Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 1 Регистриран, 0 Скрити и 3 Гости

PR

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22553 мнения in 1536 subjects

Share | 
 

 Never forget what you are. The rest of the world will not.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Sophia A.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Never forget what you are. The rest of the world will not.   Пон Сеп 01, 2014 9:43 pm

София Августин 15 (V) Чистокръвна FC: Frida Gustavsson

•••

На външност бе на не повече от петнадесет, но в погледа ѝ се разкриваше един необятен океан от познание. Един мистичен поглед, заключен в границите на красиви тюркоазени очи. Понякога мастилени, описващи страданието ѝ или разочарованието. Друг път светли като небето, трептящи, копнеещи, усмихващи се. От време на време просто светли без да показват емоциите ѝ. Също като пламъка в тях. Понякога той просто отсъстваше, друг път тлееше, а имаше моменти когато изригваше неочаквано. Не говореше особено и не можеше да разбереш много за нея. Едновременно бе дете и пораснала млада дама. Обърквах се, но винаги ми бе приятно да общувам с нея, ако можех да се изразя по този начин. Лоялен човек, но само с тези, които отвръщат по същия начин. Забиеш ли нож в гърба й, сладките целувки ще се превърнат в ритници, а докосванията в рани. Когато се смееше, стените като че поемаха този кадифен и звънлив звук и го разпростираха из стаята като невидими вълни светлина. Въпреки всичко я намирах за жизнерадостна.

•••

Светлокосото дете стоеше мирно на столчето, намиращо се в средата на празната стая. Страхът отново я обзе. Сълзи се стичаха по бледите й бузки. Момиченцето затвори очи, спомняйки си за отминалите слънчеви дни, в които безгрижно тичаше из двора без да мисли за утрешния ден.
Зад дървената врата се чуваха гласове - мъжки и женски. С всяка изминала дума тонът им се понижаваше. Очевидно обсъждаха малката или по-точно бъдещето й. След миг дръжката се задвижи. Вратата се отвори, а в стаята влезе един сравнително млад мъж. Приближи се към малката и приклекна. Усмихна се нежно и погали мокрото й личице. В ръката си държеше малко плюшено мече с мека и шоколадовокафява козина. Подаде го на детето, след което й подари целувка по челото. Изправи се и с бавни крачки се отправи към изхода, където чакаше жена. Не изглеждаше на повече от двадесет. Стройна, красива, обула черни високи токчета, тя всяваше респект. Мъжът я погледна, но не изрази никакво чувство. Въпреки външния й вид, той просто надделя само с поглед.
- Искам я готова до час. Ще дойда да я взема и се надявам всичко да е така както трябва.
Дамата кимна без да изразява каквато и да е емоция, но в очите й се четеше тъга. Приближи се до момиченцето, хвана ръката й и я поведе на някъде.
След око час, той се върна. Детето бе изкъпано, облечено в бяла рокля, със синя кадифена панделка. Косата и бе добре сресана, вързана с панделка в същият цвят като този на роклята. В ръката си стискаше онова малко мече. Младежът приклекна и отново я погали.
- Отиваме си у дома. - след тези думи, той пое малката и крехка ръка на девойчето в своята и тръгна напред. Преди да напусне обаче се обърна към жената, която с насълзени очи гледаше как отвеждат дъщеря й, за последен път.
- Знаеш, че е запазена за мен още преди да се появи на този свят. - думите наподобяваха нож забил се в крехкото сърце на дамата. Тя не посмя да му отвърне.
Мъжът гушна момиченцето и си отиде.

***

Лятото отдавна си бе заминало. На негово място, доволно се бе настанила есента. С хладния си полъх, тя брулеше крехките корони на дърветата и се заиграваше с листата, който се откъсваха и бавно се спускаха към земната повърхност. Сякаш танцуваха нежен валс. Песните на птичките отдавна не огласяха градините. На тяхно място бе застанал дъждът със своята тъжна, но въпреки това успокояваща мелодия. Топлите слънчеви лъчи рядко се появяваха на хоризонта особено когато сивите облаци обезцветяваха сините небеса. И всичко това бе просто един предвестник на зимата, която рано или късно щеше да обгърне градчето с ледения си плащ.
За разлика от мъртвешката тишина загнездила се в света на обикновените, улица Диагон-Али бликаше от живот. Като малки работливи пчелици, магьосници и вещици се стрелкаха от един магазин в друг. Обувките потропваха в синхрон по остарелите павета, а гласовете ехтяха неспирно, наподобяващи екот от хиляди волфрамови жички. Понякога се сливаха със звукът на малките звънчета, известяващи новодошлите клиенти в дюкяните. Да бъдеш част от тази навалица определено бе някак дразнещо, непоносимо дори, ала наблюдаваш ли от някое ъгълче в страни, би било интересно и може би някак забавно.
Младото девойче крачеше бавно твърде заето да спира погледа си върху заобикалящите я магазини, вместо да гледа къде стъпва. Спретната в черна пола на плисета и бяла риза, София изглеждаше някак строго за възрастта си, ала двете плитки смекчаваха нещата. Детето вървеше в близост до жена на средна възраст, която нежно държеше малката ръка на момичето. От време на време я придърпваше към себе си, за да избегне сблъсък с някой от минувачите.
Успели да се измъкнат от навалицата, двете странници се озоваха пред висока стара сграда. Стените й бяха сиви, напомнящи на облаците, реещи се из небосвода. На места мазилката се бе отронила, давайки възможност на старите тухли да вкусят топлината на последните слънчеви лъчи. Фенерите, окачени и от двете страни на мястото, приличащи на верни стражи, светеха неуморно. Пламъчетата в тях подскачаха така сякаш се опитват да се надиграят. Над дървената врата се извисяваше надпис "Оливандърс". След секунда пантата на входа скръцна, а в малкото помещение влязоха двете дами.
В първият момент, мястото се стори някак малко на брюнетката. Навсякъде имаше рафтове изпълнени с продълговати кутии. Ако на тях нямаше място, то те биваха натрупвани навсякъде из стаята, образувайки добре балансирани кули. София се предвижваше внимателно не пропускайки да огледа от всеки възможен ъгъл. Вървеше след майка си, която я заведе в може би центъра на помещението. Пред тях стоеше възрастен мъж, който бе твърде зает с подреждането, за да обърне внимание на звънчето, което по-рано бе известило пристигането им. Разбира се, обърна внимание на клиентите си, които впрочем бяха единствените живи души, освен него.
Тъй като младата госпожица Августин нямаше право, а и желание да участва в разговора на 'големите', тя се настани на единствения свободен стол и се загледа в една от кулите. Детето знаеше много добре какво обсъждат. Всъщност нямаше човек, който да не знае коя бе тя, а и как иначе след като бе дъщеря на един от смътрожадните. Гледаха на нея като малко чудовище, бъдеща последователка на Кроу. Ала в нейните очи, той бе различен.
След като приключиха, собственика на магазинчето се приближи до девойката и я погледна. Усмихна се мило, след което й подаде ръка.
- Ела с мен дете. - промълви стареца, поемайки крехката длан на София в своята. Поведе я някъде навътре в помещението. Спря пред един доста висок шкаф. Погледна момичето още веднъж, след което пусна ръката й и придърпа една малка табуретка на колела. Качи се отгоре й и се разрови из горните рафтове. Минута по късно отново стъпи на твърдата повърхност и подаде кутията, която бе взел на младата Августин.
- Това е тя, твоята пръчка. - заговори той. - С дървесина от тис, драконова сърцевина, твърда и дължина 12 1/2, тя ти приляга идеално.
- Защо сте толкова сигурен, господин Оливандър? - тихото и някак плахо гласче на брюнетката се разнесе наоколо.
- Защото пръчките сами избират собствениците си.
Това бе достатъчно за момичето, а и след като пое пръчката в ръцете си всичко останало нямаше никакво значение.


•••

Допълнително:
» Дъщеря е на черен магьосник - Максим Кроу. Когато е едва на пет години, той я взема със себе си, далеч от майка й. В неговите очи, София е единственото хубаво и правилно нещо, което някога е правил.
» Когато навършва 11 години, баща й изчезва и девойката отново се връща при майка си.
» На пръв поглед изглежда като мило и добро момиче, ала има и тъмна страна. Нагажда се според ситуацията, в която е попаднала.
» Има бегли познания по черни изкуства, но никога не си е опитвала да ги практикува.
» Покровителят й е бяла сърна.
» Има домашен любимец хамелеон на име Лени.


•••

1. Ако можехте да направите отвара каква би била?
- Мъдрост

2. Какво искаш да знаеш за историята?
- Смелите хора

3. Какво най-много искате да учите в Хогуортс?
- Всички тайни на замъка

4. Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете:
- Образувана като пияна сребриста течност която блести като диаманти.  

5. За кое същество най-много бихте искали да учите?
- Духове

6. Каква дарба бихте искали да имате?
- Четене на мисли

7. Опишете характера си с няколко изречения
- Различен.

8. В кой дом бихте желали да бъдете?
- Изненадайте ме.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Sorting Hat
Разпределителната шапка
Разпределителната шапка
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Never forget what you are. The rest of the world will not.   Вто Сеп 02, 2014 9:50 am

Софи, Рейвънколу е твоят дом.


Одобрена и добре дошла smiley 


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Never forget what you are. The rest of the world will not.

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Your character, your life :) :: Създаване на герой-