Име:
Клаудия Бракенбороу/Селест Шампан (Claudia Brackenborough/Celeste Champagne)
Години:
20
Кръв:
Чистокръвна.
Семейство:
Баща й е англичанин, а майка й - италианка, но семейството живее във Франция.
Лик:
Cara Delevingne
Владеете ли черна магия:
Да, но живее сред мъгъли и не използва почти никаква магия, само я изучава.
Смъртожаден ли сте:
Не.
Работа:
Учи в мъгълски колеж.
Характер:
След загубата на един от малкото хора, които наистина е обичала и според нея – „голямата й любов“, Селест се превръща от дружелюбното момиче, което поздравява с усмивка всички по улицата, в манипулативна и егоистична жена. Докато е сред мъгъли продължава да се крие зад маската на сладкото момиченце, което всеки се радва да види, но в магьосническия свят може да бъде себе си – една гадна кучка. След нея остават само несбъднати мечти, рухнали надежди, разбити сърца и не на последно място – съсипани животи. Достатъчно чаровна е, за да накара човек да й се довери напълно и да й разкрие тайните си, и достатъчно умна, за да знае как да ги използва срещу въпросния човек. Тъй като живее сред мъгъли, основното й оръжие са думите и рядко изпопзва магия. Докато господинът, споменат по-горе, я е обсипвал с любов, Селест винаги е поставяла себе си на последно място и е гледала на другите да им е добре. Сега, след неговата смърт, тя не обръща особено внимание на другите хора, а когато си спомни за него, се чувства все едно някой е разкъсал сърцето й като стар парцал. Тя е единственият човек, останал от перфектния й свят и затова прави всичко възможно да се чувства добре в тази нова реалност. Понякога ходи да тича или да плува, за да поддържа форма. Не се лишава от нищо, но се храни здравословно. Много е интелигентна, но геда да не се набива на очи, затова оценките й са малко над средното ниво.
История:
Родена е в Брайтън като Клаудия Бракенбороу, но когато е на три със семейството й се местят в Ница, където се ражда сестра й. Когато родителите й се разделят, защото баща й мрази мъгълите, а майка й е израснала сред тях, баща й взима сестра й със себе си и се връща в Англия. Изучава магия в Бобатон, където се представя като Селест Шампан, а ваканциите прекарва при баба си и дядо си в Сицилия, защото майка й няма време да я гледа. Там тя се запознава с него. Мечтата на всяко момиче – да срещне единствения – се сбъдва. Скоро след като се запознават, двамата започват да излизат и се влюбват. Романтични разходки на лунна светлина, гледката на залеза на плажа, пикниците в планината. Селест дори го запознава със семейството си, защото знае, че иска да прекара живота си с него. Всичко изглежда перфектно, докато баща й не се връща във Франция, за да отведе и по-голямата си дъщеря със себе си. Когато нахлува в апартамента, той заварва майка й. Когато не намира Селест в стаята й, а само снимки с някакво момче, той вдига скандал и след като разбира, че въпросното момче е мъгъл, се вбесява и хваща първия полет за Италия. Когато открива дъщеря си, тя е в прегръдките на момчето, което обича и я прави щастлива. Потресен от факта, че дъщеря му излиза с мъгъл, той заплашва момчето с магическата си пръчка. Селест е готова да защити приятеля си и насочва пръчката си към баща си, след което прави немислимото. „Авада Кедавра“ – това са думите, които излязоха от устата й през онази нощ. Но за съжаление баща й успява да отбие заклинанието и то уцелва грешния човек. Докато бащата на Селест се измъква и побягва, тя плаче над умиращото момче. След смъртта му решава, че иска да се върне в Англия, където продължава да се крие зад френското си име вместо да използва родното си. Занимава се предимно с черна магия, защото мисли, че така може да намери начин да върне загубената си любов.
Допълнително:
говори свободно френски, италиански и английски (с различни акценти); тъй като винаги е предпочитала да се намира сред мъгъли, през ваканциите е посещавала различни курсове в мъгълските училища, за да може по-късно да влезе в колеж; приятелките й от Бобатон я наричали Сиси заради инициалите й (Celeste Champagne); зоомаг е – превръща се в орел; никога не би могла да забрави последните думи на приятеля си: „Докато те обичам, ще пазя тайната ти. Завинаги.“; много малко хора знаят истинското й име и тя държи никой да не я нарича така; баща й преди е бил смъртожаден, но е напуснал заради семейството си, затова са се преместили в Ница;
РП:
ЗАТВОРЕНО. Това гласеше табелата на кафенето в кампуса. Реших да ида до града, но станцията на метрото беше доста далеч от колежа. Потреперих, загърнах се в палтото си и оправих шала си. Денят беше ветровит, но това не ми пречеше особено. Харесваше ми да усещам студа по кожата си. Телефонът ми иззвъня продължително, бях получила СМС. Не му обърнах внимание и тръгнах надолу по улицата. Докато стигнах до станцията на метрото, косата ми беше заприличала на гнездо на свраки. Бързо я пригладих и я вързах на опашка. Огледах списанията на будката до гишето за билети. Нищо интересно, отново някой беше пребил половинката си, а папараците бяха хванали така наречените „звезди“ в неудобна поза. Тръгнах към станцията, когато чух някой да ме вика. Обърнах се и видях момче от моя випуск, което май се казваше Итън. Когато се приближи, се усмихна и аз забелязах, че всъщност е голям сладур.
- Здравей! – поздрави ме той. – Към града ли си тръгнала?
- Всъщност, да. Ами ти? Къде отиваш? – попитах аз, като отвърнах на усмивката му.
- Прибирах се в кампуса, но те видях и дойдох да те питам как си – ухили се Итън.
Усмивката ми леко помръкна. Значи нямаше да мога да се насладя на компанията му в метрото. Потреперих леко. Студът веще не ми доставяше такова удоволствие както обикновено. Може би трябваше да си облека по-дебелото палто. И може би да си сложа шапка. Погледнах към Итън, той също ме гледаше. Беше се изчервил леко, едва забележимо. Запитах се аз дали съм се изчервила и съжалих, че няма никакви огледални повърхности наоколо.
- Студено ли ти е? – въпросът му ме изненада. Той ме прегърна с една ръка и аз потреперих, но определено не беше от студ. Даже беше доста приятно. – Ако искаш мога да дойда с теб в града, мога да ти помогна ако трябва да свършиш нещо или...
- Не, няма нужда. Мога да се оправя и сама – прекъснах го. – Не искам да те задържам. Сигурно имаш достатъчно работа покрай изпитите и всичко останало.
- Ами, добре. Предполагам си права. Наистина съм много зает напоследък. – Итън ме пусна, след това се замисли и каза – Ще се видим по-късно, нали?
- Надявам се – отговорих и му се усмихнах леко, след което му махнах за довиждане. Той се наведе към мен, но след това се спря, ухили се и си тръгна.
Докато го гледах как се отдалечава, през главата ми преминаваха хиляди мисли, а сърцето ми биеше лудо. Какво беше това? Той щеше ли да ме целуне? Но защо? Глупачка, защо позволи на това момче да си тръгне. Ти наистина имаше шанс с него.Не можех да си позволя да обичам отново. Но аз не знаех какво изпитвам. Все още бях влюбена в... Дори мисълта за името му ми причиняваше болка и усетих как една сълза се стича по бузата ми. Бързо я избърсах. Спомените щяха да ме връхлетят и щях да заридая на спирката, ако не беше влакът, който пристигна в този момент.
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
