Скритата барачка

Кристиан Озера написа:: Озера я наблюдаваше.По всичко си личеше,че и на нея и харесва.Очите и - блестяха.Ръцете и - все така заровени в косата му,дъхът и - топъл и докосващ вратът му.
Притисна я още повече към себе си,изобщо бе ли възможно това?Усмивката му стана леко плашеща - като на психопат който току що е открил жертвата си...или по-точно на мазохист който си е получил дозата рани?Да,нещо такова.
- Радвам се,че мислите така госпожице Колинс. - смигна и. - Но вие сте много по-завладяваща и интересна личност от мен.Аз съм просто един стар комин който няма намерение да спира да пуши в близките няколко века...,ако изобщо доживея и четиридесет години.
Музиката спря,а Крис повече русокоската към една вратичка при един храст и после тръгнаха по една малка пътечка която ги отведе почти до забранената гора.Крис свали сакото си и го наметна върху раменете на Ренсме след което пое ръката и в своята,погали пръстите и със своите след което я вдигна на ръце и тръгна през неотъпканата трева към мрака.
- Не искаме да се изцапаш нали? - след това се възцари мълчание което бе нарушавано само от стъпките на Озера и шума на вятъра.Съвсем скоро той спря пред огромна стена от бръшлян и жив плет.Всичко бе направено с магия и нямаше от какво да се притесняват,нямаше нищо отровно което да ги спре. - Това е моята тайна.
С тези думи той пусне Ренесме пред малката дървена вратичка след което протегна ръка и напипа ключа намиращ се над вратата.Отключи,запали лампата и задържа вратата така,че момичето да влезе.
- Добре дошла,чувствай се като у дома си.

Неси ахна.За пръв път по време на не особено дългия си живот виждаше подобно нещо, но знаеше, че това няма да е последният път в който посещава мястото.Момичето започна да обикаля и да разглежда малката къщичка, но все пак накрая се поактери и седна върху една масичка.
- Тук е наистина прекрасно, г-н Озера.Имам чувството, че мога да не излизам повече от тази къща.
Неси се засмя при мисълта.Брат й щеше да откачи.. особено ако разбере как е открила това място и какво е правила преди да стигне тук.Едва ли щеше да му се хареса всичко това, но всъщност на него му харесваха много малко от нещата, които тя прави.И все пак я обичаше.
- Е, до къде бяхме стигнали професоре?
Русокоската се усмихна леко и кръстоса крака.Но само до там.Не се доближи до него, не го целуна, нито пък започна да си сваля дрехите.Въпреки, че й се искаше, ако трябва да сме честни.Тя просто остана така, вперила жаден поглед в него, очаквайки той да бъде този, който ще предприеме нещо.

Тя стоеше пред него, очакваше го. Изкушаваше го. С мириса си, с погледа си, с движенията си. С присъствието си изобщо.
Направи крачка напред и малко грубо я издърпа към себе си, от гърлото му се изтръгна ръмжене, а устните му се впиха в нейните докато ръката му се затегна около талията и, а пръстите на другата с е впиха в русите и коси.
- Мисля че до тук. - промълви. Устните му се извиха в предизвикателна усмивка и той погледна към стълбите които щяха да ги отведат към втория етаж на малката уютна къщурка. Сега той я държеше за ръката и я подканваше тя да тръгне след него. Точно като един страшен и лош вълк, който се опитва да покани вечерята си на ... ами вечеря. В момента тя бе точно като червената шапчица, само където знаеше какво ще стане и разбира се Озера нямаше намерение да я изяжда.
На последното стъпало Кристиан я вдигна и притисна към близката стена. Устните му бяха топли и горещи, сливащи се с нейните. Ръцете му плъзгащи се по тялото и бяха настоятелни и нежни. Искаше я, но нямаше да я нарани. Той не бе такъв. Жените бяха нещо невероятно, всяка една бе изкуство на природата. Всяка една бе уникална, а тази която му се отдаваше в момента бе чиста прелест, перлата в короната.
- Невероятна ...- успя да изрече той докато я носеше към стаята в дясно от тях. Изрита врата с крак по простата причина, че ръцете му бяха заети да държат Ренесме във въздуха. Не след дълго обаче я остави на леглото, което сигурно не бе ползвано скоро. Самият Крис не бе идвал тук скоро ... , но за всичко имаше първи път и отново. Докато тя лежеше върху завивките, той я гледаше с обожание, но и опасен предизвикателен плясък, а пръстите му разкопчаха едно то копчетата на ризата му, която така или иначе не бе закопчана догоре.

Пп:Изнудвачка!!Доволна? ;д Ще ме убият!

Господи, този мъж.. Съмняваше се, че беше виждала нещо подобно на него досега.Беше обзел мислите й до последната и тя вече не можеше да разсъждава трезво.Не и когато той бе около нея.Дали по-късно щеше да съжалява за това?Със сигурност.Дали това сега имаше някакво значение?Абсолютно никакво.
В началото Неси просто стоеше на леглото, чакайки го да се присъедини към нея, но накрая просто не издържа.Надигна се леко, хвана яката му и го издърпа към себе си.Устните й за пореден път се сляха с неговите, а ръцете й довършваха започнатото от директора и доразкопчаха ризата му.Сега, когато вече го беше освободила от нея удоволствието от това да прокарва ръцете си по тялото му бе далеч по-голямо.
- Кажи ми, че можем да останем тук.. завинаги.
Момичето шепнеше до ухото му, а след това устните й покараха път надолу по шията му.Беше толкова нежен към нея и в същото време толкова страстен.Беше.. незаменим.

Сините му очи пробягваха по тялото и, толкова малко, толкова крехко, толкова нежно. Точно това което се харесваше на директора.
Той облиза устни след което се наведе към нея и ги впи в нейните. Ръцете му нежни продължиха да се плъзгат по тялото и. Изучаваше всяка една извивка, всеки допир го караше да пламва, да я иска все повече, да я иска веднага.
- Иска ми се, повярвай ми. - отвърна на думите и. Все пак не всеки ден му се случваше това, колкото и странно да бе. Но и той напоследък всъщност бе доста зает, последното приятно нещо което бе изживял бе с една красива рейвънклоука, но сега не му бе момента да мисли за това.
- Как го предпочиташ, малката? - прошепна и Крис като стисна леко едната и гърда. Леко се отърка в нея, бе възбуден до крайна степен. Не издържаше вече. Чак сега разбираше какъв самоконтрол притежаваше, щом все още не бе разкъсал роклята и.

Харесваше й да усеща топлите му, меки устни върху своите.А ръцете му бяха толкова силни и същевременно толкова нежни..Беше й трудно дори да опише чувството, което се зараждаше в нея, но знаеше, че я караше да настръхне, което вероятно повдигаше самочувствието на директора.
Неси издаде нисък стон щом усети възбудата му, все по-малко съмнения оставаха в нея, че желае това, което предстоеше.Но сега наистина беше озадачена как трябваше да му отговори на въпроса.Как всъщност го предпочиташе?Нямаше си представа.Е, малко бе пропуснала да сподели с него една доста деликатна информация.
- Г-н Озера, аз.. - о, Господи, това щеше да е най-неловкият момент в живота й - аз трябва да Ви кажа, че.. никога до сега не съм.. ами знаете, не съм го правила.
Да, браво, Ренесме, страхотен момент избра, за да му кажеш!Царица си на тактичността!

Озера бе меко казани шокиран. Да не би тя да му бе казала току – що, че е девствена? По дяволите ...
- Ъм... ти... – започна той, но в действителност нямаше каквон да каже. Просто не можеше да повярва на ушите си. Ренесме бе толкова красива и умна, толкова будна. В очите и си личеше желаннието за нови знания, енергията която я изпълваше.
- Е за всичко има първи път. – усмихна се той. Плъзна ръка по меката и кожа, о колко бе прекрасна само. - ще опитам да бъда внимателен.
Устните му се впиха в нейните. Искаше малкото сладурче под него да е добре. Макар и да я бе гледал като идиот или по – точно скала в продължение на около минмута, сега Крис се усмихваше. Усмивката му бе чаровна, успокояваща и донякъде глуповата. Щеше да отива повече на някой хлапак от колкото на директора на Хогуортс.
- Ако те боли кажи ... и веднага спирам. – честно казано, колкото и грубо да звучеше Крис не мислеше, че ще може да спре, толкова силно я желаеше, повече от водата, повече от храната, повече от въздуха дори.
- Моя... – измърка той в ухото и, а след това с леко и плавно движение с , което отстрани всички пречки по между им – чаршафи и дрехи – Озера си пое въздух и проникна бавно в нея. Не, че и преди не се бе оправял с девственици, последния път обаче бе твърде груб, сега мислеше да е нежен, надяваше се да успее да бъде такъв... И с тази мисъл той започна да се движи в нея усилвайки темпото с всеки тласък, а устните му намериха нейните. Ръцете му хвана тези на Ренесме и ги вдигна над главата и, о Господи колко бе красива ... , а желанието му към нея нараствше с всяка изминала секунда, надяваше се да не и причинява болка. Та тя бе толкова мъничка, толкова крехкичка за Бога ... толкова тясная, че той имаше чувство, че ще я нарания, че ще я смаже с масивното си тяло надвесил се така над нея.
- Добре ли си? – едва – едва успя да попита той плъзгайки нежно ръка по бузата и, и отново намалил темпото.

Пп: Май за да накараш някого да пише, наистина трябва да отидеш у тях. Надявам се си доволна смутител на спокойствие, не шегувам се ...за последното. opa

» Скритата градина
» Скритата малка беседка

Скритата барачка

Скритата барачка

Similar topics

Similar topics