опозна и постепенно се появиха чувства, които не можеше да определи като приятелски.Интересуваше се какво прави той, когато не е с нея, дали има някакъв шанс и той да има подобни чувства, а и също бе започнала да обръща повече внимание на външния си вид, надявайки се, че така той ще я забележи като нещо различно от най-добра приятелка.Сравнение с това училището и  ученето за нея бяха лесни, защото бе издържала вече пет курса и половина и знаеше как се прави. Имаше много по-малък опит с момчетата, особено с такива като Томас- много хубави,с добър характер, но и същевременно сложни и трудно разгадаеми, на всичкото отгоре с много опит и много обожателки. Не беше свикнала тя  да прави първата крачка и да й се налага да се оправя сама в такива ситуации. Страхуваше се да не бъде отхвърлена, което също я притесняваше- тя не бе от  хората, който да се притесняват какво ще кажат другите, нито пък си позволяваше да е зависима много от някой друг, като изключим семейството си и 
най-добрите си приятелки. Да зависи от едно момче, което дори не е нейно, не й харесваше, но не му казваше нищо, така че смяташе, че той не подозира за чувствата й- бе добра актриса. Притесняваше се, че й се е насъбрало много и може да си излее всичко- многото домашни и неща за учене, жонглирането с всички параграфи на социалния й живот, чувствата към Томас и силните й симпатии към него, който я тормозеха, понеже тя искаше и се нуждаеше от развитие. Налагаше й се добре да контролира емоциите си, иначе можеше да развали всичко и нещата да станат още по-сложни, че дори и много объркани. Затова преди да отвори прозореца, където я чакаше Томас, тя си пое дълбоко дъх, събра сили и взе всичко под контрол. Или поне се надяваше да го е направила.
Натисна дръжката на прозореца, отвори го широко и подаде глава навън. С Томас се събираха на перваза, седяха там и си говореха с часове още от началото на запознанството им, когато той й бе показал това място.
-Хей! - поздрави го тя и сръчно се покатери навън, сядайки на перваза до него.
Момчето четеше книга и изглежда не беше в особено добро настроение. Анеля се облегна на полегатия поглед и като се надвеси до него му попита, подпирайки се с една ръка на рамото му. Косата й се разпръсна около нея и тя прибра кичур коса зад ушите си. Чувстваше се нервна, но се надяваше да го прикрие. Нямаше право на грешки. Държеше да има поне приятелството на Томас, макар че знаеше, че в един момент то ще й стане съвсем недостатъчно. И със съжаление предчувстваше, че този момент е близо.
-Какво четеш днес, Том? - погледна го и прехапвайки леко устни попита: - Кой те ядоса?
Върнете се в началото Go down
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyСъб Ное 01, 2014 11:14 pm

Погледа ми беше забит в книгата, но в съзнанието ми звучеше въпроса какъв е шанса да оцелея ако скоча от този прозорец. Чух стъпките зад себе си и се обърнах. Усмихнах се криво на Анеля, перфектно точна. Както винаги беше без наметало и без купчината учебници, които разнасяше през деня, дори бе имала време да пусне косата си. Това бе поредното нещо, което не можех да разбера. Как успява да притича до спалните, за да остави всички ненужни неща и да оправи косата си и най-вече защо изобщо си прави целия този труд, само, за да дойде и да виси през прозореца с мен. Направих и място и когато се настани до мен затворих книгата.
-Какво четеш днес, Том? Кой те ядоса?
Погледнах я изненадано. Това момиче сякаш успяваше да прочете мислите ми. Винаги разчиташе перфектно настроенията ми, което от една страна бе страхотно, защото не се налагаше да се обеснявам като малко момиченце, но от друга имаше моменти, в които можеше напълно да ме изкара от равновесие. Колкото и да я обичах и независимо от това, че ми беше като сестра всеки си имаше тайни. Например тази, че си имах злобна страна или, че баща ми е смъртожаден или, че съм зоомаг... Погледнах блондинката  и обърнах книгата към нея.
-Мъглите на Авалон.. По-добре изобщо не питай. - Засмях се тихо. - Това е най-шантавото нещо, което съм чел... Древна Британия, крал Артур, Мерлин, странни магии, кръвосмешения, ритуали. - Повдигнах рамене. - На теб може да ти хареса. - Ухилих се и натъпках книгата в чанта си. Не можех да повярвам, че гнева ми се бе изпарил. Някак си винаги успяваше да ми оправи настроението, дори със самото си присъствие. Беше хубаво да имаш интелигентен събеседник срещу себе си. Пуснах чантата на земята и отново я погледнах.
-Имах отвари. Със слидерин. Или по-скоро с избрани кретени от дом Слидерин. - Идеше ми да ръмжа само при спомена. Не знаех дали и се слуша цялата глупава история, така че се опитах да сменя темата. - Твоя ден предполагам е бил по-добър?
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyСъб Ное 01, 2014 11:38 pm

Томас с две изречения представи четивото си така, че на Анеля да й се прииска да го грабне от ръцете му и да го скрие зад гърба си с невинна усмивчица, за да може после, когато дойде време да си ляга, да отдели още поне половин час от нощта за книгата, независимо че така или иначе спеше малко. Но за нея важеше правилото "На кого му е сън, щом има хубава книга.", ако изобщо имаше такова правило и не си го беше измислила сама.
-Звучи интересно, мисля че наистина ще ми хареса. - усмихна се Анеля и се облегна назад, махайки ръката си от рамото му. - Нали ще ми я дадеш, когато я прочетеш? Два дена и ти я връщам!
Бяха си разменили доста книги. Ето още едно нещо, което харесваше у него- той четеше като нея. Вярно, че всички рейвънклоуци четяха, но повечето главно учебници, а те двамата бяха открили любовта към фентъзито и приключенията. Може би той й бе показал колко е интересно да четеш за един друг свят, независимо къде си и какво правиш, доволен ли си или не. Различно е, привличащо е. С тези две думи можеше да опише и него. Беше различен, забавен, умен и непредсказуем. Всички тези качества, плюс още много и да не забравяме закачливата му усмивка и светлите очи...олеле, нямате идея колко я привличаше. Не можеше да откъсне поглед от него. Беше здраво хлътнала.
Излезе от транса си, в която я вкарваше той, когато й се усмихнеше и погледнеше, чак когато се усети, че й е задал въпрос. За щастие бе запаметила думите му, макар и да не ги бе отразила в първия момент и бързо ги прехвърли в ума си.
-О, беше доста напрегнат, но за щастие не ми се налагаше да търпя кретените от Слидерин. Пак почти се издъних по трансфигурация. Не знам какво ми става. Сякаш ми е по-трудно да се съсредоточа.
Анеля прехапа замислено устни и го погледна с хиляди неизречени думи в очите. Защо каза това? Можеше да й се налага да обясни защо, а това защо не можеше да го каже, особено на Томас. Защото той беше причината. Постоянно бе в ума й. Мислеше кога ще го види, дали той няма да се държи различно, дали подозира каква каша е в ума й... и в сърцето й. Защото Анеля Денвърли не хлътваше всеки ден по различен тип. Тя рядко си харесваше някой, но случеше ли се най-често се оплиташе повече и повече, докато накрая чувствата й към този човек станеха нетърпими и или трябваше да станат споделени, или я дразнеха отвътре, докато се мъчеше да ги скрие.
Томас отвърна на погледа й и тя не извърна очи. Нещо в нея сякаш думкаше по стените на тялото й и искаше да излезе. Много добре знаеше какво е това. Том беше толкова близо, а същевременно далеч. Не знаеше колко още ще издържи това.
Помъчи се да се държи нормално. Все едно нищо не я тревожи и момчето пред нея е само приятел, нищо повече. Наистина се опитваше.
Най-сетне тръсна глава и впери поглед в небето, въздишайки дълбоко. Заигра се с края на ръкава на блузата си и дълго гледа сините облаци, плуващи из небосвода, преди да проговори. Накрая каза без много да се замисли:
-Ние сме прекрасни приятели, Том. Не знам да се радвам ли или да плача.
В следващия момент бе готова да съжали, че го е казала, но знаеше, че няма да има смисъл. Вече беше изречено. Или Томас щеше да подмине забележката й, или щеше да дойде време за откровения. Обърна се настрани от него и се облегна назад, поемайки си дълбоко въздух. Започна да оприличава облаците в небето на различни фигурки, докато чакаше отговор. Можеше само да чака.
Върнете се в началото Go down
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyНед Ное 02, 2014 12:00 am

Също като мен и Анеля не си падаше по слидеринци. Когато ме попита за книгата бях на косъм просто да я извадя и да и я подам, но след секунди реших, че все пак ще се опитам да почета още малко. Всяка книга заслужаваше шанс, независимо колко скучна изглеждаше в началото. Нали все пак бях открил любимия си автор именно защото се насилих да почета повечко преди да зарежа книгата. Бях се отплеснал, когато Анеля най-сетне отговори на въпроса ми. Беше адски странно именно тя да казва, че не успя да се съсредоточи, не беше типично за гениалната рейвънклоука. Погледнах я и повдигнах въпросително вежди.
-Нима има нещо, което успя да разсее безгрешната Анеля Денвърли? Нима нещо е нарушило съвършенната и концентрация? - Засмях се леко и я потупах по рамото. Знаех, че я дразния, но това просто беше част от приятелството ни. Аз правех груби и неуместни шеги, а тя ми пращаше някое проклятие. Хванах погледа и и реших да продължа.
-И какво е това, което е успя така да омае съзнанието ви милейди? Нима някой галантен рицар е отнел сърцето ви? - Книгата явно ми беше повлияла повечеко. Отново избухнах в смях, но видях как очите и се променят и определено вече не намираше шегите ми за смешни. Явно случайно се бях оказал прав и прехапах леко устни. С това вече нямаше да се бъзикам. Поне за сега, докато не разбера повече за мистериозното момче. Блондинката обаче мълчеше и очевидно не гореше от желание да ми споделя каквото и да било. Накрая все пак проговори и аз я погледнах объркано. Мразех, когато правеше така. Казваше нещо, което да ме обърка и после просто ми гледаше сеира, докато се опитвам да разбера подтекста на думите и. Явно наистина ми беше ядосана за шегите.
-Хей? - Протегнах се и я накарах да ме погледне в очите. - Съжалявам, няма да се шегувам повече за това. Знам, че аз съм и благословия и проклятие, но няма нужда да си толкова директна. - Пусна я и се наместих отново на перваца облягайки се назад. - А сега ми кажи какво ти става? Кое е момчето? И сериозно, какъв е проблема с това, че сме приятели. - Наистина се бях държал гадно, но все пак до сега винаги си бях бил такъв, а Анеля никога, никога не ми бе казвала нещо такова.
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyНед Ное 02, 2014 12:15 am

Някой галантен рицар? Ан тихо се засмя и сведе глава, поклащайки я. Не беше точно галантен рицар, а по-скоро обаятелен младеж, който имаше запазена марка шеги и успяваше да я разсмее, да я накара да го цапне по ръката и същевременно да вдигне настроението й на макс. Можеше да бъде оприличен като примерен ученик, привлекателно копеле и добро момче едновременно. Галантните рицари такива ли бяха? Като Томас Блейк? Ако е така, то да, галантен рицар беше откраднал сърцето на младата неопитна милейди.
Беше разбрал, че става въпрос за момче. Просто се шегуваше, както правеше още от началото на познанството им. Това се харесваше на Анеля, обичаше чувството му за хумор. Но сега шегите му сякаш се врязаха в нея. Той нямаше представа, че тя се измъчва толкова по него. Защото не е неин и не знае дали някога ще бъде.
Той я познаваше добре. Много добре. Не смяташе, че може да се скрие от него. Досега не беше разбрал за чувствата й, но вероятно защото не беше мислил, че е възможно малката Анеля съвсем да се обърка и да сметне, че има шанс с него. Тъжно, но така и стана. Малката Анеля се обърка. И май както и да свършеше това, след него вече щеше да е пораснала. Човек расте с опита, с разочарованията и радостите. А Том й носеше и трите. Надяваше се да й донесе и щастие, като примерно се окаже, че и той изпитва същото към нея, но кой знае... Надеждата умира последна, но понякога е важно да не се надяваш прекалено много, за да не излезеш прекалено наранен.
Благословия и проклятие. Леле, Том се описа толкова правилно, без дори да го осъзнава. Той бе нейната благословия, един страхотен човек, когото имаше честа да познава и с когото да си прекарва времето. И същевременно проклятие, защото със своя невероятен характер и не само, със самия себе си, той я бе накарал да изгуби ума си по него и изобщо не бе разбрал това, оставяйки я да се лута сама край него, без да знае какво ще стане. А тя мразеше да не знае нещо.
-Момчето е... не е важно кое е момчето. - заяви тя накрая, извръщайки глава. Нямаше да може да лъже, ако го гледаше в очите. Бяха прекалено красиви, прекалено любопитни и истински, за да излъже така. - Съжалявам. Наистина не е важно. Така или иначе едва ли има значение, аз съм Анеля Денвърли, ще се оправя. Отличните оценки няма да ми избягат, независимо какво или кой ми краде вниманието. - Ан сви рамене и го погледна бегло, преди да впери далечен поглед отново в небето. - Няма проблем за шегите ти, знаеш, че са ми любими. Ти наистина си страхотен приятел, Том. Оценявам това. И не искам да те загубя. А един от ходовете, които планирам, може да доведе точно до там. А с това вече не знам как ще се справя, независимо че съм великата Анеля Денвърли.
Момичето сведе глава и се загледа в черните си избелели дънки, а дългата й коса се спусна край лицето й, скривайки изражението й от Том. Имаше нужда да се стегне. Но май вече беше късно. Контролът й се беше изплъзнал. Казаното си е казано.
Върнете се в началото Go down
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyНед Ное 02, 2014 12:30 am

Изражението ми стана още по-объркано. За първи път аз и Анеля не успявахме да се разберем само от половин изречение. По принцип наистина си четяхме мислите, а сега аз не можех да разбера дори това, което ми казваше, каму ли да отгатна това, което си мислеше. Факта, че русата и коса падаше върху лицето още повече ме затрудняваше, така че се протегнах и я отместих. Исках отново да я погледна в очите, но Ан старателно избягваше погледа ми.
-Как да не е важно? Разбира се, че е важно. Щом е успял да те разсее от училището, значи трябва да изпитваш нещо много специално към него? - Исках да разбера. Предполагах, че е бои да ми каже, заради вероятността да го убия ако я отхвърли. Тя беше адски скъпа за мен и наистина щях да унищожа всеки, който я наранеше, дори само да я бутне случайно. Опитах се да хвана погледна и, но когато отново не успя продължих през стиснати зъби.
-Хайде кажи ми. Обещавам няма да го нараня.. - след миг прошепнах под носа си - много. Хайде... Който и да е, няма значение. - Наистина ли смяташе, че ще я отхвърля само защото си е паднала по някой кретен. - Аз съм най-добрия ти приятел, можеш да ми кажеш всичко. Който и да е, ще го приема. Дори да е най-противния слидеринец. Ще му дам шанс.... - Не бях много сигурен в последното. Вероятно щях да се опитам да му дам шанс, поне за пред нея. Щом толкова държеше да го запази в тайна явно наистина момчето беше пълен боклук. Защо иначе да смята, че ще ме загуби ако ми каже.
-Ан... Моля те, хайде кажи ми. Всеки ще приема. - Бях сигурен, че не ми вярва, но се надявах да я убедя поне да ми каже името на глупака, който явно не и обръщаше нужното внимание.
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyНед Ное 02, 2014 12:47 am

Няма да го нарани. Тихият нервен смях на Ан пак огласи покрива. Анеля поклати глава. Замисли се дали нямаше да е по-добре да си бе паднала по някой гаден слидеринец, отколкото по най-добрия си приятел. Имаше ли нещо по-трудно от това? Да патрулираш между приятелството и любовта, защото не знаеш какво е готов да ти даде този скъп за теб човек? Не можеше да се сети за такова в този момент.
Когато той махна косата от лицето й цялото й тяло се напрегна и тя се загледа още по-съсредоточено в дънките си. Погледнеше ли го щеше да се размекне и да си изпее всичко. Не можеше да устои на този негов поглед. Просто не можеше. Колко слабо можеше да е едно силно момиче пред любимото момче. 
Майната му на тайните, нашепна едно гласче в главата й. Опита се да го заглуши, да запази поне част от това, което имаше до вчера непокътнато, наистина се опита, но то стана по-силно. С течение на секундите все по-голяма част от нея искаше да се свърши с това увъртане и просто да каже истината. Какво толкова можеше да стане? Освен да загуби най-добрия си приятел, разбира се, нищо друго. Не е кой знае какво. Ама изобщо, колкото тя не беше съркастична с това свое твърдение. О, по дяволите, приятелството им така или иначе се бе напукало в последните няколко минути, късно беше да иска да върне нещата в нормалния им ред.
-Ти вече си го приел, Том. - прошепна тя накрая. Вдиша дълбоко и събра сили. Сега или никога. Вдигна глава и се обърна право към Томас. Ето че пъстрите й пълни с чувства очи срещнаха тези на Том. И вече нямаше как да пази тайна. - Не се ли сещаш? Още от раждането си го приел, защото не можеш да го промениш. И той срещна мен преди няколко месеца и ме сметна за страхотна приятелка. Докато аз постепенно разбрах, че нещата за мен са много по... мащабни. - вдигна вежди и огледа лицето му. Оставаше само да го каже директно. Още едно изречение и бум! Приятелството им отиваше по дяволите и цялото решение оставаше в ръцете на Том. - Ти си, Том. Падам си по теб. Знам колко глупаво най-вероятно е това, но не мога да се спра. - въздъхна и разпери ръце в жест, водена от емоциите си. Усмихна му се леко и допълни: - Не се наранявай, ти не си виновен.
Сви рамене и се отпусна назад на покрива, впервайки поглед в небето. Мълчанието настъпи, беше го очаквала. Ето че сега пак чакаше. Този път сърцето й думкаше толкова силно, че не можеше да чуе мислите си. Ако изобщо имаше някоя смислена такава в момента. Съмняваше се, нали току-що се бе признала в любов на най-добрия си приятел, какъв разум може да е останал в нея.
Върнете се в началото Go down
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyНед Ное 02, 2014 12:25 pm

Не откъсвах поглед от очите, знаейки, че само така ще я убедя да ми каже какво става. Беше ми повече от ясно, че не гори от желание да споделя точно сега, но бях сигурен, че съм успял да я убедя. Усмихнах се насърчително и я оставих да говори... Като за пръв път през всички тези години излушах какво ми се казва без да прекъсна с някоя забележка.
Просто мълчах и я гледах. Без да мога да намеря гласа, за да кажа каквото и да било, без да мога дори да помръдна, за да кимна... Да дам някакъв знак, че съм чул какво ми казва Анеля. Думите и продължаваха да кънтят в главата ми. Отново и отново... Като ехо- "...нещата за мен са много по... мащабни. Ти си, Том. Падам си по теб.". Не можех да накарам мозъка си да заработи и да ме измъкне от ступора, в който бях попаднал. Чувах само и единствно това. Полудявах. Сякаш хиляди пчели бръмчаха в главата ми и отново и отново ме ужилваха, за да чуя думите на момичето... Момичето, което смятах за сестра.
Вдигнах глава и челюста ми се стегна. Исках да говоря, просто не можех да намеря думи. Затворих очи търсейки концентрацията, която ми бе нужна, за да изхвърля ехото от главата си и проговоря. Главата ми се люшна към Ан и срещнах погледа и.
-Ти... Ти си падаш по мен? По мен? Смисъл... - Щеше да е глупаво да попитам дали е сигурна, макар да ми беше на върха на езика. Това беше лудост. Вероятно имаше някаква грешка, не я бях разбрал. Ние бяхме само приятели. Тя нямаше какво да види в мен. Тя бе перфектната ученичка, перфктен човек - във всяко едно отношение. Нямаше какво да намери в мен, макар да бяхме в един дом никой не разбираше защо аз съм в рейвънклоу - бях непоправим, не си падах по правилата, обожавах сарказма, имах си лоша страна... Далеч не бях момчето, което да и подхожда. Та аз щях да я подлудя. Погледнах към небето продължавайки да търся думи.
-Виж... Сигурно има някаква грешка... Смисъл... Падаш си по мен? По откачения ти най... ъъ... приятел? - Бях започнал да казвам "най-добър приятел", но в крайна сметка далеч не бях сигурен дали наистина съм такъв за нея. Вече не знаех дали изобщо ме смята за приятел.
-За това ли прекарваш толкова време с мен... Аз...
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyНед Ное 02, 2014 12:49 pm

-За това ли прекарваш толкова време с мен... Аз...
Скочи от покрива, Анеля, просто скочи, каза си момичето и скри лицето си в ръце, за да се вземе в ръце.Подпря се на колената си и погледна през пръсти надолу. Можеше толкова лесно да се разбие долу на тревата. Имаше вероятност да оцелее и нямаше Том да я притеснява, щом постъпеше в болница с потрошени кости. Можеше да го направи много драматично- да се изправи, да разпери ръце, да го погледне за последно с едно "Съжалявам" и да полети... към смъртта си. Ан въздъхна и поклати глава. Прехапа толкова силно долната си устна, че не бе сигурна дали не я разкърви. Трябваше да се стегне. Анеля Денвърли да се метне от покрива заради момче? Как ли пък не. Тя беше Анеля Денвърли. Тя се справяше с всичко.
Искаше да не й пука. Да й е все тая какво ще каже Томас. Щеше да е толкова по-лесно. Но не. Трябваше сърцето й да бие развълнувано и притеснено, докато чака всяка негова дума и направо да замира, когато го слуша.
Думите на Томас задумкаха в главата й, като едва се спря да не запуши уши и да не се разкрещи, за да ги заглуши. Затова ли прекарваше толкова време с него? Спомни си тона му, объркания му поглед и тон. Беше прецакала всичко. Все едно да вземе любимата си ваза, да се качи на последния етаж и да я метне към плочките долу, за да може да се разбие възможно най-жестоко.
-Аз... не... Стараех се да те възприемам като приятел. Но просто не се получава, Том. Ти може би наистина си откачен, несериозен и саркастичен тип,но... това ми харесва, разбираш ли? Ти си различен. От мен, от другите момчета, от всички. Може би затова ме привлече толкова. Знам, че е ужасно глупаво. Ти си Томас Блейк, ти можеш да имаш всяка. Ти имаш всяка. 
Анеля вдигна рамене и въздъхна. Не можеше да спре да се обвинява в ума си. Не знаеше дали й се плаче или иска сама да си удари шамар. Гневът или разочарованието беше по-силно? Или пък двете се смесваха в нещо, от което нямаше да се отърси скоро?
-Развалих всичко, нали? Ти не ме възприемаш по този начин, по който аз те възприемам. Не те виня.
Щеше да е късмет, ако това момче искаше изобщо да говори с нея повече след този ден. Анеля не можеше да повярва, да осъзнае, че току-що си изля душата пред него. Вярно, че бе откровен човек, общителен и доверчив, но едно е да споделяш с приятелите си, друго е да хвърлиш всичките си чувства в лицето на момчето за което са само за минути, като той до преди това изобщо не е подозирал. И изобщо не е сладко. Свали един товар от плещите си, но ето че взе друг. А този бе по-тежък, защото изпуснеше ли го, губеше всичко, един страхотен човек.
Върнете се в началото Go down
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyНед Ное 02, 2014 1:42 pm

-Старала си се? Старала си се да ме приемаш като приятел? - Погледнах я, но след миг отклоних очи. Дори не знаех защо, но започвах да се изнервям, а това не беше добре. Анеля никога не ме беше виждала искрено ядосан и държах това да си остане така. Стиснах зъби и си наложих да се успокоя. Ако знаех защо се вбесям може би щеше да ми бъде по-лесно. Продължавах да гледам напред и се опитвах да препроя дърветета в гората... Дори това не помагаше и накрая погледнах Анеля.
-Как... От кога...? - Нямах думи. Всичко ми идваше в повече и исках просто да си сложа табелка "твърде много информация, моля изчакайте", но нямаше как да се случи. Вдигнах ръка и разроших косата си, разхлабих вратовръзката си и накрая просто се обърнах и влязох в коридора. Не можех да стоя на едно мястно, но едновременно не можех и просто да си тръгна. Започнах да крача в кръг и се чувствах точно като лъв преди представление в някой скапан цирк. Погледнах Анеля и отноворих уста, но почти веднага я затворих. Какво ли можех да и кажа? "Хей, съжалявам, че се чувстваш така, но за мен си повече сестра отколкото каквото и да било?" Вероятно ако кажех нещо такова тя щеше простод да се метне през шибания прозорец.
-Виж Ан... Аз наистина не знам какво да ти кажа. Питаш ме дали си развалила нещата, а аз не знам какво да ти отговоря... Никога дори не съм предполагал, че ти изпитваш нещо такова към мен. Винаги съм смятал, че сме приятели... - Вдигнах рамене. Не исках да изглеждам раним, но наистина се чувствах прекалено особено. За мен тя бе невероятен човек и и имах доверие, а се оказваше, че през цялото време тя е мислила за мен по-друг начин. - И не става въпрос за другите момичета... Те не са нищо особено, аз не искам връзка... И мислех, че с теб сме добри приятели, че мога да ти кажа всичко... А изглежда съм те наранявал с разказите си за момичетата, с които спя и... Господи... От кога?
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyНед Ное 02, 2014 2:00 pm

-Майната му. - прошепна Анеля и удари ядно с юмрук перваза, когато Томас явно не издържа на напрежението и скочи обратно в коридора.
Стига толкова, каза си тя. Какво я прихващаше? Защо се представяше така в очите на това момче? Тя не беше ранима, слаба и зависима, а ето че сега излизаше точно такава. Нещата не бяха необратими. Добре, Томас очевидно не я харесваше като нещо повече от приятелка. Окей, и какво от това? Поне бе опитала, по дяволите. Бе имала смелостта да му признае всичко в очите. Поне нямаше да съжалява и да се чуди какво би станало, ако му беше казала. Защото вече знаеше. Бе станало това, което трябваше да стане. Реакцията на Том й даваше възможност да се върне към предишната Анеля, към момичето, винаги позитивно и усмихнато, радващо се на приятелите си и оценяващо малките жестове, а не това бледо подобие на нея, което не знаеше какво иска, страхуваше се да проведе разговор и толкова дълго бе отхвърляло истината- следователно и искреността, която бе важен приоритет за нея. Можеше да продължи напред. Да бъде отново щастлива, без да се затормозява с мисли за момчета, а просто да остави правилното момче само да дойде и да се радва на невинни закачки с такива, които й са симпатични. И тя можеше да има всеки, по дяволите. Беше хубаво момиче, с хубав характер, нали така? Можеше да си намери някого... Но вече бе сигурна, че този някой няма да е Томас.
Изправи се и прескочи също в коридора, скръствайки ръце пред гърдите си. Лицето й се бе променило. Изглеждаше безразлична, сериозна и сурова. Може би това бе някаква защитна реакция, но нямаше нищо против. Вече харесваше тази Анеля. Независимата и силната, готова да защити себе си и да събере счупените парчета от любимата си ваза, само за да ги метне в океана и да ги остави да потънат без съжаления.
-Така е, Том. Осъзнах, че те харесвам, точно когато усетих, че разказите ти за други момичета започват да ме дразнят. Първият месец нямаше нищо и аз наистина си мислех, че е страхотно, че съм открила такъв добър приятел, но... Ето, на. Не е било толкова страхотно, защото се оказа че съм като всички глупави момичета- толкова безразсъдни, че да си паднат по най-близкия си приятел, мислейки си, че имат някакъв шанс с него. Е да, ама не. Такива неща стават само във филмите и в глупавите рицарски и други фантасмагории, които ми даде да прочета. - Анеля закрачи към него и се спря на крачка разстояние. Вгледа се в лицето му и за миг замълча, грабвайки този последен момент да е близо до това момче. Защото следващата крачка щеше да породи такава дистанция, която не знаеше дали ще може да изчезне някога. - Съжалявам, Блейк. Не ни е било писано. Не трябваше да се мъча сама да напиша нещо. Трябваше просто да хвърля перото още в първия миг, когато усетих, че започвам да изпитвам чувства към теб. Ти винаги ще можеш да разчиташ на мен, да ми споделиш, каквото те тревожи. Все още бих минала през огъня за теб, Том, независимо какъв си за мен. - Ан въздъхна и сложи ръка на рамото му, колкото да го докосне за последно. Отдръпна я, отметна кичур коса от лицето си и допълни. - Но не мога да си го причинявам повече, Томас. Боли да съм толкова близо до теб и същевременно толкова далече. Ще е най-добре да съм... просто далече.
Момичето сви рамене и даде крачка настрани. Знаеше, че просто трябва да си тръгне, но все още нямаше сили да го направи. Може би още само едно-две изречения от него и нея и щеше да мине през портрета, отдалечавайки се по коридора. Но искаше още малко. Още малко време с него. Дори не знаеше защо. Беше толкова объркано. Толкова безсмислено.
Върнете се в началото Go down
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Ное 03, 2014 2:20 pm

Направих крачка напред и посегнах към нея, но след миг прибрах ръката си.
-Анеля... Аз... - Аз отново не знаех какво да и кажа. Едновременно исках да я задържа при себе си и едновременно знаех, че това ще я нарани. Всичко в главата ми беше толкова объркано. Никога не бях очаквал единствения човек, на който искрено вярвах да се окаже влюбен в мен. За бога... Ние имахме нещо прекрасно, а явно по някакъв начин бях успял да го съсипя.
-Ан, аз никога не съм очаквал, че ти имаш нещо към мен... Съжалявам ако съм си давал някакви сигнали. - Замълчах. Не можеше да съм и давал сигнали. Аз и разказвах за курвите с които спях и и обеснявах как не искам сериозна връзка с никоя. Облегнах се на рамката на прозореца и отново я погледнах. Не можех просто да и кажа "Остани. Остани защото ти си единствената ми надежда да не бъда шибано копеле, което мрази целия свят. Остани защото другите ми приятели са като мен. Остани." Щеше да е прекалено егоистично да я накарам да стои с мен, когато очевидно не искаше. Да, знаех, че е боли, но мен също ме болеше и все още исках да е край мен. Не можеше просто да ми каже нещо такова и после да реши да си тръгне. Можеше поне да ми даде обеснение защо. Защо от всички красиви и нормални момчета в проклетото училище тя беше избрала точно мен. Е, бях от нейния дом, но всички знаеха, че мястото ми е в Слидерин и никой не разбираше какво правя при орлите. Вдигнах ядосано глава.
-И просто ще си тръгнеш? Искаш да си тръгнеш? Нали имахме истинско приятелство? Или както казах - тези няколко месеца бяха лъжа? Наистина ли си от онези момиче? Имах по-високо мнение за теб Анеля Денвърли. - Забих рязко юмрука си в стената. Не можеше просто да ми причини това. Като всяко момиче в глупавия ми живот тя не искаше да ме опознае. Искаше да е с мен просто защото съм красив и известен. Просто да е поредната, която да се хвали, че ме е имала за една нощ.
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Ное 03, 2014 3:21 pm

-Нямаш никакво право да ми говориш така! - кипна Анеля.
Сама не осъзна колко е ядосана, докато не чу думите му и последвалия ги неин собствен вик, пълен с толкова гняв и болка. Обърна се рязко и преди да се усети пръстите й се свиха около ризата му и тя го дръпна така, че да улови погледа му. Може да звучи романтично, но не беше. Нито пък имаше някакви романтични намерения в този момент. Стисна ризата му и й се наложи да се изправи на пръсти. Не знаеше какво прави. Не осъзнаше какво прави. Изобщо не мислеше. Думите "Наистина ли си от онези момичета? Имах по-високо мнение за теб, Анеля Денвърли." продължаваха да жужат в главата й. Те бяха досадните хора, който са приближи кошера, а тя беше пчелата. И щеше да забие жилото си. Право в нейното сърце, а после изцапано с кръв да го метне по Томас. Звучеше поетично. Като някоя трагедия на Шекспир.
Анеля, това весело момиче, което обичаше и беше обичано от всички, никога не бе предполагала, че ще сравни живота си с Шекспирова трагедия. Оставаше само да вземе отрова и да падне драматично, покосена от нея, за да е едно към едно. Макар че произведенията на Шекспир имаха смисъл. А всичко това беше само една тийнейджърска драма. За съжаление, повечето тийнейджърски драми са истински и като тъмна отрова за младежите.
-Да, Том, като онези момичета съм. Затова естествено до сега направо ти се предлагах без никакво самоуважание и направо умирам да спя с теб! - викна Анеля саркастично и го бутна към стената.
Време беше и тя да си поиграе малко с неговия сарказъм. Нещо, което до преди ден толкова я разсмиваше, а сега го използваше срещу собственика му.  Колко бързо се променят нещата. Понякога са нужни само няколко минути и бум, всичко градено с месеци се срива.
Гневът бушуваше в нея. Той какво си позволяваше? Сериозно ли я сравняваше с всички онези жалки момичета, с които си тровеше живота? Можеше да понесе да я отхвърли, да й каже, че не иска да е с нея, но такава долна обида- не! 
Ан може да беше много емоционална, несигурна какво иска, чувствителна и твърде директна, можеше да е каквото й да е, дори смъртожадна, но не и едно от онези момичета, които си лягаха с всеки и бяха обиколили цялото училище. Анеля Денвърли за разлика от тях си имаше достойнство. Беше сигурна че тези думи от страна на Том и нейната гневна реакция, както и дълбоката следа, която за секунди бяха оставили в нея, играха по-голяма роля за следващото й решение от несподелените чувства.
Наложи си да се успокой поне малко и рязко пусна ризата му. За секунди гледа измачкания плат на гърдите му, след което отстъпи крачка назад и поклати глава. Засмя се невярващо.
-Наистина ли мислиш, че аз се интересувам само от това да спя с теб? Като всички онези кучки, които единственото което исках от живота е възможно най-пълна тетрадка със забити бройки. - Това беше просто ненормално. Напълно ненормално. Можеше ли да извади пръчката си и да го порази с някое проклятие? Сви устни, когато се сети, че няма нужда от това. Думите вършеха точната работа. - Съжалявам за теб, Том. Съжалявам, че си толкова несигурен дълбоко в себе си, че просто не можеш да приемеш, че едно момиче може да хареса истинския теб. Това, което си, а не тялото, лицето, външността... Ако има нещо, с което се гордея, е това, че не съм повърхностна и давам шанс на хората. Аз никога не ти казах нищо, Том. Нито те обвиних, че всяка нощ си лягаш с различна, нито тръгнах да се правя на някоя девица и да ти казвам, че това не е правилно. Аз не те съдих, независимо че виждах какво точно правиш. Гледах доброто в теб. А ти? Когато разбра, че имам чувства към теб, се паникьоса и реши, че можеш да се измъкнеш от ситуацията по най-лесния начин- като обвиняваш само и единствено мен и преиначиш намеренията ми. Не исках да сме заедно, Том, исках просто да запазиш достойнството ми, което аз ти дадох, когато ти признах всичко това.
Ан най-накрая млъкна и си пое дълбоко дъх. Имаше ли смисъл? Той изобщо възприемаше ли думите й? Добре, беше я отхвърлил. Чудо голямо, на всяко момиче се случваше, дори най-прекрасното. Анеля бе приела недостатъците си. Знаеше, че не е перфектна, че прави глупости и не може да контролира чувствата си. Но такава беше тя. И още нещо. Никога не би си легнала с момче за една нощ. Щом самата тя е толкова подвластна на чувствата си, не е ли очевидно, че ще държи и тези неща, които за Том бяха незначителни, просто за забавление, тя ще държи да са истински и също оплетени с чувства? 
Облегна се за малко на стената и прехвърли наум всичко. Сърцето й се сви и едва спря тъгата да не я удари пак. Донякъде разбираше Том. И него го болеше. Той щеше да загуби приятел. Той трябваше да загуби приятел. Поне засега. Защото нали сте чували "Да дадеш приятелство на влюбения е като да дадеш хляб на жадния."? Напълно вярно е. Анеля нямаше да си причини такива мъчения. Трябваше им раздяла, за да продължат напред. Определено на Ан щеше да й е по-трудно. Том просто можеше да си легне с първото момиче, което срещне по коридора, а тя щеше да чака чувствата. Глупачка.
-Знаеш ли, няма значение какво мислиш за мен. Окей, мисли си, че всичко е било лъжа, че аз просто съм искала да те омая, за да спиш с мен и всякакви подобни глупости. Вярвай в каквото искаш, стига то да те кара да се чувстваш добре. Но аз знам каква не съм и какво съм направила. Знам, че нищо от това не е било с подмолни намерения, а че беше истинско. Ще приема вината, че съм го развалила. И най-добре знам, че ще продължа. Все пак Анеля Денвърли се справя с всичко.
"Анеля Денвърли се справя с всичко." бяха идеални заключителни думи. Ан му се усмихна, преди да отметне коса и да се надигне от стената. Още малко и щеше да поеме по коридора. Още малко, обеща си. Просто беше любопитна. Искаше да знае какво ще каже той. Любопитството често надделява. Или по-скоро желанието за един последен споделен миг. Какъвто и да е.
Върнете се в началото Go down
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Ное 03, 2014 5:12 pm

-Това ли ще ми кажеш? Съжаляваш за мен? Смяташ, че съм несигурен? Ако бях несигурен сега щях да се радвам, че изобщо някой си пада по мен. - Не само тя можеше да бъде бясна. Изпънах ризата си и отново я погледнах. Очите ми се замъгляваха и ръцете ми започваха да треперят, така че очевидно щеше да ме види истински ядосан. Никой нямаше право да се държи така с мен. Направих рязка крачка към нея и я погледнах право в очите.
-Не си и помисля да ме докоснеш отново. Може да забравя правилото си да не посягам на жени. - Лошата страна в мен отново се обаждаше и знаех, че ако не се успокоя, скоро Анеля ще пострада сериозно. Вече изобщо не ме интересуваше, че я боли, също както и на нея не и пукаше, че наранява мен.
-Не си от онези момичета ли? Права си. Не си като тях. Ти си по-лоша. Говориш ми за достойнство? Не смяташ ли, че първо трябва да научиш какво значи това? Или смяташ, че си прекалено безгрешна. - Изсмях се тихо и отново отстъпих назад. Нека ми обесняваше какъв съм. Явно беше, че за всичкото това време тя не е налучила нищо за мен. Вероятно дори не ме е слушала.
-Някога да съм те молил да не ме съдиш? Нима си смятала, че в мен изобщо има добро? Не знам какво си видяла, но грешиш. Аз съм това, аз съм момчето, което спи с всички без да се интересува наистина от момичето. Щом не ти е харесвало защо прекарваше безценното си време с мен? - Говорех без да мисля и вероятно щях да съжалявам за тези си думи, но това в момента не бе важно за мен. Важно беше единствено, че аз губех един от най-скъпите хора за мен, а тя очевидно не губеше нищо. Или поне това ми показваше. Облегнах се на стената и по устните ми отново плъзна саркастична усмивка.
-И сега какво? Ще идеш да разкажеш на приятелките си какъв задник съм? Или ще започнеш да се оплакваш от мен за щяло и нещяло? Ти ми беше приятел Анеля... или поне те смятах за такава. А сега... Сега дори не знам коя си.
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Ное 03, 2014 5:46 pm

-И сега какво? Ще идеш да разкажеш на приятелките си какъв задник съм? Или ще започнеш да се оплакваш от мен за щяло и нещяло? Ти ми беше приятел Анеля... или поне те смятах за такава. А сега... Сега дори не знам коя си. - гласът му беше толкова саркастичен, пълен с обида.
Едва се сдържа да не изръси "Все едно си ми толкова важен, че да говоря за теб.". А и не искаше да си развали репутацията, нали така? Отличничката Анеля Денвърли, толкова умна, че да има само Перфектен, си бе паднала по възможно най-най-лошия избор. Кой ли щеше да повярва на това?
Болеше я. Господи, толкова я болеше, че се страхуваше, че направи ли каквото и да е движение ще се разпадне. Просто ще се разпадне на прах, които ще бъде понесен от вятъра във всевъзможни посоки. Най-лошото беше, че за момент това й се стори привлекателна идея. Щеше да я отърве от всичко. Да избяга надалеч. Което бе немислимо. Откога искаше да бяга от проблемите? Какво ставаше с нея? Да сменя през минута настроението си не бе типично. Но нищо от това не бе типично. Да обижда и да се кара с един от най-скъпите си хора? Не, не. Тя избягваше скандалите. Тя поддържаше мира.
-А ти знаеш ли какво е достойнство? Знаеш ли? Мисля, че не. И аз може да не знам. Но мога да се опитам да го имам. Това показва, че имам някакви принципи. - каза тя тихо. - Несигурен не значи да нямаш самочувствие.  Ясно ми е, че го имаш. Но и аз го имам. Може да сме съвсем различни, Томас, но никой от нас няма да се предаде без бой. Хипотетично.
Имаше 99,9% вероятност да съжалява за 99% от думите си. Защото тя осъзнаваше, че го наранява. Знаеше, че и това неговото е защитна реакция. Разбираше хората и как действат те. Томас винаги е бил мистериозен за нея. Различен. А ето че в този един момент се превърна просто в едно момче, като всички останали. Нагло копеле, което знае само да отвръща на удара. И за тези мисли може би щеше да съжалява. Все пак заради чувствата си към това нагло копеле бе тук, а те не можеха да изчезнат просто така.
-Прав си, Том. Не си ме молил да не ме съдиш. Прости ми. - усмихна се възможно най-предизвикателно Анеля и скръсти ръце. - А ти ме съдиш. Ти веднага ме осъди и ме превърна в най-долното и глупаво същество за теб само защото съм си позволила да те харесам. Истински. Каква грешка. Все едно може да има нещо истинско в човек като теб. Обвиняваш мен в лъжа? Погледни се. Ти си този, който е обграден... - каква беше точната дума? Искаше ли да я изрече? Искаше ли да срути и последното крепящо се парченце от приятелството им? - фалшивост.
Явно искаше.
И тя лъжеше. Знаеше, че Томас е истински. Беше неин истински приятел, нали? Нямаше нищо фалшиво в него. Тогава, в добрите светли времена... преди около половин час.
Прошепна думата в лицето му и обърна гръб. Усети, че очите й се навлажняват, но премигна няколко пъти усилено и прогони сълзите. Нямаше да плаче. Нямаше да прояви повече слабост. 
Беше й хрумнал план. Така и така Томас вече бе загубил всичките си положителни приятелски чувства към нея. Можеше да го накара да я мрази. Можеше да се превърне в "онази глупачка, която реши, че ще я допусна до живота ми" за него. Можеше да го накара да я ненавижда повече от наглите слидеринци.
Ан не беше един добър и съвършен човек. Познаваше лошата си страна. Можеше да наруши принципите си. И в момента толкова искаше да удари шамар на Том, че сама се уплаши от желанието си. Толкова много искаше да му разбие сърцето, както той бе разбил нейното, колкото никога не бе искала дори да го целуне. Да не би омразата да бе по-силна от любовта? Или тези техни бледи деца, които тя изпитваше, да бяха настроени така, че лошото да взима връх?
Всички онези хубави моменти, когато бяха най-добри приятели без тези драми й липсваха. Ех, сякаш бяха вчера, хубави времена... Само че те наистина бяха вчера. До вчера Анеля обожаваше да си говори с този човек, просто да си седи с него, без да и пука какъв е, щом й е приятен, а ето че само денонощие по-късно беше на път да стане Трета световна война. Май Том беше прав. Не беше безгрешна. Имаше лошия навик да носи много неприятности.
Пое си дълбоко дъх и без да осъзнава че очите й още са насълзени се обърна към Том:
-Ами добре, наруши правилото си. Удари ме. Или по-добре, обърни се и си върви! Какво ти пука? - усмихна му се и наклони глава, после сещайки се какво й беше казал с ирония, допълни. - О, и аз не се оплаквам.
Както и облекчението, че най-после щеше да може да се свлече до стената, да стисне юмруци и да се наплаче. Нямаше да плаче с достойнство като смело самоуверено момиче. А просто като глупава лесноранима тийнейджърка, каквато очевидно беше. Или може би ако и бяха останали малко сили и инстинкт за самоуважение да стисне зъби и да стигне с безразлично изражение до общата стая, където да легне да спи. В сънищата може би щеше да има по-малко проблеми.
Върнете се в началото Go down
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Ное 03, 2014 7:23 pm

Повдигнах въпросително вежди.
-Казваш ми да си тръгна? За коя се мислиш...? - Покалатих леко глава и се засмях. Нямаше просто да оставя нещата така. Дори собствените ми родители не си позволяваха да ми нареждат, какво оставаше за някаква никаквица.
-Първо, не можеш да ми нареждаш. Второ - аз ти показах това място, ако имаш - описах широки кавички във въздуха - "достойнство" би трябвало вече да си си тръгнала. Като гледам за съжаление все още си тук. - Усмихнах се. - Трето - аз нямам проблем да стоим на едно място. Ти имаш ли? - Обърнах и гръб и отново седна върху прозореца, но този път с лице към коридора. Нямаше да и доставя удоволствието да ме прогони от собственото ми леговище. Години бях търсил подобно място из замъка и нямаше да и го отстъпя за нищо на света. Ако тя решеше да продължи да идва тук... Щях да измисля нещо. По-скоро бих го разкрил на всички, отколкото да го оставя на нея. Отново си наложих да се усмихна, макар да ми идеше да изпепеля непознаното момиче стоящо пред мен. Нима преди няколко минути бях смятал същото това момиче за моя приятелка? Нима бях готов да говоря с нея за всичко? Въздъхнах дълбоко опитвайки се да се успокоя за пореден път, но знаех, че няма да се получи. Докато дишахме един и същи въздух аз щях да бъда бесен, освен ако не се трансформирах... И ако до преди минути бях готов да и разкрия тази си тайна, сега по-скоро щях да се оставя гнева да ме погълне. В крайна сметка това бях аз. А и може би ако ме видеше в такава светлина щеше да си избие от главата идеята, че е влюбена в мен. Така или иначе вероятно просто си въобразяваше заради факта, че си прекарвахме приятно. Е, скоро Анеля Денвърли щеше да се превърне в поредния стойностен човек напуснал живота ми. Вдигнах глава и я погледнах.
-Е, защо си още тук? Така и не ми отговори? Защо продължаваш да стоиш тук след като очевидно съм ти толкова неприятен?
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Ное 03, 2014 7:51 pm

-Този коридор е част от Хогуортс и не е твоя собственост. Какво като ти ми го показа? Да не е твой? Не, на училището е. А аз съм ученичка в Хогуортс. И ти нямаш правото да ми казваш да си тръгна. Не си нищо повече от мен. - отвърна Анеля, скръстила ръце под гърдите си и свила устни като ядосано детенце.
Ситуацията наистина ставаше нелепа. Ан се обзалагаше, че в същия този момент двамата са готови да се хванат за гушите дори при спор за какъв нюанс синьо е небето. Нямаше да постигнат съгласие и по такава небрежна тема. Анеля бе готова да се съгласи и говори всякакви небивалици, само не и да е на неговото мнение.
Усещаше някаква тъпа болка от думите му и от случилото се, но гневът и яростта й бяха по-силни. Изобщо не очакваше, че Томас може да реагира така при признанието й. Очакваше, че ще се обърка и ядоса, но да изрече такива думи и да се превърне от добър приятел в пълен кретен, желаещ само да я смачка... е, това й се струваше невъзможно, ако някой й бе казал, че ще стане така щеше да се изсмее и да отвърне: "Да бе, Том не е такъв човек.". Е да, но познай какво, Анеля, скара си се тя наум, Том е точно такъв човек. Най-вероятно се бе държал мило и дружелюбно с нея само за да може да я използва като кошче за душевни отпадъци.
-Нещо много бързо смени хода, а? Разбирам защо момичетата не те търсят за нещо повече от една нощ. Ти не ставаш за нещо повече. Наистина не съм безгрешна. Имах наивността да повярвам в противното.
Щом той я обиждаше и тя щеше да обижда него. Щом и двамата искаха другия да си тръгне тя нямаше да е тази, която да отстъпи. Може и да бе умна и знаеше поговорката по-умния отстъпва, но пък бе и голям инат и държеше твърдо на своето, особено в такива ситуации, когато искаше да докаже на някого, че Анеля Денвърли не е човек, който се остава да бъде командван и унижаван.
Нямаше да отстъпи. Нямаше да си тръгне от коридора. Изведнъж я обзе прилив на енергия и желание да си каже всичко сега. Да спори, да отвръща на обидите му. Независимо дали беше детинско или не, инатът й победи. Време беше да извади тежката артилерия. Усмихна се фалшиво на Том, сякаш казвайки му "Хайде де" и седна на пода, кръстосвайки крака. Облегна се на стената и вдигна глава към него. 
-А какъв си ти, Томас? Едно момче, което си мислех, че познавам. Не съм те лъгала. Всичко беше такова, каквото си беше и изглеждаше, какво става в сърцето ми не влияеше на приятелството. Тези месеци приятелство бяха истина. Не очаквах, че признанията, че просто имам чувства към теб, ще те накарат да ме обиждаш. Това е доста жалко, не мислиш ли? 
Може би полудяваше. Сама не разбираше защо просто не го цапардоса с нещо и не си тръгне. Чувствата й не бяха толкова силни, че да не може да ги преодолее. Трябваше й само правилното момче и готово, този съвсем съвсем лош избор, на име Томас Блейк, щеше да е нещо, което да остане назад в миналото и за което да не се сеща изобщо, защото няма да й пука. Но явно наистина бе пълна откачалка с много силен нрав и непоклатим инат, защото се намести още по удобно до стената и заигравайки се с едно грапаво място на крачола на дънките й, тя отново се обърна към Том:
-А ти защо не си тръгнеш? Не ти ли идват прекалено много чувствата тук?
Върнете се в началото Go down
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Томас Блейк

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Ное 03, 2014 9:17 pm

-Да, права си. Това място е на всички.. Е, в такъв случей нищо не ме спира да го покажа на всички нали? Или да го превърна в новото ми любовно гнездо... И без това ми трябва ново място. - Засмях се. Наистина бях готов на всичко, но не и да и отстъпя правата върху коридора. В началото когато ми каза какво чувства към наистина смятах, че можем да се опитаме да запазим приятелството си. Сега обаче... Сега вече беше ясно, че никога не е имало приятелство. За нея всичко е било лъжа и това си личеше. Дори не вярвах, че чувства нещо към мен, вероятно просто беше загубила някакъв глупав бас. Вече не ме интересуваше.
-И смяташ, че не ставам за повече? Може би трябва да попиташ някое от хилядите момиче, които ме искат. - След миг допълних. - А нали знаеш историята за лисицита, която казала, че гроздето е кисело? - Беше повече от очевидно, че Анеля сипеше всички тези обиди само заради факта, че я бях отхвърлил. Да, бях започнал да се държа грубо и със сигурност аз пръв я обидих, но тя беше причината да се срине приятелството ни. Имах право да бъда разстроен, макар и да го показвах по начин, който не бе типичен за повечето хора. Въпреки всичко, това не и даваше право да ме съди по този начин.
-Е, поне разбрах какво наистина мислиш за мен. - Бях сигурен, че е прекалено хубаво, за да е вярно. Хора като нея не съществуваха. Беше се оказало, че съм прав. Нищо от това, което имахме не беше истина и дори не можех да си обесня защо ме боли толкова.. Вдигнах отново поглед и впих очи в нейните.
-Искам само едно от теб Анеля. Искам да стоиш възможно най-далеч от мен.
Върнете се в началото Go down
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
Анеля Денвърли.

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ EmptyПон Ное 03, 2014 10:33 pm

-Едно от хилядите момичета, които те искат? - повтори със смях Анеля, клатейки глава. Все едно щеше да падне толкова ниско, че да има в обкръжението си някакви еднодневки. Или просто беше извънредно груба в момента и бе готова да съди всичко и всеки, независимо какво е направил и какво не. - Какво ми пука за тях? Те да не би да те искат, защото си добър човек? - момичето се изсмя и скочи пъргаво на крака. Писна и да седи. Писна й от този разговор. Време беше.Стига толкова. - Важното е, че аз вече не съм от тях. Кой да очаква, че хората може да си сменят мненията толкова бързо. Може би пълното кретенско държание помага.
Спря се за последно по средата на коридора, точно срещу него. Деляха ги няколко крачки. Ан нямаше търпение да направи дистанцията по-голяма. Как бързо наистина се обръщаха нещата. Тя не си въобразяваше, че вече не го харесва или че до час и ще го е забравила, но пък от реакцията му бе научила нещо, което много щеше да й помогне това да стане възможно най-бързо. Беше видяла една страна на Томас Блейк, която тя сляпо пропускаше, докато бяха приятели. Е, от последното му изречение разбра, че и той иска същото. Тъгата беше толкова отслабнала, че трепна съвсем леко, като последен опит за живот, в гърдите й. После застина. Остана само студенината и гневът. Скоро щяха да се превърнат просто в едно студено безразличие.
-С удоволствие, Блейк. - каза тя и натътри така на името му, че прозвуча като змийско съскане. Може би във всеки човек се криеше едно малко слидеринче, готово да изскочи в определени ситуации. - Нали и аз първо предложих това? Но не. Ти замота нещата, за да може да си изредиш всичките обиди. 
Завъртя очи и направи знака със вдигане на ръка като моряшки поздрави и я даде рязко настрани. "Сбогом, капитане.", досущ като един моряк, който няма търпение да се върне на любимата суша. Леле, Анеля определено имаше многообрази метафори, готови за всеки един случай в главата си.
Е, нещата се развиха по-зле и от очакваното, но Ан не съжаляваше, че му е признала чувствата си. Даже по-добре, че го бе направила сега, за да се спаси от месеци заблуждения. Колко ли щеше да я кара, падайки си тайно по онзи предишен Томас, без той изобщо да разбере, защото не обръща никакво внимание на държанието й? Какви ти месеци, може би години. Сега всичко бе приключило набързо, без да хаби от времето си. Можеше да започне от начало и да открие истинско момче, което да хареса. Някой, който не е най-популярния и самоуверен в училище и не баламосва двеста момичета на веднъж.
- Забавлявай се с мацките, Томи. - каза тя с усмивка. - Дишай спокойно, не смятам да се засичаме. Дръж си коридора за теб и завоеванията ти, ако искаш си сложи табела за собственост, ще спазвам ограниченията. Нали и аз не искам да се засичаме. Беше ми приятно.
И Анеля го погледна за последен път. Гледаше как седи на прозоцера, сините му очи, стиснатите устни, обичайната му стойка, тъмната коса... Спомни си как й се беше усмихвал приятелски и колко пъти я бе разсмивал. И ето че после се сети как я обиди днес и как й се развика. Как ядосано я гледаше. Сякаш вече не я познава, сякаш не иска да я познава. Спомни си как тя го нарече, как му се развика, как бе готова да го удари и впи нокти в ризата му. Спомни си как го гледаше тя. Как го гледа тя в момента. Сякаш не иска да го познава. Защото тя наистина не искаше. 
Въздъхна тихо и се обърна с гръб. Това беше. С уверена и спокойна крачка прекоси коридора, мина през дупката в портрета и зави, без да поглежда през рамо.
Докато се отдалечаваше, свила сериозно устни и скрила всички емоции в себе си усети иронията- никой нямаше да разбере как се чувства сега тя, понеже решеше ли можеше да скрие всичко-, а до преди малко ситуацията и цялата тази караница, споделяния и обиди можеше да опише само с едно изречение. Пълна загуба на контрол над емоциите.
Надяваше се това да е за добре. Беше изхвърлила старите емоции, за да направи място за новите. По-хубавите.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/   Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/ Empty

Върнете се в началото Go down
 

Преди половина година в един от тайните коридори на замъка. /Анеля & Томас/

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Лондон, преди година и половина;;
» Една дълга и мъчителна година в замъка
» Забранената гора, преди един месец.
» Преди две седмици в забранената част на замъка
» Семейна изненада, пълен фарс, маските падат - тайните са разкрити ... [Tayuya & Томас Блейк]

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-