The winter is coming...❅ [ Екатерина & Вазовски ]

You better watch out,
and hide in a hole,
he'll sneak down your throat,
and swallow your soul,
Voldemort is coming to town.

Нужната стая в момента приютяваше цели седем човека. Всеки от тях носеше значка с надпис "Префект" върху дрехите си, но отстрани изглеждаше така сякаш бяха откраднали. Нищо в поведението на тези хлапета не говореше, че са префекти, да не говорим пък за отговорни хора.
Префекта на Слидерин, Данте, както винаги държеше бутилка с някакъв алкохол в ръка, а Ел, неговата "половинка" в тази мъка да контролираш по - малките подивяли ученици, го гледаше накриво. Нещо подобно важеше и за префектите на Рейвънклоу. Екатерина бе седнала върху някакъв шкаф докато си тананикаше песничката която всъщност огласяваше помещението, докато Адам се правеше на клоун, явно, върху ледената пързалка намираща се в средата на Нуждата стая.
Тези на Грифиндор като чели май най - добре се справяха с задачата за нормалност. Емили донякъде имаше изражението на Ел, към Данте и не се интересуваше толкова от Лукас, който явно като никога бе хванал книга разбира се обаче свързана за куидича. Заниманието му обаче не трая особено дълго тъй като той заряза четивото за да си играе с тесте мъгълски карти, очарователна работа.
Разбира се тук бяха и префектите на Хафълпаф, или поне единия от тях. Анджелина седеше в едно удобно кресло и си играеше с едно захарно бастунче, докато гледаше към вратата така сякаш се опитваше да я изпепели с поглед. Кой знае, може би бе научила някоя и друга магия с която нямаше да има нужда от пръчка, а ще стане като някой супер герой и БАМ, един поглед ще и е достатъчен да подпалва всичко живот и неживо наоколо.
И все пак те трябваше да бъдат осем, а не седем. Майкъл Вазовски закъсняваше. Какво обикновено всъщност. Това, че общата стая на Хафълпаф е чак близо до кухнята не го оправдаваше, мислеше си Екатерина. Веднъж и той можеше да пропусне храна, да стане по - рано или да се забърза из коридорите нали?! Все пак Слидеринци, които живееха чак в подземията бяха тук вече от поне двадесет минути, дори Анджелина бе тук, която делеше един дом, една обща стая и бог знае какво общо с онзи жълтурко..., но не, него го нямаше.

He's making a list,
of the people he hates,
when dumbledore died,
he thought it was great,
Voldemort is coming to town.

Рейвънклоуката продължи да си тананика, като песента явно бе малко символична с участта, която щеше да сполети префекта на Хафълпаф. А и явно никой нямаше против нейното пеене, което си бе доста хубаво всъщност. Песента бе точно с ритъма на една Коледна мъгълска песен и учениците, които имаха поне малко досег до мъгълите много се радваха, чуеха ли мелодията, а при думите се разсмиваха.
Да, Волдемор си бе истинско чудовище, най - страшния тиранин, сигурно и Хитлер е бледнеел пред него и все пак Волдемор вече не съществуваше, затова хората си позволяваха да се шегуват с него.
Екатерина се присъедини към Адам на ледената пързалка, където след малко се включиха и някои то другите префекти. Нужната стая пък след миг им даде цяла маса отрупана със всякакви вкусотии. Топъл шоколад, чай, кафе. Още захарни бастунчета, бисквитки с най - различни форми. Имаше даже и на Волдемор, Катя не се сдържа и си взе.
- Знаете ли... когато се появи няма да му дадем нищо за наказание! - изрече някой и всички одобрително закимаха, май само Анджелина имаше вид на загрижена и се намръщи при идеята. Но какво да се прави... Майкъл Вазовски сам си бе виновен, че ги бе накарал да чакат над двадесет минути тук. Изобщо ли не го интересуваше Коледатата? Особено тази на неговия дом?! Тази година, макар и не с огромно желание от всички, префектите бяха решили да се съберат, точно като никога, и да организират невероятна Коледа за всички, най - вече за тези които щяха да остават в замъка за празниците. Екатерина бе решила да е от тях, обичаше този студен и проклет замък, а и щом нямаше да има уроци той бе просто идеално място за празниците. Когато бяха по - малко ученици даже преподавателите слагаха в голямата зала една маса и всички сядаха около нея, имаше парти шапки, коледни рогца, коледни шапки, носове на Рудолф и какво ли още не. И всичко това бе страхотно, защото бе магическо и правеше нещата по - забавни.

He'll sneak in when you're sleeping,
and draw snakes on your face,
and if you say his name out loud,
he'll steal you're birthday cake.

В очакване на Майкъл Вазовски, скуката прерасна във влакче. От което накрая всичко изпопадаха върху леда, е всички които бяха решили да се пързалят. Данте не бе сред тях, той просто гледаше учудено откачалките лежащи на леда и си мислеше как може да дели изобщо една стая с тях и как така дишат един въздух.
Понякога и Катя си мислеше същото. Всички те бяха толкова различни, но и толкова много си приличаха. Но определено никой от тях не закъсняваше двадесет минути. Затова тя отново погледна към часовника с форма на глава на котка към стената. Тридесет минути.
Все си една курабийка в формата на елха и я разгледа доста обстойно. Украсата определено си я биваше. Сто процента я бяха правили домашните духчета. Все пак Нужната стая, колкото и да бе вълшебна нямаше как да им предостави храна от нищото. Или от небитието или там какво трябваше да се води. Просто не бе възможно. Нямаше такива неща, щом съществува то е битие, то е тук и край..., ама не, че и Екатерина разбираше много, много от философия. Затова накрая просто захапа бисквитата и я изяде сладко, сладко докато се отпускаше в един фотьойл. Над главата и премигваха цветни лампички, а в далечния край на стаята дори валеше сняг. Но не бе студено, не и толкова колкото сигурно бе извън замъка. Стаята обаче им бе осигурила топли дрехи. Имаше разбира се и за онзи закъсняващ господин, но дали щеше да си ги получи зависеше изцяло от него.
От скука всички извадиха магическите си пръчки и започнаха да изстрелват заклинания наоколо. Хиляди птички залетяха в стаята и кацаха по рафтовете, шкафовете и парапетите на пързалката. Няколко хартиени техни другари ги последваха, но те нямаха късмета да кацат някъде, те просто си летяха като издаваха леко чуруликане.
От някъде дори се взе и бял заек, който се скри в една от преспите в частта със снега, а след него тръгнаха Адам и Лукас, които започнаха война със снежни топки. Момичетата демонстративно обърнаха столовете си с гръб към тях и с лице към удобната топла камина, като по лицата им се разляха усмивки. Докато над тях не се посипа сняг и не видяха трите момчета как чисто и просто правят опити да ги намокрят, макар и не със снежни топки. Това разбира се означаваше война..., но нямаше да е веднага. Просто не.

You better watch out,
and hide in a hole,
he'll sneak down your throat,
and swallow your soul,
Voldemort is coming to town.

Довърши си песничката Екатерина, след което с бързо движение се изправи и насочи пръчката си към Адам с лукава усмивка на лице.
- Мобиликорпус. - изрече тя, а той увисна във въздуха сякаш вързан с въжета, но положението бе къде къде по - лесно. Тя обаче се смееше насреща му, а другите двама тръгнаха към снежната купчинка явно за запаси за да спасят другарчето си по борба от лошите момичета. Ммм да, късмет момчета.
Анджелина бе застанала близо до вратата, Екатерина вървеше към нея "носейки" Адам след себе си, като внимаваше хем да е достатъчно концентрирана в магията, хем да е подготвена за някоя снежна топка летяща към нея. Все пак не искаше да се измокри много, много, но не желаеше и да изпусне Адам на пода... щеше да заболи. И Анеля сигурно щеше да и се скара, ако видеше някоя синина по Адам. Тогава щеше да стане лошо и снега щеше да се вижда на Екатерина и изобщо на всички префекти като бял, мек памук.
Точно бе стигнала до Анджелина, когато към тях полетяха няколко снежни топки. Двете се наведоха точно навреме, но този който отвори вратата нямаше този късмет. Майкъл Вазовски точно влизаше когато две снежни топки, една след друга се стовариха върху него и по - скоро върху лицето и вратът му.
- Оу... - промълви Екатерина и повдигна вежди. - Знаеш ли... заслужаваш си го. Сега е десет и половина, а уговорката бе за десет часа!
Гледаше го лошо, но не колкото Слидеринците и Анджелина... змийчетата направо го изпиваха с поглед, бяха готови да му устроят погребение на момента, брр. Погледите им бяха направо плашещи, но след като единия се отказа и другия го последва.
Екатерина се върна до масата с храната, взе едно бастунче и го насочи към него, докато с другата си ръка хвана дрехите подготвени за него.
- Ако се помолиш може и да получиш топли, сухи дрехи и.. храна. - ухили се предизвикателно, но всъщност цялата история бе изключително комична. И това ми били префекти, я стига!

» Екатерина Дейвидс-Муур, имаш подарък от: Майкъл Вазовски
» Майкъл Вазовски, имаш подарък от: Екатерина Дейвидс-Муур
» Time flys away... It's winter now and we're back from where we started
» Майкъл Вазовски
» ..It's been a long time coming since I've seen your face...

The winter is coming...❅ [ Екатерина & Вазовски ]

The winter is coming...❅ [ Екатерина & Вазовски ]

Similar topics

Similar topics