Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1 ... 10 ... 17, 18, 19, 20, 21  Next
АвторСъобщение
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 8:12 pm

First topic message reminder :


~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Дек 02, 2014 3:21 pm


Влязох в командната зала малко след Мег и вече беше успял да се получи проблем. Хвърлих поглед на Тритон и в очите ми забушува океан.
-НЯМА ДА И ГОВОРИШ ТАКА! - Гласа ми проехтя и всички подскочиха стреснато. Приближих се към Тритон със сурово изражение и почти се опрях в него. - Не ме интересува какво мислиш, ако отново те чуя да се обръщаш към моята кралица с неуважение океана ще ти се стори тесен, ясно ли е? - Бях готов да го размажа още тук и сега, но не смятах, че някой иска да гледа точно това. Погледнах останалите. - Това важи за всеки един от вас. - Завъртях се рязко и седна на трона оглеждайки отново картата. Трябваше да се концентрирам върху войната, но погледите, които сина ми хвърляше на Мегара ме изкарваха извън кожата ми от гняв. Защо проблемите трябваше да идват точно от същността на дровеца... Никой нормален мой подданик нямаше да се възпротиви на факта, че съм се разделил с Амфритрита заради друга жена, напротив вероятно щяха да се радват и да смятат, че тя ще ме направи по-добър владетел. Въздъхнах и погледнах Делфин, който просто кимна и дори дари Мегара с усмивка. Поне той нямаше да създава проблеми.
-Артемида, момичетата ти готови ли са? Хефест, броните? Афродита, погрижи ли се ги замаеш хубаво? - Въпросите бяха изречени набързо продължавайки да мисля за факта, че Мег ще бъде в битката. Въздъхнах и я погледнах изписвайки с усни "обичам те"


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Дек 02, 2014 4:41 pm

Мег трепна, когато Посейдон се разкрещя. Погледна към Тритон и сви устна. Не искаше да става причина за скандали, особено, ако идваха от синът му, но всичко това я накара да се свие още повече на място. Дори когато те се караха, той не звучеше толкова ядосан, о богове!
Делфин леко и се усмихна и тя се опита да му отвърне, но просто не можеше да продължи да гледа натам и пак погледна през прозореца. Слушаше какво говори Посейдон и нещо дълбоко в нея реагираше на това, но тялото и не даваше и признаци, че го чува. След миг тя се изправи, пое си дълбоко въздух и се приближи към трона му. Просто улови ръката му и се заигра с пръстите му, огледа присъстващите.
- Артемида... - богинята вдигна поглед и леко кимна. Мег просто нямаше сили да я нарече "лельо" или нещо такова. Затова предположи, че името е достатъчно. - Може ли ти и ловджийките да се биете по - близо до.. господаря Посейдон? Колкото се може по - близо, толкова по - добре.
Дали го казваше зареди собствена изгода? Най - вероятно, но пък и нещо в самите думи я дразнеше. Все пак не искаше никое от тези момичета дори да го приближава, но точно с тях не би трябвало да има проблем. Те бяха теглили черта на мъжете, отдавна.
Мег погледна и Тритон, но не каза нищо. Изобщо нямаше какво и да говори, той далеч не бе като баща си. И, ако наистина искаше само трона на Посейдон...
- Е мисля, че сме готови. - въздъхна тя тихичко на своя мъж. - Съжалявам, че трябва да търпиш това... и да започваш война.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Дек 02, 2014 5:16 pm

Очите ми се присвиха и погледнах внимателно Артемида. Всеки един от тримата богове се беше заклел да пази живота на Мегара с цената на всичко и се съмнявах, че някой ще има смелостта да наруши точно тази клетва и да поеме двойния гняв. Изправих се и наложих на мусколите ми да се отпуснат гледайки към Мегара.
-Аз ще се бия за моята перла... - Погалих леко косата и и кимнах на останалите. - Хайде тръгвайте. - Очите ми се върнаха на Мегара и лекичко се наведох. - Спри да се тревожиш за мен, защото ако продължаваш така ще те окова някъде, за да съм сигурен, че няма да сътвориш някоя глупост на бойното поле. - Хванах ръката и и преди да и дам възможност да ми се сопне с някой от типичните и отговори се оказахме на сушата. Присвих леко очи срещу слънцето и размахах ръка. След секунди пръстите ми се стегнаха около дръжката на тризъбеца, весели искри пламнаха в очите ми и вече се чувствах готов за битката. Нямаше нужда да се оглеждам, за да знам къде са останалите богове, силата която струеше от тях се усещаше във въздуха.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Дек 02, 2014 5:23 pm

Мег обви ръце около кръста му сякаш за последно. Надигна се на пръсти, обърна главата му към нея и впи устни в неговите. Това далеч обаче не бе целувка за сбогом, по - скоро за късмет. Защото тя нямаше намерение да умира тук, а той също. А да загубят дори не можеше и да става дума.
- Ще се постарая да не правя глупости. - каза сигурно за милионен път, но не знаеше дали ще успее наистина да се сдържи. Ако някой наистина насочеше меч към него сигурно би предпочела да умре за него. А той щеше да е бесен както винаги. Любов ли бе да го опишеш.
Небето се покри с облаци и задуха студен вятър. Над тях започнаха да се появяват светкавици и гръмотевици, скоро сигурно и морето щеше да се разбушува и оставаше само Хадес да започне да цепи земята на две, ако имаше такава сила.. , но иначе можеше да им изпрати батальон скелети в подкрепление, Мег нямаше да има против.
- Добре... мисля, че е това. - тя си пое дълбоко въздух и стисна лъкът си в ръце, като се приближи към ловджийките и гледаше да е колкото се може по - близо до Посейдон. Когато се огледа видя, че много малко деца от лагера са на бойното поле, но така бе и по - добре. Все пак те бяха деца, а тя самата бе тук защото просто не можеше да се държи далеч от неприятностите, а и това бе и нейната битка. Нямаше да го остави сам тук, докато се крие долу, не бе редно.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Дек 02, 2014 6:24 pm

Небето ставаше все по тъмно и усещах разтящата ярост на Зевс. Е, не само той можеше да използва дребните си номера. Океана зад нас се разбошува, огромни вълни се надигнаха, заплашвайки да потопят всичко наблизо.
Направих крачка напред прикривайки Мегара с тялото си. Още не можех да повярвам, че съм я допуснал тук, още съжалявах, че не съм я убедил или ако трябва принудил да остане в безопастност на дъното на океана. Как смятах да се бия и едноствеменно с това постоянно да я следя с очи. Не можех да направя една грешка два пъти. Усетих леко полъх идващ от Артемида и леко се успокоих. Тя помнеше клетвата и щеше да се погрижи за Мегара, за да мога аз да се концентрирам в битката. Кимнах, сякаш на себе си и приех ситуацията. Вече беше късно за промени.
Приковах погледа си напред и ударих тръзъбеца в асфалта под краката ти, който мигновенно се напука, изпращайки земетръсна вълна към противника. Тези глупаци просто не знаеха колко номера крия в ръкава си.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Дек 02, 2014 6:31 pm

Мег затвори очи за миг и се притисна към Посейдон, като продължи да държи в ръка лъка си. Очите и следяха прииждащите противници, битката нямаше да е лесна, сърцето и се сви.
"Ами, ако..." помисли си тя и погледна леко нагоре като видя лицето или по - скоро брадичката на Посейдон.
- Не се притеснявай за мен. - след миг се отдели от него, усмихна му се и се приближи към ловджийките. Ръцете на нейния мъж трябваше да са свободни, а мислите му изцяло насочени към предстоящата битка, а не да се тревожи за нея. Тя щеше да се оправи, вярваше в това, а по тялото и отново пропълзя електричество, което се предаде и на стрелите и лъкът и. След миг безброй стрели полетяха към противниците, а след миг още ги последваха. Ловджийките стреляха отново и отново, сякаш стрелците в армията бяха двойно повече, Мег направо им се учуди, позволи си за миг да погледне към своя любим и да направи крачка встрани по - близо до него.
- Дори не си помисляй да се оставиш на Зевс, защото тогава лично ще те убия. - заяви му тя. Каквото и да ставаше, те щяха да победят, трябваше да победят! И Мег продължи да мисли за това докато морето бушуваше зад тях, а небето се раздираше над тях. Земята под краката им трепереше, а вятърът ставаше леден и неудържим. Бе като края на света, но те трябваше да оцелеят, въпреки това.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Дек 03, 2014 2:23 pm

Зевс бавно вървеше към битката, докато продължаваше да предизвиква небесните стихии, около нас валяха стрелите на Ловджийките, виждах Мегара с периферното си зрение, Хефес, който предизвикваше огън, Афродита, запленяваща всеки един от техните полубогове карайки ги да загубят ума си докато я гледаха. Не знаех на чия страна са боговете на вятъра, опитваха се да издухат или вкоченят от студ и двете армии.
Зевс стоеше срещу мен, само на няколко метра. Очите ни срещнаха и знаех, че предстои битка на волята, за която щеше да ми трябва цялата ми концентрация. Впих поглед в очите му и поклатих глава. Номера му нямаше да мине, нямаше да играя игрички с брат и да се отклоня от битката, познавах плановете на Атина достатъчно добре, за да знам, че това вероятно е един от нейните номера.
Притеглих леко Мегара към себе си и погледа ми обхвана всичко около мен, но не видях нищо нередно. Все пак не се отпуснах, има нещо и можех да го усетя във въздуха.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Дек 03, 2014 3:11 pm

Мег вдиша дълбоко от аромата на своя любим, а после обви ръка около кръста му. Бяха насред битка, това не бе най - подходящото място за нещо такова, но не я интересуваше много. Обичаше го повече от всичко и може би все пак, ако бе тук до него той щеше да е по - спокоен.
- Хич не ме искаш тук... - опита да се усмихне тя и изпрати няколко стрели напред, които паднаха предупредително точно пред хората които трябваха. Пулобоговете се спряха, погледнаха учудено, но решиха да тръгнат напред, Мег изправи още няколко стрели, които минаха на милиметри от главите им, накрая може би щеше да и се наложи да го убие, не и се искаше да прави това. - Зевс не го ли е срам а използва деца в битка? Това е... нечовешко!
Мег сви устни и се огледа наоколо, може би все пак точно сега тризъбецът щеше да и свърши по - добра работа? Тя остави лъка на страна или по - скоро при колчана със стрелите и свали красивия кристален гребен, а черната и коса се разпиля по гърба. Вятърът я развя, а в ръцете си дъщерята на Зевс вече държеше тризъбец.
- Хм... любопитно ми е .. моя тризъбец има ли някакви специални сили? - тя погледна набързо Посейдон и го дари с лека усмивка. Видя как това никак не се хареса на Зевс, но той не можеше да и казва кого да обича и кого не. - Знаеш ли, че... ако бях застанала на тяхна страна на Олимп, сега нямаше да има война?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Дек 03, 2014 4:02 pm

Сложих ръка на раменете и с усмивка. Беше по-добре, когато я усещах край себе си, нямаше нужда постоянно да се обръщам, за да наблюдавам. Едно нещо по-малко, което да ме разсейва.
-Права си, изобщо не те искам тук. - Нямаше смисъл да я лъжа, тя го усещаше. Мамка му, всички наоколо го усещаха, така че не исках някой да се възползва от това. Гледах я как извади тризъбеца си и очите ми заблестяха от гордост. Оръжето сякаш отразяваше красотата и я подчерташе по свой си начин. Отместих очи от Мегара и срещнах изумения поглед на брат си и Атина. И двамата изглеждаха бесни. Явно не можеха да повярват, че съм споделил символа на власта си с нея. Е, ефект номер едно беше изпълнен. Тя бяха толкова шокирани, че за няколко минути щяха да са напълно разсеяни от това, което се случваше около тях. Наведох се към Мег само, за да я целуна отново се усмихнах.
-Разбира се, че си има екстри... Но трябва сама да ги откриеш любов моя, не мога да ти помогна за това.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Дек 03, 2014 4:23 pm

Тя се намръщи насреща му, това не бе честно.
- Посейдон... - погледна го многозначително. Сигурна бе, че ако тръгне напред и реши да се метне пред нечий меч съвсем случайно уж, той веднага ще и каже какви трикове притежава тризъбеца. Но пък и другия вариант да ги открие бе именно този. Да тръгне напред и да набучва хората на него, ужас! - Значи... се предполага да вляза в тази битка, там където положението е напечено и където има много мечове, стрели и ножове и какви ли не оръжия за да разбера какво всъщност държа в ръцете си. Добре!
Усмихна му се чаровно, но вътрешно продължаваше да е малко намусено човече. Не бе честно! Не бе честно просто.
- Посейдон! - ревна Зевс и Мег потръпна. Хвана ръката на Посейдон и застана до него. Хера бе от дясната страна на Зевс, а Атина от лявата му. Това накара тъмнокоската да повдигне вежди, вярно, че Хера му бе жена, но Атина бе главния му стратег. Е Мег пък беше и стратег и половинка на Посейдон, представляваха много по - красива гледка. - Предай ми Мегара и народът ти и царството ти ще останат непокътнати.
Нещо не се връзваше в думите му, реши Мег, но все пак не изрече гласно това. Просто леко се сви до своя мъж, нямаше намерение да се даде доброволно. Дори Посейдон да решеше да я предаде, Мег щеше да избяга по някакъв начин... , но нямаше начин той да направи това нали? Все пак я обичаше.
"А може би начина е точно този. Да ме предаде на тях..." помисли си изведнъж тя и изрече едно тихо "Посейдон" като го погледна. Дали се опитваше да му покаже откачената си идея само с поглед? Може би, но какво щеше да прави след като се озовеше в лапите на Зевс? Тогава направо щеше да си е пътник.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Дек 03, 2014 4:59 pm

Да направи какво...? Ако си мислеше, че ще я оставя да се хвърли в битката, дълбоко греше, по скоро щях да я затворя отново в океана, отколкото да допусна да се направи нещо такова. Преди да успея да се разкрещя на Мегара, че ми говори глупости гласа на Зевс прогърмя над бойното поле. Да му предам Мег? Избухнах в смях, оставяйки го да се чуе навсякъде и гледайки право в очите на Зевс. Боже, мълните вътре биха стреснали всеки нормален човек... Но не можеха да изплашат океана, бошуващ в моите.
Чух гласа на Мег и сведох глава към нея. Погледа и беше повече от красноречив. Предлагаше ми да я предам в ръцете на баща и?! Очите ми отново блеснаха и пръстите ми се свиха около китката и. Снижих глас, така че да ме чуе само тя.
-Никога няма да те пусна. Дори не си го и помисляй. Ще спечелим тази война, но няма да те дам на тях, ясен ли съм? - Трябваше да отговоря на брат си, но мислите ми бяха единствено в топлата кожа под пръстите ми. Надявах се да не я наранявам, но това беше единствения начин, да съм сигурен, че няма да реши да се впусне напред. Въздъхнах и върнах погледа си на Зевс.
-И какво ще ми дадеш в гаранция, че ще се оттеглите, братко? - Можеше поне да го баламосам за малко, колкото повече протаквахме, толкова по-голям беше шанса да победим. Отново погледнах Мегара. - Няма да те пусна независимо от всичко.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Дек 03, 2014 5:08 pm

Мег се опита да издърпа ръката си от хватката му, но това бе безуспешно. Накрая се отказа и въздъхна тежко, погледна към Зевс и после пак към Посейдон. Защо господарят на моретата никога не я разбираше!? Та тя бе стратега тук! Не бе чак толкова глупава! През повечето време бе здравомислещ човек. Сега не бе от тези моменти, но това бе отделен въпрос.
- А ако пожелая сама да отида? - думите се изплъзнаха от устата и преди дори да го осъзнае. Тя затвори очи и наведе глава. - Нямах това предвид... просто той няма да ме убие веднага и можем да ги саботираме отвътре..., но защо ли изобщо давам идеи? Ти не би ме пуснал там, дори и животът ти да зависеше от това. Като сега.
Мег преглътна буцата в гърлото си и погледна към океана, може би наистина най - добре щеше да е да я бе оставил долу. Да не му се пречка. Както правеше в момента.
Към тях самите полетяха стрели и очите на дъщерята на Зевс се ококориха.
- Направихме огромна грешка. - Мег прехапа устна. - Разсеяхме се всички. Явно нещо не е наред сред предните редици..., но при положение, че Атина е измисляла тяхната стратегия нямаше какво и да се надявам тази да сработи... по дяволите!
Мег издърпа ръката си от неговата с доста сила и разтри китката си докато местеше тризъбеца от ръка в ръка. Чудеше се какво да прави. Бяха в капан или поне тя така го усещаше.
- Трябва да говориш със Зевс колкото се може по - дълго. Част от редиците във водата да заобиколят и да нападнат врага отзад... може и да не сработи, но не знам какво да правим. И му кажи, че ще ме предадеш..просто говори и губи време, той не трябва да използва сила.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Дек 03, 2014 5:47 pm

Да иска сама да иде там? Да, това беше страхотен план.. И наистина изпълняваше обещанието да не прави глупости... Абсолютно. Поех си дълбоко дъх и се опитах да се успокоя. Ако и се разкрещях точно сега това нямаше да ни помогне. Щях да имам достатъчно време да и се сърдя след като всичко това приключеше.
Оставих Мегара да издърпа ръката си и тялото ми се напрегна готово за реакция в мига, в който се опита да помръде дори сантиметър настрани от мен. Все пак се вслушах в думите и, щях да разсейвам Зевс поне доколкото мога, но липсата на концентрация ми пречеше. Вдигнах глава и погледна брат си.
-Ако ти я дам ще се оттеглите без да вдигате оръжие. И ще ми кажеш защо я искаш и какво смяташ да правиш с нея.
-Няма да ти давам обеснения. - Гласа на Гръмотвержеца проехтя, а аз се усмихнах. Погледнах за миг Мегара.
-Ако направиш някоя глупост никога няма да ти го простя. - Гласа ми трепна, така че не казах нищо повече и просто се обърнах към брат си. Трябваше да го разсея... Трябваше да измисля нещо...
-Искаш ли я или не? Не можеш да я вземеш със сила, ще я отвлека така, че да не можеш да я намериш никога. Това са моите условия.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Дек 03, 2014 5:56 pm

Още стрели бяха изстреляни към тях, Мег се приближи към Посейдон и въздъхна тежко. Това не помагаше, беше направо излишно.
- Изражението на Атина не ми харесва. Това е част и от техния план. Пределно ясно им е, че няма да ме предадеш... дори на думи. - Мег погледна към ловджийките които тръгнаха напред заедно с една група и почти унищожиха предните редици на армията на Зевс. - Ако ме върнеш в двореца ще бъдеш ли спокоен?
Попита го Мегара след миг и го погледна. Бе сериозна, в гласът и дори се долавяше болка, но от долу щеше да може да вижда това което се случва горе и да измисли бърза и нова стратегия. Защото иначе всички бяха пътници.
- И прати циклопите. Нека прикриват който могат за да нападнат нашите. Единственото боговете сред тях ще бъдат способни да спрат циклопите, а боговете им не са кой знае колко повече от нашите ... Зевс няма да действа докато ти не го направиш. А ако аз тръгна да правя нещо, другите ще се включат без да се замислят... само ако имахме огромен щит, който да ни прикрива от всичко това и да можем да вървим напред необезпокоявани... Страх ме е, това не ми харесва Посейдон... битката отива на никъде, а не можем да се оттеглим... макар, че... трябва да дадем вид на хора които се предават и отстъпват. Не всички сред тях да умни, ще ни последват..., но... НЕ ЗНАМ, НЕ ЗНАМ! Не ме слушай, не мога да измисля нищо.
Мег почна да се панира, заоглежда се трескаво наоколо, а после видя лозниците които се прокрадваха към тях по земята. Замахна с тризъбеца и те направо увехнаха.
- Какво целиш? - провикна се самата тя на Зевс. - Не стига, че използваш деца в битка, а сегаи Дионис се опитва да ни нападне докато преговаряме? До преди миг може и да бях съгласна да се върна при вас и на тази война да се сложи край, но сега... винаги сам си вдигаш войните, татко.
Мег отново замахна с тризъбеца си, който се оказа изключително лек и една част от техните войници излетя назад. Но вече и двете страни разполагаха с малко хора, скоро боя щеше да е словесен, а после направо божествен.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Съб Дек 06, 2014 1:34 am

Погледнах Мег и увехналите лозници в краката ни. Брат ми беше глупак щом смяташе, че никой от нас няма да забележи как глупавите разстения ни нападат. Е, аз не бях забелязал, но Мегара да, което беше по-важното. Въздъхнах и дръпнах един от бойците си към мен давайки нареждане да повикат циклопите. Беше време за тежката артилелия и нямах никакво намерение да щатя сили и средства по-време на тази битка.
Отстъпих крачка встрани далеч от всички останали и направих знак на Мег да не се приближава. С малко усилие на волята скоро водата се надигна от океана и ни обгърна като плътна завеса.
-Поиска щит любов моя. Всеки един от нас може да мине през водата... Ако някой от тях се опита ще бъде удавен на мига. Стига да не е Бог разбира се. - Видях моята циклопска армия да излиза от водата и да се разполага по фланговете. Никой от враговете ни нямаше да може да види през водата, докато не се появим. Зевс щеше да бъде доста неприятно изненадан, когато разбереше до къде съм стигнал, но той явно не разбираше, че съм готов на всичко, за да защитя Мегара.
-Мег, ако искаш да се върнеш във водата добре... Но няма да те накарам насила. Тази битка е и твоя и имаш право да си тук, колкото и неприятно да ми е това.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Дек 07, 2014 1:27 pm

Когато водата се извиси около тях, Мегара потръпна. Да, може и да бе влюбена от години в бога на моретата, този който контролираше тази вода около тях и да го бе чувала хиляди пъти да казва как няма да позволи водата да я нарани, нещо изобщо да я нарани... и все пак Мег изпитваше ужас от водата.
- Моля те... - прошепна и направи няколко крачки към него, но после спря. Затвори очи за миг, припомняше си всички мигове в които водата бе в нейна полза, но в същото време в главата и изскочиха и моментите когато водата бе неин враг. И особено тяхната първа среща, а и втората. - Добре... трябва да... нападнем.
Отвори очи и го погледна решително. Пое си дълбоко въздух и направи няколко крачки напред. Искаше и се да може да държи и лъка и тризъбеца едновременно ,но това бе невъзможно. Реши все пак да остане с тризъбеца, може би щеше да и помогне повече. - Да се разкрием на Зевс и да му сритаме жалкия божествен задник!




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 1:44 pm

Кимнах леко. Да, беше време да наритаме задника на скъпия ми брат. Засмях се леко и избутах водата още малко напред. Кимнах на останалите богове.
-Хайде, вие можете да минете през водата, ще се погрижа вие да не се удавите. - Получих няколко кратки кимвания и Артемида отиде да се заеме с Ловджийките. Е, никой от полубоговете не изглеждаше щастлив да се метне във водата, явно ми нямаха особено доверие, че няма да ги избия по случайност. Разбирах ги, не бях най-надежния бог на света. Прегърнах леко Мегара.
-Стига си се тревожила, знам, че не се разбираш с водата, но ще видиш, че всичко ще бъде наред, няма да я оставя да те нарани. - Огледах останалите и след миг всички тръгнахме напред. Реших да остана последен, защото все пак не вярвах, че Зевс ще играе честно и няма да се опита да ни нападне в гръб. Хванах ръката на Мегара и я придърпах да ме последва и да минем през водната завеса.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 3:08 pm

Ужасът и нетърпението я завладяваха и се бореха в нея. Ръката и бе толкова малка и крехка в тази на Посейдон, че направо не бе истина. Всъщност цялата тази война направо не бе истина, как бе възможно... зареди любов да се породи война.
"Всичко е позволено в любовта и войната" , но да смесиш двете заедно... е това бе отделен въпрос.
Преминаха през водната бариера и се оказаха срещу слисания Зевс, но изражението на бащата на Мегара не за дълго остана такова. Усмихна се лукаво и пристъпи крачка напред.
- Дадох ти избор братко... вече нямаш такъв. - погледна към един от своите подчинени, които кимна и удари по земята с някакъв жезъл. Наоколо сякаш се понесе взривна вълна. Земята се разтрепери, въздухът стана ледено студен и режещ, някои от войните изпадаха по земята, а Мег се вкопчи в Посейдон като удавник.
- Какво става... - очите и се разшириха от ужас, но истинска ад настъпи когато разбра, че избледнява и след миг просто изчезна. И сякаш наблюдаваше всичко това от друго измерение или някъде от високо и не тя бе фигурата която се изпари от нищото, както започна да става и с другите.
- Хайде Мег, събуди се... - отвори рязко очи и видя над себе си Атина с усмивка на лице. - Как спа моето момиче? Даже си позволих да те оставя още малко да поспиш независимо, че имаш урок. Хайде да вървим.
"Какво имам? Кога? Как?" очите и се разшириха още повече и тя се огледа, едва се сдържа да не изпищи когато видя своя шест годишен образ в близкото огледало. "Какво става по дяволите?!"




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 5:14 pm

-Какво по... - Преди да успя да довърша нещо се случи и хората около мен просто избледняха. Оказах се в двореца, заобиколен от няколко от придворните. Чувах, че ми говорят нещо, но гласовете им се сливаха в безсмислен шум около мен. Огледах се за Мегара, опитвайки се да си дам обеснение какво се е случило току що, но единственото, което видях бяха подчинениете ми. Имах усещането, че вече съм изживявал този миг. След малко трябваше да се отвори вратата отсреща и да влезе Тритон, който да ми обесни, че нещо си някъде е изчезнало. И щяха да го намерят на изток от Маями в една подводна пещера...
-Татко.. - Врата се отвори и Тритон започна да обеснява всичко, което очаквах, но аз само поглатих глава.
-Млъкни. Не ме интересува. - Това беше някой от долните номера на Зевс. Глупака беше успял да върне времето и явно не само аз го осъзнавах, защото всички започнаха да се оглеждат притеснено. Не знаех колко назад сме, но трябваше да се кача на Олимп и да си върна момичето.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 5:29 pm

Една част от нея осъзнаваше всичко, друга бе безкрайно объркана. И все пак едно и бе пределно ясно - не можеше да остане на Олимп и секунда повече. Трябваше да отиде на земята, където и бе мястото защото, ако не го направеше много неща които се бяха случили и трябваше да се случат нямаше дори да видят бял свят.
Явно обаче Зевс и Атина също помнеха, защото следяха своята дъщеричка постоянно. Мег едва успяваше да остане сама дори за миг, затова измъкването и се оказа по - трудно от всякога.
Но накрая успя, успя да си проправи път към Емпайър Стейт Билдинг и без дори да се замисля тръгна към света на хората, но въпроса бе какво да прави.
Бе се облегнала на една от стените на асансьора и размишляваше с ококорени очи какво, защо и как. Нещо се бе променило, о да. Нещо определено се бе променило щом тя бе на шест,а не на шестнадесет. Това просто не бе честно! Баща и изобщо знаеше ли какъв е пубертета... Мег не искаше да го изживява отново. Всъщност доста неща от живота си не искаше да изживява отново, но други...
- Посейдон...как по дяволите...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 5:43 pm

Отне ми повече време от предвиденото, докато успея да се отърва от всички, които искаха нещо от мен. Днес беше приемния ми ден за поданиците ми, но просто нямах време за тях точно сега. Бях попитал коя година сме и се оказа, че Мегара в момента вероятно е около шест годишна. Страхотно, щеше да ми се наложи да си я отгледам, но това нямаше значение всъщност.
Излязох от двореца си и се устремих към Олимп.
*****
Щом събрах отново молекулите си под Емпайър Стейт Билдинг, вече нямах представа защо съм се оказал тук. Вероятно трябваше да говоря за нещо със Зевс, но колкото и да се опитвах не можех да си спомня какво точно беше. Тръгнах напред, когато някакво хлапе ме заговори. Супер, вероятно някоя полубогиня, която да ми хленчи, че иска нещо от мен. Защо не ме оставиха намира.
-Имам си работа хлапе. И ако отново ми заговориш така ще те нашамаря, независимо чия дъщеря си. - Защо си мислеха, че могат да показват неуважение към мен...


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 5:50 pm

Ченето и едва не удари земята, когато чу тези думи. Тя всъщност ги бе изрекла на себе си, а това, че изведнъж въпросния бог бе цъфнал от нищото....
"Какво по дяволите става тук..Хлапе? Ще ме нашамариш? И от кога това ти харесва повече от... други неща" мислеше си Мег, присви очи срещу него и направи няколко крачки назад. От години не бе изпитвала такъв страх от него, а най - странното бе, че реално погледнато не изпитваше страх. Но сърцето и бе свито, самото и шестгодишно тяло се страхуваше да бъде ударено от този огромен мъж.
Краката и сами я накараха да тича и макар и цялото и същество да крещеше, че иска Посейдон, то нещата нямаше как да стоят така. Най - малкото тя бе на... шест, независимо ,че май мозъка и си оставаше на шестнадесет, докато една част от него мисли като пет годишно.
Спря да тича чак три улици по - надолу. Едва си поемаше въздух, а паниката я завладяваше. Бе сама... всичко бе различно, беше уплашена и не знаеше какво да прави.
- О Богове... какво е станало...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 6:36 pm

Погледна момиченцето и се засмях. Добре, беше побегнала, така че... Явно беше умно хлапе. Може изобщо да не се опитва да ме заговори, но какво пък... Всеки имаше право на една грешка. Тръгнах към Олимп, макар все още да не знаех защо...
*****
Шест години по-късно
*****
В тронната зала цареше пълен хаус докато придворните се опитваха да я почистят. Амфритрита се разпореждаше лениво с всичко, но усмивката и често пробягваше към мен, сякаш спомняйки си предишната нощ. Дадох няколко кратки нареждания и се обърнах към съпгугата си.
-Знаеш ли, трябва да... - Сетивата ми се изостриха и усетих нахлуването на друг Бог на моя територия. - Какво подяволите. - Намръщих се леко. - Трябва да тръгвам. Ще се върна след малко, имам лошо предчувствие. - Изтрялах се нагоре, търсейки кой е посмял да наруши правата ми.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 6:46 pm

Тя отчетливо помнеше този ден, който всъщност се бе случил преди цяла вечност, а сега го повтаряше. Този път обаче си избираше чистата и проста смърт от ръката на бога на моретата и то без наоколо да се разхождат мутирали крави с брадви. Не... Мег просто скочи във водата от дървения кей и замаха с ръце и крака, като се насилваше да се отпусне.
Първоначално опитите и да плува бяха трагедия, както винаги. А тялото и бе направо ужасено и я теглеше надолу. За сметка на това успяваше да мисли една идея по - трезво и да си спомни всичко на което Посейдон я бе учил, но тук определено не можеше да говори за това, че водата няма да я нарани. Водата можеше всеки един миг да я убие, защото той не я познаваше... е познаваше я като разглезеното момиченце на Зевс, което заслужава смърт и нищо друго.
Накара тялото си да се отпусне до такава степен, че едва ли не да започне да потъва. Всъщност не мислеше, че това е възможно, но нейното действително тръгна надолу и това може би все пак бе силата на бога на моретата.
Сърцето и заби учестено, всяка частичка от нея крещеше името му и го желаеше по начини, които дори не би трябвало да знае, но Мег си бе Мег и помнеше всичко което бе имала с този мъж и щеше да си го върне, дори и живота и да зависеше от това. Зевс просто нямаше да я контролира, тя нямаше да му се остави.
Въздуха започна да напуска дробовете и преди да е стигнала убежището на бога, което сигурно зареди нея пак щеше да е някой въздушен мехур, а това леко я притесни. Определено нямаше хубави спомени от тези мехури... и всъщност от първите си срещи с Посейдон, но сега щеше да се насили да изтърпи всичко само и само да разбере какво става и да го види..., но нещо и подсказваше, че и той не знае за какво иде реч след като пети шест години дори не и бе обърнал внимание, а я бе подминал като пътен знак. Тогава дори не бе усетил цялата и божествена аура и сила, а просто я помисли за проклето дете на бог..., но сега нямаше да е така, сега той сигурно вече бе доловил, че Мегара Зет, дъщерята експеримент на Атина и Зевс е във владенията му.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Чет Дек 18, 2014 8:57 pm

Тръгнах към повъхрността улавяйки божествения сигнал. Не можех да повярвам, че някой бог е толкова глупав, че да се опита да нахлуе тук и да си мисли, че ще му се размине. Винаги усещах, когато някой се натрисаше непоканен. Скоро усетих божествената аура и видях някакво момиченце да се носи в безсъзнание из водата. Когато се завъртя видях лицето на Мегара Зет, дъщерята на Зевс и Атина. Или тяхното оръжие по-точно. Размахах ръка и създадох един от въздушните си мехури, дърпайки хлапето в него.
-Е хлапе, какво подяволите си мислиш, че правиш? Майка ти и баща ти не са ли те научили, че не си добре дошла в океана? На моя територия? - Подпрях се на стената на мехура и я огледах от глава до пети. Изглеждаше като пребито мокро коте. Вероятно трябваше да я върна на Олимп опакована като подарък... С красива панделка, на която брат ми да се обеси. Засмях се тихо на собствените си мисли и отново я погледнах. Може би не беше толкова зле, че оръжието на Атина е попаднало при мен, можеше да има някаква полза от хлапето...


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   

Върнете се в началото Go down
 

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 18 от 21Иди на страница : Previous  1 ... 10 ... 17, 18, 19, 20, 21  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Никъде и някъде,навсякъде-