Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 just like a midsummer night's dream ...

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Frederick Tinley.
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: just like a midsummer night's dream ...   Нед Юли 27, 2014 4:01 pm

Беше необичайно тихо.
Пръстите му свиха и отпуснаха, докато стоеше кротко облегнат на стената. Вдигна ръка и се загледа в изпочупените си нокти. Усмивката полази и разшири ъгълчетата на устните му нагоре, докато тъмнокосият мислено се рееше някъде надалеч. Незнайно къде. Всъщност нямаше значение къде. В такова време нямаше значение. Слънцето току-що беше залязло, оставяйки златните си отенъци да попият в жадните планински върхове на запад. Последните лъчи се опитваха да се наберат на зъберите им и да се спасят от пастта на мрака, но напълно безуспешно. От някъде се носеше и тихата песен на щурци, която в синхрон с тихите звуци идващи от совите, пишеше кратката симфония на здрачаването.
Обожаваше това време на деня.
Границата между деня и нощта. Имаше нещо повече от магично в този преход. Нещо необяснимо предизвикателно. Фред разтърси коси и върна ръка зад гърба си, след което се оттласна елегантно от грапавата каменна повърхност. Обичаше да идва сам тук, но тази вечер беше различно. Щеше да погледне часовника си, за да провери колко е часът, но знаеше, че тя винаги идва, дори и със закъснение. А и двамата бяха съставили планът за тази вечер, така че едва ли щеше да се лиши от славата, която щяха да придобият ако успеят да го приведат в действие. Вероятно щяха да изядат поредното наказание, но за Анеля въпросните наказания изглеждаха имаха същата тежест, каквато и за Фред - тоест никаква. Слидеринецът не беше очаквал да намери съмишленик в пакостите си толкова лесно, при това също толкова отдаден, колкото него, но ето че още първите дни на първи курс, късметът му се беше усмихнал и се натъкна на лъчезарната рейвънка. Тя беше всичко, което той напоследък беше започнал да се преструва, че е и тъмнокосият не можеше да отрече, че донякъде подражава на веселия, енергичен и безгрижен маниер на Анеля. С тази разлика, че тя наистина беше такава, а той ... е, неговото беше по-скоро игра. Но приятелството им беше искрено. Или поне така му се искаше да вярва. Дали щяха да са все така задружни ако не ги свързваше страстта към бели и шегички?
Не беше много убеден.
Фреди закрачи бавно около кръглата кула на соварника, прехвърляйки на ум детайлите от предстоящата им шега. Не искаше да пропусне нищо. Знаеше, че ще ги хванат рано или късно, но мисълта за предстоящото уважение и възхищение, което щяха да получат от съучениците си, беше достатъчно да го накарат да не се интересува от другите последствия. Че какво бяха наколко седмици или месеца прекарани в наказание в сравнение с престижа, в който щяха да се къпят следващите няколко години? Всички щяха да говорят как Фред Тинли и Анеля Денвърли са създали пълен хаос.
Унесен в мислите си, Фредерик не разбра, че идва, докато рейвънката не го потупа по рамото. Той се обърна стреснат, че са ги хванали, но вместо строгото изражение на някой учител, срещна усмихнатото лице на приятелката си:
- Можеше да не ме стряскаш! - отбеляза кисело той.
- А ти можеше да не си толкова нехаен и да се оставиш да те приближа толкова лесно. - отвърна му Анеля и се изплези по детски.
Фредерик завъртя очи. Винаги обичаше да му отговаря и да го оставя безмълвен, печелейки малките караници по между им. Явно беше свикнала да е победител.
- Е, носиш ли, каквото трябва? - той се огледа предпазливо, - Някой видя ли, че идваш тук?
Не беше излишна малко предпазливост, макар че тъкмо Фред се беше доказал като по-непредпазливия, отнасяйки се в мислите си и изключвайки света около себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: just like a midsummer night's dream ...   Съб Авг 02, 2014 4:13 pm

Всеки човек има няколко типа приятели. Приятели, с които винаги се държи мило, такива, с които обича да се заяжда и други, с които може да прави пакости и възможно най-откачени неща. Ан във втори курс, бе срещнала най-добрата си приятелка Катя, която бе перфектна и за трите типа приятели. Беше изключително добър човек, много забавна, винаги способна да й оправи настроението и да я усмихне, а и като бонус винаги измисляха страхотни начини да се веселят и никога не им беше скучно. Като оставим рейвънклоуката настрана и обърнем внимание на другите приятели на Ан, четвъртокурсничката имаше доста приятели главно защото бе доста общителна и често завързваше нови приятелства. 
Сега докато вървеше към уреченото за среща място с Фредерик, нейн приятел, с когото се бе запознала още в първи курс, тя знаеше кой тип я очаква сега- този, готов за лудории. С Фреди, слидеринец на същата възраст като нея, бяха измислили грандиозен план. Анеля Денвърли може да бе от Рейвънклоу, амбициозна, ученолюбива и дружелюбна, но освен това бе и жадно за забавления и хм, внимание момиче. Искаше училището да я запомни. Искаше да е някоя, а не просто едно от много лица в тълпата, още от малка и бе решила да се доказва още от училище. Щеше да ги разбие, да ги накара да я гледат с възхищение и да шушукат с месец, ако не и години как Анеля Денвърли, отлична ученичка от Рейвънклоу и Фредерик, нейн добър приятел от противоположния Слидерин, са спретнали невероятно представление.
Ан навлече черни дънки, черна блуза, сложи отгоре мантията си, тази с качулката и развявайки я след себе си като истинско геройско наметало и разпуснала бухналата си накъдрена коса, която да закрива лицето си, тя се запъти към кръглата кула на соварника, където трябваше да се чакат. Като за начало се смеси с учениците, защото искаше ако не друго, то да успее да извърши издигащия им план без да я заловят още в началото.
Бързо стигна до там и видя Фредерик, който стоеше с гръб към нея. Промъкна се и го стрестна. След една-две целещи се реплики, те започнаха да обсъждат плана. Ан мъкнеше в черна малка чантичка под мантията нужните им неща за плана. 
Двамата четвъртокурсници се спогледаха. Още малко и приключението им започваше.
-Да, нося всичко. Ето, внимавай. - Ан внимателно измъкна чантичката изпод мантията си и я подаде на Фреди. - Никой не ме видя, не се притеснявай, аз съм като нинджа.
И Анеля направи няколко доста сръчни и леко нелепи движения в стил кунг-фу и намигна на слидеринеца. После го сграбчи за ръката и го задърпа към витата стълба, която щеше да ги отведе след доста стъпала на покрива на любимото им училище.
Без да продумат, промъквайки се като крадци в собственото им училище, че дори и дом, те с пъргави крачки изкачиха сигурно повече от сто стъпала без да усетят и капка умора. Бяха развълнувани и доста въодушевени. Две деца, поели на приключение, с невинна безразличност към опасностите.
Най-сетне стигнаха вратата към покрива и на Анеля и се наложи да подскача в опити да я отвори. После момчето се притече на помощ и с лекота отвори вратата. Беше доста по-висок от без това дребничката рейвънклоука, независимо че бяха на еднакви години.
Щом вратата се отвори и Ан видя безкрайното небе над тях, подскочи от радост. Бързо минаха през вратата и Анеля без страх изприпка до края на покрива. Виждаше се целият замък и цялата околност от тук. Самата гледка беше главозамайваща. Вярваше, че завинаги ще остане в ума й. Все пак това бяха едни от най-хубавите й дни, месеци и години в живота. И тя се стараеше да ги направи възможно най-запомнящи се.
Хвана Фреди за ръката и посочи със свободната цялата гледка, която им се предоставяше. Не само гледката. Имаха цялото небе над Хогуортс на разположение.
-Днес Хогуортс ще заблести. Всичко ще лумне като факла. В хубавия смисъл. - Ан за миг се поколеба и стисна по-силно момчето за ръката. - А ако ние изгорим в не особено благоприятния смисъл, си оставаме двамата. 
Знаеше, че Фредерик я е разбрал. Щом са другарчета за номера, ще са другарчета и за наказания. Такова беше правилото и Анеля твърдо вярваше, че то не трябва да се нарушава. Защото така пламъкът нямаше да е красив и игрив, а неприятен, даже смъртоносен за едно приятелство.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 

just like a midsummer night's dream ...

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

 Similar topics

-
» Requiem for a dream / Реквием за една мечта (2000)
» Bon Jovi
» Nightwish
» Рио де Жанейро
» Стръв

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-