Касиопея-Магдален Лестрандж. || 17 годишна || Чистокръвна || Извънбрачното дете на Родолфус Лестранж || Лик : Melanie Iglesias

- За бога,Каси! Пусни косата на момичето,накрая ще я направиш плешивка! - това..е,това бяха най-редовните реплики на моята мила майка Маделин. Не бях едно от най-послушните деца.. но за сметка на това обичах да се грижа за моята мила майка Маделин. Тя бе единствената,която знаеше какво да ми каже за да успокои този така притаен на вид гняв. Ще се запитате на какво може да се гневи едно малко момиченце,нали? Ами нека ви разкажа една картинка.. Денят е слънчев,има лек летен бриз,почти всички деца са навън под милувките на топлия ден,карат колелета или пък похапват сладолед. Някой бащи учат децата си на малки трикове,а след това и блажено се разсмиват и.. Аз. Аз и моята майка Мадален,напълно сами. Сякаш не усещаме топлотата на слънцето,но просто така по задължение двете сме заедно навън. Тя никога не бе обичала моя баща,а той пък.. дали някога изобщо е изпитвал някакви чувства,въобще?! Съпругата му,законната бе небезизвестната Белатрикс Лестрандж,а майка ми бе просто Маделин. Не знаех фамилията й и до днес. Въпреки че тя ненавиждаше баща ми,искаше да нося неговата фамилия,защото виждаше някакво бъдеще в нея за мен. Мрачно или светло? Тя винаги казваше 'Това е просто фамилия,мила,просто фамилия,която ти се полага. Мрака и светлината са в теб и ти трябва да решиш към кое ще пристъпиш,а не фамилията ти.'. Не бях страшно популярна сред децата на детските площадки.. защото родителите им отлично знаеха за тази моя фамилия и тогава разбрах колко грешеше моята мила майка Маделин. Фамилията вече бе начертала пътя ми в това общество. 'Копеле,така ли?' запитваха тихичко родителите наоколо,гледаха ме със съжаление,а после изпитваха и страх. Дори да бях копеле в кръвта ми имаше нещо от тази фамилия,нещо което ме караше да избухвам по-бързо,да се държа по-арогантно когато някой ме предизвика. Майка ми.. моята мила майка,се опитваше да види светлина в мен,ала с всеки изминал ден не успяваше. Когато навърши 9 ме изостави на една от площадките. Аз осъзнавах какво бе замислила,макар да бях малка и не я спрях. аз бях товар за нея,прекалено мрачен товар. И помня само тези нейни думи 'Помни малка Каси,ти избираш дали да приемеш мрака или светлината. Ти можеш да започнеш на чисто,малка моя Касиопея.' след което целуна челото ми за един последен път,усмихна ми се топло и изчезна от живота ми завинаги. Не я мразех.. нито пък щях да я преследвам. Познавах се.. от ранна възраст. И аз бих се изоставила. Когато дойде моето писмо,моят шанс да избера мрака или светлината,тогава щом престъпих прага на Хогуртс,реших кое от двете ще следвам. Или поне щях да опитам. Кое ли бе?

1.Ако можехте да направите отвара каква би била
- Сила
2.Какво искаш да знаеш за историята
- Смелите хора
3.Какво най-много искате да учите в Хогуортс
- Всички тайни на замъка
4.Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете:
- Тайнствена черна течност,която блести като мастило и изпуска изпарения които причиняват странни видения.
5.За кое същество най-много бихте искали да учите:
- Духове
6.Каква дарба бихте искали да имате.
- да сте невидим
7.Опишете характера си с няколко изречения
Касиопея е много противоречива личност. Иска да бъде добра,иска да помага,ала все нещо я дърпа назад,все нещо й показва,че помощта й не се заслужаваше толкова лесно. Има нещо лукаво у нея,винаги е готова да иде на някое приключение с без известен край.
8.В кой дом бихте желали да бъдете?
Някой биха очаквали да пожелая Слидерин,нали шапчице прекрасна? Ала не.. Слидерен е толкова лесен избор.. не е за мен. Искам да бъда в Грифиндор. Искам да опитам да вкуся от светлината която нося в себе си. Ако пък ли не успея.. е тогава живота ще ме разпредели в една от своите кутийки.

Ти си точно за там където искаш. Там ще ти бъде най - добре и сигурно ще намериш сродни души. Дом Грифиндор и хората в него те очакват!



Одобрена и добре дошла