Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Игрището по куидич,преди 1 година

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Игрището по куидич,преди 1 година   Чет Авг 15, 2013 7:22 pm

 


Време е за куидич!
Тук вие може да тренирате спокойно куидич или просто да си побъбрите.




Последната промяна е направена от Кристиан Озера на Вто Май 13, 2014 5:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 3:51 pm

Игрището беше пълно, не можеше да се намери място да се мине, като ли да се седне. Днес играеха Грифиндор и Рейвънклоу, а всички знаем колко амбициозни бяха, когато ставаше дума за победа. Затова и никой не си бе помислил дори да пропусне мача, като почти цялото училище се беше наредило на трибуните и следеше играта. Единствено нашият скъп професор обикаляше измежду редовете, като разбутваше децата и ги оставяше доста недоволни. Какво да се направи, като Каролина беше толкова дребничка и не можеше да я види, без да развали удобството на цялото игрище. И все пак, кой смееше да му каже нещо?
Най-накрая я видя, след сигурно двадесет минути обикаляне, но както се и очакваше, тя бе на недостъпно място. Беше се настанила на втория ред, както се и очакваше, точно по средата му, което правеше нещата още по-трудни. Щеше все някак да стигне до там, после щеше да му се наложи да вдигне всичките ученици, за да се настани до нея, като някой щеше да остане прав, а благодарение на формата на игрището, всички щяха да видят. Хич не беше лесно с нея, но какво да я прави … после щеше да й се кара, че едва ли не се криеше от него. С времето беше разбрал, че не бе никак трудно да я накара да се почувства виновна.
Все пак успя да намери начин да се докопа до нея, без никой да разбере. Помнеше всичко това от момчешките си години тук, как влизаше отдолу под стъпалата и можеше спокойно да гледа под полите на момичетата. Да, не се беше променил много, защото и сега се усмихваше доволно, докато продължаваше напред и най-накрая видя тези сладки малки краченца, които за щастие не можеше да сбърка. Щеше да е много зле, ако подръпнеше някое друго момиче, но май днес имаше късмет. Започна да гъделичка правилното краче, но след като те не му обърна внимание, я ощипа много ниско по прасеца.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 4:08 pm

Грифиндор срещу Рейвънклоу,наистина оспорван мач,ако питате Каролина.Тя стоеше напред и гледаше с захлас играта,викаше всеки път щом сините вкараха куофъла в головите стълби на противниковия отбор и недоволстваше щом станеше обратното.
- Господи! - изръмжа когато един от гончиите,който бе по заместване изпусна куофъла.Това бе наистина глупаво,ама наистина.Това я накара още повече да следи играта,но тогава нещо я ухапа - или по-скоро ощипа - по крака.Каролина погледна надолу и видя Старк.Изгледа го злобно,но и как иначе можеше да го гледа?Те двамата напоследък бяха кучето и котката...,а може би и винаги си бяха такива?Опита се да не му обръща внимание,но това,че го игнорира така я накара да се почувства виновна.
Изправи се и раздигайки доста ученици се изниза от трибуната,тръгвайки надолу.Шалът в цветовете на дома се вееше около вратът и когато стигна при своя учител по астрономия.В очите и още гореше недоволството.Не стига,че прекъсваше играта,ами..ами това си бе той!Бе виновен за всичко в нейния живот...е почти всичко.
- Какво? - попита троснато и скръсти ръце пред гърдите си сякаш за да се предпази от него,което не бе особено далеч от истината.Напоследък Тони Старк бе последния човек който малката допускаше до себе си,той знаеше твърде много за нея,знаеше какво е преживяла,какви глупости е извършила...знаеше каква е и това я плашеше,затова и може би в този свой период тя се бе отдръпнала от него.
- Ако нямаш нищо против искам да гледам мача! - изсъска злобно,но не тръгна обратно,а просто стоеше и го гледаше.Как можеше да го мрази толкова много на моменти и да се държи така гадно с него?Как можеше..сърцето и се късаше,но разумът и я държеше да остане права и да не се разреве като лигла,каквато си бе всъщност...,а не искаше този мъж да я вижда сломена,за пореден път.Пред него тя искаше да е силна,да е красива,да е умна,да е жена..да е някоя на която той да гледа по различен начин...,но може би нямаше как да стане това,защото колкото добре той познаваше нея,толкова добре тя познаваше него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 4:23 pm

Разбира се, колкото повече тя се дърпаше, толкова повече той я желаеше. Никога не бе имал онези нечисти помисли спрямо нея, които отправяше към всяко едно момиче, но винаги я имаше онази сладка тръпка, когато я погледнеше. И не можеше да прикрие, че обичаше да я ядосва, да я гледа как му се мръщи и му прави тези сладки муцки, точно както и в момента. Ако наистина предпочиташе мача, едва ли щеше да слезе при него и това беше ясно и на двамата, но сега беше решила да се прави на недостъпна, отново. Е, това нямаше да продължи много дълго, защото Старк щеше или да я изнерви максимално или да я разтопи. И в двата случая щеше да се наслади на гледката.
- Всъщност, имам – каза той строго, като се приближи към нея и протегна ръката си.
Хвана я за китката, като я дръпна малко по-грубо и само след секунда тя беше притисната към тялото му, а ръцете й вече не можеха да я защитят … не че преди това имаше някакъв успех. Щом той я искаше близо до себе си, тя нямаше как да се измъкне, освен ако не го погледнеше сериозно в очите и не му кажеше, че не желае да бъде докосвана. Знаеше, че дори и да го направеше, нямаше да е искрена, защото тези нейни красиви очи я издаваха, а той определено познаваше жените или по-скоро момичетата. Виждаха кога нещо им харесваше, дори и да осъзнаваха, че не трябваше, а според него случая беше точно такъв.
- Вчера не дойде в часа ми – започна тихо той, а и при всичко това викане, никой не можеше да ги чуе – Беше ми някак самотно – продължи нежно и тихо, като уви едната си ръка около кръста й, а другата се заигра с падналия пред лицето й кичур – Ако продължаваш така, ще ти се наложи да си изработиш часовете, за да минеш – завърши похотливо той, като затегна доста силно захвата около кръста й и по този начин й забрани да се отдръпне от него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 4:41 pm

Тялото и потрепна в неговото,харесваше и,по дяволите...харесваше и да е толкова близо до него,колкото и странно да беше.Затвори очи и отклони поглед от учителя си.Да,не бе влизала в часовете му от...от колко време всъщност?Вече и бе писнало,бе и писнало от неговите игрички,идеше и да го убие,защото в някои случай Антъни Старк имаше чувствителността на тъпа брадва.
- Виж,какво...по-скоро ще остана на поправка от колкото да си..как го каза "изработя" часовете. - заяви момичето.Направи опит да се отдръпне от него,колкото и да не искаше,но в такива моменти го ненавиждаше. - Пък и мисля,че си бил достатъчно зает тези дни...и всъщност ВИНАГИ,за да те интересувам АЗ!
Винаги я е боляло от факта,че тя не е това което той харесва.Те винаги са били просто...приятели?Ако изобщо бяха и такива.Все пак не веднъж той я бе наранявал,но и не веднъж тя бе изпитвала насладата да е до него.И това я накара да се замисли за една студена зима когато те се бяха промъкнали в банята на префектите...Тръсна глава.
- Ако наистина се интересувахте,професоре,още преди  година щяхте да попитате защо вече не съм редовна ученичка в часовете ви...знаете ли,даже май бе грешка да записвам Астрономия,каква ирония бе,че изкарах *И точно на този тест,на изпитите СОВА.
Спря да се опитва да се отскубне от него и отпусна ръце,а главата и вече не бе насочена нагоре,а напред и сега гледаше масивното му тяло или по-точно гърдите му.Преглътна притеснено,защото както винаги когато бе така близо до него,тя искаше да го докосне...и всеки път щом го направеше,желанието и да го повтори нарастваше.


*И - изключителен..там най-високото ;д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 5:15 pm

Толкова много го ядосваше, когато започнеше да говори така, че дори не можеше да предположи, какво му беше отвътре. Той не беше моногамен мъж и тя много добре знаеше това, но колкото и да я дразнеше този факт, също беше наясно, че бе пробвал да бъде такъв и не му се получи. Не беше той … беше съвсем различен и доста скучен мъж, което със сигурност идваше от трезвеността, с която не беше свикнал. Пиянският му чар беше много по-силен, отколкото тя мислеше, но ако се сетеше за времето тогава, щеше да го разбере. Проблема сега беше, че продължаваше да го ревнува, а това хем надигаше самочувствието му, хем го дразнеше.
- Така ли? – попита той престорено объркано, като в очите му проблясваше онова пламъче, което можеше да й подскаже колко ядосан беше в момента – Аз пък си спомням, че имаше време, когато с радост щеше да си „отработиш” часовете за години напред.
Така си беше, колкото и да се дърпаше, колкото и да се правеше, и двамата помнеха много добре онези моменти, в които сама му се натискаше. И той беше сигурен, че все още не й беше минало, че все още го желаеше, затова толкова й се ядосваше, че се опитваше да излъже не само него, ами и самата себе си. Най-накрая бяха стигнали до момента, в който тя беше достатъчно голяма, за да реши дали го иска, а той достатъчно свободен, за да си признае, че я иска. Разбира се, точно сега беше решила да се прави на свенлива, но той нямаше да й го позволи.
Наведе се надолу, така че устните му стигнаха точно до оголеното й ушенце, за което преди малко бе скрил косата й, а ръката му, която се занимаваше с това, сега се присъедини при другата, като дори се плъзна малко по-надолу.
- Знам защо не си редовна – прошепна дрезгаво той, като ръцете му се спуснаха към сладките бузки на дупето й – Защото всяка минута от часовете ми, само си мислиш как стаята ще се изпразни, а ти ще ме възседнеш – стисна бузките й и я притисна силно към члена си, като сега можеше да усети, че беше започнал да се възбужда – Иска ти се да правим всичко онова, което прави с другите момичета, нали? – попита я, докато ръцете му се заеха да надигат поличката й и вече бе оголил дупето й, като го мачкаше грубо на голо – Но въпреки, че искаш да си като другите, всъщност искаш да мачкам само теб, нали така? –провокира я накрая той, като болезнено разтвори дупето й, което му хареса повече, отколкото тя би предположила.
След като свърши с думите, зарови лице във врата й и започна да я целува страстно по нежната шия. Зъбите му я драскаха от време на време, докато ръцете му мачкаха войнишкото й барабанче, а тя стоеше с разголено дупе към тунела, от където всички минаваха, за да се настанят по местата си. Е, едва ли някой щеше да мине, преди мача да свърши, но все пак се чудеше как се чувстваше така … разголена и на показ, донякъде използвана, точно както всички останали момичета, на които толкова завиждаше?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 5:34 pm

Тя обви ръце около вратът му и изстена в ухото му.Искаше да го удари,той го заслужаваше...заслужаваше да бъде наранен по някакъв начин,но сърце не и даваше да го зашлеви.Затова пък той получи като "подарък" още едно изстенване докато ръцете му се плъзгаха по нея,и я опипваха.Всяка една дума излязла от устните му бе истина...сега след като чу всичко това се почувства евтина.Почувства се омърсена.Но можеше ли да отрича?Дори и да го направеше,то щеше да излъже...защото да - тя го желаеше.Искаше да е една от неговите курви и да бъде единствената му.Той да бъде само неин..твърде много ли искаше?
- Не... - изрече,но гласът и прозвуча глухо.Зрението и се бе замъглило,а тялото и бе започнало да трепери.Бе възбудена,но в същото време бе разстроена,тъжна...от яда не бе останало нищо,сега в сърцето и,в ума и,както и в цялото и тяло се не настанила болката. - Нищо не знаеш!
Тези думи обаче не спряха стона и...не спряха приятното потръпване,не спряха и ръцете му,които и доставяха огромна наслада.Но тя трябваше да спре всичко,преди наистина да е станала една от неговите момичета...защото започнеше ли да има нещо такова със Старк,щеше да си съсипе живота.Той не бе мъж за нея...знаеше го,знаеше го още от първия миг в който го видя.И колкото и силно да го желаеше винаги се намираше нещо да ги спре,но защо точно сега всичко продължаваше?
- Пусни ме! - изрече едва едва. - Не мисля,че ти си човека който може да казва какво си мисля...да казва какво се върти в главата ми.Мислиш,че ме познаваш,но не е така.Аз се промених,Антъни...докато ти..ти си остана същия и ще си останеш такъв.За теб няма спасение.И аз няма намерение да бъда твоя!
Полуистини.Но какво можеше да каже?Какво можеше да направи?Та тя всеки момент щеше да се срине пред него,нещо което не искаше.Нещо което нямаше да допусне.Затова просто затвори очи,сподави поредния стон който искаше да напусне устните и и го пусна.Задърпа се назад.
- Казах нещо - пусни ме! - гласът и бе станал студен,а очите и - ледени.Имаше моменти в които край него тя бе лед,а в други - огън.Той и влияеше по такъв начин,че я караше да полудява...,но всъщност реално погледнато тя вече бе луда. - Други предложения с които да мина по шибания ти предмет?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 6:06 pm

Знаеше, че щеше да й хареса, но дори и той не очакваше да се разтопи така бързо в ръцете му. Възбудата му беше така силно, че едва успяваше да разбере какво му говореше, а и вече не чуваше почти нищо. Виковете на учениците бяха толкова силни, а той беше забравил за тях, сякаш вече ги нямаше и сега единствено се наслаждаваше на тялото й. Беше толкова нежна и секси, че не можеше да се спре, беше готов да я оправи още тук, но какъвто и да беше, той не се насилваше момичетата. Имаше поне още десетина, които бяха готови да заемат нейното място, затова и не виждаше причина да прави глупости, защото точно в момента кръвта му е в другата глава.
Отпусна захвата си, но не спря да я целува, пък и тя все още не се дърпаше. Беше прекалено заета да се оправдава и да се прави на света вода ненапита, а той пък въобще не й обръщаше внимание. Щом така се чувстваше по-добре, можеше да говори и да се дърпа, но в крайна сметка щеше да го мрази само и единствено заради това, че я беше пуснал и не бе продължил. Знаеше какво искаше, но не можеше да разбере какво целеше с тези думи. Да го накара да се почувства зле? И тогава какво? Нима очакваше, че той щеше да се откаже от всичките си навици и да заживеят заедно, щастливи до края на дните си?
- Имам едно, но може да ти се стори налудничаво – каза подигравателно той – Да започнеш да посещаваш часовете ми.
Знаеше, че е умна и не й беше писал оценките, защото му е любимка, но определено бе направил доста компромиси с нея, които щяха да изчезнат. Не, не се опитваше да я изнуди да спи с него или нещо подобно, а наистина да влиза в час и да се държи като ученичка. За всичко останало имаше време и място, а единственото нещо, което го дразнеше беше, че се криеше като някоя мишка, защото не можеше да сдържа емоциите си. Момичета … никога не се научаваха на самоконтрол.
- Нима няма да си тръгнеш? – попита я предизвикателно той – Или предпочиташ да продължим?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 7:06 pm

Тя изръмжа.Очите и мятаха такива искри,че направо можеше да подпали Старк,докато го гледа или поне и се искаше.
- А ако откажа да ги посещавам? - попита злобно.Знаеше обаче,че ако не влезе в часовете му,той ще я остави на поправителен,а на нея и се завършваше.Въздъхна.Нямаше какво обаче да направи освен да учи астрономия...просто нямаше друг вариант.Защото тя нямаше да спи с него зареди оценки...нямаше да му позволи да я направи своя играчка. - Хубаво,ще влизам в часовете ти...така или иначе друг избор нямам.
Натърти на последните думи,а после реши,че иска да си ходи.Погледна тъжно учителя си след което се обърна,оправи полата си,постоя с гръб към него и отново се върна горе при съучениците си.Седна до едно момиче от своя курс и се замисли.Мислеше над живота си,над Астрономията и над Старк..
- Какво имаме по Астрономия за утре? - попита изведнъж Каролина.
- Ти пък да не си решила да влезеш в час? - учуди се съученичката и,но в крайна сметка и даде домашното.Карта на някакви съзвездия...да,тази вечер щеше да стои до късно в астрономическата обсерватория за да си направи домашното за утре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 8:07 pm

Мислеше се за голяма работа и донякъде беше така, но дори не осъзнаваше колко послушна беше и как правеше всичко, което той искаше. Но я остави да се перчи, защото така беше още по-секси и просто я гледаше как се отдалечаваше от него. Трябваше му малко време, преди да излезе, защото не можеше да върви така, като някой упътващ знак, като онези големите със стрелките. Затова поуспокои страстите си, но вместо да остане да следи мача, се подсмихна още на първото познато лице. Младото момиче дори не се замисли, преди да приеме поканата му за малко „учене” в кабинета му, а това го направи доста доволен.
***
Докато учениците влизаха в стаята, той с изненада видя познатото лице. Усмихна се победоносно на Каролина, която не изглеждаше много щастлива, че е в часа му, но все пак беше там. Щеше да става каквото пожелае и не защото той така казваше, а защото и двамата го желаеха, но все пак й трябваше малко време да си го признае. Затова реши да не я смущава, поне не и по време на часа, като се опитваше да й хвърля все по-малко от онези закачливи погледи, но не беше никак лесно. Обичаше да я гледа както отзад, така и отред, най-вече когато бе така ниско …
Часа мина доста бързо. Всички се бяха подготвили малко или много, а Тони беше в добро настроение, като пишеше изключителен на всеки, който отговореше на някой от въпросите му, включително и на Каролина, която и без това имаше да наваксва. Щеше да й помогне, стига само да спреше с инатенето и да му позволеше поне веднъж да се държи както трябва с нея. Затова пусна всички пет минути по-рано … всички, без младата госпожица, разбира се. С нея трябваше да си поговорят малко.
- Каролина, ти остани – каза той, докато всички се отправяха към вратата и това привлече вниманието и на останалите ученици, но всички излязоха от залата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 8:35 pm

До късно Каролина бе подготвяла домашното си,в крайна сметка остана доволна от написаното.Старк също отсъди,че е добре щом и писа Изключителен,но пък дали не го правеше просто за да я подкупи?
В крайна сметка не реши да придава някаква важност на това,просто продължи да отговаря на въпросите му.В крайна сметка той оповести,че са свободни пет минути преди края.Момичето взе да събира нещата си,тръгна към вратата и той и каза да остане.Тя извъртя очи,обърна се и остави чантата на един стол.Облегна се на един от чиновете.
- Кажете професоре. - гласът и бе резервиран,все пак не знаеше какво ще иска той.Вчера не си ли бяха казали всичко?Явно не...Но тя бе дошла в часа му,бе си написала домашното,бе се подготвила,знаеше уроци на които дори не бе присъствала...и пак се чувстваше неподготвена. - Мисля,че днес се справих добре...другия път ще съм по-подготвена..бих желала да ме изпитате.
Самата дума и се стори странна,с твърде много значения когато я изрече пред него и това я накара да се изчерви,но не добави нищо друго.Просто се усмихна чаровно на Старк и повдигна рамене.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 9:48 pm

Защо пак се правеше на примерна. Бяха насаме и никой не можеше да ги види, но май целта на всичко това беше съвсем различна. Но нейното си беше след дъжд качулка. Беше му показала не веднъж, че се интересува от него като мъж, а сега се правеше на доброто невинно момиченце, което не прави такива неща. Идеше му да я метне в скута си, да вдигне поличката й и да я напляска, но се опита да не мисли за това, тъй като Старки се пробуждаше. Не беше идеалният момент, макар че той никога не се бе притеснявал от нещо подобно, но все пак за сега не се караха и се надяваше нещата да останат така колкото се можеше по-дълго, макар и да го възбуждаше допълнително, когато беше ядосана.
- Отпусни се, ще ти излязат бръчки – каза закачливо той, като взе някакъв лист от бюрото си и заедно с него, се приближи към Каролина – Избери си една тема и направи доклад – започна, като застана зад нея и без да се притеснява, сложи ръцете си на кръста й – Няма нужда да се напрягаш излишно, знам че познаваш материала. И не е нужно да се държиш като войник, не съм толкова страшен, ако не ми се репчиш, а просто ми говориш нормално.
След като й каза това, я целуна съвсем нежно по косата и се отдръпна, преди да се е развилняла. Обичаше я по един много невинен начин, но когато започнеше да се прави на велика, му идеше да си го извади и да й запуши устата и някой ден щеше да го направи. Сега обаче щеше да се държи прилично, докато не й минеше, а след това щеше да се замисли как да я съблазни, макар че не му изглеждаше много сложно. Разтапяше се, само като я докоснеше, така че нямаше да му е толкова трудно да я вкара в леглото. Рано или късно, щеше да го пожелае отново и сама да си го поиска.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Вто Май 13, 2014 10:03 pm

Доклад...добре това беше лесно,но защо?Защо и даваше доклад,правеше се на мил,опитваше се да компенсира нещо ли?Може би държанието си от вчера...всъщност не я интересуваше.Просто се усмихна,погледна белия лист и от устните и излезе лека въздишка.
Той я бе пуснал,но още бе зад нея,а тя си стоеше като пирон закован в земята.Да...доклад,но точно в момента доклада и бе изскочил от главата.Трябваше ли да зададе въпрос?Явно не..знаеше,че ако си отвори устата може да го ядоса,защото напоследък не му казваше нищо хубаво,езикът и му бе бесен...затова пък можеше да му благодари...,но как?Без да каже нещо хапливо...
Бързо се извърна назад,той се намираше само на няколко крачки от нея,очите и срещнаха неговите,ах тези негови очи...толкова пъти ги бе гледала и направо потъвала в тях.
- Колопортус. - изрече като извади магическата си пръчка и вратата се заключи,а Каролина се надигна на пръсти,обви ръце около врата на учителя си,а устните и се озоваха върху неговите.Какво правеше?Не знаеше...не,нямаше да бъде една от неговите,но можеше да му се наслади поне така...защото никога нямаше да го има повече от това.И някак си,тази целувка и бе достатъчна...знаеше,че сигурно ще се скарат отново,но сега,в този миг и харесваше.Знаеше,че не трябва да прави нищо такова,но го направи...и сега нямаше връщане назад...щеше да търпи и последиците.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 3:32 pm

Това момиче въобще не знаеше какво иска и действията й за пореден път го доказваха, но вместо да я скастри, както бе направил първия път и тя не спираше да прави сега, той реши да се отдаде на момента. Не помнеше някога да са имали истинска целувка, затова и може би му подейства така силно. Той уви ръце около нежното й тяло, като едната се бе настанила на кръста й, а другата на гърба и я притисна нежно към себе си. Целуна я страстно, така както целуваше големите момичета, както никога не си бе позволявал да целува нея, но не веднъж си го беше мислил.
Искаше му се да бръкне под мантията й, отново да надигне поличката, но да не се заиграва, преди да се е отървал от бельото й. Можеше да си поиграе с нея, а можеше и да направят някои по-интересни неща на бюрото, но някак си нещо не се връзваше. Не желаеше да го правят, поне не сега и не тук, затова след цели две минути страстни целувки и палави езици, той най-накрая се опита да се отдели от нея. Първоначално отпусна захвата си, като започна да я целува само с устни, както момичетата се целуваха помежду си, но за него беше много по-интимно, отколкото се предполагаше.
- Имам час – прошепна тихо той, докато още я целуваше на всяка секунда – Скоро ще дойдат учениците.
Опитваше я да я накара сама да се дръпне, защото той не искаше да я пусне и ако не му покажеше, че желаеше да си ходи, вратата нямаше да се отключи скоро. Но не, знаеше че може да се постарае малко повече, поне заради нея, затова накрая сам се отдръпна, като се усмихна доволно, а после се върна на мястото си зад бюрото и седна. Малко по-далеч от нея, вече можеше да мисли една идея по-спокойно.
- Хайде, махай се. Ще се видим по-късно – изгони я шеговито той, като си търсеше някаква работа, само и само да не я поглежда отново.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 4:01 pm

Това бе то,момента който Каролина чакаше от години.Момента в който щеше да го почувства така,истински.
Хареса и,искаше още и още...и го получаваше.Той не даваше признаци всичко това да му е неприятно.Сега...това бе толкова по-приятно от вчерашния им сблъскат,за такива моменти тя си умираше.Но всичко свърши бързо,твърде бързо.Момичето с нежелание взе чантата си,обърна се към учителя си с усмивка и му смигна.
- Ще се замисля дали пък наистина да не реша да стана редовна в часовете ти,Тони. - след което изрече заклинанието за отключване и напусна помещението.Бе на седмото небе след приятното преживяване със Старк и това я държа в добро настроение през целия ден.След часовете се опита да го намери,търси го в класната стая,астрономическата обсерватория,пита даже няколко учители и ученици...,но никой не знаеше къде е той.Това малко я разочарова и помрачи радостта и,тъжна тя продължи да се скита из училището,като минаваше по възможно най-заобиколните пътища към кулата на Рейвънклоу.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 4:30 pm

Цял ден не спря да мисли за случилото се. Малко се ядоса на себе си, че не беше продължил, но пък щом стигнаха до тук, то определено щеше да им се отдаде подобна възможност. Нямаше смисъл да бърза и да пресилва нещата, затова реши да й даде малко време да си помисли за него, докато той щеше да си почине. Прибра се в стаята си, от която извади една бутилка с човешки домашен ликьор от вишни, който му бе подарък от Аня. Беше повече женска напитка, но той обичаше сладки опияняващи неща, а вкуса му към жени го доказваше.
Усамоти се далеч от двореца, не къде да е, а в забранената гора, където никой не би го безпокоил. Беше се изпънал до една малка рекичка и докато пиеше от самото шише, драскаше върху един лист хартия. Опитваше се да прехвърли това, което виждаше, а именно еднорога, който така спокойно се бе настанил до водата и подобно на него се наслаждаваше на тихото шумолене. Интересно, но му се получи доста добре, макар че го биваше много повече с боите и цветовете. Прииска му се да го покаже на някой и то на определен някой, а това в допълнение с почти празната бутилка си беше знак.
Бавно се промъкна в спалните на момичетата, с леки поклащания, изкачвайки се по стълбите. Тези човешки напитки бяха много коварни – сладки като мед, но по-силни от магически отвари. И все пак, беше имал и по-тежки случаи, затова се стегна и се опита да се сети коя беше стаята на неговата любима ученичка. Най-накрая я намери, като тихо отвори вратата и установи, че всички спяха, дори и Каролина, но какво друго можеха да правят в два през нощта. Това обаче го улесняваше толкова много.
Приближи се безшумно до леглото, като развърза завесите на балдахина и след като покри всичко, се шмугна в леглото. Пияното му състояние го правеше малко небрежен, като така успя да я събуди, но преди да се е развикала, сложи ръка на устата й и я притисна силно към възглавницата. Как се тръскаше само … това момиче можеше да го повали на земята, затова се наложи да се настани върху нея, така че да укроти тялото й и да го погледне в очите. Е … спорен беше въпроса дали щеше да се успокои като го види или да се развика с всичка сила.
- Тихо де – скастри я той, като се усмихна, а от устните му я лъхна един силен аромат на сладки вишни – Спокойно, не съм дошъл, за да те изнасилвам – продължи, като все още не пускаше устата й и нямаше подобно намерение, докато тя не се успокоеше напълно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 5:05 pm

Очите и се бяха разширили,а тялото и се съпротивляваше.Отне и известно време да разбере,че над нея стои Старк...и мирише на вишни.Нещо което се стори странно на Каролина.Но в момента не можеше да му го каже или да го попита каквото и да е по простата причина,че той и бе запушил устата...и я уверяваше,че няма да я изнасили.Много умно.
Предаде си вид на спокоен човек,но далеч не бе.Този мъж не бе спал в леглото и от...години.Затова бе малко учудена и уплашена.Но се насили да диша равномерно и спокойно.В крайна сметка наистина се успокои.Той я пусна и тя го избута от себе си - уж - и леко се надигна.
- Какво търсиш тук?Къде беше цял следобед? - в гласът и обаче не се четеше ярост,а по-скоро притеснение.Ръката и се плъзна по лицето му,а устните и се разтеглиха в чаровна усмивка. - Как си?
За първи път май тя не му се караше задето е пил,каквото и да е...защото той обикновено пиеше само алкохол нали...но имаше време...деня им бе минал твърде спокойно за да не се скарат всеки момент,но това си бяха те,никак не им бе лесно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 5:49 pm

Жени … познаваше ги достатъчно добре, за да знаеше, че на това му се викаше затишие преди буря. Беше мила и всеки момент щеше да избухне, тъй като вече само това очакваше от нея, та чак се замисли дали имаше нещо такова като перманентен цикъл. Трябваше да има някакво обяснение за непрекъснатата проява на агресия, която не бе присъща на момичето, с което се запозна, но докато продължаваше да е толкова секси и сладка, когато се ядоса, той не мислеше да прави нищо по въпроса. Сега той беше ядосания, ако можеше да се нарече така, затова не прие нейното отхвърляне и отново се върна върху нея.
- Не, не ми се прави на загрижена – опита се да каже строго той, но си личеше, че не можеше да й се кара – Играеш си с мен. Караш ми се, сякаш сме женени от години, дърпаш ми се сякаш съм най-отблъскващия мъж, а после ме целуваш, като че ли всяка вечер за това си мислиш и за капак на всичко, накрая се държиш така миличко, сякаш нищо не става. Искаш ли ме или не? – попита съвсем сериозно, но преди да получи отговор, бързо промени мнението си – Всъщност, след като вече си голямо момиче, защо не поиграем една от моите игрички? – всъщност това не беше точно въпрос – Аз ще те … „измъчвам” – да, това беше подходяща дума – и ако ти си тиха и кротка, печеш. Но, ако събудиш някоя от приятелките си, губиш. Победения ще изпълни едно желание на победителя.
След като й обясни правилата на играта, отново сложи ръката си на устата й, защото дори не искаше да чуе мнението й. Тя не го бе питала дали можеше да си играе с чувствата и желанията му, така че и той не възнамеряваше да й дава думата. Вместо това спусна ръката си и съвсем победоносно се усмихна, когато усети, че беше само по нощничка. Започна да я набира нагоре и не бе много сигурен в това, което видя, но май имаше възбуда в очите й. Усмивката му стана още по-широка, а когато най-накрая вдигна нощницата й до кръста, се спусна бързо надолу, като за жалост трябваше да освободи устните й.
Не й даде време да реагира, а веднага се озова долу, като грубо разтвори карачетата й и се настани между тях. Беше напълно тъмно, тъй като бе изцяло под завивките, затова действаше по инстинкт и тя усети една много нежна целувка върху бельото си, която бе последвана от езика му, оставящ мокри следи по плата. Не, нямаше да си играе, затова докато държеше бедрата й разтворени, едната му ръка я пусна и внимателно отмести бикините й на една страна.
И Каролина не можеше да види какво става, освен ако не надигнеше одеялото, но най-вероятно още не можеше да се осъзнае. Усети горещия му дъх по най-нежното си място и само след секунди, меките му устни се прилепиха към нейните … онези сладки и така желани устнички, които криеше между хубавите си крачета. А езика му, не и той не се забави. Бързо започна да си играе с венереното й хълмче, като Старк най-накрая пусна бедрата й, позволявайки й да реагира по някакъв начин, ако не беше припаднала вече.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 6:09 pm

Бе шокирана от думите му,той обаче не и остави време да помисли над тях и да му отговори.Направо премина към "играта".А Каролина се бе вцепенила.Опитваше се да мърда,опитваше се да мисли..нито едното,нито другото и се получаваше.За сметка на това учителят и се справяше страхотно докато я измъчваше.
- Недей... - изрече едва чуто,но тогава и думите му за събуждането на околните се загнездиха в съзнанието и.Той бе...такъв кретен!Извратеняк и перверзен идиот!В моменти като този направо го мразеше и обичаше едновременно,ако това изобщо бе възможно.
Прехапа долната си устна,от очите и се спуснаха няколко сълзи,зареди омразата която изпитваше към самата себе си.Оставяше се в ръцете му,ей така...независимо какво си повтаряше ден след ден,още от момента в който бе осъзнала,че има чувства към него и го желае по някакъв начин.
Всичките и мисли обаче бягаха от главата и,щом той я докоснеше,а сега...езикът му тъй прелестен я милваше тъй нежно и приятно,устните му тъй меки...побъркваше се.Не издържаше.Все едно бе попаднала в Рая и Ада по едно и също време.
Размърда се,опита се да го разкара.Не искаше да играе игричките му.Не можеше той да твърди,че тя е човека който си играе с неговите проклети чувства ,защото той бе онзи който и разбиваше сърцето ден след ден.Просто не бе правилно.И трябваше да научи това,но така като го гледаше,скъпия и учител нямаше намерение да я чуе.Бе зает с любимото си занимание...в което бе така добър,направо бог.
- Спри! - изсъска му,като долепи бедрата си едно до друго,затваряйки "входа" към мястото което той явно желаеше да посети. - Кога ще спреш да играеш жертвата,Старк?Аз също имам чувства,с които ти си играеш още от както се познаваме!
Надяваше се никой да не се събуди скоро,но в същото време този мъж започваше да я плаши дяволски,макар и тя да не го показваше.
Преглътна шумно и се надигна все още стискайки крака,ако я искаше..е тогава може би наистина щеше да му се наложи да я изнасили,нямаше да му се даде.Все едно той си нямаше достатъчно други играчки.Сигурно даже бе прекарал следобедът някъде с поредната ученичка готова да си изкара оценката задоволявайки го.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 6:36 pm

Толкова му беше хубаво и причината беше в това, че си мислеше, че и на нея й е приятно. Очевидно не беше така или може би отново се правеше, но вече наистина му писна и веднъж завинаги щеше да реши този проблем. Ако си мислеше, че щеше да тича всеки ден след нея и да я моли за целувка, то не беше познала. Не го харесваше такъв, какъвто е … тогава защо продължаваше да се занимава с него? Или харесваш някой или не. Старк не обичаше да чува „Ами сложно е”, защото живота беше достатъчно сложен, че да си разваляме и удоволствието, което той в момента си мислеше, че й доставя.
Хвана краката й и отново я разкрачи грубо, но само за да може да се освободи от захвата й. Върна се нагоре, буквално й се озъби, подобно на подивяло куче. Хвана я за раменете, като я стисна до болка, а яростта в очите му може би беше непозната за нея, но точно тя я беше предизвикала.
- Слушай ме внимателно! – каза застрашително той, като я стисна една идея по-силно – Невероятна си и те обожавам, но не мога да те търпя вече. Днес ме искаш, утре не. Ако не те целуна, ми се цупиш с месеци, ако аз обаче реша да те целуна, съм тъпанар, свиня, простак …
Личеше си, че всяка следваща дума го правеше още по-ядосан, което щеше да се отрази много зле на нея, защото очевидно не можеше да контролира груботата си. Но изведнъж му светна и просто я пусна, като сложи ръце около нея, подпирайки се над тялото й, а лицето му бавно започна да смекчава изражението си. Нямаше да стане с каране, беше по-добре просто да й кажеше как се чувства и да очаква същото от нея.
- Не мога така – започна съвсем мило той, сякаш до сега въобще не се беше ядосвал – Харесвам те и те желая много силно, а ти ми пращаш смесени сигнали. Днеска ме искаш, утре не … или си играеш с мен или просто не си пораснала. Затова ме погледни в очите и ми кажи, желаеш ли ме? – беше съвсем сигурен – Ако кажеш „Да”, няма да спра, докато не ти доставя всичкото онова удоволствие, което не си изпитвала до сега и повярвай ми, ако исках на мене да ми е хубаво, нямаше да подходя така – не че не му беше де, но все пак се разбра какво имаше предвид – А ако кажеш „Не” … ще стана и ще си тръгна. Никога повече няма да говорим за това, няма повече да идвам в стаята ти, да те третирам различно от другите и всичко останало, което не е нормално да се случва между нас. Затова, моля те, кажи ми! Желаеш ли ме или не?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 6:54 pm

Сърцето и заби в гърдите когато видя яростта в очите му.Уплаши се,но не направи опит да се отдръпне,знаеше че ще е безуспешен,ръцете му я стискаха толкова здраво,че чак я заболя.Опита се да каже нещо,но той не и остави време,започна да и излива своята гледна точка и от думите му я заболя.Наистина ли се държеше така с него?Толкова ли бе гадна и ужасна...и все пак това бе тя,той я бе направил такава.Може би,ако не го виждаше постоянно край неговите момичета,нямаше да реагира така остро щом засегнеха тази тема по един или друг начин.Да по дяволите желаеше го.Желаеше го повече от колкото и бе нужен въздухът.Но я бе страх.Ако му се отдадеше,чувствата и към него щяха да станат сериозно,а той...той щеше да и разбие сърцето,защото най-малкото след две години тя щеше да напусне Хогуортс,а той щеше да остане тук сред своите обожателки.
Очите и се бяха насълзили,тя го погледна.Искаше да му каже толкова много неща,от години искаше да му каже че го желае,но тя не го искаше по този начин.Не още.Май най-точния отговор бе,че не бе пораснала,не бе готова.Затвори очи,остави се няколко сълзи да се стекат отново по бледото и лице и поклати глава.
- Ако кажа "Да" ти ще продължиш...,а аз не съм готова за това. - изрече тихо. - Ако кажа "Не" ще изгубя единствения на този свят който....
Не продължи,нямаше и да го направи.Щеше да изрече нещо с което щеше да се вкара в беля,нещо в което не бе сигурна,защото наистина тя бе все още дете.Можеше единствено да се отдръпне от него,завинаги.Това и щеше да направи.
- Не...не те желая. - Не те желая по този начин,все още не...,но последното си остана неизречено,защото тя нямаше сили да произнесе тези думи.Почти го бе направила,а сега...тази целувка днес я бе накарала да се чувства толкова щастлива,но знаеше,че ще дойде момент като този който ще разбие всичко.
- Защото,ако бъда с теб,по какъвто и да е начин,ще изгубя себе си.Ти ще продължиш да разбираш сърцето ми всеки път щом погледнеш някоя друга...да,ревнувам те.Не искам да те деля с която и да е.Не искам и да страдам от това...,а след две години като завърша,ще те изгубя завинаги....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 7:05 pm

Разбира се, тя направо си го отряза, независимо великото й обяснение, което си беше направо смешно. Той не искаше да спи с нея още сега, всъщност искаше, но никога нямаше да я притисне за това, само че вече му беше писнало да й се обяснява. Беше позволил на една ученичка да го върти на пръста си и това никога нямаше да се повтори, затова той запази мнението си за себе си. Отдръпна се от нея, тръгна към долния край на леглото, но преди да се махне, обърна погледа си към нея. Загледа я мълчаливо, като нещо се сви в гърдите му и му трябваше малко време да се осъзнае.
- Няма как да загубиш себе си, след като ти самата не знаеш какво искаш, съответно и коя си, но добре … запази себе си и си остани сама, щом така се чувстваш по-добре.
Последните му думи бяха изречени с лека злоба, но точно в момента не можеше да каже нищо мило. Ако гледаше така на нещата, тя цял живот щеше да е сама, защото беше съвсем нормално да се променяш покрай хората. Това обаче вече не беше негова работа, затова просто се обърна и стана от леглото, като колкото бързо беше дошъл, толкова бързо си и отиде. Прибра се направо в стаята си, като реши да мине на нещо много по-сериозно от някакво си вишнево сиропче. Ако не друго, то поне щеше да се напие достатъчно, че да се само приспи … макар че беше започнал да хваща някакъв имунитет срещу алкохола.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Сря Май 14, 2014 7:20 pm

Тръгна си...той просто си тръгна,а Каролина се сви на мястото си и се разплака.Знаеше,че рано или късно щеше да го изгуби..дали сега,дали след две години,все тая.Е да,ама не.Мислеше,че е готова да сложи край на общуването си с него,но не беше така.Беше сгрешила,но го осъзна чак сега,когато той просто си тръгна.А утре,други ден...той нямаше да пожелае да я изслуша,защото тя наистина се бе държала ужасно с него.
В крайна сметка заспа по някое време,обляна в сълзи,напълно измъчена и обвиняваща се.Сутринта бе събудена от останалите,но никак не и се ставаше от леглото,просто нямаше сили да погледне деня с усмивка или по какъвто и да е начин изобщо.Бе нужно да извика цялото си същество за да успее да се надигне от леглото и да не се срине на втората крачка.Правеше се на човек,макар че се чувстваше като труп и бе изгубена.Бе нищо...бе чудовище.
Не докосна нищо на закуска,просто стоеше и гледаше към един от огромните прозорци и как навън вали дъжд.Трябваше да го намери,но дали той щеше да я изслуша?Надали...,а и тя нямаше да промени решението си.Може би така бе по-добре.И за двамата.Чу някой да изрича името и,но продължи да гледа напред без да мига,досущ като някоя луда която е тикната в лудница.Само където Хогуортс в момента и се струваше още по-ужасно място,защото Старк бе наоколо.
Чу ,че на преподавателската маса се дърпа стол.С периферното си зрение го видя как сяда,сърцето и се сви,но не отмести поглед от своя прозорец.Просто стоеше и гледаше с пълни със сълзи очи.В крайна сметка не издържа,изправи се и напусна помещението уж отивайки в следващия си час,макар че гръм да я удари изобщо не знаеше какво има,къде се намира и какво да прави...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Stark
Преподавател
Преподавател
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Чет Май 15, 2014 7:02 pm

Две седмици на пълно мълчание. Първата беше мъчителна, но след втората нещата започнаха да се успокояват и Тони се опита да приеме случилото се. Тя не правеше никакви опити да говори с него, затова и той не възнамеряваше да каже каквото и да е било по въпроса. Ако трябваше да бъде честен, очакваше всичко да се оправи много по-бързо, но сам беше решил да сложи край на нещата и щеше да го понесе като мъж. Не беше единственото момиче в училището, което го желаеше така силно, а и другите поне знаеха какво искат. Още половин месец и щеше да се чуди как точно й беше името … или поне се надяваше.
Беше дошло време за следващия мач, тъй като скоро температурата щеше да падне доста и да лиши всички от това удоволствие. Отдавна се бяха отказали от мачовете във лошо време и сняг, тъй като имаха не една злополука, но реално погледнато, не им трябваше лошо време, за да се случи нещо лошо. За щастие, финалът на есенният сезон не предвещаваше нищо лошо, поне за сега. Всички изглеждаха много развълнувани от играта, особено Старк, който си „играеше” с една слидеринка зад трибуните. Ох тези момичета … бяха истински змии, но пък за сметка на това знаеха какво точно искаше един мъж.
Близо до изхода на играчите, можеха да наблюдават самия терен, както беше предложил нашия скъп учител. Разбира се, беше завел момичето там, за да виждат по-добре, но пък и тя определено бе наясно с предложенията му. От време на време хвърляха по някой друг поглед, само колкото да се убедят, че играта не беше свършила и нямаше да ги спипат, но през повечето време, очите им бяха затворени, а ръцете под нечия чужда дреха. На това му се викаше добре прекарано мъжко време – спорт и разкрепостено момиче. Наистина добра комбинация.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каролина Беликов
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   Чет Май 15, 2014 8:34 pm

Дните минаваха толкова бавно,че направо не бе истина.
Двете седмици се струваха на Каролина,като две дълги и тежки години.Днес денят не бе по-различен.От сутринта минутите минаваха като часове,независимо от това,че Рейвънклоу и Слидерин имаха мач по куидич.
С мъка момичето се отправи към стадиона.В миналия мач не бе играла,но сега щеше да заеме полагащото и се място в отбора на Рейвънклоу.След като се преоблече и излезе с останалите на терена,тя се огледа.Не знаеше какво търси...просто гледаше с празен поглед.
Чу сигнала за начало и се оттласна от земята.След малко улови куофъла и полетя стремглаво напред кум головите стълбове на Слидеринци.
Вкара гол и отбеляза десет точки за своя дом.Долу тълпата в зелено започна да възнегодува,докато тези в синьо крещяха радостно.
- Внимавай малката. - изсъска един от биячите на зелените и размаха заканително бухалка пред себе си.Каролина обаче не му обърна внимание,просто се врътна и полетя отново с цел да помогне в победата на своя отбор.
Малката отбеляза още два гола,а другите гончии отбелязаха по един всеки.Слидеринци обаче не им оставаха длъжни,но им трябваха още около петдесет точки за да ги настигнат.
Каролина отново се бе насочила кум головите стълбове,когато капитана на отбора им  се появи от едната и страна и грубо я избута от метлата.Тя изпусна куофъла,а още едно бутане бе достатъчно момичето да полети от петнадесет метра височина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Игрището по куидич,преди 1 година   

Върнете се в началото Go down
 

Игрището по куидич,преди 1 година

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-