Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1 ... 11 ... 18, 19, 20, 21  Next
АвторСъобщение
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 8:12 pm

First topic message reminder :


~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 9:15 pm

Очите и се отвориха като при сигнал, дробовете и просто се изпразниха и започнаха да функционират. И всичко това без гадните "странични ефекти" на задушаване и прочее. И сега и оставаше само да се взира в Посейдон, който някак си бе твърде спокоен за себе си. Или поне за онзи Бог, който Мег познаваше.
- Аз... да. Смисъл... - изобщо дори не можеше да мисли трезво. Хвана главата си с ръце и от чувство за самосъхранение, точно като никога, изпълзя до другия край на въздушния мехур. Знаеше, че ако той иска ще я притегли към себе си, а всъщност май Мег го искаше и за двама им, защото той не даваше вид на "безкрайно съм възбуден". - Казвала са ми..., но те са казвали и много други неща. Вече не знам за какво да им вярвам... май за нищо.
Сега се сети, че и той не знае за напускане и на Олимп и за това, че родителите и се бяха отрекли от нея. И как се предполагаше да му каже всичко това. Насили се да се усмихне и да се изправи.
- Сигурно си мислиш да ме пратиш на Олимп..., но знаеш ли.... аз напуснах Олимп преди около шест години. Сблъскахме се пред Емпайър Стейт Билдинг. Зевс и Атина се отрекоха от мен така, че няма да си помръднат и пръста и дори да ме пратиш по куриерската фирма на Хермес сигурно ще върнат пратката обратно. - вдигна палци в знак на "успех" и знаеше, че с тези си думи, които определено бяха неуважение ще го ядоса, но може би това и целеше. Искаше да види някаква част от онзи Посейдон който тя познаваше. А и сега като се замислеше Зевс и Атина сигурно биха си я хванали на каишка, ако се докопаха до нея.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 9:23 pm

Повдигнах скептично вежди. Брат ми и Атина никога не биха се отказали просто така от нея. Тя беше създадена с цел да я използват, така че имах сериозни съмнения, за това доколко ми казва истината.
-Всъщност не мисля да те оставям на Хермес, няколко пъти е губил мои пратки глупака му с глупак. - Засмях се леко. Момичето пред мен имаше пиперлив език, но изобщо не ме интересуваше. Трябваше само да избера с каква панделка ще я опаковам. Сигурен бях, че дори и все пак наистина да е избягала от Олимп и онези двамата да са се отрекли от нея... Пак ще и се зарадват. И може би щяха да спрат да мрънкат по мой адрес, за най-различни щуротии.
-Виж какво малката, не ме интересува сърцераздирателната ти история. Нито ме интересува дали си избягала, дали са те изхвърлили, това не е мой проблем. - Усмихнах се иронично. - И ако обичаш мери си приказките. Това, че съм те спасил не значи нищо, ясно? В момента единственото, което искам да се разкараш от океана ми. И... Мисля да те занеса лично на Олимп.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 9:31 pm

Очите и се разшириха.
- Ти какво!? - устата и се отвори и Мег просто остана без думи. Сложи палец и показалец върху слепоочията си и сви устни. Той не помнеше нищо, а положението не отиваше на никъде. Мег му обърна гръб и се загледа към океана.
Усети просто как и става студено, дали от ужас или нещо друго, но и се прииска да имаше нещо повече от просто потник върху себе си, а ако пуснеше косата си нямаше да е кой знае какво. Пак щеше да изпитва ужас.
- Ти не вярваш и на една моя дума... и не нямам намерение да се въздържам. - изрече, а очите и се насълзиха. "ЗАЩО МИ ПРИЧИНЯВАТЕ ТОВА?!" - Някога... да си чувал пророчеството за перлата и морето?
"Да, разбира се. Как да не си. То ще се появи в бъдеще, макар и вече да е на около десетина години..." на Мегара и се прииска да се срита отзад зареди този ужас, който изживяваше, но нямаше как. Скоро обаче бога на моретата щеше да го направи.
Тя се обърна рязко към него и пое дълбоко въздух, а устата и остана леко притворена докато не облиза долната си устна.
- Ще направя всичко само не ме връщай на Олимп... господарю. - това му харесваше или поне преди, но сега Мег силно се съмняваше, че думите и по - точно тази единствена дума "господарю" ще има същия ефект, ефекта който тя желаеше.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Дек 19, 2014 12:22 am

Този глупав разговор започваше да ме отекчава. Особено непочтителното и отношение. Ако исках да някой да ми губи времето щях да слушам глупавите си поданици в двореца ми. Те вечно нещо искаха... А сега и това хлапе досаждаше и ме занимаваше с нещастния си живот. Сякаш ме интересуваше. Трябваше да кажа на Зевс и глупавата Атина, че трябва да възпитават по-добре децата си. Може да лепна бележка на челото на хлапето.
След цялото и мрънкане най-накрая беше казала нещо вярно. "Господарю" беше подходящо обръщение. При това обръщение, предизвикващи тръпки в мен. Усмихнах се леко и я погледнах.
-Добре хлапе, дай ми една причина да не те опаковам като подарък и да не те връча на Зевс и Атина и красива червена панделка? Или синя? Или ти като малко сладко момиченце предпочиташ розова? - Свих устни в лигава гримаса, но всъщност от всяка буква, която изричах лъхаше сакразма ми. Наистина ли си мислеше, че ще се натресе в океана ми и аз ще бъда милия, сладък бог, който да я спаси от баща и?
-Виж какво, както казах ти не си мой проблем. Отношенията с брат ми и Атина не са мой проблем. Защо да спасявам от тях?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Дек 19, 2014 3:37 pm

Търпението и се пропукваше. Не знаеше как да се държи спокойно. Не искаше да се държи спокойно. Стисна устни, като едва се сдържа да не го блъсне с пръст в гърдите. Нещо което би си позволила преди, но не и сега. Харесваше и десетте си пръста на ръцете на местата им.
- Синьото ще отива да очите ми. - запремигва кокетно, а после направи физиономия. Искаше и се да гледа лошо или по - скоро студено и злобно, но не можеше да го гледа така. Защото всяка част в нея искаше просто да го докосне, да се озове колкото се може по - близо до него и да се свие в прегръдките му.
- Защото те ще ме убият... което теб не те интересува... - да, всъщност наистина мислеше, че те ще я убият. Това бе нейния втори шанс да не се опълчва срещу тях, но Мег го бе пропиляла, защото живота далеч от Зевс, Атина и Олимп и допадаше една идея повече, когато Посейдон бе до нея. - Вярваш ли в това, че някой или нещо може да върне времето на зад и само трима души да помнят това? Защото точно това се случва в момента! Имаше битка между теб и Зевс... и той върна времето назад за да избегне това... защото и ти и той сте наясно, че няма как нито единия нито другия да победи. Аз... мога да ти кажа неща за теб, които никой не знае...
Силно се надяваше, че навиците му, мечтите му и желанията му от преди все още ги има някъде вътре в него и само тя ще знае какви са те, за да му докаже, че определено нещо не е наред с времевия континиум.
- Зевс върна времето с около 10 години назад... - промълви Мег, но сърцето и се сви. Не мислеше, че той ще и повярва. Думите и звучаха толкова налудничаво, че тя самата нямаше да си повярва, ако не я болеше толкова много от загубата на Посейдон и всичко което всъщност е обичала някога.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Съб Мар 14, 2015 12:24 am

Избухнах в смях. Ако не друго поне можех да се позабавлявам с красивата съшита с бели конци измислица, но подозирах, че съвсем скоро ще се оттегча, а и съпругата ми ме очакваше.
-Добре, дай да видим дали съм те разбрал малката. Искаш да ми кажеш, че господин "от задника ми летят гръмотевици" е върнал времето с десет години назад, защото...  - Замълчах за миг и леко се разсмях. - Защото е имало битка между нас, така ли? - Не че някога щях да откажа да наритам задника на брат ми, но не смятах, че някой от нас е достатъчно глупав, за да се опитаме да излезем в директно съревнование. И аз и той знаехме, че няма как единия да наделее над другия, освен евнтуално с помоща на Хадес, за който дълбоко се съмнявах, че би мръднал дори пръста си от мрачното си мазе, което наричаше дом и дворец. Завъртях очи и отново погледнах момичето пред себе си. Нима тази дребна богиня, която още дори не знаеше на какво би била способна един ден, си мислеше, че ще се вържа?! Е, Зевс и Атина нямаха добро мнение за мен, но ако не друго поне можеха да предупредят протежето си, че може да съм всякакъв, но не и глупак. И, че най-вече, ако съм на своя територия, както в момента, няма бог, независимо кой, който да може да ми се опре. Погледа ми се вдигна и отново огледах хлапето.
-Доообре... Да чуем какво можеш да кажеш за мен, което никой не знае? Хайде, докажи, че историята ти е истинска.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Съб Мар 14, 2015 11:54 am

Сините й като океана очи бяха впити в него. Той не й вярваше. Той просто не и вярваше. И това я ядосваше, изнервяше и ужасяваше. Защо той не и вярваше?! Може би защото звучеше като пълна психопатка, психарка, лунатичка и какво ли още не?! Вероятно, много при това. Но Мегара казваше истината.
- Обичаш го грубо. - Мег направи крачка пред него, главата й бе точно срещу гърдите му. Е всъщност доста под тях, защото тя бе ниска, а в случая дори бе в своето 12 годишно тяло, но съзнанието й бе нейното предишно, на 16 годишната Мег, която бе готова на всичко за своя мъж, онази Мег която смееше да нарича  бога на моретата "По" и да крещи насреща му, да плаче пред него, после да го прегръща и да му се извинява. Онази Мег, която винаги чувстваше някаква вина към бившата - добре в случая настояща и очевидно задоволена - съпруга на Посейдон, онази Мег която се притесняваше за народа му.  - Но по последни данни Амфитрита не го обича така... и дори не ти е правила свирка. Имаш и апартамент в града, чиято по-голяма част е от аквариум с риби...в апартамента няма нито дрехи, нито храна. И...
И какво още? Мег не знаеше, но до сега не бе казала почти нищо. После се сети за тризъбеца който той и бе дал. Тя го извади от косата си и го стисна силно в ръка. Сега или никога. Той можеше да и го отнеме, но той все пак бе някакво доказателство. Тя нямаше как да се сдобие с него освен, ако той не и го дадеше. Защото бе от неговата стая... която преди никога не бе делял със съпругата си.
- И ти ми даде това. - Тризъбецът се появи в ръката й, а тя затвори очи за миг. - Не вярваш на нито дума от това което казвам..., но нима мислиш, че дъщерята на Зевс би имала току така знака на Посейдон на вратът си?
Мег отметна коса назад разкривайки малкия тризъбец. Тя си пое дълбоко въздух, не знаеше колко бъдещето ще бъде като преди, защото сега всичко бе различно и все пак... и все пак можеше да рискува нали?!
- И скоро Водния Дух ще ви нападне и ще те се опита да убие съпругата ти..., ако аз съм тук ще я спасява, ако ли не... - Мег повдигна рамене. - Сам избирай дали да ме връщаш на Олимп, като предколеден подарък.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Мар 17, 2015 7:09 pm

Засмях се леко и прокарах ръка през косата си. Историята и ставаше все по завладяваща, но честно казано беше започнало да ми омръзва да я слушам и отново се зачудих с каква панделка да я изпратя на Олимп. Може би щеше да и отива и лепенка на устата. Дори бяха започнали да ми липстват безсмилените брътвежи на стадо рибки, оплакващи се от... Е, добре де, не знаех от какво по принцип се оплакват. Аз просто присъствах в залата съдавайки им усещането, че са важни и че ги слушам, всъщност Тритон и Амфритрита се занимаха с решаването на проблемите.
-Виж какво малката... Първо, това, че го обичам грубо е известно навсякъде. Второ, повярвай ми с жена ми си прекарваме страхотно във въпросния апартамент. - Замълчах за миг, чудейки се от къде знае за аквариума, но... Е, с Амфи бяхме водили и други жени там, така че можеше някоя от тях да се е раздрънкала. Както и се разбра за специфичните ми предпочитания в леглото. Завъртях очи и мислено си отбелязах да забраня на следващите момичета да изнасят толкова лични подробности като аквариума на стената.
Откъснах се от мислите си и върнах отново поглед върху Мегара Зет.
-До тук не си ми казала нищо, което да потвърди красивата ти измислица. Май ще трябва да се постараеш повечко, за да ме убедиш в тази глупост. - Погледнах тризъбеца в ръката и. - А отностно това... Да, признавам си красива играчка е, но никога в живота си не съм го виждал, камо ли да съм ти го подарявал. А татуировката ти е хубава, признавам го. - Завъртях очи. Вече започвах да мисля, че Завс я е изпратил, за да ми скрои някой номер.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Мар 18, 2015 11:11 am

Мегара се взираше в него така сякаш не бе чула правилно. Нима той току що бе опровергал всичките й доказателства? Как по дяволите в името на Хадес?! Това просто бе невъзможно... нима вече нямаше шанс? Нима тя нямаше как да докаже всичко това, тази откачена история? А може би всъщност тя си бе въобразила всичко това или то бе просто неин сън? Може би..
- Н-н-невъзможно... - изрече тя тихо. Погледна за миг в очите му и изпита ярост. Ярост от това, че той беше глупак който толкова лесно се бе хванал в капана на Зевс за връщането на времето. Ярост от това, че тя бе готова да се предаде защото бе безпомощна срещу това.. Ярост към всички други и най-вече към майка й и баща й. Те ги бяха изиграли, Олимп бе победил в тази война. И каквото и да опиташе да направи Мег, те се бяха застраховали, че то няма да се повтори. Посейдон обичаше своята съпруга очевидно и водеше задоволен живот с нея. Това съвсем изключваше Мег от картинката...
Тя го зашлеви. Преди дори да осъзнае ръката й се озова върху бузата му независимо, че той бе толкова по-висок от нея. И независимо от скромния си размер Мег накара лицето му да се завърти настрани, а червенината от плесника й си личеше ясно върху кожата му. Дъщерята на Зевс прехапа устна и направи крачка назад. И в същия миг просто се свлече на колене на пода на въздушния мехур.
- Щом е така... върни ме на Олимп или по-добре ме убий. Не искам да живея този живот... - в очите й се появиха сълзи. Тя не искаше да живее живот без Посейдон, това бе сигурно. Защото само той я караше да се усмихва, да трепка, да иска да живее.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 6:06 pm

Погледнах момичето. Нещо изобщо не бях в настроение за драмите и нито да повярвам на тъжната и и отчаяна физиономия. Ако Зевс целеше да научи нещо или пък дъщеря му да се опита да се промъкне в обкръжението ми нямаше да му се получи. Не можех да повярвам, че брат ми е паднал толкова ниско, но явно дори след толкова векове той щеше да успява да не изненада.
-Наистина браво да историята, която сте измислили, но първо - не виждам за какво точно пък ще водим толкова голяма война с брат ми. Когато те изпратя на Олимп можеш да му предадеш следващия път да опита с по-достоверна история от тази с връщането на времето. - Огледах я отново. - И ако обичаш спести ми цялата детска драма как мама и тати не те обичат. И на това не вярвам. Ако тази гениална идея е била на скъпата ти майчица, може би е време да се пенсионира от постта "богиня на мъдростта". Защото... следващия път, когато се опитат да ми изпратят шпионин - той няма да се върне при тях. - В ума ми бързо пробяга идея. Брат ми беше замислил това момиченце като оръжие, но бях сигурен, че е най-голямата му слабост. И тази слабост беше в ръцете ми в момента. 
-А може и ти да не се върнеш всъщност. 


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 6:24 pm

Мегара го гледаше с разширени очи и всяка една дума правеше изражението й да изглежда като издялано от лед. Докато очите и просто не станах като кристал. Сковани, студени, не мърдащи. Тя го гледаше, но сякаш не виждаше. Същия този студ - изписан на лицето й бе и в сърцето й. Баща й и Атина бяха успели.. бяха разбили животът й. Поне да бяха направили така, че да не помни...или това бе нейното наказание? Да помни, да знае цял живот за това какво е било, какво е можело да бъде и какво е сега... - пълната противоположност.
Тя се изсмя грубо и се приближи. Припомняше си всяка една среща която бяха имали. От първата им срещан а която той я насили да го задоволява с уста - независимо, че тя бе все още само дете - до последната среща в битката когато всичко това стана...Припомни си и нещо друго. Нещо което можеше да коства живота й...нещо което почти я бе убило преди. Затова просто вдигна ръка да го зашлеви, с надежда, че ще я убие на място и няма да и се наложи да страда.
- Олимп..Зевс..Атина..майната им. На теб също. Не виждаш по-далеч от носът си..и очевидно жена ти най-после е започнала да си отваря краката и да харесва камшици. Да ти завре един отзад дано! - изсъска...донякъде го мислеше и донякъде не...той бе неин..само неин..беше неин.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 6:38 pm

Докоснах лицето си на мястото, където ме бе ударила. Естествено тя беше просто дете, така че нямаше как да ме нарани особено, но цялото това неуважение можеше да ме изкара извън релси.
За щастие през вековете се бях научил да контролирам гнева си, така че просто е погледнах с насмешка.
-И какво, мислиш си, че като ме удариш, ще постигнеш бърза смърт ли? Не обичам да убивам хората, които го заслужват. Има много по-добри наказания, а и много по-продължителни. - Усмихнах се. - След като брат ми е достатъчно глупав и самоуверен да изпрати любимата си дъщеря при мен, добре. Хубаво е да имам нещо негово, на което той държи. - Докато говорех вече бях накарал въздушния мехур да се насочи към двореца ми. Амфри ме посрещна, но погледа и стана въпросителен, в мига, в който видя момичето. Въпреки това се наведе да ме целуне.
-Скъпи, какво става?
-Името на малката е Мегара Зет. Дъщеря на Зевс. - Усмихнах се и разказах набързо всичко случило се, както и намеренията ми. Все още не бях разрушил балона, за да не му скимне на хлапето на бяга. Погледнах я. - Е малката, не искаше да се връщаш на Олимп, добре. Ще останеш тук. За застраховка ако баща ти ме ядоса някой ден.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 6:49 pm

Това изобщо не бе мъжът когото Мег познаваше. Дори очите му не бяха като тези на Посейдон. Бяха студени към нея самата и искрящи и живи към неговата проклета съпруга. Мег изхлипа тихо и обърна гръб докато той говореше с Амфитрита. С тези очи той трябваше да гледа нея..само нея. Както преди. Това я направи тъжна, но и ядосана. Още по-студена. Тя се извърна към него и докосна татуировката на вратът си...онзи малък тризъбец. Независимо, че тялото и се бе върнало в предишното си малко състояние на дете, татуировката си бе там..чувствата в сърцето и също.
- Тогава се надявам да те ядоса по-скоро. - измрънка и се подсмихна студено оглеждайки жена му. Как можеш да я иска...след като веднъж бе имал Мег. Да, може би да мисли по този начин бе егоистично, но Посейдон бе неин. - По...По... 
Тя започна да го дразни. Определено печелеше гневът му - предизвикваше го и го разпалваше...,но така привличаше и вниманието му. Само за себе си.
- Тя колко често те оправя отзад? Знаеш ли...започвам да мисля, че...за разлика от теб аз имам топки.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 6:59 pm

Погледнах я и усетих лек гняв, но ръката на Амфри върху моята ме спря.
-Недей скъпи. Детето иска да те разсее и да се измъкне. Не, че ще оцелее до повърхността. - Нейната усмивка накара и мен да се усмихна.
-Знаеш ли хлапе, жена ми е права. Не си заслужаваш да се ядосвам, а ако имаш топки, обвинявай извратените си родители. - Хванах ръката и малко над лакътя и разруших балона. - Хайде да ти покажа къде ще прекараш остатъка от дните си. - Погледнах жена си. - Ако искаш ме изчакай в спалнята. - Дръпнах рязко и поведох Мегара из двореца. Вече бях решил къде точно и как да я затворя. Не можех да пренебрегна факта, че имаше божествена кръв, така че трябваше да неутрализирам това.
Влязохме в тронната зала, центъра на моята сила, там където имаше най-малко шанс да се измъкне и с няколко движения създадох голяма водна клетка и хвърлих Мегара вътре.
-Ще получаваш храна и вода, за да оцеляваш, но от там натък не ме интересуваш. И не си мисли, че ще успееш да се измъкнеш, водата ще се погрижи да не се случи.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 7:05 pm

Тронната зала определено не бе от любимите и места наоколо. Дори преди - когато бе с него - гледаше да избягва това място. Тук почти се бе удавила веднъж в едно от проклетите басейнчета-украса и по време на битките не бе приятно място тъй като я гледаха като извънземно. А сега тук беше и затворът й...мамка му!
Мегара падна на пода когато той я хвърли вътре и изсъска. Тя го погледна намръщено. Искаше да го убие...точно сега искаше да го убие. Държеше се с нея като с дете и като с парцал - едновременно.
- Я направо си задръж храната и водата. Ако се науча да фото синтезирам поне ще мога да мина за стайно растение... - изръмжа и огледа гледката си. Докосна стените и сякаш усети ток по пръстите си..ток и вода...това изобщо бе ли възможно? Реално можеше ли да се измъкне? И трябваше ли изобщо да опитва?
Мег седна на пода и започна да мисли.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 7:15 pm

-Не мисля, че ще успееш с фотосинтезата. А и както казах, смятам да те използвам за да контролирам баща ти, така че ми трябваш жива. - Завъртях се и тръгнах към изхода. - Любимата ми ме чака, така че смятам да те оставя. Честно казано нямам нищо против теб, така че няма останеш в клетката завинаги. Скоро ще намеря стая, в която да те преместя, просто трябва да измисля как да подсигуря, че няма да избягаш. - Излязох от тронната зала и отидох при съпругата си.
*****
Няколко часа по-късно
*****
С Амфри влязохме в залата, за да проверим как е пленичката ни. Вече не ми се струваше толкова добра идея да я държим тук, а и честно казано за цялата нощ Зевс не беше дал индикации, че знае къде е детето му.
-Е, жива е. Сега аз смятам да отида да огледам строежа на новата стена. Скъпа?
-Идвам, само секунда. - Амфри се наведе над Мег, казвайки нещо, което не можах да чуя. - Мегара Зет... Помня те. Мъжът ми не, но аз помня всички проблеми, които ни създаде. Затова го убедих да те остави тук. За да можеш да гледаш любовтта му към мен сега. А и защото смятам да превърна остатъка от вечността ти в кошмар.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 7:23 pm

Мег седеше в клетката си и гледаше пасажите рибки минаващи пред прозореца. Броеше ги..една рибка..две рибки...три рибки...Който казваше, че да броиш овце било досадно значи никога не е броял рибки докато стои в клетка от вода на дъното на океана в красив замък!
Тя изгледа "щастливата двойка" с отвращение и повдигна вежда когато Амфитрита се приближи..,но определено не очакваше да чуе това което жената каза. Тялото на Мег се изпъна като тетива и очите и отново се разшириха. Усети как гняв облива тялото и -краката и, ръцете й...Очите и просветнаха и тя се хвърли към заобикалящата я вода сякаш можеше да хване Амфитрита през нея и да я удуши.
- Тъпа нереида! - изсъска тя. - Ще те убия. Той е мой! ТОЙ Е МОЙ! 
Мег крещеше и се блъскаше в стената, която сякаш и отвръщаше и нараняваше тялото и, запращаше да я на пода отново и я изтощаваше.
- Не можеш да се мериш с един бог водна нимфо....а аз съм богиня. Някой ден..някой ден ще те унищожа. И повярвай ми последното което ще видиш ще бъде лицето ми. Усмихващо се над жалкия ти труп. - Мегара изръмжа спомняйки си как преди почти бе умряла за да спаси живота на тази ужасна жена.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 7:35 pm

-Той беше твой малка уличнице. Вече не значиш нищичко за него, а аз записвам в леглото му всяка вечер. Аз го докосвам, аз изпълнявам всяко негово желание, на мен шепне, че ме обича. И със сигурност с мен прави всички онези неща, които с теб никога няма да може. Защото не можеш да му дадеш нищичко, абсолютно нищичко. Така че... Добре. Давай, върни си го, ако можеш. - Жена ми бе застанала с гръб към мен така че знаех какво се беше случило, за да избухне така Мегара, но се приближих към тях.
-Ей, ей, ей! Какво става тук? За каква се мислиш, че да крещиш на жена ми хлапе? - Огледах клетката, за да видя дали всичко е наред и не е успяла някак си да я пробие и да нарани любимата ми. - Амфри, върви към източната стена, ще дойда след малко. Нека разберем защо това момиченце си е повярвало толкова и крещи детинщините си из тронната ми зала. - Изчаках съпругата ми да излезе и погледнах Мегара. Вече бях чул историята и и не вярвах на нито дума, така че не виждах защо продължава да създава проблеми.
-Добре малката, хайде да спреш да лъжеш и да вдигаш шум. Не разбра ли, че историята за връщането на времето е просто нелепа. Защо продължаваш да го правиш?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 8:17 pm

Мегара бе бясна и искаше да издере очите на тази проклета вещица. Дишаше учестено и се изправи гледайки как жената се отдалечава. Отново бяха останали сами. Само тя и Посейдон...бе толкова близко до нея - зад тази водна стена -, но и в същото време толкова далеч. Мегара не издържа и се разплака. Срина се на пода на клетката и обви ръце около тялото си. Погледна го.
- А ти...защо мислиш ,че лъжа? Имаш ли доказателство? Не! Но Амфитрита знае...тя знае за връщането на времето! - изхлипа и тялото и се разтресе. - Не лъжа. Няма смисъл да лъжа...,но ти продължаваш да се инатиш...,но винаги си бил инат...
Усещаше как е на предела на силите си, усещаше как всичко ще избухне всеки момент -  и нищо чудо и тя да избухне като бомба - прехапа устна и затвори очи да се успокои.
- Няма смисъл да лъжа Посейдон. Какво може да накара една дъщеря на Зевс и Атина да навлезе доброволно в студените води, да татуира тризъбец на главата си, да носи тризъбец като оръжие в себе си и какво ли още не...? Една лъжа? - тя се изсмя горчиво, а кожата и започна да блести от придошлата сила. - Тя знае...шибаната ти жена знае!!
Изкрещя обляна в сълзи, а после усети паренето по кожата си и болката. Изпищя и....избухна. По-скоро силата се изля от нея, разби клетката и запрати Мегара към стената където тя се удари, изгуби съзнание от болката и падна във водния басейн под нея..




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 8:29 pm

Удърната вълна ме помести леко, но дори това ме изненада. Не бях очаквал от Мегара да избухне така сила, че да успее да разруши клетката, а какво остава да успее да ме накара да загубя равновесие, макар и за миг. Видях я да изпада в безсъзнание от удъра в стената, а предполагах, че падането в басейна ще я довърши, затова побързах да накарам водата да я избута на повърхността, за да мога да я извадя. Бях седнал на пода и наместих Мег в скута си. Изглеждаше толкова малка точно в този момент, наистина като едно дете. В ума ми отекваха въпросите, които ми беше задала и не можех да не се замисля. Естествено всичко, което каза си имаше логично обеснение. Родителите и я използваха с надежда аз да повярвам на това и да имат шпионин при мен. Въпреки всичко не намирах логика в избухването на силата и, ако наистина всичко това беше лъжа.
Погледнах отново момиченцето в ръцете си. Ако преди векове не се бях отказал от изневерите, вероятно нямаше да я държа като затворница заради баща и, а за да ми доставя удоволствие. Поклатих рязко глава и прогоних тази мисъл. Това беше далеч в миналото. Видях, че Мегара се свестява и я хванах по стабилно, за да не реши да се измъкне от ръцете ми. Макар, че вече не изневерявах, не можех да отрека, че ми беше приятно да я докосвам. Изчаках я да се свести напълно и я погледнах.
-Да речем, че ще помисля върху историята ти. Разкажи я отначало.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 8:41 pm

Когато отвори очи за миг си помисли, че всичко е било просто лош сън и сега нейния мъж я държеше готова да я успокои след този кошмар..,но това не бе вярно. Това не същия студен към нея Посейдон който бе предизвикал разрухата й.
Мег погледна настрани и въздъхна след което се облегна на него поемайки въздух..беше толкова приятно отново да бъде в ръцете му..нейните собствени се спуснаха по бицепсите му и те я се усмихна за миг. Не го бе докосвала така от толкова дълго...сякаш цяла вечност.
- Знаеш защо съм създадена. Като оръжие на Олимп..независимо, че те отричат това. - прошепна започвайки да разказва наново всичко. Разказа му всичко до най-малката подробност. Как е избягала от Олимп, как е живяла сред хората с други пулобогове и как зареди едно чудовище е била принудена да влезе във водата. Как той я е спасил, но в същото време като безскрупулен бог я бе и наказал.Как я бе накарал да го задоволява с уста, как почти я бе удавил и как я бе занесъл в апартамента си където бяха правили секс за първи път...как и бе показал рибките и как я бе завел в лагера...и всичко от самото начало до последният ден в който го бе видяла.
Някои части я караха да се усмихва, други да потръпва и трети предизвикаха сълзите й.Накрая остана без дъх и го погледна.
- Знаеха, че можем да победим...особено след като излъгахме, че нося детето ти...бяха уплашени, ти беше могъщ, а аз бях на твоя страна...затова върнаха времето назад. По този начин ни наказват...и най-вече мен, че се обърнах срещу тях...,а щом жена ти знае...това означава, че са очаквали да дойда тук при първа възможност и тя да направи животът ми ад...защото ще направя всичко за да си те върна обратно... - прошепна в заключение и затвори очи неспособна да срещне погледът му.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 9:02 pm

Погледнах я и отместих ръцете и от мен. Докосванията и ме разсейваха и ми припомняха какъв бях преди и какво можех да направя с нея. Нямаше да ме спре, че беше просто дете. Бях започнал да я искам, а това изобщо не беше хубаво. Именно затова бях поискал да я отпратя от тук и вече започвах да съжалявам, че не съм го направил.
-Жена ми не е казала и дума за теб, откакто те доведох. Единствено изкоментира, че не е адекватно да те държа във водната клетка все едно си някакво животно, а е по-добре да измисля как и къде да те преместя. В истинска стая, с легло, с книги, ако трябва и с електронни игри. Както и да измисля как да се движиш из двореца без опастност да избягаш, именно, за да не стоиш затворена години наред. - Не виждах логика съпругата ми да знае нещо такова и да ме спре, когато се замислих дали все пак да не я върна на баща и. Ако думите на Мегара бяха истина се очакваше Амфри да иска да я разкара от двореца по най-бързия възможен начин.
-Хайде, обясни ми това. Ако кажем, че ти вярвам и настина съм имал връзка с теб, защо жена ми те иска в двореца?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 9:35 pm

Мег го погледна и се усмихна. Първоначално можеше да се каже, че е мила усмивка, но после от устните и излезе смях. Смях граничещ с лудост. Звучеше като умопобъркана, а вече започваше да мисли, че е такава..ако още някой отречеше историята и може би щеше да отиде при най-близкия психолог и да му се моли да я прати в лудницата.
- Думите и бяха " Мегара Зет... Помня те. Мъжът ми не, но аз помня всички проблеми, които ни създаде. Затова го убедих да те остави тук. За да можеш да гледаш любовтта му към мен сега. А и защото смятам да превърна остатъка от вечността ти в кошмар." - цитира Мег без грешка. Думите на Амфитрира продължаваха да крещят в главата й. - "Той беше твой малка уличнице. Вече не значиш нищичко за него, а аз записвам в леглото му всяка вечер. Аз го докосвам, аз изпълнявам всяко негово желание, на мен шепне, че ме обича. И със сигурност с мен прави всички онези неща, които с теб никога няма да може. Защото не можеш да му дадеш нищичко, абсолютно нищичко. Така че... Добре. Давай, върни си го, ако можеш."
Мег докосна бузата му и го погледна в очите. Нейната присветнаха за миг и тя му започна да му показва разигралата се сцена. Това взимаше голяма част от едва възстановилата и се енергия и тя се чувстваше изморена, но държеше да му го покаже...защото това бе истината...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 9:58 pm

Чух всичко, което каза, но откровенно не повярвах на нито една нейна дума. За бога, това дори не звучеш като жена ми. Познавах начина по, който се изразява, а това не беше той.
Оставих Мегара да докосне лицето ми и бързи образи преминаха през съзнанието ми. По-точно как съпругата ми и казва точно тези думи. Избутах ръката и.
-Не знам какво точно е тази извратена способност, но ако си мислиш, че така ще ме убедиш жестоко се лъжеш. Боговете умеят да манипулират съзнанията, но с мен номера ти няма да мине. А и не забравяй, че назависимо каква кръв имаш, ти все още си просто едно дете. - Изправих се и я пуснах да стъпи на земята, като побързах да се отдалеча. Не ми трябваха още проблеми, като това например да я изчукам. Първо, щях да имам неприятности с Амфри, а и бях сигурен, че направя ли го веднъж ще поискам да я задържа завинаги. А това най-вероятно щеше да доведе до нов харем от заключени момичета.
-В момента нямам представа къде да те затворя, така че просто ще те оставя да обикаляш из двореца... Така или иначе ако напуснеш границите му ще разбера, а и най-вероятно ще се удавиш. - Погледа ми се плъзна по мокрите и дрехи. - Ако приемем, че наистина съм правил секс с теб ти със сигурност нямаше да искаш да се върнеш при мен.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пет Авг 12, 2016 10:06 pm

Мег отново се чувстваше наранена и само го гледаше. Леко тъпо като хамстерче...та той дори не бе осъзнал, че тя не може да плува пък камоли да избяга от тук...и да отиде доброволно при водата. Че бе самоубийца - бе..ама чак толкова не. Вече неведнъж се бе давила и нямаше намерение да опитва отново. Не бе от любимите й изживявания и предпочитан начин за смърт.
- Първо - ако имаше грам мозък щеше да разбереш. че ти показвам истината. Очевидно жена ти е изпила и последната здравомислеща клетка в теб. И второ - какво те кара да мислиш така? - тя повдигна вежда и скръсти ръце пред гърдите си. - Знам какво харесваш. Знам как го искаш. Знам, че можеш да бъдеш и нежен когато поискаш. И се съмнявам, че Амфитрита ти позволява да я биеш с камшик или изобщо ти духа. Изобщо докосвала ли е оная ти работа някога?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   

Върнете се в началото Go down
 

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 19 от 21Иди на страница : Previous  1 ... 11 ... 18, 19, 20, 21  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Никъде и някъде,навсякъде-