Ако лятната ваканция е почити свършила и й остават само един-два дена, а всичко за новата учебна година ти е готово най-добре е да използваш оставащото ти време за нещо, което ти е интересно. Рок например обичаше, не непременно в следния ред,  да чете, да се разхожда из природата, да ходи кино, да тренира. Затова не беше чудно, че в момента се намираше в една от лондонските библиотеки, находяща се на няколко пресечки от дома му. Първото, което стори след влизането бе да върне взетите предния път две книги. А след това тръгна да разглежда измежду рафтовете. От време на време спираше, взимаше някоя книга и я разлистваше, понякога за по - кратко, друг път за по -дълго, а някои взимаше  със себе си. Завивайки покрай един рафт изведнъж се  сблъска  с някого и книгите, които държеше се отзоваха на пода. Блъсналия го пък се оказа момиче с две или три години по-голяма от него.
 - За нищо - рече момчето и клекна да й помогне със събирането на книгите. - И аз трябваше да внимавам повече.

Рок пое книгата подадена му от сблъскалото се с него момиче. След това на свой ред повдигна друга от земята. После друга. Взимаше ги една по една, издухваше ги или изтупваше встрани. Мисълта му някак между другото отбеляза нещо, което бе забелязал обикаляше между рафтовете . - че в библиотеката нямаше кой знае колко хора, а повечето бяха родени най-малко 10-на години преди него. - Не беше съвсем сигурен, но  впечатленията му бяха, че повечето от връстниците му сред мъгълите  предпочитаха компютъра пред книгите. Трябва да отбележим, че и  той мислеше, когато има възможност, а това най-вероятно щеше да стане, след като завърши да се заеме по-обстойно с това мъгълско изобретение. Не, че сега беше пълен невежа в областта на компютрите, но все пак да си го кажем, познанията му бяха повърхностни.   
 - Благодаря - момчето взе другата подадена му книга.- А тази мисля, че е твоя - подаде и я