Анеля не знаеше какво да прави. И за съжаление, този път не ставаше въпрос само за това как да прекара неделния следобед.
По принцип тя беше организиран човек и обичаше плановете. Можеше да ви каже как ще прекара втората сряда от някой наближаващ месец и рядко се отклоняваше от плановете.
Е, този път единственото, което знаеше е, че има уговорка с Лип да се срещнат в малкия двор на Хогуортс след четиридесет и пет минути. Ан обичаше това място и тя беше предложила на момчето да се видят там. Досега когато се срещаха обикаляха коридорите, сядаха в Голямата зала или ходеха в Трофейната зала, където разглеждаха трофей, гледаха имената и измисляха истории как те самите бяха спечелили някой от тях.
Познаваха се още от пети курс, но чак от месец бяха станали наистина близки. На първия учебен ден Анеля се настани в неговото купе в Хогуортс експрес, защото другите бяха заети, а в неговото имаше само някакъв намусен второкурсник, който не я притесняваше. Седна на една от седалките срещу него, поздрави го и около двадесет минути се занимаваше с книгата, която си носеше. После мина количката с храната и те подхванаха разговор за шоколадовите жаби. Говориха си за всякакви теми, докато стигнаха Хогуортс, а след това бързо просто познанството им се превърна в добро приятелство.
Но от седмица насам Ан чувстваше малко противоречиви чувства. Не беше сигурна дали можеше да се каже, че я е страх да се сближат. Не беше точно. Тя не се страхуваше да стане още по-близка приятелка с него, даже и най-добра. Страхуваше се, защото усещаше у нея чувства, които надминаваха границата на приятелството. Не знаеше дали той изпитва нещо повече от приятелски чувства към нея и в момента положението беше такова, че имаше голяма вероятност да свърши влюбена в най-добрия си приятел. Не, не можеше да го позволи.
Все пак въпреки тревогите, които тези непредсказуеми чувства предизвикаха у нея, когато вече оставаха само 15 минути до уговореното време, Анеля смени удобните огромната широка тениска и пухкавите пантофки с три четвърти дънки и къс разкрояващ се потник, сложи дънковото си яке, обу кецове и излезе от спалното помещение на дома си. Знаеше, че май трябваше да сложи мантия, за да се слее с тълпата от ученици, но искаше да разнообрази, а и много харесваше как тези дънки правят краката й да изглеждат още по-стройни, а потника твърде добре се съчетаваше с дънковото яке, за да не ги носи, колкото и префърцунено да звучат тези причини. Изглеждаше супер стилно, без да е претрупано. Хм, кога тя започна да се интересува толкова от тези неща? Вървеше скръстила ръце пред гърдите си и навела глава с възможно най-бързи крачки. Точно навреме стигна до мястото с усмивка на лице. Щеше да се държи естествено и непринудено. Не искаше да пресилва или разваля нещата и нямаше по-добър план освен да се преструва, че тези по-силни чувства не съществуват.
Лип вече беше там. Не знаеше дали по принцип е толкова точен, но нито един път не си бе позволил да закъснее дори и със секунда при нея. Ан го прегърна приятелски и се настани на парапета до фонтанчето, до него.
- Хей, Лип. - поздрави го тя весело, после допълни: - По дяволите, до сега трябваше да се мъча с домашното по История на магията. Кажи ми, че знаеш някаква магия как се пише това проклето съчинение за толкова малко време.
Поклати престорено тъжно глава и завъртайки се настрани в негова посока се надвеси леко над водата във фонтанчето и прокара пръсти по повърхността й. После ги потопи повече, извади ги от водата и напръска леко Филип.
- Е, какво става? - попита тя и се усмихна.
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
