Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 13 ... 21  Next
АвторСъобщение
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 03, 2014 8:12 pm

First topic message reminder :


~ Част от миналото на Мег и Посейдон ~

Седеше на студения мраморен под и се взираше напред в нищото с празен поглед.
Правеше това доста често, отиваше в някой музей който имаше зала на тема "Гръцки митове и легенди", сядаше пред статуите на тримата големи или на някои от другите богове и просто ги гледаше. Дали очакваше нещо? Не, далеч не. Но колкото и да се опитваше нямаше как да отрече произхода си, можеше просто да го скрие.
През един от големите прозорци видя, че проблясва светкавица, а след малко чу и тътена и. Както винаги той бе недоволен, нищо ново под слънцето или бе по - удачно да каже "небето" ? Със свити устни дванадесет годишното момиче се изправи, вдигна раницата си и тръгна към изхода.
Набързо слезе по стълбите и тръгна по улиците за да стигне до сградата която в момента обитаваше. Не бе кой знае какво, изоставена стара постройка изглеждаща така сякаш всеки миг ще рухне, но нещото бе доста здравичко. С още няколко деца си деляха разходите за храна и общо взето не им бе зле. Като се изключат чудовищата тъй като всички те бяха деца на богове. А Мег им бе черешката на тортата, никога не говореше за произхода си, никой не знаеше коя е всъщност, но бе убедена, че привлича тройно повече чудовища след себе си.
Зави по една пусна улица и чу шумолене пред себе си. Вдигна поглед, а иззад една кофа излезе нещо което Мегара дори не можеше да определи. Факт беше обаче, че то изръмжа насреща и и с бързи движения се озова пред нея. Момичето побягна по обратния път като дори не знаеше къде отива. Чудовището продължава да я преследва, а тя навлезе сред група дървета в един от парковете. Той отвеждаше до по - отдалечена част на градчето, към горите. Но това се оказа грешка, още със пристъпването в по - гъстите дебри чу още по - ужасяващ рев. Не след дълго и разбра от къде идва, но бе доста късно за да се измъкне невредима. Огромен минотавър. До сега все бе успявала да се измъква на тези гадини..., но рано или късно щяха да я хванат.
Тичаше без посока и накрая краката и я изведоха до океана. Тялото и се вцепени от ужас. Тя не влизаше във водата, никога не влизаше във водата. Имаше фобия от толкова много вода на едно място, изпадаше в паника при самата мисъл да трябва да влезе в море, океан или езеро. А този път иронията бе "живота или живота". Да те убие водата, или по - скоро Посейдон, бога на моретата, или гигантски минотавър.
Е някак си първото и се стори по привлекателен вариант и погълната от ужас, молеща се за живота си Мег нагази във водата която стигна до коленете и, и се надяваше минотавъра да не я последва. Защото тогава...Бог да и е на помощ, някой от всичките...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 11:02 am

Мег се изви в ръцете му и изстена. Знаеше, че няма смисъл да се дърпа, а и нещо в нея не искаше да го направи. Тя просто гледаше в очите своя мъж и кимна покорно.
- Аз съм твоя. Прави с мен каквото пожелаеш...тялото ми, сърцето ми, умът ми...те ти принадлежат, господарю мой. - изрече тихо тя след което прехапа устна за да преглътне поредния си стон, а тялото и потръпна доволно. Искаше го веднага, на секундата. Чак я болеше. Но знаеше, че целта му е да я накара да моли, а тя нямаше да се предаде толкова лесно независимо какво казваше. Обичаше го, искаше го, бе негова, но не бе толкова слаба за колкото я мислеха всички. Тя бе богиня все пак.
- Искам те... - промълви и придърпа лицето му към себе си като впи устни в неговите. Но целувката не бе особено дълга, защото от устните на Мег отново се откъснаха стонове примесени с викове. Думата "моля те" бе на върхът на езикът и, но тя не я изрече просто заби нокти в ръцете му и се притисна още повече към него, гледайки го настоятелно и донякъде умолително. - Искам те ВЕДНАГА!
Макар и той да командваше тук и тя да нямаше право дори да си помисля да му надежда, когато и да е било и където и да е било, думите и прозвучаха донякъде като заповед. Последвалите ги стенания доказваха колко всъщност я побъркваше той.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 12:33 pm

Спрях в мига, в който чух думите и. 
-Какво си мислиш, че правиш.? - Идръпах ръцете и над главата и ги хванах с една ръка, докато другата отново се движише в нея. - Устните ми се плъзнаха по корема и, спускайки се все по надолу. Бе казала да правя с нея каквото искам и точно това възнамерявах. Но нямаше да направя това, което искаше тя. 
-Опитваш се да ми нареждаш, така ли? - Започнах да описвам малки осморки по корема и, спускайки се надолу и скоро оказвайки се между бедрата и. Облизах я леко, само колко да загатна докосване и зацелувах вътрешната страна на бедрата и. 
Щях да изцедя от Мег всяка капка удоволствие, което можеше, но нямаше да проникна в нея. И най-вече, нямаше да позволя да свърши. Устните ми отново намериха път между бедрата и леко я засмуках. Исках да я чуя да крещи, да стене, да моли... Исках да я подлудя, исках да я накарам да изгаря в ръцете ми... И да ме мрази, когато осъзнае, че няма да получи това, което иска. Вдигнах леко глава и впих в поглед в очите и.
-Ще ми кажеш, когато си на ръба да свършиш. - Мег се забави с отговора ми и плеснах леко бедрото и. - Ясно ли е? 


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 12:44 pm

"Ще те убия" помисли си Мег, но знаеше, че няма да го направи, а и бе невъзможно. Просто стоеше и се гърчеше в ръцете му, цялата пламтеше и искаше още и още от него, но той явно нямаше намерение да и го даде.
- Да...разбрах. - изрече тя и премижи. Всичко започна да и става неясно, той я побъркваше, а тя усещаше как се губи в насладата, която изпитваше. Изкрещя силно защото почваше да се предава. Не, нямаше да изрече думичката с "м", изобщо дори не трябваше и да помисля, че ще му се помоли...това не бе в кръвта и, не искаше да го направи.
- Ще свърша...- изстена след миг и се изви отново нагоре, този път зарови пръстите си в чаршафите и затвори очи хапейки долната си устна. Имаше лошо предчувствие, нейното истинско наказание тепърва предстоеше. - По дяволите....
Изруга и то доста силно треперейки под него, все още на прага на края на насладата си, отвори очи и погледна към него, целеше да срещне погледа му.
- Посейдон...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 2:35 pm

Вдигнах глава и се плъзнах върху нея, спирайки мигновенно всяко докосване, което можеше да я докара до край. Моята собствена възбуда растеше неимоверно, но все още можех да пренебрегна този факт.. А и аз щях да получа това, което искам.
Пристиснах тялото и към моето и впих устни в нейните. 
-Ще трябва да ме помолиш... - Знаех, че вече ме мрази, но трябваше да свиква. Щях да я науча да се моли, в леглото никога нямаше да бъдем равни, независимо, колко инатлива беше. Ръката ми отново се плъзна надолу и заигра върху бедрата и. 
-Ако ме помолиш, може и да бъда в теб... Може би... - Едва ли щях да го направя, но това бе по-вероятно отколкото да и позволя да свърши. Този път щях да я оставя да се измъчва цял ден, точно както тя бе пожелала. Исках да не може да спре да мисли за мен. Отново приковах ръцете и над главата, първо за да не може да ме докосне, второ, за да не може да вземе сама това, което искаше. Беше толкова красива, когато бе възбудена, нямаше да се лиша от удоволствието да е гледам такава цял ден...  


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 2:47 pm

Беше толкова лесно да се каже и толкова трудно да се направи. Мегара захапа долната си устна и присви очи насреща му. Той бе спрял действията си, измъчваше я само с поглед, защото движенията му бяха извън играта сякаш от цяла вечност.
- М... - изръмжа вместо да продължи думичката. Понякога се чудеше как изобщо можеше да има връзка с него? Каквато и да е връзка. И двамата бяха твърде силни характери, е или поне Мег се определяше за силен характер и силен човек. А за Посейдон това бе вече факт.
Тя не можеше да се остави той да я ръководи във всяко едно отношение, а той предпочиташе да е над всичко, над нея. Тя да бъде като кукла в ръцете му, но му бе пределно ясно, че е невъзможно. Дори в това състояние тя успяваше да удържи думата , която той искаше да чуе в устата си.
- Няма... - изстена и опита да измъкне ръцете си от неговите, но бе невъзможно. Защо ли и се искаше това да бе нейното наказание? Защо ли си мислеше, че това което беше решил да е нейно наказание ще бъде много повече от случващото се в момента? Тя изръмжа насреща му, искаше да забие зъби в кожата му по някаква странна причина. Искаше толкова много, но той нямаше да и го даде...
Пръстите му се плъзнаха по бедното и, а тя извика от отчаяние. Тялото и сякаш се прекърши под неговото, волята и също. Мег стисна очи и зъби, а после колкото и да се мразеше изрече едно тихо "Моля те". Не искаше да е слаба, особено пък за нещо такова, но той знаеше как да я довърши...знаеше как да я накара да иска още и да се моли да го получи...и дори сега тя виждаше в мъжът над себе си малка част от онзи човек с когото бе прекарала с воя първи път, с онзи мъж в когото се бе влюбила така силно..., но същия онзи мъж и същия този мъж бяха приютяха в себе си и мъжът от въздушния мехур, който я бе убил...и я бе върнал към живот.
- Мразиш ли ме? - попита тихичко Мег като отвори очи и облиза устната си от която се процеждаха леки капки кръв поради факта, че момичето я бе хапало през цялото това време.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 9:16 pm

Погледнах я объркано. Що за въпрос беше това и то точно сега. Нима наистина смяташе, че нещо може да ме накара да я намразя? За какъв ме мислеше. Сложих ръка на лицето и я целунах бавно и нежно.
-Мегара... Как можеш да ме попиташ това? Не те мразя разбира се! Това е... Господи, мислиш ли, че щях да правя всичко това сега, ако те мразех? Или щях да бъда толкова нежен и добър с теб? Обичам те. Защо ти е толкова трудно да проумееш това? Обичам те. Обичам те! Ти си жената на живота ми... Единствената жена в живота ми. Завинаги. - Целунах я отново. Е, вероятно последното, което смяташе за мен, е че съм добър. Особена след като бях успял да изтръгна от нея така желаната думичка. Пръстите ми продължаваха да се разхождат по бедрата и, докосвайки я само за миг.
-Знаеш ли, колко си красива, когато си възбудена? Божествена... - Целунах я нежно и бавно проникнах в нея. Бях казал, че ако се помоли може и да го направя... Но не бях уточнил, че ще е само за броени секунди. Излязох и отново я погледнах. Надигайки се леко.
-Няма да ти позволя за свършиш Мег.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 9:38 pm

- Моля те... - изстена тя след миг и опита да се надигне, но не успя. Гласът и бе жален, погледа също. Мислеше една идея по - трезво, но само защото му бе леко ядосано. - Моля те...
Прехапа устната си и превъртя думите му в главата и. Обичаше го, обичаше го толкова много, а той бе само неин. Единствено и само неин.
- Трудно ми е да проумея това...защото това съм аз. - изрече след миг Мег поглеждайки го в очите. Искаше той да я целуне, искаше да усети ръцете му върху тялото си и членът му в себе си. - Защото не би трябвало да ме обичаш...защото не те заслужавам....по дяволите..моля те!
Бе готова да се разплаче, бе готова да се развика, бе готова на всичко само и само да изпита така желаното удоволствие.
- Цяла година не съм те усещала в себе си...моля те... - макар и да бе била един единствен път с него и бе харесало и тя го искаше отново. И то точно на момента..., а това, че наоколо се водеше битка хич не я интересуваше точно в тази секунда. - Колко още искаш да се моля? Какво искаш да направя?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 9:54 pm

Первезна усмивка се плъзна по устните ми. Бях луд по нея... Слушайки я как се моли бях готов да свърша на мига. Гласа и бе толкова жален, че бях на косъм да се пречупя. Мег бе преглътнала всяка капчица гордост, а това за нея беше невероятно. Чувствата се разкъсваха в мен, едновременно умирах да я накажа, и едновременно исках да и дам цялото удоволствие на света. Не можех да и отказвам...
-Няма да позволя да свършиш. - Ръцете ми грубо я притиснаха в мен. - Ясно ли е? - Захапах леко устните и. Проникнах рязко в нея. Знаех, че не може да ме поеме целия, за това поне се постарах да не прекалявам. Не можех да и устоя. Движенията ми бяха бързи, ръцете ми шареха по тялото и, устните ми я изпиваха. Въпреки всичко щях да спра. Можех да разпозная, кога ще свърши и нямаше да го допусна. Гледах очите и, а в тях се четеше всичко, което ми бе нужно. В главата ми продължаваха да звуча молбите и и съвсем скоро се изпразних дълбоко в нея и се отдръпнах преди тя да успее да получи това, което иска.
Продължавах да стоя над нея и впих поглед в очите и.
-Ти поиска да те накажа... И точно това правя. Искам да знам, че цял ден ще си луда по мен, че от най-малкото докосване ще се побъркваш. Това е твоето наказание... - Целунах я отново. - И никога не искам да те чувам да казваш, че не ме заслужаваш. - Дръпнах се лекичко с явното намерение да се отдръпна от нея.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 10:19 pm

Тялото и трепереше и Мег изръмжа. Прииска и се да метне нещо по него, но не можеше да се контролира. Мънкаше недоволно и трепереше като есенен лист, но накрая се отказа. Тя сама си бе виновна за това състояние, но се побъркваше дори само да го гледа.
"Ще ти го върна тъпкано", помисли си Мегара макар и това да бе наказание, а не някаква си прищявка. Затова този път се надигна и усети пресъхналото си гърло, загледа се напред към нищото и после се огледа около себе си.
- Това...стаята ти с Амфитрита ли е? - попита тихичко, но някъде в нея се появи гняв. Идеше и да хване онази жена и да я убие, но първо да я накара да моли за милост, нещо което нямаше да получи.
Въздуха леко се наежи и Мег усети как по тялото и пробягва лек ток докато облизваше устни и оглеждаше помещението с уж замислен поглед, но в очите и се долавяше плашещ блясък като на умопобъркан човек готов на убийство.
- Не искам да докосваш тази жена повече... - изръмжа Мег, макар, че нямаше правото да го прави, да му нарежда, особено за нещо свързано със съпругата му. И сигурно той щеше да се ядоса, както винаги когато тя се опиташе да се изкачи на неговото стъпало. Следващите думи произнесе тихичко, по - скоро на себе си. - Не искам дори да я поглеждаш...




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 10:32 pm

Ухилих се и поглатих глава.
-Не. Амфритрита дори не е влизала тук. - Прегърнах я леко. Личеше и колко бясна ми бе и това ме караше да се изнервям. Мег сякаш бе забравила причината да и причиня всичко това. Аз обаче не бях. Не можех да забравя толкова лесно, дори и да ми искаше. Въздъхнах дълбоко.
-Коя част на "не съм целувал друга и не съм поглеждал друга след теб" беше толкова неясна? Ти си единствена за мен Мег... Единствена. - Махнах към нощното шкафче и след миг и подадох чаша вода. - Вземи. Нали, знаеш, че ти личи? - Засмях се тихо и станах от леглото намятайки ризата си. Времето, което бях дал на останалите за почивка отдавна бе минало и сега трябваше да се върнем към реалността. Кисело нахлузих панталона си и се огледах. Погледнах дрехите на Мег на пода и прехапах устни. Май малко бях прибързал.
-Виж какво, не откачай. - Размаха ръка и се появиха тениска на лагера и чифт къси пантало. - На дъщеря ми са. От много отдавна. Бяха останли тук преди няколко години. - Седнах на леглото и я погледнах.
-Мегара.. Когато... Когато всичко това свърши.. Трябва да поговорим. - Сложих ръка върху нейната. - Не ме питай. Не сега. Преди да заминеш. - Нямаше да издам нито дума. След миг се усмихнах и добавих. - И не ме вини ако на онзи русия му се случи нещо по време на битката. - Щях да убия това момче. Още не бях напълно простил на нея, а а него нямах и намерение да му простя.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 10:40 pm

Вътрешно се усмихна при думите му, но иначе само пое чашата с вода и започна да пие жадно. Изпи всичко и се надигна от леглото, взе дрехите със скептичен погледи ги облече.
- Обичам те. - надигна се на пръсти и го целуна по бузата, което обаче май не бе особено добро решение, защото цялото и тяло изтръпна и го пожела на секундата. Мег изруга и седна на леглото, не мислеше, че краката и ще я издържат още дълго. Трябваха и около две минути поемане на въздух за да си възвърне мислите. Опита се да го изгледа лошо, но не и се получи особено. Затова просто тръгна след него по коридорите на огромния замък.
Влязоха в някакво помещение където имаше много войници, хората от лагера и помахаха и тя отиде при тях. Русия повдигна вежда като огледа дрехите и подозрително, а после и лицето и. Другия от тях, подпийналият син на Дионис се изсмя.
- Имаш вид на изключително незадоволена жена, Мегс. - подметна той, а тя го изгледа на кръв. Изобщо не искаше да мисли за случилото се по - рано, това бе чисто мъчение от страна на Посейдон, но тя си го заслужаваше. Затова гледаше да не мисли колко секси е нейният господар и се насили да тръгне след Тритон чиито гръб щеше да пази. Хвърли един последен поглед на Посейдон и леко му се усмихна.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Нед Ное 09, 2014 10:53 pm

Погледнах Мег и махнах на Тритон да спре.
-Остави я с мен. Нося отговорност за тея келеши. - Синът ми ме погледна с тих смях в очите и кимна.
-С моята част тръгваме. - Поклони се лекичко и излезе, а аз огледах полубоговете. Изглеждаха напълно екипиран и готови за битка, но самията аз не бях. Не можех просто да пусна Мег, но знаех, че трябва. Ударих ръка в бедрото си и тризъбеца ми се появи.
-Хайде. Останалите ни очаквах от вън. Моичето при мен, онзи с меча отзад, другите по фланга. - Припомних им набързо разпределението и ги поведох извън двореца. Океана бошуваше, а Тритон създаваше лека буря, която да ги закрива и да създава илюзия. Виждах водния дух изправен пред сина и съпругата ми, впрягащи всички сили да го държат далеч от двореца и да го изтласкат назад с армията му. Махнах на другите и скоро се оказахме в разгара на битката. Вече не виждах никой около себе си. Бях освободил сетивата си и само усещах бегло местоположението на Мег, биеща се в близост до Амфритрита. Демона размахваше меч срещу тях сякаш усещайки ги като двойна заплаха. Обрънах гръб на битката и отблъснах няколко от чудовищата, опитващи се да помогнат на господаря си. Русото момче бе до мен и в мига, в който насочих тризъбеца към него очите ми се изцъклиха.
-Мег... НЕ! - Обърнах се точно на време, за да видя как Мегара се мята пред меча, насочен към съпругата ми и едновременно пронизва демона...


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 1:55 pm

Посейдон взе Мег отново при себе си, нещо което хич не и помогна да мисли трезво първоначално. После обаче всичко стана доста по - лесно, тя се отдели от него и пое своята битка, докато той се биеше с друга част от войниците. Мегара не мислеше за случилото се по - рано, не мислеше за нищо друго освен за битката. Тела падаха около нея, тя избягваше ударите на съперника си и на свой ред го пронизваше с меча си. Не мислеше кое е правилно и кое грешно, бе готова да помогне на Посейдон, най - малкото защото това бе неговото царство, а той бе нейният любим.
Битката бе в разгара си, когато Водния дух вдигна оръжието си срещу съпругата на Посейдон. Мег видя как Амфитрита пребледня от страх и ужас. Нямаше време да мисли трезво, нямаше време изобщо за каквото и да е, просто избута Амфитрита от пътя на меча и пое насоченото на съпругата на своя любим оръжие. Не остана обаче длъжна на Водния дух, хвана го за ръката и го дръпна към себе си. Усещаше кръвта в устата си, но нямаше намерение да се предава още. Докато усещаше болката, щеше да знае, че е жива и , че може да направи нещо.
Дръпна духът към себе си, нейният меч се заби в него, а самата дръжка на неговия меч го проби в корема.
- Няма да си отида така...ти идваш с мен! - заяви му тя тихо докато усети как собствената дръжка на меча и се забива в нея, докато ръцете и се отпускат отстрани около тялото, а духът се пръска пред нея и изчезва, после започна да губи сетивата си. Краката и поддадоха, зрението и просто се изгуби, а слухът остана накрая - чуваше всичко, но не усещаше нищо, нито болка, нито някакъв намек за това, че всъщност е жива. Чуваше гласове, а не сърцето си...,а после дори това заглъхна и настана мрак.

Пп: Ауу достойна смърт ;д




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 2:36 pm

Хвърлих се напред, но знаех, че никога няма да стигна навреме при Мег. Видях как демона се пръсна, кръвта, която изби върху тениската на момичето ми, падането и, как очите и се затварят... И в този момент света около мен изчезна.
Спомените ми бяха откъслечни. Армията се изпари във вода също като предводителя си. Полубоговете се събраха край Мегарa, но аз просто ги избутах и я взех на ръце. Блондина посегна към нея, но просъсках.
-Не я докосвай. Тя е мърта заради мен.
Изглеждаше толкова малка... Знаех, че е мъртва -усещах го.
В този миг исках да умра заедно с нея. Не можех да повярвам, че бях пропилял услугата, която ми дължеше Хадес заради една прищявка. Исках да върна времето назад...
Помня, че я занесох в тронната зала. Помня покрова от вода, който направих за нея. Седях над нея и просто я наблюдавах.
Амфритрита се опита да проговори, но я спрях. Дори не осъзнавах, колко много хора има в залата. Вече за мен не съществуваше нищо.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 3:03 pm

Чувстваше се безтегловна и празна, затова и не се реши да отвори очи веднага. Искаше да разузнае обстановката около себе си с другите си сетива, но единственото което усещаше бе, че и е топло докато в същото време всяка една частица от нея се сковаваше от връхлитащия студ.
Отвори очи, стори и се, че вижда всичко замъглено, когато се надигна. Нямаше си и на идея къде се намира, мястото бе мрачно и едновременно топло и студено. Изправи се с залитане и се огледа. Бе толкова бледа и ефирна, че чак бе смешно. Изобщо не приличаше на себе си, бе много по - дребна и крехка, сякаш някъде вътре в нея зад онази устата Мег се намираше нещо толкова ... нежно?
Когато се огледа видя някакво момиче, тъмнокоса и с големи сини очи. Двете се гледаха изучаващо няколко минути, а после Мег пристъпи към нея и вдигна ръка за поздрав. Самото движение сякаш го нямаше, в мига в който си помисли да си вдигне ръката тя вече бе във въздуха. Бе безкрайно учудена от този факт, но някак си се успокои когато момичето и се усмихна и Мег реши също да се усмихне в отговор. А после тя изчезна, изпари се във въздуха и Мегара остана сама.
Сякаш часове по - късно започна да усеща болка, край гърдите и корема си, после всяка частичка в нея запари и Мег се сви на земята. Насили се да не крещи, не е като да не бе изпитвала ужасна болка и преди - но никога толкова силна - и все пак знаеше, че от крясъците няма полза.
Отвори рязко очи на далеч по - прохладно място, въздухът сякаш не и достигаше, болката донякъде бе изчезнала от тялото и. Лежеше върху нещо твърдо и за миг не падна от него когато се обърна на една страна за да си поеме въздух. Дробовете и горяха и за миг тя се уплаши, че пак се е нагълтала с вода, но усети, че е суха и усети как всичко от вратът до кръста я боли така сякаш я бяха наръгали с нещо, дори не смееше да се погледне, но определено искаше да знае какво точно се бе случило току - що.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 3:22 pm

Просто стоях и я гледах. Не можех да говоря. Времето минаваше в пълна тишина. Никой не казваше нищо и сякаш целия дворец бе притихнал в знак на уважение към любовта на живота ми. Исках да намеря брат си и да крещя, но знаех, че няма да има смисъл. Познавах го.
-Господарю - Тритон погледна първо нея, а после и мен. Исках да изкрещя, че се осмелява на наруши мълчанието, но той продължи с поглед впит в мег.
-Татко тя... Тя отвори очи.
-Какво?! - Скочих от трона и застанах пред лицето на бигинята. Очите и наистина бяха отворени, а аз бях в шок. Не можех да повярвам, че това се случва. Как Хадес се бе съгласил да я върне. И то за втори път. Напрегнах сетивата си и осъзнах, че тя наистина е жива. Чуствах присъствието и и. Вдигнах покрова и блузата и, само за да разбера, че от раната е останал единствено белег. Знаех какво значи това. Може раната да я нямаше, но бях сигурен, че болката ще остане поне още няколко дни. В крайна сметка тя бе богиня, ситуацията ми бе позната. Сложих ръка на лицето и.
-Мегара? Чуваш ли ме?


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 3:48 pm

Чу гласове, но все още не можеше да се ориентира. Гледаше към пода с разширени очи, а вътрешно просто крещеше. Всичко я болеше сякаш бе наръгана и разсечена, изобщо долната част на тялото и бе ли прикрепена към горната?
Някой я подхвана и май провери точно този факт, дали краката и са на мястото им, дали нещо случайно не и липсва и изобщо дали не е ранена. Не усети паника около себе си, явно всичко бе наред? Тогава кой валят я бе прегазил по дяволите?
Усети нечия ръка да я докосва, а после приятен познат аромат, който накара тялото и да пламне и тя се дръпна мигновено прехапвайки устна и поклащайки леко глава срещайки очите му. После огледа насъбралите се хора в залата, повдигна учудено вежди и пак върна очите си на Посейдон.
- Чувам ви. - изрече тихо и хвана главата си. - Но си нямам и на идея какво е станало...последния час..или повече ми е като в мъгла, а тялото ме боли сякаш нещо е минало през мен...
Мътно си спомняше нещо за война и, че тя и още няколко човека от лагера са изпратени да помогнат. И с доста мъка Мег успя да си спомни някои подробности, макар и само за секунда, но те и причиниха доста голямо главоболие. После ахна и се огледа набързо, докато отново не спря сините си очи върху тези на мъжът когото обичаше.
- Водният дух? Какво стана с него? С битката? С мен?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 4:00 pm

Вдигнах поглед към полубоговете.
-Не можаха да изпратят някое копеле на Аполон с вас, а? - Върнах вниманието си на Мег. Не можех да повярвам, че това случа. Тя бе жива. Жива. Исках да я взема в ръцете си и никога повече да не я пусна. Нямаше да рискувам да я загубя отново. Нямаше да я изпускам от очи нито за миг от тук нататък. Щях да намеря начин да я пазя от всичко. Бях сигурен, че мога да направя поне това. Виждах объркването в очите и и осъзнах, че тя просто не си спомня нищо. Въздъхнах и видях как блондина гледа към Мег. Мамка му. Спуснах бързо тениската и застанах така, че да я закрия от погледа му.
-Мегара, знаеш ли кой съм аз? - Вдигнах ръка и и показах три пръста. - Колко пръста виждаш. - Чуствах се като герой от някой евтин екшън на простосмъртните. Не исках да и казвам какво се е случло, но знаех, че ще е много по-лесно за нея ако го научи още сега.
-Ти беше мъртва. Около три часа. Пое меч предназначен за съпругата ми... И уби демона. Битката свърши... - Устните и бяха толкова близо до мен. Толкова исках да я целуна...


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 4:08 pm

- Три часа? - попита Мег и повдигна вежди за пореден път. В момента освен болката чувстваше и изненада, удивление, дори притеснение. Но чувстваше и облекчение за това, че бе...жива?! Дори не можеше да си представи, че бе умряла...бе толкова невъзможно. Погледна Посейдон и се опита да му каже с поглед "Съжалявам, не съм искала..." , но това надали щеше да оправи нещата. Тя бе умряла..., но също така се бе и съживила, КАК ПО ДЯВОЛИТЕ?! - Е това предполагам е нов рекорд, последния път май беше по - малко от три часа... Хадес да вземе да ми извади една карта за намаление направо...
Направи физиономия. Не мислеше да се шегува така безсмислено, особено пред Посейдон на който надали му бе леко, но това си бе тя. Мегара Зет с голямата уста, която не знаеше какво и кога да говори.
- И разбира се, че знам кой сте...вие сте Посейдон...и ми показвате три пръста... - повдигна учудено вежда. В някой и друг живот можеше и да работи като педиатър...кой знаеше? - А онова там са моите хора от лагера, а малко зад вас са синът ви и съпругата ви..издържах ли теста, мога ли да се изправя? Гладна съм...съжалявам!
Говореше бързо и дори не внимаваше какво казва, затова прехапа устна и го погледна уплашено, а после реши да сведе поглед. Нямаше как да коленичи на тази маса затова реши по този начин да му отдаде почит и да се моли да не се ядоса. Точно в момента не и трябваше да умира отново...под какъвто и да е начин, макар и той да и бе казал, че никога не би позволил да и е случи нищо лошо...работата бе там, че неприятностите просто вървяха след нея и дори не я питаха дали ги иска.
- И значи победихме? - усмихна се лекичко, а после се смръщи зареди болката която усети в корема си.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 4:33 pm

-Господарю. - Погледнах я строго. - Но ще забравя това, защото все още си в шок. - Всъщност грам не ме интересуваше как ме нарича, просто знаех, че трябва да го кажа. След шегата на Хадес ми се искаше да я ударя. Колко бе забавна. Хвърлих и кратък поглед надявайки се да и го подскажа. Погледнах придворните си.
-Донесете и амброзия и нектар. И някакво кресло. - След като заповедите ми бяха изпълнени внимателно и помогнах да се изправи и да се премести под киселия поглед на съпругата ми.
-Господарю, че ида да се погрижа за щетите от битката. - Тя погледна Мег. - Радвам се, че не си пожертвала живота си заради мен. Благодаря. - Тя излезе от залата, а аз просто поклатих глава. Беше ми все тая къде ще бъде. Върнах вниманието си на Мегара.
-Аз също се радвам, че си жива. - Не можех да кажа повече пред всички погледи, насочени към нас. Всъщност вътрешно бях разкъсан от гняв към това как бе скочила пред меча и от радост, че е жива. - Но това може да се промени ако си правиш майтапи с Хадес. Брат ми няма чуство за хумор. - Стоях изправен до до нея. - И да, победихме. Основно благодарение на теб. Трябва да го призная.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 4:39 pm

"Понякога никой от светата троица няма чувство за хумор" помисли си Мег, но просто се усмихна на своя мъж и кимна. Амфитрита явно отново не бе доволна, това караше щерката на Зевс да се чувства неспокойна, тя погледна към Посейдон и тихо така, че само той да я чуе проговори.
- Не мисля, че тя е особено радостна...май ме предпочита мъртва. - после въздъхна. - Съжалявам...
Отново се извиняваше, но за кое от всичкото което бе направила и тя не знаеше. Чу как към нея приближава някой. Вдигна поглед и видя момчетата от лагера. Итън бе застанал пред тях и сега клекна пред Мег като се опита да хване ръката и, но тя я издърпа и поклати глава.
- Мег...
- Не ме докосвай! - изрече му. Тонът и бе нормален, но заплахата си бе истинска. Поискаше ли можеше да му отхапе ръката. - Кога ще се връщаме в лагера?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 4:50 pm

Бутнах момчето назад.
-Момичето беше ясно. А на въпроса и кога ще се върнете в лагера ще отговоря аз. - Гласа ми нетърпеше възражения. - Ще се върнете, когато позволя. И нито секунда по-рано. - Обърнах се към всички в залата. - Малката има нужда от спокойствие. Всички вън! Включително лагерниците. - Посочих врата и търпеливо ги изчаках да излязат. Застанах пред Мег и просто я гледах. Исках да кажа толкова много неща, а не можех да намеря правилните думи. Погалих леко косата и...
-Не знам дали да се радвам, че си жива или да крещя за това, което направи. Нима нейния живот е по-важен от твоя? Нима има нещо по важно от твоя? - Не можех да приема, че бе го направила. Тя знаеше какво ще ми причини ако и се случи нещо... Целунах я нежно. От толкова време го бях искал.
-Не знам какво да правя вече с теб... - Може би за пръв път бях истински отчаян.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 4:56 pm

- Обичам те. - промълви Мег и отвърна на целувката му, но не се надигна от мястото си. Нямаше сили за това. Просто стоеше насреща му и се усмихваше. - И съжалявам наистина, но...както и да говорим тя е твоя съпруга. Тя е господарката на твоя народ, а ако те изгубят нея...това почти би ги унищожило... защото едно е да имат надежда в двама ви, а друго е да имат надежда само на единия...когато той трябва да страда по другия..., но и ако трябва да съм искрена в онзи момент не мислех изобщо, просто видях изплашено и изражение и ...
Замълча прехапвайки устна. Хвана ръката му и вплете пръсти в неговите. Ненавиждаше се зареди това което му бе причинила и надали някога щеше да си прости. Той никога не би си позволил да и причини нещо подобно, никога.
- Съжалявам...наистина съжалявам. Знам, че това няма да оправи нещата...особено като се има предвид, че дори сега трябва да лежа ей там...,а не да съм жива... - Мислиш ли, че някога ще можеш да ми простиш?
"Защото аз няма да мога", помисли си на ум тя и сведе глава.




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Томас Блейк
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 5:05 pm

Ако пред мен бе който и да я друг щях просто да кажа, че едно "съжалявам" нищичко не променя. Особено след като първо бе целунала друг, а след това се бе опитала да ме напусне. Но пред нея просто повдигах рамене.
-Добре... И повярвай ми, поданиците ми не вярват в нея. Вярват в мен. Тя е заменима. Тя вече е заменена. - Вдигнах я и я преместих обратно на високата маса, карайки я да легне. Всъщност ми беше по-добре да стои в ръцете ми, но знаех, че трябва да лежи.
- Не трябва да се напрягаш. - Повдигнах леко блузата и прокарвайки пръсти по белега. - Това няма да изчезне. Оръжието... Било е напоене с отрова. Белега ще остане върху кожата си завинаги. - Знаех, че всеки път, когато го погледна ще си спомням този миг, но просто нямаше какво да направя. Никой не можеше да махне. Гледах очите и и продължавах да мисля, как щях да живея без нея.
-Никога повече не искам да се излагаш на опастност. Никога. Не мога да го приема. Не и докато си смъртна... Няма да те преживея. - Ръката ми продължаваше да плъзга по белега. Щях винаги да помня.


Over the hills and far away,
He swears he will return one day.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Дейвидс-Муур
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
Момичето на Димка (Екатерина Дейвидс-Муур)
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   Пон Ное 10, 2014 5:14 pm

Мег направи поредната физиономия, когато отново усети болка. Искаше и се да измънка, но се сдържа. Не искаше да го кара да се чувства още по - зле. Той сякаш бе на прага си, докато тя...сякаш не я интересуваше толкова, че преди малко бе умряла.
- Ти можеш да я замениш, но дали хората ти могат да я заменят? - попита Мег, като не очакваше да получи отговор затова се опита да се надигне леко и изстена. - Знаеш, че не мога да гарантирам това... Дионис ме прати тук за да ти помогна и аз изпълних задачата си...мисля, че вече ти казах...обичам те повече от всичко, повече от себе си. А това тук...
Мег посочи с ръка залата и се загледа напред. Толкова много синьо, любимия и цвят, толкова бе спокойно сега като се замислеше. Бе красиво, бе просто невероятно място, магическо.
- Това тук е твоето царство...и то е невероятно. Нямаше как да го оставим в ръцете на онзи грозен дух нали? - усмихна му се. - Това място е предназначено за моя секси мъж, м?




Proud to be a Ravenclaw:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]   

Върнете се в началото Go down
 

Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 5 от 21Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 13 ... 21  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Никъде и някъде,навсякъде-