Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 11 ... 21  Next
АвторСъобщение
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 8:12 pm

First topic message reminder :


~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 9:30 pm

С последните си думи Мег бе успяла да отприщи фантазиите ми. Думичката "господарю" изречена от устата и бе успяла да ме накара да потръпна и кръвта да напусне мозъка ми. Притиснах я отново леко към мен и се усмихнах.
-Това поведение вече е друго нещо. Ако се държиш така и най-вече ако ме наричаш така, имаш думата ми, че ще напуснеш океана по възможно най-безопасния начин и абсолютно невредима. - Знаех, че във водата никога няма да се отпусне, а макар да исках да се страхува от мен, все пак предпочитах да се чувства поне малко нормално. Заради факта, че е в скута ми се радвах, че кръвта още е в главата ми. Съмнявах се да помни добре предишния път и не исках да усеща колко точно огромен бе размера.
Впих поглед в очите и и прочетох същото объркване каквото беше и в моите. В главата ми още звучеше думата "господарю" и без да мога да спра отново я целунах. Страстно. С власт.
Накрая успях да си наложа да се отдръпна и я погледнах.
-Искаш ли да напуснеш океана? Мога да те заведа на място в града, където няма да те нападат. Никой.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 9:47 pm

Тялото и отново се вкопчи в неговото, а устните и сами започнаха да му отвръщат. Разумът и обаче бе в едно съвсем друго измерение и се чудеше какво точно прави тялото и. Сърцето и обаче крещеше от щастие, стомахът и направо летеше от вълнение. Какво по дяволите ставаше с нея.
Преди да отговори на въпросът му се наведе леко напред и му прошепна съвсем тихо.
- Искаш да бъда кротка, да бъда покорна, да бъда нещо което можеш да контролираш, но аз не съм такава. - думите бяха изречени тихо, но бяха пропити от чувства. Звучаха така сякаш ги изричаше зряла жена, а не дете. - Колкото и да не ми се иска да го призная...все пак аз съм дъщеря на Зевс и Атина. Аз съм Богиня, не съм създадена да се кланям на някого...ще трябва да ме укротиш.
Последното бе изречено най - тихо като тя леко го захапа за ухото. Просто сякаш се бе променила. Сякаш не бе дете, сякаш бе на векове. Така се и чувстваше. Нещо което бе странно и приятно едновременно, но какво ли в живота и иначе бе нормално?
- Накарай баща ми да тресе небето от нерви, нарани майка ми за пореден път, бъди мой. - думи на дете? Далеч не. Може би Мегара бе изгубила ума си. - И поне веднъж произнеси името ми, името което получих от теб!




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 10:04 pm

Погледнах шокирано момичето и я отблъснах от себе си. Тя бе дванайсет годишна лигла на която дори бях предложил убежище. Очевидна грешка. Щях да я накарам да съжалява по всеки възможен начин. Изправих се рязко и продължих да я гледам.
-За каква се мислиш? Богиня? Дете, които още дори не познава способностите си. - Избухнах в смях. Никоя жена не си бе позволявала да ми говори така и нямаше да го допусна от едно хлапе. Знаех, си че трябва да я оставя във водата. Вдигах ръка и я ударих през лицето без дори да се замислям, че силата, която влагам можеше да я нарани прекалено много. Бях напълно бесен. Наведох се леко над нея и я погледнах.
-Смяташ, че онова, което ти се случи е било ужасяващо? Внимавай какво правиш. - Можех да я накарам да го преживява отново и отново. Завинаги. Изправих се отново и я погледнах в очите. Знаех какво ще види тя в моите. Морска буря. Същото каквото се случваше в морето около нас.
-Никога, никога повече не си помисляй да ми говориш така. - Щях да и дам шанс само ако се извинеше. В противен случай просто щях да я изпепеля. Или по-лесното - да разруша мехура да я оставя във водата.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Вто Ное 04, 2014 10:14 pm

Думите и никак не му се харесаха. Морето се разбушува, очите му станаха гневни. Тялото му се напрегна и той я избута от себе си, дори я зашлеви. От устата и потече лека златна кръв, тя бе по - уязвима от другите богове и това бе факт, но този негов удар би убил всеки човек. Избърса кръвта в длан и го погледна с присви очи и устни разтеглени в усмивка, но не каква да е усмивка, а някак иронична, тъжна и злобна. В едно.
- Пределно ти е ясно, че не мога да съм покорна..като съпругата ти нали? - изрече със студен глас. - До преди малко ме желаеше...повече от всичко. А сега...не можеш да приемеш, че някой като мен може да ти говори така.
В устата и се насъбра още кръв и тя направи това което си мислеше да направи миналия път. Изплю я върху него.
- За какво се мисля ли? Не е важно за какво се мисля, а какво съм. И тази златна кръв го доказва, аз съм Богиня. Може да не съм опитна колко теб или който и да е друг Бог, но съм такава и това е факт.
Предизвикваше го, това щеше да доведе до собствената и смърт, този път наистина и тя го вярваше със цялото си същество. Едно бе сигурно - Мегара не притежаваше никакво чувство за самосъхранение.
- Е надявам се все пак да ти е било приятно докато се опитваше да ме удушиш миналия път с члена си и сега докато си мислеше, че съм кукла на конци в ръцете ти...предполагам, че това е сбогом. - и се усмихна. Просто се усмихна чакайки края си. Това момиче определено не бе с всичкия си.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 1:07 am

Отново и се изсмях.
-Богиня? Рано ти е още да се наричаш така дете. Най-малкото, все още мога просто да те убия. - Погледнах златната кръв върху блузата си и завъртях очи. Нима мислеше, че ме интересува. Изхлузих дрехата през главата си и я метнах настрани. За втори път се оказвах обиден от това хлапе и сега просто нямаше да го допусна.
-Мислиш ли, че с детинските си постъпки ще ме впечатлиш? Смяташ, че не знам какво целиш и колко много искаш да ти обърна внимание? Можеше и да се измъкнеш жива и здрава от тук, но пропиля тази възможност. - Усмихнах се предусещайки отмъщението си. Знаех точно какво смятам да направя. Може само до минута да смятах, че момичето заслужава да живее, но сега не бях толкова сигурен.
-Мислиш, че попадането ти във водата преди малко беше кошмар? Знаеш ли колко време ще отнеме да се удавиш? Време на агония. - Щракнах с пръсти и въздушния мехур около нас се пръсна. Само за секунди успях да видя ужасеното и изражение преди водата да я залее. Наках теченията да я размятат като играчка, но едновременно да я притискат не допускат да се излезе на повърхността.


Разговор с Хадес:
 

Отнесох Мегара в защитения апартамент в центъра на Манахатън и я сложих на леглото. Седнах до нея и се огледах. Обичах това място. По-голямата част от апартамента бе тъмна, по цялата стена от едната ми страна имаше сложен огромен аквариум с вместимостта на малък басейн, по другата имаше дълга редица шкафове, а срещу мен бе огромен плосък телевизор.
Погледнах лежащото момиче и осъзнах, че явно се бе вкопчвала в дрехите си, защото бяха доста разпокъсани. Протегнах се и свалих каквото бе останало от тях, намятайки един чаршаф отгоре и. Сделката ми с Хадес беше ясна, нямаше да я остави да умре, но това бе един-единствен път. Знаех, че ще започне да буйства, когато се събуди, така че придърпах малко вода и и направих нещо като белезници, които нямаше да допуснат да се отдалечи повече от десетина сантиметра от леглото. Усмихнах се и удовлетворено се обегнах назад пускайки телевизора на един от любимите си канали. Сега само остваше да чакам да се събуди.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 4:08 pm

Един единствен ужасен поглед, само това си позволи към него. А после просто се остави на водата. Дори не се опитваше да си сдържа въздуха, дори не се опитваше да се бори с течението. Ако бога на моретата целеше да те убие, нищо освен може би Свети Зевс нямаше да те спаси. А в този случай, бащата на Мег нямаше да мръдне и малкото и пръстче за нея. Е може би щеше да запрати една светкавица да я изпържи на място така под водата, като някоя риба, кой знае.
Дробовете и пареха от недостига на въздух, но пък нямаха и голям избор освен да поемат вода във себе си. Давеше се, тялото и се размяташе наоколо, а тя бе точно като кукла. Докато не я обгърна плътен мрак и сетивата и просто се изгубиха в студените води.

Отвори очи, а сърцето и биеше бързо сякаш заплашваше да изскочи от гърдите и. Пое си дълбока глътка въздух и след миг рязко се надигна. Намираше се в легло в красива стая. Сините и очи зашариха наоколо сякаш това щеше да и помогне да разбере къде е, но тя не бе виждала това място преди. Дали бе мъртва? Защо тогава главата и дробовете я боляха? Защо се чувстваше като пребита, прегазена, сдъвкана, изплюта и размятана..едновременно? Чувстваше се и като още много мъчителни неща, но реши просто да тръсне глава за да не мисли за това. Какво точно се бе случило? Бе изгубила съзнание, бе на прага на смъртта, дали Хадес не си правеше шега с нея?
Изведнъж с периферното си зрение тя видя, че има някой до нея. Беше Посейдон, изключително спокойно гледаше телевизия. Цялата картина бе толкова... иронична. Трагична направо.
- Какво по.. - и тогава осъзна, че е гола. Лицето и стана червено, придърпа чаршафа с който бе покрита върху себе си и затвори очи. След миг погледна бога, а в очите и се четеше болка и яд едновременно. - КАКВО СИ ПРАВИЛ С МЕН В ИМЕТО НА ХАДЕС?!




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 4:22 pm

Вдигах отегчено глава към нея, когато се развика. Очаквах да и отнеме повечко време да се свести и да осъзнае, че е гола, но знаех и че този момент ще дойде. Както и очаквах да се изплаши повечко, но това момиче явно нямаше чувство за самосъхранение.
-Какво да съм правил с теб? - Извадих най-объркания си поглед. - Беше в безсъзнание, а на мен ми беше скучно. - Разсмях се, когато видях изражението и. Наистина ли смяташе, че ще го направя докато е в безсъзнание? Ако е будна да, но другото... бе прекалено извратено дори и за мен. Наместих възглавницата зад гърба и при следващия ми поглед върху нея установих, че чаршава леко прозира на бледата светлина от лампите. Навън бе още ден, но се бях погрижил в апартамента да е тъмно.
-Нищо не съм ти направил. Стига врещя. Поисках си стара услуга от Хадес, за да не умреш. Извадих те от водата и те донесох тук, за да се възтановиш. - Обърнах се отново към телевизора старателно игнорирайки я. Вече май съжалявах за решението си да я оставя жива. Вероятно Хадес щеше да умре от смях ако научеше. Въздъхнах и хвърлих кратък поглед, за да съм сигурен, че водната верига още си е на мястото.
-Впрочем, не чух "благодаря".


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 4:46 pm

Отдръпна се леко от него към другия край на леглото и за миг погледна телевизора.
- Благодаря. - промълви тихо, след което още по - тихо добави. - Макар реално погледнато, ако не бе ти това нямаше и да стане.
Облегна се назад върху една възглавница и се зачуди къде по дяволите са дрехите и, какво бе станало с тях. Какво изобщо бе станало като цяло. И е използвал нещо толкова важно като услуга от бога на подземното царство зареди нейния жалък живот..зареди нейното съществуване?
- Защо? - думата бе поредното дихание. Толкова тихо изречена, но съдържаща безброй чувства. Объркани чувства. - Тази услуга...защо си я използвал зареди моето жалко съществуване?
Да не би да искаше да я накара отново да изпита болката от давенето? Е нищо чудно, просто нямаше да се учуди, ако това бе самата истина. Но една мъничка част вътре в нея се молеше да не е това. Тази мъничка част бе готова на всичко за да оцелее, но бе потискана от всички други чувства на Мегара.
- И ..ъм... ще може ли някакви дрехи?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 5:09 pm

-И да исках няма как да ти дам дрехи. Не мисля, че носим един и същи размер, а и тук няма абсолютно никакви. - Погледнах я и добавих. - А и не искам. - Красиво момиче, овито с полупрозрачен чаршаф стимулираш фантазията ми адски много. Боже би повече отколкото ако беше облечена. Тя се бе отдалечила от ме, но това само ми даваше по-цялостна гледка. Ухилих се и се замислих над първия и въпрос. Естествено нямаше да и кажа истината - спасихте защото ме интересуваш, но ми трябваше и сносна лъжа.
-Да кажем, че не искам да умираш? За сега поне. А и предпочитах да чуе "благодаря господарю", което впрочем не чух, отколкото да гледам нацупената физиономия на баща ти или пък да търпя скандалите на майка ти. Съжаляваш ли, че те спасих? - Замълчах. Е, полу истина. На това вероятно щеше да повярва. Донякъде беше истина. Само че исках да ми каже "благодаря ви господарю" в съвсем друг контекст. Все пак бях получил благодаря, което си беше добро начало. Крайно време бе да разбере, че ако се държи както трябва ще получи в отговор същото и от мен.
-Други въпроси? Или да искаш ти да споделиш нещо с мен?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 5:24 pm

"А и не искам", ядоса се при думите му. Какво целеше този извратен мъж? Можеше да и даде просто една риза нали? Този чаршаф не бе нещо с което искаше да стои. Най - малкото защото бе толкова тънък, че дори прозираше. Затова и Мег се бе свила леко, опитваше се да се прикрие.
- Други въпроси? Или да искаш ти да споделиш нещо с мен? - нима го интересуваше какво всъщност ще каже? Каквото и да излезе от устата и той просто го оспорваше, мръщеше се или направо започваше да вика. Този човек трябваше да отиде на психиатър.
- Харесва ми аквариумът. - сподели след малко тя тъй като и се струваше, че над тях е надвиснало неловко мълчание. Но на него надали му пречеше. Май най - много му харесваше когато тя мълчеше...или устата и бе заета. - И защо...защо не ми дадеш поне една риза...господарю.
Знаеше, че той иска да го чуе. И го изрече. Но магията в думата се бе изгубила. Бе я изрекла защото просто зависеше от това. Дори бе стиснала очи при изричането и, сякаш и причиняваше болка.
- И кога ще мога да си вървя?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 5:41 pm

-Моята риза ли искаш да ти дам? Защото нямам какво друго да ти предложа. - В крайна сметка ми бе казала каквото исках, така че се изправих и свалих ризата си. Нямах нищо против да бъда полугол. Дори аз имах някаква милост, а това момиче успяваше да предизвика най-добрите и най-лошите ми страни едновременно. Заобиколих леглото и застаах зад гърба и.
-Ако искаш да сложиш ризата ще трябва да пуснеш чаршафа, нали знаеш, че иначе няма как да промушиш ръце през ръкавите? Аз няма да гледам. - Изпънах плата зад гърба и и наистина се опитах да не гледам. А и така или иначе вече я бях видял гола. И това щеше да бъде в съзнанието ми завинаги. Подсмихнах се, но все пак реших да не и го напомням. А и може би тя вярваше, че не съм гледал, когато събличах. Оставих я да закопчее ризата и отново седнах на леглото до нея.
-Видя ли, че можеш да се държиш нормално? И, че аз също мога? - Загледах се в нея и осъзнах, че с ризата ми също е доста секси. - Ще можеш да си вървиш... Хм... Може би скоро? - Всичко зависеше от това как се държи. Щях да я пусна... Бях сигурен обаче, че ще се срещем отново. - А ти всъщност защо не си в лагер? Да кажем, че те питам от любезност и не си длъжна да ми отговаряш.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 5:54 pm

Стана и малко неудобно когато той застана зад нея, но нямаше избор. Обаче бе факт, че се почувства много по - добре с ризата върху себе си. А и ароматът му бе пропил в плата, бе опияняващ и сладостен, възбуждащ и невероятен. Вдиша и прехапа устна, бе и приятно. Леко се усмихна , а после го погледна сравнително сериозно.
- Тоест не ти пука, но... все пак да попиташ. - поклати глава. Тежка въздишка се отрони от устните и. - Напуснах Олимп точно зареди този лагер. Зевс искаше да ме прати в него, Атина не искаше. А аз дори не знам къде се намира...дори не знам какво представлява. Живея с още няколко пулобогове в една стара къща, като си разделяме разходите за храна и каквото там ни потрябва, като всеки от нас работи по нещо, но ... никой не е чувал за лагер за пулобогове или нещо такова.
Загледа се към аквариума стена. Безброй рибки плуваха във водите му, движеха се толкова грациозно.
- Невероятни са. Изглеждат толкова спокойни... - промълви омагьосано Мег. Тя винаги бе харесвала рибите, както и всички животни. Но зареди постоянните местения и опасности така и не се бе сдобила с домашен любимец. Просто нямаше къде да го сложи в цялата тази божествена история.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 6:11 pm

Повдигнах въпросително вежди?
-Тези двамата са се скарали и Зевс не е извадил коза си на "великия" бог. Това си е цяло чудо. - Засмях се и погледнах към аквариума. Не очаквах момиче с фобия от водата да го харесва, но това просто беше поредното нещо в действията и, което нямаше логика.
-И между другото, пука ми. И ми беше интересно. А сега ми е любопитно защо скъпата ти майка е отказала да те прати в лагера. Там със сигурност щеше да ти бъде по-добре от някаква порутена къща. И щеше да бъде доста по-безопасно. Най-малкото, защото минотавъра нямаше да те принуди да нахлуеш в територията ми... И нямаше да те бутнат от кея. - Свих небрежно рамене. - Животът ти щеше да бъде доста по-лесен. Като за начало нямаше да се познаваш с мен и нямаше да си тук сега. - Замълчах. Радвах се, че е отишла в лагера, все пак заради това бях се срещнал с нея. А и се радвах на всичко, което можеше да изнерви брат ми. Особено щом го бе скарал с един от малкото богове, които искрено не харесвах. станах от леглото и махнах веригата от ръката и.
-Хайде, ела да разгледаш аквариума. Обещавам, няма да те нарани. - Не знаех дали е готова да върви сама, най-малкото дълбоко се съмнявах да се е възтановила толкова бързо, така че когато се изправи бях готов да я подхвана или просто да я взема на ръце.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 6:27 pm

Дари го с лека усмивка. Кой да предположи, че наистина го е интересувало.
- Е да кажем, че Олимп се тресеше от тях двамата. - завъртя глава като упражнение за сутрешна загрявка, но в този случай искаше да провери тялото си. Протегна ръце и изпъна пръсти. Чувстваше се сравнително добре, но някои части на тялото все още я боляха.
Изправи се, а ризата на Посейдон буквално стигна до коленете и.
- Мисля, че ще си я задържа. - след което направи едва крачка и после втора, на третата поддаде и се озова в ръцете на бога. - Опа...
Имаше навика да казва "опа" вместо "извинявай". Беше доста по - бързо и доста по - кратко, а в живот като нейния изпълнен с какви ли не опасни приключения нямаше много място за дълги и сълзливи речи, както и за широки думи.
- И наистина благодаря. - промълви след малко. - Че си решил да ме спасиш от Хадес...макар и реално погледнато да не го заслужавам. Сигурно е бързал да ме върне обратно та да не му се пречкам долу.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 6:42 pm

Подхванах я и се засмях.
-Май не трябваше да ти предлагам да ставаш, а? - Хванах я по-удобно и я вдигнах на ръце, както се носеше булка. Ясно беше, че няма да се справи сама с вървенето, а така или иначе беше станала. Не знаех, колко и е конфортно до голите ми гърди, предвид, че ме мразеше, но май щеше да го преживе.
-"Опа" ли ми каза? - Направих намръщено физиономия, но след секунда отново се засмях. - Остави. Не е кой знае какво. Този път. - Не разбирах защо, но наистина не ми пукаше. Занесох я до аквариума и рибките мигом се скупчиха пред нас. - Е, харесват те. - Оставих я да го разгледа на спокойствие, но знаех, че трябва да я върна в леглото след малко. Не исках да се претоварва, а и вероятно тя предпочиташе да по-далеч от мен.
Върнах се към леглото и внимателно я оставих да легне.
-Виж, да сключим сделка, ако ми разкажеш за скандала между глупавия ти баща и лудата ти майка аз обещавам да те оставя да си починеш на спокойствие и дори мога да ти оставя ризата за подарък? - Беше споменала, че ще си я задържи, така че... Присвих леко устни. Беше справедливо.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 6:55 pm

Рибките бяха поне две дузини. Някои бяха шарени, други бяха в един цвят. Но всичките бяха изключително красиви. Рибките клоун се криеха в коралите и от време на време приближаваха към стъклото за да погледнат към Посейдон и Мегара.
- Невероятно... - изрече с възхита тя. Когато те се поотдръпнаха, богът реши да я върне в леглото. Тя затвори очи за миг, беше изморена. Чувстваше се тежка и изтощена, малко като труп. Но явно нямаше да поспи, ако не му разкажеше за скандала между Атина и Зевс. Въздъхна и се надигна леко като се облегна на една от възглавниците.
- Тогава бях на...седем, ако не се лъжа. Зевс реши, че е време да ме прати в лагера. Един вид да бъда нещо като шпионин може би. Хем да се науча на нещо, хем да давам на Олимп информация от първа ръка какво са замислили децата на боговете. Атина обаче не бе съгласна. Защото не съм била пулобог и следователно не съм имала място в лагера. А, ако се разберяло, че съм тяхно дете сигурно някой от простосмъртните или враговете им ще реши да ме убие...не, че сега е по - различно. Чудовищата са ежедневие...та общо взето това е спора. Винаги говореха едно и също. Той казваше, че трябва, а тя казваше, че не трябва. Гледаха се лошо и всеки си тръгваше по пътя...и накрая не издържах.
Прозя се и се обърна настрани като затвори очи. Бе изключително изморена. Дори не усети кога се унесе и заспа, само се надяваше той после да не е бесен, че тя така бе заспала...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 7:20 pm

Излушах с интерес разказа и. Ето това вече бе доказателство за глупата параноя, която гонеше брат ми през последните години. Да се опита да вкара собствената си дъщеря като шпионин. Поклатих лекичко глава. Атина беше глупачка. Нима наистина смяташе, че в обикновенни свят дъщеря и ще е в по-голяма безопасност? Да, виждаше се колко. Нахлула във владенията ми, преследвана от чудовища, живееща мизерно, нахлула отново при мен и сега намираща се в апартамента ми. Абсолютна безопасност и определено най-правилното място за една дъщеря на Зевс.
-И майка ти смята, че навън ще ти е по-добре? Сериозно? - След като Мег не отговори няколко секунди се обърнах и я погледнах. Явно наистина бе невероятно изморена щом бе успяла да заспи докато аз съм до нея.
-Е, добре. Спи... - Наметнах едно одеало върху нея и след като се уверих, че е добре завита легнах до нея. Аз едва ли щях да мога да заспя, но поне можех да си почина. Отпуснах се загледан в тавана, но след известно време разсъжденията ми бяха прекъснати от няколко нечнораздлни звука издадени от Мег. Погледнах я точно когато започна да се върти и ми трябваха няколко секунди, за да осъзная, че сънува кошмар. Надвесих се над нея и сложих ръка на рамото и.
-Мег? Мег събуди се.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 7:38 pm

Сънуваше вода. Много вода - студена и буйна. И чудовища които я бяха наобиколили. Гледаха злобно, а змиевидните им тела се движеха без проблем, докато нейното бе подмятано от вълните. После и дробовете и започнаха да се пълнят с вода, която обаче започна буквално да изгаря вътрешностите и. Чудовищата се разсмяха грубо и започнаха да повтарят името и. Тя се надигна с писък.
Осъзна, че далеч не се намира във вода. Бе в легло, леглото на Посейдон. Усети го до себе си, инстинктивно се сгуши в него, а тялото и започна да трепери. Сви с е още повече като обгърна ръце около тялото си. Имаше чувство, че все още се намира във онази студена вода, обградена от чудовищата.
- Вода..чудовища... - изрече едва - едва. Очите и бяха изцъклени. Макар и обикновено да се опитваше да е смела, напоследък и бе дошло много. Сега сигурно щеше да се ужасява от водата още повече, освен ако не ги делеше здраво стъкло. А какво щеше да прави с чудовищата? Нямаше как да ги разкара от себе си, щеше да умре. Беше я страх, не искаше да умре, не искаше вода, не искаше чудовища.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 8:05 pm

Мег се сви изплашено в мен и аз обвих нежно ръце около нея.
-Чшш... Ей спокойно. Дишай. - Не знаех какво е сънувала, но по думите, които изрече май можех да предположа. Явно наистина бях прекалил с това, което и причних, щом бе започнала да сънува кошмари за водата.
-Виж, няма вода, няма и чудовища. Само аз и ти сме. - Не бях сигурен дали последното изречение ще я успкои. В крайна сметка за нея и аз бях чудовище. Все пак я преместих по-близо до мен и я повдигнах леко, за да може да се огледа в стаята.
-Всичко е наред, огледай се. Тук си в безопастност. - Не знаех как успявах да и говоря такива неща. Никога не се бях държал мило с която и да е жена, а по принцип страха ме възбуждаше. Сега обаче просто исках да я накарам да се успокои. Взех лицето и в шепата си и повдигнах леко главата и.
-Няма от какво да се боиш. В безопастност си. Няма да позволя нещо да те нарани. - Притиснах я отново към себе си. Вече съжалявах за малката ни разходка до аквариума. Както и че изобщо я бях подложил на всички тези безумни неща. Чувствах нещо прекалено особено към това момиче. Погалих нежно косата и и прошепнах. - Какво сънува?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 8:21 pm

Вдиша аромата му и започна да се успокоява, но все още трепереше.
- Вода...много вода. - гласът и бе толкова тих, че първоначално тя си помисли, че той сигурно не я е чул. - И чудовища...със змиевидни тела, големи плашещи очи които повтаряха името ми...
Изстреля толкова бързо изречението, че част от думите почти се сляха. После започна да диша учестено. Обви ръце около кръста му за да е по - близо до него. Да, той щеше да я предпази от другите, но сам бе готов да я убие.
- Водата...буквално ме изгаряше. - поклати глава. Имаше чувство, че болката от сънят и е била по - силна от реалната. Но това просто не бе възможно, не бе и редно. - Съжалявам...колко е часа изобщо?
Дали бе спала час или два? Може би бе успяла и повече? Но се чувстваше като изцедена. Бе по - уморена от всякога и бе гладна. Коремът и даже изкъркори в знак на съгласие, а тя не смееше да погледне бога на моретата, защото се бе уплашила именно от неговата стихия, какво ли щеше да си помисли той? И защо мнението му бе толкова важно за нея?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 8:39 pm

-За какво съжаляваш? Всичко е наред. - Започнах разсеяно да галя косата и. Едва сега осъзнавах на какво съм я подложил през всичкото това време, когато я оставих във водата. Не очаквах да има чак такива последици, но в крайна сметка тя мразеше водата, а не мен, което бе изненадващо. Притеглих я още по-близо до себе си и повдигнах главата, за да я погледна в очите.
-Обещавам, че нищо в океана никога няма да те нарани. - Исках да я накарам да повярва. Исках да знам, че ми вярва. Не знаех нито защо, нито как, но нещо в това момиче ме караше да искам да спечеля доверието и. Да се чувства в безопастност с мен и да знае, че повече няма да я наранявам. Бях се уморил от играта на обиди между нас.
Не осъзнавах, че продължавам да гледам в очите и. Че лицата ни са прекално близо едно до друго. Наведох се леко напред и нежно я целунах. Дръпнах се секунди по-късно и осъзнах, че се възползвам от уязвимостта и.
-Мег аз... - За първи път богът на моретата не знаеше какво да каже. Просто се надявах да не побегне с писъци от леглото. - Исках да те целуна. Ти не се дръпна... Защо?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 8:51 pm

Устните му я докоснаха за миг след което той се отдръпна като попарен. Мег затвори очи докато го слушаше.
- Защо не изричаш името ми? - попита тихо. За първи път в живота си се оплакваше, че някой я нарича "Мег". Винаги целеше да остави впечатлението в хората, че името и е "Мег" и нито буква повече, нито звук. А от него искаше нещо друго, защо? Какво целеше? И тя не знаеше.
Пое си дълбоко въздух и го издиша бавно. Пусна го и едната и ръка се плъзна към неговата. Пръстите и докоснаха неговите, а после тя ги отдръпна. Гледаше чаршафите сякаш бяха нещо наистина интересно. Знаеше какво да каже, но не искаше да предизвиква ядът му. Не искаше да се озове отново във водата, не искаше и чудовища около себе си. Не искаше болка точно в момента, защото точно сега на секундата нямаше да я понесе. А ако той и се разкрещеше тя щеше да се срине, да се разпадне и да избухне. Чувствата и щяха да я пометат като едното нищо.
- Защото....аз не съжалявам за онова което казах в мехура. Онова което предизвика ядът ти. - вдигна глава, отвори очи и зачака. Зачака той за избухне, да я удари, да направи нещо с което да я прекърши и да я направи история...не, всъщност тя нямаше да бъде дори и история, дори нямаше да бъде спомен, щеше да е едно нищо.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 9:11 pm

Умът ми трескаво препусна през миналото и извика спомените, които ми бяха нужни. Какво се опитваше да ми каже? Че няма да ми бъде покорна или че иска да бъда неин? Единия случей ме устроиваше... Другия... Рискуваше отново да се опитам да я удавя... И то само секунди след като и обещах, че нищо във водата няма да я нарани. Реших аз самият да рискувам. Наведох се и впих устни в нейните притегляйки я още по-близо до себе си. Дори да смяташе, че няма да ми бъде покорна не ме интересуваше. В крайна сметка това си имаше и добри страни. Ръцете ми се плъзнаха по гърба и. Дръпнах се след няколко минути и я погледнах.
-Надявам се да мислим за едно и също нещо. - Отново започнах да я целувам. Не исках да и дам възможност да каже каквото и да било. Бяхме аз и тя. И сега, след толкова време, осъзнах, че най-накрая съм се влюбил. Не разбирах защо точно в нея, в едно дете. Дете, което ни най-малко не ме уважаше, което ме изкарваше извън кожата ми от гняв... Но въпреки това...
-Ще бъда твой. Ако ти поискаш да бъдеш моя. - Впих поглед в очите и. - Само и единствено моя. - Не исках да я пускам от ръцете си. Никога нямаше да я пусна. Не исках да я превърна в поредната моя собственост... Е може би освен в леглото, но за пръв път бях готов да допусна една жена да ми бъде равна.
-Осъзнаваш ли какво правиш? - Трябваше да знам. Трябваше да знам и дали изобщо проумява какво чувствам към нея.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 9:23 pm

Отпусна се. Той нямаше да я нарани, бе неин. Всяко негово движение бе нежно, но настоятелно. Показваше и, че я иска и не прекаляваше. Не я притискаше. Нежна усмивка се появи на лицето и, тя го гледаше сякаш го вижда за първи път, по - скоро сякаш вижда нещо изключително красиво за първи път. Невероятна гледка. Е тази негова част тя виждаше за първи път. Кимна в знак на отговора му и на въпросите му.
- Знам какво правя...ще ми трябва малко повече време за да го осъзная. - от устата и се изниза смехът и като огласи стаята, а тя го целуна леко. - Искам. Ще бъда.
Отговори и на въпроса му от по - рано. Всичко това бе толкова нереално. Бе и различно от онзи разговор в мехура. Знаеше,че това не е никак редно, но тя кога изобщо бе спазвала правила? Просто стоеше насреща му и се усмихваше.
- Благодаря ти. - приближи се напред и прошепна в ухото му една единствена думичка. - Господарю.
Радваше се, че все още е спокоен и не е решил да я убие, но и за това имаше време. Не искаше да вижда тази му страна повече обаче. Беше я страх от онзи Посейдон, който я бе накарал да го задоволи и онзи Посейдон който се бе опитал да я убие. Но от този Посейдон тук...от него и умът и сърцето и бяха пометени. Здравия и разум се бе покрил и сега някакво непознато чувство вилнееше в нея карайки стомаха и да пърха от вълнение.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Сря Ное 05, 2014 9:42 pm

Само при последните и думи кръвта бавно започна да напуска мозъка ми и да се опитва да с отправи към други места. Мег сякаш знаеш какво искам и какъв съм. Имах чувството, че нарочно използва една от малкото фрази, които могат да ме накарат да се побъркам. Прехапах леко устна и се наведох към врата. Устните ми бавно се плъзнаха по него и спряха на ухото и.
-Ще бъдеш? Мм... Това вече е нещо, което отдавна искам да чуя от теб. И се радвам, се осъзнаваш какво правиш... - Щях да се почуствам като пълен кретен, ако наистина просто се възползвах от невиното момиченце. Не, че не се бе случвало, но тя беше специална. И невероятна. Исках да бъда с нея... Захапах леко ухото и и прошепнах.
-Знаеш ли колко е хубаво да ме наричаш така? - Не знаех дали изобщо има дори най-бегла представа от нещата, които се въртяха в главата ми, а искрено се съмнявах да е чувала даже за това, което обичах да правя по принцип. - И знаеш ли изобщо как ми действаш, когато ме наричаш така. - Придърпах я върху мен, така че краката и да се около кръста ми и впих поглед в очите и.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   

Върнете се в началото Go down
 

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 21Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 11 ... 21  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Никъде и някъде,навсякъде-