Latest topics | » Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]Съб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур» Разпределение (РП)Вто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър » Разпределителен тестПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър » Заети ликовеЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър» Before 1 week Сря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...Пон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд» Спам на воля :)Пон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт» №007Сря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow » Liam ShadowСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow |
Точки на домовете |
- 320
- 1340
- 1280
- 780
|
Кой е онлайн? | Общо онлайн са 12 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости :: 1 Bot Нула Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm |
Статистика | Имаме 423 регистрирани потребители Най-новият потребител е Sandwich
Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects
|
| | един пролетен ден на моста на Рейвънклоу | |
| Автор | Съобщение |
---|
Елодия ДжоунсСлидерин
Брой мнения : 562 Точки : 560 Reputation : 15 Join date : 08.08.2014 | Заглавие: един пролетен ден на моста на Рейвънклоу Сря Авг 20, 2014 11:48 pm | |
| Дните в Хогуортс течаха толкова бавно, че и мъртвец би умрял повторно от скука.Дори любимото ми занимание вече не ме развеселяваше, затова през повечето време мозъка ми беше замаян от алкохола, тази прекрасна течност. Капки дъжд си намиръха път през преградите на моста и падаха върху мен, което беше донякъде освежаващо, донякъде гадно. Намирах се на моста на Рейвънклоу, седнала на земята наслаждавайки се на самотата и тишината. За мое щастие тук рядко идваха хора и особено учители, който пак щяха да мрънкат, че съм била пиела, че било забранено, че ще кажат на родителите ми и тем подобни. Само не разбирах какво толко се спичат, нали и те са били ученици, правели са същите простотии. В едната си ръка държах бутилка от сокче разбира се, в другата молив с който драсках по един праисторически тефтер. Невероятно е какви картини можеше да сътвори пияната ми глава...От някъде долових миризмата на цигарен дим, но не беше само това, беше смесен с нещо, огледах се но нямаше никой около мен, доста силно ще да е щом го усещах от тук и разбира се това ми издаде кой беше човека приближаващ се към мен. -Алекс, глупак такъв, къде си и защо се бавиш- а това беше едно от мойте избавления в тези проклети дни.-Надявам се да си свил и за мен, защото в пртивен случай ще те метна от моста- единствения отговор бе весело подсвиркване. |
| | | AlexxГрифиндор
Брой мнения : 290 Точки : 311 Reputation : 3 Join date : 04.01.2014 | Заглавие: Re: един пролетен ден на моста на Рейвънклоу Чет Авг 21, 2014 10:47 pm | |
| На лицето ми се разтегли широка усмивка. Още не я виждах, но отчетливо дочух гласа и. Очевидно и тя вече знаеше кой се приближава. Какво съвпадение, че и двамата се оказаха на едно място, а? Макар и аз малко по късно. Дано сподели "територията", защото разхождането из околностите започваше наистина да наскучава. Камо ли когато от дъжда станах достатъчно изкъпан а косата от и без това разрошено състояние прие това на мокра и месец не ресана. Сякаш поредният ден станах от леглото и дори не се погрижих да взема някоя четка. Но всъщност истината беше друга. Заради стичащите се капки вода от косата вече за стотен път прокарвах ръка през и без това непослушните кичури. И как така успях да попадна под едно хубаво дъждче.. Но някак прибирането обратно в хогуортс, дори и не ми минаваше през главата. Не, там беше прекалено скучно сега. За това и се задоволявах с това разхождане, така или иначе бях мокър а и дъжда май поспря. Със съпровождението на цигарен дим. Ако и броях коя поред беше тази. Комин. Тръснах с глава. И отново няколко капки се разлетяха, но не от небето, а от мен. - Бързам, бързам скъпа! - Но въсщонст вместо наистина да се забързам спрях не далеч от момичето и се надвесих на пропаста. И защо винаги като минавах от тук ми се въртеше една не особенно забележима мисъл в главата. "Ами ако се изплюя какво ще стане?". Но някак си не се опитвах да правя експерименти. Беше прекалено високо, от една страна интересно а от друга, бях просто идиот. И колкото и да е странно това абсолютно ме устройваше. Слидеринката седеше на моста.. Пъхнах цигарата между устните и тръгнах към нея. Ето още едно не особенно голямо откритие, по скоро гол факт. Понякога наистина имах усещането, че една част от мен е някъде там в слидерин. Мда. Това би било катастрофа за цялото семейство. Колко забавно. Цялата рода умници, една нарушила "правилата" и се оказала в грифиндор. Какво щеше да стане ако случайно шапката бе казала Слидерин? Ууу.. Семейството Озера би изпаднало в шок! Макар и семейство сложно казано. Семейство луди. Така, че се задоволявах с Грифиндор. - Какво пиемс? - Очите ми светнаха с игриво пламъче в предвкушение на нещо интересно. Но това повече приличаше на сок от колкото на алкохол. От гърдите ми се откъсна въздишка. Горчивият вкус на тютюн отново се разнесе вътре в мен и след това протегнах на момичето цигарата. - А ти за мен не помисли нали. - Намръщих се идея недоволно, идея шеговито. Е, кое, кое а цигарите винаги бяха с мен. Извадих метална кутийка сядайки до Елодия. Оставих я до нея. В случай, че поиска още. А ако не тя, то аз определено няма да откажа още една. |
| | | | един пролетен ден на моста на Рейвънклоу | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |