Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22570 мнения in 1536 subjects

Share | 
 

 Дакота Роус

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Дакота Роус
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Дакота Роус   Пон Авг 04, 2014 5:27 pm

Име: Дакота Деймс Роус
Години: 15
Кръв: Мъгълокръвна
Лик : Haley Ramm 
Характер:
Силна и борбена, се пак тя е спротистка. Притежава невиждана дисциплина и постоянство достойни за възхищение. Преди да разбере, че притежава магически способности  тя е прекарвала 90% от времето си в гимнастическия салон на града и. Още първата година от постъпването в клуба и, нейните трениьоти забелязват хъса, таланта и силата и, и не след дълго тя е част от елитния отбор, като представя града си на много междуклубови дори и национални състезания. През остналото време, в което не се занимавала с гимнастика, тя е помагала в ранчото на дядо и. Изключително много обича животните и полага много грижи за отглеждането им.  По характер тя е много мило момиче, всички приятелки на баба и я захваляли, колко е добра, послушна и притежателка на добро сърце. Тя няма много свободно време за това и няма развити хобита и странични интереси, но макар да не е посещавала мъгълско училище и да е домашна ученичка тя притежава и любов към книгите и несъмнено, ако я нямаше гимнастиката щеше да залага здраво над ученето и книгите. 
История:
 Дакота е родена на 25-ти декември в малкото и спокойно градче Лонгмънт, щата Колорадо. Семейтвото и притежава голямо ранчо и се занимава с отглеждане на коне, крави и бикове..нищо свързано с магията, защото за тях тя същестлува само в приказките и старите легенди на прапрапрабабите.  Малкото момиченце е остгледано от баба си и дядо си и е останало без родителски грижи още на крехките три годинки.  В деня на раждането и, на майка и и откриват нелечима болест и не след дълго тя умира, баща и пък е починал в инцидент на едно от състезанията за яздене на бикове, в които е участвал. Дакота не помни нищо от този момент и като цяло спомените от този ден са и като едно бяло петко с леки заченки на мигове от случката, но нищо повече, а и никой не иска да и каже истината, от баба си и дядо си получава само лъжи... Но въпреки всичко тя е отгледана с много любов и грижа нищо да не и липсва. Тя е строго възпитавана да бъде силна, самостоятелна и борбена, както и никога да не се отказва от мечтите си. Като малка Дакото много обичала да игра по катерушки да  се беси надолу с главата и да подскача като луда насам натам, именно за това един ден баба и решава да я запише на спортна гимнастика и така  Дакота прекарва детството си затворена в гимнастическия салон решена един ден да бъде елитна гимнастичка и да спечели олимпийски медал, нормални за света на хората мечти, но всичко се променя в деня, в който  тя получава писмото си от Хогуортс и пред нея се разкрива един нов и съвсем непознат за нея сват, потопен с много мистика и магии, за който дори не е помисляла...
Родители:
Аманда Форест Фредрик-Роус- била е на 28 години когато е починала. Завършила е журналистика в престижния за САЩ, а и за света университет Йейл и то с пълна стипендия за отличници, но не работи по професията си, като цяло не работи нищо, а е помагала за развиването на ранчото на родителите си


Джеймс Дауни Роус- той е една година по-възрастен от майката на Дакото и е починал на 30 години. Също като Аманда той учи в Йейл, но за разлика от нея, той е от богато и влиятелно семейство. Роден е в Бостън, щата Масачусетс, но след като се оженва за Аманда избира да живее при нейните родители в Лонгмънт. Работи като редактор за Ню Йорк Таймс.


Аманда и Джеймс са се запознали в университета, където и двамата са пишели в университетския вестник. Още от първата си среща те се влюбват един в друг и от тогава те не са се разделяли.

РП:Бяха минали толкова години от както дойде за пръв път в замъка Хогуортс, но  още не можеше да забрави мигът, в който разбра че е вещица, толкова странен, но и вънуващ момент. Дори сега когато пътуваше във влака за началото на новата учебна година, сякаш през прозореца от който  наблюдаваше пейзажите, виждаше малкото  любопитно, леко уплашено и сърдито, но и ликуващо момиченце, което обикаляше  магьосническата улица и се снабдяваше с нещата необходими за учебната година.  Тя попиваше сяка малка подробност, която зърнеше, сякаш след няколко секунди всичко това щеше да изчезне и да се събуди в леглото си, но не това вече бе нейния свят. Беше толкова  различен от досегашния и живот. Тук сякаш времето беше спряло и модерни неща като мобилни телефони, лаптопи, молове и тем подобни изобщо не същеслуваше. Хората бяха толкова различни, облечени с дълги мантии и островръхи шапки, някой носеха в ръцете си метли, други размахваха пръчки наляво надясно, а тя беше различното момиче в този момент, с каубойските си ботуши, изтъркани джийнси и карирана риза, доста се отличаваше от останалите хора, но никой не я забелязваше, всички бяха потънали в задачите си. За пръв път в живота си тя се почувства несигунра  и дори усети лек страх, че няма да се впише, че не искаше този живот за себе си..
Когато писмото и дойде в ранчото, тя дълго се смя, беше помислила, че някоя от съотборничките и, които и бяха като сестри си бяха направили номер с нея. Не можеше да същестлува нещо такова, като магцосническо училище, а и какво пък магическо нещо имале около нея. Тя бе съвсем обикновено момиче, което се интересуваше само от едно нещо – победата. Веднага беше тръгнала към приятелките си, за да се посмеят заедно, но когато разбра, че не е тяхна шега малко се озъдачи и на няколко пъти прочете писмото, но още не го вярваше, затова просто се прибра в тях и продължи да върши нормалните си задължения. Няколко часа по-късно намери още едно писмо на леглото си, но дори не го отвори просто го метна настрани „ Ненужно разсейване“ казваше си тя. Минаваха дни, а писмата станаха много...идваха и идваха. Реши да отвори още едно, но и в него пишеше същото като в първото, е това минаваше границите на нормалното, затова реши да сподели с баба си..
-Бабо, вярваш ли в магията-беше я попитала една сутрин, сокато баба и приготвяше закуската. Баба и се изсмя и и се усмихна
-Магии не същестлуват, детето ми. Те са просто фантазии, в който хората искат да вярват, за да бъде живота им по-хубав.- Но Дакота не се отказа до тук, зачуди се дали да покаже писмото на баба си,  но не след дълго го показа. Баба и четеше редовете и докато четеше веждите и се сбръчкваха ту нагоре, ту надолу, понякога повдигаше едната си вежда очудено, а в края на писмото прихна от смях- Дете мое, по-добре ходи да обличаш трикото си, че закъсняваш вместо да се занимаваш с такива шеги.
-Но бабо..-опита се да продължи Дакота, но беше спряна и натикана навън към колата.....
Четири дни след историята с баба и, сякаш от въздуха се беше появил странен човек с мантия и шапка. Беше се представил като представител на Министерството на магията и бил отговарял за въвеждането на мъгълските деца в света на магьосниците. Бяха седнали на чаша чай с баба и, дядо и и този човек, а той започна да обяснява всичко. Как Дакота трябвало да се премести в Лондон и по-точно Хогуортс, как там ще я научат на магий и да контролира сили те си, всичко това продължавало 7 години, разказа историята на училището, за домовете и разпределението, за магьосническите пари и как да се сдобие с тях..всичко което трябваше да знае беше казано, дори и подари книга за историята на Хогуортс, за да и бъде по-лесно. До този момент Дакоти беше седя мирно и кротко и просто слушаше, но нещо се надигаше в нея. Тя не искаше това, да беше хубаво и интересно, но тя не беше такова момиче с тези мечти за различен живот, тя имаше ясно изградена цел и желание. Не искаше няква измишльотина да и попречи да отиде на олимпийските игри след 5 години, когато щеше да е достатъчно голяма и добра за тях, не искаше да напуска града си и животните, бабас и  и дядо си, не просто не и нямаше да го позволи.. Беше се развикала на човека, че няма да ходи, беше загубила дисциплината си и се държеше като бебе без близалка, но не и пукаше. Минаха доста часове в обяснения и плач, докато човекът даде ясно да се разбере, че тя няма как да се откаже от силите си и да не е част от магьосническия свят, а за това тя трябваше и да се научи да владее силите си, за което и беше нужно училището. Баба и беше съгласна да я изпрати и макар Коти много да се тръшкаше това беше последната и дума...
Сега тя стоеше на старата улица Диагон-али, заедно със същия мъж от дома им. Тук бяха пристигнали, за да си закупи нужните неща за училището. Денят  деше доста дълъг и натоварен, имаха толкова задачи , а Дакото се опитваше и да свикне с новия свят, макар да и беше доста трудно и да гледаше доста начумерено, но каквото и да правеше не можеше да скрие любопитството си....В края на деня вече се беше сдобила с пручка, сова, учебници, котли и всичко друго от списъка, който и беше даден..... 

Вече порасналата Дакото, която за пета година пътуваше към новия си дом след дългата лятна ваканция се подусмихна доволно на спомените, който преминаха през нея. А после се зарея и в друг спомен..разпределителната шапка, тя която избра точното място за нея, където се чувстваше по-малко аутсайдер от другите и където беше намерила истински приятели за добрите и лошите моменти.
Малката Дакота попълваше не много дълъг тест, който и беше връчен. Беше сама в голяма зала, седнала на един чин по средата на стаята, беше леко оплашена. Мястото и се струваше мрачно и неприветливо. Замъка беше студен и тоолкова старинен, а тя беше свикнала с лимонените стени на ранчото, с мириса на тревата и слама.. Теста не беше труден, но тя лесно се разсейваше, за да погледне някой и друг детайл в залата...
1.Ако можехте да направите отвара каква би била
- Сила 
На първия въпрос изобщо не се и почуди, силата за нея беше всичко, тя и помагаше в крайната цел, другото не и трябваше засега..


2.Какво искаш да знаеш за историята
На този въпрос се беше замислила. През всички години тя се беше учила от великите и смели хора , който се бяха завинаги запомнени в историята на спорта, те бяха нейните идоли в живота, но и делата бяха важни..все пак избра..
- Смелите хора
3.Какво най-много искате да учите в Хогуортс

- Всичко в сферата на магията 

4.Има четири бокала пред вас.От кой ще изберете да отпиете:

- Златна течност толкова ярка,че човек го заболяват очите докато цялата стая е обляна в слънчеви танцуващи петна.

Другите отговори не ги свързваше с нищо, но за нея златото беше всичко, беше цвета на победата и цвета на мечтите и , всичко хубаво беше златно, всички велики и важни хора бяха отрупани в злато, значи то трябваше да е нещо хубаво

5.За кое същество най-много бихте искали да учите:

- Върколаци 

6.Каква дарба бихте искали да имате.

- четене на мисли 

макар да обичаше силата, четенето на мисли беше невероятна дарба, която при правилно използване можеше да ти донесе много власт и преднина пред другите..

7.Опишете характера си с няколко изречения-  Борбена, решителна, дисциплинирана, устремена в крайната цел, независимо на каква цена, намисли ли си нещо, трябва да го получи, победата е всичко, умна и много пряма, за няколко секунди може да  схване всичко и да продължи към следващите загадки..

8.В кой дом бихте желали да бъдете? Ммм.. тя не знаеше много за домовете, само това което мъжът и беше споменал...хафълпаф и се струваше скучен, там отиваха децата, който нямаха много качества и просто бяха с магически сили , поне така тя виждаше нещата , а тя не беше такова дете и много се надяваше да не отиде там, Рейвънклоу беше за деца с бистър ум и като цяло и харесваше май..звучеше добре.. Грифиндор беше за смелите и добри магьосници, а Слидерин за пленените от силата на власта, там попадаха чистокръвните магьосници, а тя беше мъгълокръвна едва ли имаше място за нея там, затова като отговор написа :

Грифиндор
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Sorting Hat
Разпределителната шапка
Разпределителната шапка
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Дакота Роус   Пон Авг 04, 2014 6:37 pm

Всеки дом в Хогуортс представлява огромна ценност за формирането на един свят:
"Грифиндор",където са сърцата смели - такава храброст, почит, доблест от всички други ги отделят.
За Слидерин пък силата бе пътят към славата - събра славолюбивите деца.
При мъдростта на "Рейвънклоу" иди, умът ти щом е буден - с находчивост и вещина животът ти не ще е труден.
А Хафълпаф ги искаше за упоритостта - ценеше тя усърдните в труда.

И все пак, както и пожела вярвам, че всичко което ти е нужно ще намериш в
Грифиндор



Одобрена и добре дошла  smiley 


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

Дакота Роус

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Your character, your life :) :: Създаване на герой-