Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Преди седмица, Флориш и Блотс

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Alexander Hartrowe.
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Преди седмица, Флориш и Блотс   Пон Сеп 01, 2014 12:30 am

Щом желязното звънче удари, познатия до мозъка на костите аромат на нови книги облада цялото съзнание на Алекзандър. Момчето се потопи в света на насладата. Обожаваше начина , по който миришеха старите корици. Всеки път щом сестра му си купеше някое ново четиво, първата работа на Алек бе да разтвори внимателно дебелите кориди и да завре носа си между листата. Аромата се бе превърнал в нещо като фетиш.
- Флориш и Блотс - слидеринеца повтори името на магазина някак с носталгия. Мудните му движения въобще не бяха характерни за него, а разсеяния поглед издаваше нещастието му. За миг мислите му започнаха да вдигат бунт, разпилени, търсейки спомена за любимия човек. Спомена за любовта.
Движейки се измежду рафтовете, Алек плъзна пръста си през всичките книги, наредени по азбучен ред. Очите му зашариха насам-натам, сякаш търсеше някого. Щом стигна до мястото, към което се бе запътил, тинейджъра вдиша дълбоко и затвори очи, оставяйки се на миналото да го води. Малка, налудничава усмивка грейна на лицето му, придавайки му онова замечтано изражение. Явно спомена бе доста добър, тъй като никой не го бе виждал така 'щастлив' от години насам.
- Анеля .. - А. прошепна името й тихо, сякаш сам на себе си. Но желанието му тя да му отвърне на зова бе по - силно. Инстинктивно завъртя главата си и в двете посоки, но единствено книгите му правеха компания. Самотни и изгубени, точно като него. Хартроу взе познатия учебник, заради която тогава се бе запознал със съученичката си и разтвори нежно страниците й. Прелиствайки внимателно, той вдиша и отново затвори очи, унасяйки се в спомени. Щом четивото олекна в едната му ръка, младия мъж отвори големите си, кафяви зрителни органи, чиито ириси се разшириха максимално.
- "Завинаги" - устните му се размърдаха, прочитайки красиво изписания надпис. Онова неприятно чувство на болка и тъга се настаниха във вътрешността му, карайки сърцето му да забие учестено. Устата му на секундата пресъхна, като сякаш някой го бе хванал за гърлото, прекъсвайки и малкото количество кислород, насадило се в магазина.
- "Завинаги" .. - повтори отново с нотка на разочарование и тъга и проследи внимателно символите с пръст.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Преди седмица, Флориш и Блотс   Пон Сеп 01, 2014 9:28 am

Да отидеш да си купиш учебниците за новата учебна година би трябвало да е лесно и да не предизвиква много вълнуващи емоции. Така е, стига книжарницата, където е възможно това, да не е пълна със спомени. "Флориш и Блотс" бе за Анеля Денвърли една малка кутийка, която щом я отвореше разпръскваше из въздуха онова силно чувство на носталгия, тъга и щастие, което трудно можеше да се опише.
Момичето се измъкна от леглото, стараейки се да мисли за всекидневни неща по-усилено, защото днес не бе просто ден. Е, поне хипотетично нея я очакваше важна среща. Среща с миналото. И няколко учебника, които щяха да й напомнят за нея през цялата учебна година.
Въздъхна и бързо се приготви за излизане. Надяна любимите си черни дънки, синята тениска с щампа, която много обичаше и дънковото си яке с кожените ръкави. После с прехапани устни извади от облицованата с розова коприна кутийка за бижута, която стоеше до прозореца, медальон, който бе получила като подарък в пети курс. Идеален за случая. Взе галеоните, които й бяха нужни и излезе навън. Пътят до книжарницата й се стори дълъг, а сърцето й думкаше в гърдите по-силно, отколкото беше нормално.
Когато най-сетне хвана дръжката, Ан усети, че е в някакво мечтателно настроение. Вълнението се беше стопирало и сега тя бе приела всичко това, което я караше да потрепва, като една мечта, един сън и той се разиграваше в главата й пак и пак, когато тя пристъпи прага на книжарницата.
Разумът й се помъчи да й заяви твърдо, че не е хубаво да се връща и вманиачава пак по отдавна отминали неща и това са просто спомени за нещо, което окончателно е приключило и няма как да се върне. Тя го игнорира и допусна единствено гласчето, шепнещо тъжно, че до вчера си беше добре с настоящия в настоящето, да стигне до мозъка й.
С тихи стъпки тя се шмугна между рафтовете, докосвайки нежно и разсеяно някой книги покрай нея.
Постоя две минути при книгите по трансфигурация, докато намери учебника за седми курс, после се зачете в една книга, която разказваше приключенията на велика магьосница от миналия век и щом реши, че може да си купи и нея напусна този коридор между етажерките и зави наляво.
Закова се на място, а думата, която тъкмо се отрони от устните на високото тъмнокосо момче, което още не я бе забелязало, сякаш впи нокти в сърцето й и го завъртя на сто и осемдесет градуса.
-Завинаги... - бе промърморил той.
После забеляза Анеля, главно защото тя се паникьоса, опита се да завие и да се върне обратно, но се блъсна в края на рафта, ударът на старото дърво бе понесен право от лакътя и тя, след няколко неприлични думички, вдигна ръка да стисне удареното място, при което изпусна книгата за магьосницата и едва задържа учебника. Секунди по-късно тя улови погледа на момчето, което бе нейн съученик, от дом Слидерин. Познаваше го от няколко години. Преди определено беше част от живота й. Толкова важна част. Но нещата загрубяха и се прецакаха. За съжаление, такъв е животът, така стоят нещата. Осъзна, че стой в края на лавицата, с книга в краката си, пулсиращ лакът, застинала неподвижно с широко отворени очи и такова изражение, каквото само някой, който има пряка среща с хиляди спомени може да направи.
Стоя така поне половин минута, а очите й говореха ясно с тези на Александър, който бе вдигнал глава от книгата. Изражението му наподобяваше нейното.
Тази книжарница връщаше времето назад.
Анеля внезапно осъзна, че не могат да стоят така вечно, игнорира въпроса срещу това твърдение "Ама защо не?" и се облегна странично на рафта, плъзгайки погледа си наоколо, преди пак да го спре на момчето. Вдигна ръка и помаха леко, след което каза с възможно най-непринуден глас:
-Здрасти, Алекс.
Наричаше го Алекс тогава. Може би сега, когато нещата бяха толкова различни, трябваше да е по-учтива и сдържана и да го нарича Александър, но щеше да й е трудно да го изрече, защото би й напомнило как стоят нещата сега.
Сети се, че изпусна книгата, възкликна тихо и се завъртя леко и наведе, за да я вдигне. Хвана двете книги в една ръка и направи няколко крачки напред, оглеждайки книгите. Спря се на няколко крачки от Алекс и запреглежда заглавията. Не че осъзнаваше какво чете. Това бе една от малкото ситуации, в която книгите не можеха да задържат вниманието й. Съвсем нормално, отсъди тя, като усети как силно бие сърцето й. Дано изглеждаше поне малко спокойна, а не толкова развълнувана, колкото всъщност беше.
-Как си? Не сме се срещали от... - Тя млъкна насред изречението. Откакто се разделихме, беше продължението, но не го изрече. Нямаше защо да го казва. Той знаеше всички тези неща. Стига толкова допълнителна болка. - Ъм, как върви, какво става? - запита тя, сменяйки темата.
Заразглежда някаква книга и усещайки погледа му върху себе си, вдигна глава и очите й пак срещнаха неговите. Той толкова пъти бе предизвиквал усмивката й, че тя му дължеше поне една топла и истинска. Усмихна му се и усети как топлината от миналото стига до сърцето й.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Преди седмица, Флориш и Блотс

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-