Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

  I'll tell you a story, you'll never believe!

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Thomas Blackbird
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: I'll tell you a story, you'll never believe!   Пет Сеп 12, 2014 7:57 pm


Това, че ти не виждаш нещо, не означава, че то не съществува!


Едно, две, три, четири... Едно, две, три, четири... Момчето тичаше по извитите стълби на горе. Обувките му бързо наброяваха стъпало след стъпало. Понякога се опитваше да прескочи по едно или две - за да забърза, но не винаги успешно. Спъваше се и падаше, спъваше се но след това ставаше и тръгваше по стълбите малко изморено но както му се струваше на него още по-бързо. Предвкушението за нещо невероятно, нещо огромно разпалваше интерес у момчето и след всеки подобен несполучлив скок, той се изправяше доволен от факта, че нищо няма да го накара да се предаде. Едно падане не беше страшно, а учителите които се е боял да срещне останаха там долу. Там долу той се поеше да го спрат, да започнат да разпитват, да заподозрат нещо, да го лишат от тази възможност... Боеше се. Защо? Както знаете на страха очите са големи. А именно Томас в този случай имаше чуството, че изглежда странно, че се държи странно. Прекалено странно дори за самият него. Макар и поускопоил се вече, напуснал "опасната зона" страха още имаше място в сърцето му. Блакбърд държеше дясната ръка под мантията си, точно при разтуптялото се сърце. Но не лудо биещото се сърце бе причината да я държи там. Криеше нещо. Онова нещо, което не искаше да види никой. Никой освен един човек на тази земя. Сините очи на Том гледаха на горе. А в тях гореше игриво пламъче. Там, някъде, съвсем скоро щеше да предстане пред него вратата. Но дори и пресичането и ще означава само на две трети изпълнена задачата която си бе поставил. И тези две трети бяха самото начало. Или поне Томас така си бе представил. Но каква досада би било ако мечтите му се превърнат в илюзия. Дори и в това изпълнено с магия място, всяка неразгадана тайна спечелваше огромен интерес. Все пак това бе възможност за едно приключение...
Чернокосият до такава степен бе погълнат от собственно ръчно и то на себе си поставена задача, че не само не обърна внимание на въпроса зададен му при влизане в общата на Рейвънклоу. Но дори и непомнеше какъв бе неговият отговор. Факта си оставаше факт, третокурсника стоеше от другата страна на вратата в синя на половина запълнена зала. От тичането дишането му се бе ускорило и сега бавно започна да се възстановява. Очите му барзо се местеха търсейки нещо или някого? Блакбърд притисна ръка към корема си. С течение на обстоятелствата днес той не успя за закуската, а и някак си не му беше до това. И все пак придошлият му прилив на енергия не можеше да утоли глада. Томас се тупна на един фотьойл и се опита да скрие възможно най не забележимо това, което пазеше за очите на само един магьосник в тази сграда. И все пак ако не сте сваляли очи от него през цялото това време от вас не би се скрил факта, че онова така пазено нещо не е нищо повече от стар, оръфан от времето тефтер или книга - с тъмни и твърди корици. Момчето извади пакетче с всяковкусови бонбони. Избра си едно лилаво и го изпрати в устата си. Намръщи се. За съжаление това бе целият ставащ за ядене арсенал с който разполагаше. А втори път да изпита късмета си нямаше никакво желание, първият път се оказа достатъчно неудачен. Пренебрегвайки недоволстванията на празният стомах рейвънклоувеца отново огледа всеки от присъстващите в тази зала. Бе подбрал подходящото място, от което се виждаха и влизащите в общата стая и излизащите от спалните. Но момичето я нямаше. В него започна да се прокрадва несигурност, съмнения... Бе обиколил почти всичките места в хогуортс. "Почти всичките" защото доста от тях както е известно са забранени за учениците. Особенно на неговите години. Естественно няма да има нищо чудно ако са се разминали из този огромен замък. Но тогава имаше опасност любопитството му да не го удържи на крака и той поне до вечерта да се скрие в библиотеката. Добре, че имаше тази възможност именно днес, все пак бе събота. В часовете любопитството би го изяло от вътре и кое кое но да учи в този ден определено нямаше да успее, кой знае може би и до бягане от часове би стигнало. Добре, че беше събота. Все пак преди всичко Том искаше да сподели находката си със Софи. Нямаше да си прости ако не и я покаже. И то само по една причина : Знаеше, че тя обича също толкова много приключенията колкото и него, а може-би дори и повече. Дори от това да не се получи нищо и да се окаже че мислите на момчето са просто една разиграла се детска фантазия. То тогава поне ще се посмеят на глупавото му държание. Да се смееш с приятел е много по весело от колкото сам. Не мислите ли?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sophia A.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: I'll tell you a story, you'll never believe!   Съб Сеп 13, 2014 7:39 pm

Стоеше мирно, прибирайки от време на време някой непослушен кичур зад ухото си, заиграваше се с върха на мантията си, дишаше умерено. Нямаше как да изглежда по-спокойна в този момент. Въпреки това сърцето ѝ биеше малко по-забързано от обикновено. Все пак не всеки ден стоиш пред кабинета на директора. Но с пълното спокойство, което така безупречно красеше лицето й, привличаше внимание към себе си, нещо, което искаше да избегне. Минаващите ученици я поглеждаха. Спускаха очи по опряната на стената фигура и се подсмихваха, когато се вгледаха в детайлите, които, за съжаление успяха да издадат лекото притеснението. Знаеха, че лошо ѝ се пише щом се намира пред директорския кабинет и изглежда по този начин. Ала те отдавна бяха наясно с причините, поради които София висеше като прилеп пред стаята на господин Озера. Всъщност имаше ли персона, която да не бе чула за спречкването й със седмокурсничката от Слидерин?
Повечето не се учудваха, имайки предвид факта, че е дъщеря на смъртожаден и вероятно ще тръгне по стъпките му. Други пък вярваха, че има някаква странна дарба, с която си навлича единствено неприятности. Но какво мислеха останалите, беше нещо от което Августин не се интересуваше.
От доста време София носеше етикет, от който всъщност не се оплакваше особено, а самият той гласеше - странната самотна откачалка с книга в ръка. Където и да отидеше винаги носеше със себе си по някое четиво, което да е откъсне поне за момент от реалността. Обичаше тези кратки моменти на усамотение, в които не присъстваха дразнещи личността ѝ персонажи. Иначе казано ученици.
- Влез! - гласът иззад вратата накара светлокосата леко да подскочи, но пък бе чакала толкова дълго този момент, че не си позволи да се забави нито секунда повече. Завъртя се към вратата, пое си дълбоко въздух и натисна дръжката, за да влезе в уютната стая, направи няколко крачки напред и видя само един голям стол, чиято облегалка бе насочена към нея.

***

След дългия разговор, който директорът проведе с ученичката, петокурсничката най-накрая бе свободна да напусне стаята. Изпита огромно облекчение, въпреки че, това което се случи не бе каквото се очакваше да бъде. Това, разбира се, не бе повод да се отпусне.
Закуската бе минала, което значеше, че повечето ученици блуждаят из коридорите или са в общите си стаи. Нищо хубаво, ако питате Софи, макар че сред своите съдомници се чувстваше добре. Нямаше смисъл,а и желание да посети голямата зала, но пък едно друго и по-хубаво място я зовеше от доста отдавна. За кое място става дума? За библиотеката разбира се.
Августин бе взела няколко книги на заем, които вече бяха прочетени и трябваше да се върнат. За щастие, ги бе взела със себе си на път за кабинета, затова нямаше да се налага да се връща до стаята на Рейвънклоу и после обратно към мястото, където трябваше да ги остави. Обгърна ръце около четивата сякаш ги бранеше от нещо или някого. Наподобяваше майка-орлица, което изглеждаше някак смешно отстрани, ала не и за девойката. Без да губи минута повече с бързи крачки се понесе към библиотеката.
Отново се забави повече, от колкото трябваше, но това се дължеше на факта, че й бе трудно да избере какво точно да вземе отново. За краткия си престой в Хогуортс, София бе изчела по-голямата част от колекцията на училището. С всеки изминал ден и ставаше все по-трудно да подбира книги, в старанието си да не избере някоя, която вече е чела. За щастие, избегна подобна катастрофа. Този път, купчинката бе малка, което бе някак учудващо дори за нея самата. Но колкото, толкова. Прибра ги под крилото си и се отправи към общата стая на своя дом, където, ако имаше късмет щеше да прочете на спокойствие.
Докато се качваше по стълбите, водещи я към желаното място, София изпита умора, която като неканен гост лазеше по цялото тяло на ученичката. Съмняваше се, че това ужасно чувство имаше нещо общо с днешните събития. Може би бе свързана с факта, че не бе консумирала храна от близо двадесет и четири часа. Или пък бе от недоспиване? Каквато й да бе причината, тя със сигурност нямаше да спре детето от поставените й цели за деня.
Давайки правилният отговор, вратата към общото помещение се отвори, позволявайки на светлокосата да влезе. Преди да продължи обаче се спря и огледа внимателно наоколо. Имаше доста познати лица, но сам до едно от целия куп тя щеше да се настани. Без да мисли повече, закрачи към фотьойла, на който кротко си стоеше Томас.
- Ще си развалиш зъбите! - възкликна строго рейвънклоуката, усмихвайки се закачливо на тринадесетгодишния си приятел. Въпреки разликата в годините и не особеното желание да контактува, София малко или много се отпускаше в присъствието на младия Блакбърд.


Her heart is made of ice and her soul of pure fire

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

I'll tell you a story, you'll never believe!

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» American horror story/Зловеща семейна история
» Hachiko A Dog's Story / Хачико (2009)
» Successful Story of a Bright Girl (2002)
» Огънят в мен (original story)

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-