Име: Ривендж „Преподобния“
Години: 30 / 500 ( погледни историята)
Семейство: Дъщеря – Лейла;
Кръв: Чиста
Черни изкуства :Разбира се! Смъртожаден е.
Работа: Това онова ... нищо хубаво.
Лик: Jensen Ackles (говорил съм с човека да сме двойници)

Характер: Безкруполен и тотален задник.
Най – точното и кратко описание на Негово Величество – Ривендж.
Точно като името си той е отмъстителен, ирония на съдбата или късмет? Кой го интересува изобщо? Трябва просто човек да знае, че с Рив не трябва да се спори.
Играе ролята на спокойна личност, но всъщност лесно се ядосва, а това случили се, то нещата не отиват на добре.
Способен е да убива без да му мигне окото. Не го интересуват околните, винаги гледа да има изгода от всичко, защо ли му е иначе да живее? Е разбира се не може да се каже, че не е състрадателен, половин Нощен Лондон се крепи на неговите ръце ... или по – скоро наркотици.
Злобната усмивка и опасния блясък в очите му са просто запазената му марка. Студения глас е просто черешката на тортата, самовлюбеното му изражение – глазура от сметана може би? Но всъщност Рив не харесва този тип храна ... той живее зареди ... жени? Секса? Алкохола? Не, всъщност далеч не. Може да е груб, може да е недодялан на моменти, но Ривендж не е простак, далеч не. Никой не може да го измами, живял е много дори за магьосник. Знае тънкостите на живота, знае тънкостите на всички жалки човешки чувства, които вече не са му толкова близки ... , но никога не е знаел тънкостите на едно единствено чувство – любовта.
Някои казват, че Рив не може да обича, други твърдят, че е Демон в човешки облик и не заслужава любов и по – добре да не я търси, а той ... той е твърде Свободен и твърде самодоволен за да бъде ограничен от нещо такова. А и го има онова малко нещо, вътре в него, скрито дълбоко ... онова нещо което той не може да допусне да се первърне в неговата гибел, не може да си позволи да обича.

История:
Някъде, всъщност далеч не е важно къде, преди цели 500 години се е родил Риведнж.
Някъде, някога той е бил способен да обича. Макар и покрай постоянно заетите си родители, той да не е имал особено голям досег до любовта, той я е изпитвал към по – малката си сестра. Макар и това негово семейство да е отдавна мъртво.
Той произхожда от велик и силен род магьосници, някои от които черни и други които ненавиждат това изкуство. Той самият е предпочел черната магия и благодарение на нея се крепи вече толкова години на поста си, млад и красив.
Още през ученическите си години в „Хогуортс“ , където е бил в дом „ Слидерин „ , той намира една интересна магия в една от книгите от Забранената Секция на библиотеката. Отнема му години докато разбере тънкостите и, докато открие други хора които са я използвали, докато я приложи и върху себе си.
Сега благодарение на един прост пръстен съдръжащ кръв и магия в себе си, Рив може да живее вечно, но ако пръстена му бъде отнет той ще се разболее и ще умре бавно и мъчително. Затова и никога не го сваля.
Мъжът е нещо като наркобарон ... даже не „ нещо като“ той е. Именно този му бизнес го е издигнал до тази висота, от него Рив е получил големите пари и то разбира се на гърбът на простите хора, за него мъгълите не са нищо повече от еднодневки.
Предпочита да живее в имението на Смъртожадните, макар и да има свое. Просто, колкото и да е странно, Рив наистина харесва около него да има още хора с които да обмени магия и идеии, а спречкванията между смъртожадни са честа гледка в голямата къща.
Най – новата цел на този тип е да се сдобие с нещо рядко и ценно, нещо което е забранено да се гледа така както той иска, но разбира се магьосникът ще го получи .... независимо какво ще му струва.

- Ад? - попита той и се изсмя злобно. Мъжът пред него бе хванат от двама бодигарди и се гърчеше от страх. Рив си играеше с един нож. - Не мисля, че си наясно с термините. При положение, че това е Ад ... какво търсиш в моя клуб? Защо купуваш моята стока? Като се оплакваш от мен?
- Аа...аз.. - започна да заека мъжът, но така и не довърши. Преподобния се изсмя отново, изправи се и се облегна на бюрото си. В изящното му палто се криеше магическата му пръчка, една дума и този тук щеше да се моли за милост, но не ... той не бе чак такъв злодей. Просто нареди да го пуснат. Разбира се бедния простоват човечец щеше да си търси някого от когото да си купува безценната „храна“, която да го поддържа ... и щеше да тресе задника си в нечий друг клуб. Един повече, един по – малко – все тая! За клуба навън чакаше цяла опашка за да влезе.
- Тези мъгъли са ужасни. - охраната кимна, както всички по – приближени към него, те също бяха магьосници. Ривендж някак си малко ненавиждаше мъгълите, бяха толквоа ... простоватички.
- Този даже беше от специалните. Цяло чудо, че не се подмокри. - каза единия докато излизаше. Рив седна отново зад бюрото си и отвори едно писмо. Усмихна се, точно това което искаше. Трябваше да се сдобие с едно нещо, щеше да се сдобие с него, но за целта му трябваше и някой друг чрез когото да го придобие, и неговите източници току – що му бяха дали информация. Мишената му вече бе тръгнала да търси това , което искаше. - Само така малката ми, продължавай.
Написа на друг лист няколко думи и след миг в стаята връхлетя красива сова, за чийто крка Преподобния завърза писмото, а животното излетя през един малък прозорец зад него. Сега Рив можеше само да чака...само това му оставаше.