Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Среща на Диагон-али

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Среща на Диагон-али   Пет Юли 18, 2014 8:38 pm

First topic message reminder :

Томас Ройс или Сър Томас Ройс, както той понякога се наричаше, беше решил да мине под кожата на своя глобален враг-магьосническия свят. Младият вълшебник все измисляше разни мини-атентати, с които започва да се утвърждава като черен магьосник. Те не бяха нищо особено- разни обири, контрабанди и въобще създаване на хаос. Целта на този тип работи беше да обърне всичко с краката нагоре и да отслаби Министерството. Така той щеше да има един ключов момент, в който щеше да удари врага и да му нанесе безброй щети.

В днешния топъл ден по улиците на Диагон-али се движеха безброй дечурлига, някои от които бяха с родителите си. Причината-скорошното начало на учебната година. Всички млади индивиди търчаха по прашните алеи и търсеха нужните материали за предстоящия им престой в Хогуортс.
Яркото юлско слънце гореше всички хора, решили да отидат на пазар, въпреки големите жеги и предупрежденията никой да не напуска домовете си "заради опасност от слънчев удар и т.н.". Е, всички ходеха, а Слънцето ги заплашваше сериозно със своите неуморими лъчи.
Само един човек, по-скоро младеж, се беше облегнал на тухлена стена на нещо като малък мост и наблюдаваше случващото се. Това бе Томас Ройс.

Том нямаше представа защо беше тук. По принцип злодеянията му бяха добре замислени, поне няколко седмици, за да не стават грешки. Е, този път младежът бе решил да импровизира, ако въобще нещо измислеше. Очакваше да му се отвори възможност и тогава да действа. Е, за съжаление, самият той не вярваше да се случеше нещо по-така. Просто нещо му бе подсказало като се събудеше, че трябва да дойде тук, в този ден, в този час. И да чака.

Мястото на Ройс беше изключително ключово, защото той имаше реален изглед към голяма част от главната улица и виждаше почти всичко, което можеше да се случи на Диагон-али. Така той хем нямаше да пропусне нищо интересно, хем и си стоеше на сянка. Ако имаше и възглавничка, можеше и да пренощува.
Все пак съдбата имаше друга идея. Тя беше отредила да се случи нещо интересно, докато Томас беше буден.

Привел глава, младият черен магьосник виждаше всичко, но малко хора съумяваха да видят лицето му. Човек трябваше да се вгледа много в тъмнината, за да види добре лицето на младежа. Това беше, разбира се, изключително важно, защото Ройс не можеше да си позволи някой да го види. 

Ако случайно нещо се случеше, той можеше просто да си бръкне в джоба (понеже заради огромните жеги мъгълските дрехи му се струваха просто перфектни) и да извади пръчката си. Засега обаче всичко вървеше монотонно.
Единственото, от което бе заплашен Том, беше неописуемата скука...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя

АвторСъобщение
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Вто Юли 22, 2014 10:55 pm

Чу се шум от стаята зад продавача. Изеднъж той спря да говори и се ослуша.
-Ти чу ли нещо? - Попита ме той.
 Постарах се да изглеждам объркано.
-Може би са мишки - казах, свивайки устни и гледайки в страни. - Та до къде бяхте? Ефекта, който се получава ако се смеси със...
-Но тук няма мишки... - продума той объркано. - Би ли ме изчакала тук? След секунда се връщам.
 Той се обърна и тръгна към стаята. В първите няколко секунди не помръднах, а после излязох от магазина.
 Не знаех какво да правя. Не... всъщност знаех. Затичах се към моста. Вече имах доказателство за Министерството на Магията. Томас Ройс бе заловен в околностите на Диагон-Али и...
 Спрях на половината път. Ако Томас беше убил продавача пак имах доказателство, но ако му бе приложил Империус...
 Чух сова. Щом погледнах нагоре видях Реджина. Тя кацна на рамото ми и ми подаде един бял плик. Писмо от майка ми, казвайки да не мърдам оттам. Е, твърде късно. Извадих една химикалка от мантията си, взета докато бях при мъгълите, и надрасках бързо това, което всъщност стана. Плюс това, че Томас Ройс се намира в магазина за отвари в края на Диагон Али. След това дадох писмото на совата ми.
-На майка ми, Реджина. И побързай.
 Совата отлетя, а аз се огледах. Съжалявах, че съм зарязала Ройс, но нямах друг избор. Беше той или и двамата. Огледах се и потърсих място да се скрия. Разбира се, че нямаше да се върна там. Служителите щяха да ми вземат пръчката, но не бях сигурна дали ще я счупят демонстративно, ако бяха някакви новаци...
 Излязох на главния площад и потърсих начин да стигна до Лондон. Ставаше дума за онази стена, която минаваше през "Продънения котел", но в тъмното едва я намерих. След това минах през кръчмата и излязох на улицата. Беше пълно с мъгъли и нямаше как някой да се осмели да направи магия.
 "Твърде лесно е" помислих си аз. "Нито хора на Министерството и Ройс го няма никакъв, не може просто така да се дал на един продавач на отвари..."
 Хората доста ме заглеждаха с черната ми мантия. Добре че поне пръчката бе в джоба ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Вто Юли 22, 2014 11:35 pm

И тогава продавачът влезе и отвори широко вратата. Ройс не гледаше към него. Гледаше към Кристина. Тя не помръдваше буквално за две секунди след това хукна.
"Така ли било" помисли си той и обърна вниманието си към продавачът.

Той беше нисък и плешив, носеше очила с евтини марки и гледаше лошо.
Огледа се. 
-Какво правиш тук? Крадеш от мен ли? Знаеш ли кой съм аз- мъжът тръгна да вади пръчката от джоба си...

Твърде късно... За части от секундата Ройс го изпревари, насочи своята към него и изрече тихо:
-Авада Кедавра!-лумна зелена светлина и мъжът се строполи малко пред вратата. Огромното му туловище изпука след падането. 
Том прибра пръчката и помисли.

Целта на начинанието беше точно такава. Да открадне една-две отварки, да излезе, да убие продавача, да каже на Кристина да го предаде, но докато тя го направи, той щеше да е далеч. И тя щеше да бъде свободна. Но малкото изчадие се бе измъкнало и нямаше вариант да не го предаде. Том имаше няколко минутки. Планът се оформи в главата му достатъчно бързо.

Том хвана тялото на мъжа и го остави по гръб върху петното от падналата отвара. След това взе една от отварите в джоба си. Намери тази, която убиваше с няколко капчици. Но тя трябваше да бъде употребена. Младежът сложи няколко капки в устата на трупа и след това няколко около устата, които се разтекоха навсякъде. След това излезе от стаичката и ръчно премести бюрото в склада. Не питайте колко му отне. Постави го така че да не можеше да се отвори вратата, ако някой искаше от магазина да влезе в склада. Или поне щеше да забави човека. Затвори вратата и бръкна в джобовете на продавача. Намери ключовете и заключи отвътре, като ги остави в ключалката. Така хем беше заключено, хем и когато отключиха вратата нямаше да се отвори от бюрото. 
Ройс се магипортира и се появи отвън. Едно момче на възрастта криво-ляво на Кристина вероятно се прибираше. Томас се приближи до него, хвана го за ръката и се магипортира се него обратно в склада. Момчето бе уплашено до смърт.

Черният магьосник отново взе отровата и покапа няколко капки по ръката му. Момчето крещеше и пищеше, бореше се, но възрастта на Том си казваше думата. След това му каза:
-Успокой се! Нищо няма да ти стане, ще те намерят скоро. Акцио пръчка!
Пръчката на момчето полетя към ръката на Ройс. Той я взе и обясни:
-Ще ти оставя пръчката зад сградата. Чуй ме!-момчето започна да плаче но Том му извъртя главата към себе си-Чуй ме! Нищо няма да ти се случи. Помни, пръчката ти е отзад, само ти ще знаеш къде е. Като те освободят, си я вземи.

Младежът не изчака. Магипортира се навън. Защо бе избрал дете? За да не може да се магипортира! Сега вероятно щяха да разследват дали детето всъщност не е отровил продавача. Какво друго би могъл да направи Том? Трябваше да натопи някого.



Томас сложи пръчката на момчето зад сградата и  се огледа? Какво би направил в тази ситуация? Ако беше на мястото на Кристина, би тръгнал към Министерството.  Но те я търсеха? Значи към дома, може би?  Да, сигурно натам.

Ройс се магипортира точно пред "Продъненият котел". От Кристина и от Аврорите нямаше и следа. Значи хем беше, хем не беше закъснял. Ами сега?
Накъде да тръгнеше? Надяваше се фактът, че момичето е тичало, а той се е магипортирал, да е спестил време. Не знаеше още какво щеше да направи с момичето.
Ройс се огледа за черната мантия на Кристина. Вероятно щеше да изпъква сред тълпата, ако беше някъде наоколо разбира се...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Сря Юли 23, 2014 12:23 am

Бях на ъгъла на улица... дори не знаех това място. Та аз не живеех в Лондон. Просто ъгълът на улицата, където се намираше "Продънения котел". Стоях и се оглеждах за Реджина, когато нещо прихвана вниманието ми. Изведнъж, от нищото се бе появил Ройс. Точно на мястото където бях преди две минути. Бързо се скрих зад ъгъла, като нямаше вероятност да ме е видял. Дишах доста тежко и гледах към небето. отдръпвах се все повече от въпросния ъгъл, когато от небето се спусна Реджина. С моя късмет, совата мина от другата страна и Ройс не я бе видял.
-О, благодаря ти - изрекох аз когато тя кацна на рамото ми и присъствието и някак ме успокои.
 Взех писмото от клюна и. Майка ми ме питаше къде съм. Написах и да ме чака пред... как трябваше да зная нещо тук?!
-Извинете - попитах един минаващ мъгъл, - как се нарича ъгълът на тази и онази улица?
 Посочих следващата пресечка.
-Улица Тудор и Джон Карпентър - отвърна той с пренебрежение.
 Дори не ме погледна, а си продължи по пътя. Надрасках това на плика и го пъхнах в човката на Реджина.
-Моля те, моля те, побързай - изплаках аз като я погалих.
 Тя излетя секунда след това, а аз забързах към ъгъла, следейки я, докато не се изгуби в небето. Щом стигнах на ъгъла, седнах. Да, седнах на ъгъла на Тудор и Джон Карпентър и свих главата си. Нямаше съмнение, че Ройс щеше да ме намери, просто не исках да виждам кога ще дойде. По-малко страшно беше да не гледам смъртта в очите, а да си представя, че заспивам. А ако не дойдеше, майка ми щеше да ме отведе и сигурно щяха да ме изключат от Хогуортс, шансовете бяха 50 на 50. Някак по-безболезнено ми се струваше да умра.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Сря Юли 23, 2014 12:26 pm

Ройс се огледа. Не успя да види Кристина и се ядоса. Сега какво? Трябваше нацели накъде е отишла. Отново стигнахме до думите на Христо Стоичков:
Саймтаймс уин, саймтаймс люн.
 
Реши да тръгне наляво, но беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Мъгълите го бутаха, ръгаха, даже удряха, докато Том не осъзна, че очевидно това е начинът. Започна да бута минувачите, като даже запрати няколко на земята. Това естествено веднага отключи един порой от псувни и ругатни. Накрая стигна и видя Кристина. Не можеше да повярва, че я е намерил толкова бързо.

По-интересно беше как я намери. Тя седеше на един ъгъл, свела глава. Томас не знаеше как тя се чувства, но изглеждаше отчаяна и донякъде уплашена. 
Но Ройс имаше друга идея. Щеше да я убие. Да я заколи. Като прасе. Вдигна пръчката си от разстояние и тогава... нещо го спря. Чувстваше, че иска, но не можеше. Мозъкът му казваше едно, но устата му си замълча. Защо да не я убиеше? Тя го беше изоставила. Вероятно и предала. Вероятно всеки момент идваха аврорите и той щеше да има безплатен пропуск до някой затвор, вероятно Азкабан. Тогава защо да не я убиеше? Той не й беше длъжен. Беше й обещал, че ще я убие, ако не му следва инструкциите. Всъщност не, беше казал, че ще се магипортира.
"Мамка му, какво да правя!"

И тогава реши. Беше взел и направил каквото иска. Не му трябваше нищо друго.  Магипортира се отново на Диагон-али пред един магазин за ученически пособия. Взе един пергамент и там някакво писало и преди да се е усетил продавачът, излезе.
"Тия хора не затварят ли бе? Тука е тъмно като в индийски задник, за Бога, те още не са затворили!"
Томас сложи нещата си в мантията и се магипортира вътре в склада. Там стоя още момчето свито в ъгъла. Вече не плачеше.
Томас го хвана, магипортира се отново вън, след това веднага вътре. Беше сам, ако не се броеше трупът. Младежът набързо написа на пергамента:
"Скъпо Министерство, това е само началото. Докато намерите това писмо, аз ще съм вече далеч, където не може да ме намерите. Случилото се тук е само началото, очаквайте още подобни истории в бъдеще. Щетите щяха да са много по-големи, ако малкото момиче не се беше опитало да ме спре с жалката си пръчица. Но мисля, че и това не е малко. С много обич! "
Ройс пъхна парчето пергамент в джоба на трупа и се магипортира отвън. Вече нямаше жива душа, всичко беше пусто. Сега беше моментът.
Той извади пръчицата си и я насочи към сградата с отварите:
-Бомбарда маскима!

Цялата сграда избухна изведнъж и започнаха да падат части от нея. Томас нямаше време да види крайния резултат. Целта беше друга. Без да чака Ройс реши да рискува и да се магипортира там, където бе заварил Кристина, без да си има капчица идея какво имаше там. Там можеха вече да бъдат хората от Министерството, можеше и да я завари самичка. Но трябваше да рискува. Най-сигурно бе, ако го видеха аврорите. Така Кристина щеше със сигурност да е свободна...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Чет Юли 24, 2014 12:34 pm

Още стоях свила глава и не смеех да погледна нагоре. Бяха минали около 15 минути. Изведнъж някой ме хвана за ръката и ми помогна да се изправя. Беше майка ми. Прегърна ме и ме успокои, че всичко ще е наред, но знаех истината.
 Около минута след нея се появиха двама аврори, на средна възръст. Един нисък и плешив, който гледаше доста зловещо и един по-висок, с кестенява коса, който изглеждаше по-нормален. Те се магипортираха, а и аз с тях, в нещо като офис. Щом се осъзнах се отдръпнах.
-Не... моля ви не ми взимайте пръчката - казах аз.
-Съжалявам, но трябва. Ще ти бъде върната след делото - отвърна по-ниския. - Ако те онивинят.
-Вижте, някой от вас проверил ли е магазина за отвари в края на местността?
-В момента отряд аврори работят по случая.
 Нямах друг план. Ройс бе изягал. Ниския магъосник ми изчете присъдата, а аз гледах към пода. В края той поиска пръчката ми. Не помръднах и той повтори заръката си.
-Искам да остане в мен. Няма да я използвам, просто искам да остане в мен.
-Такъв е портокола... - започна по-високия.
-Ами тогава направете изключение! - Извиках аз. - Не ме интересува, ако трябва ще стоя тук до началото на делото, но пръчката остава в мен!
 Вече бях забравила любезностите. Двамата ме изгледаха странно. Накрая по-ниския се ядоса.
-Ще правиш каквото ти казваме, иначе...
 Вратата се отвори и той замлъкна. Беше една жена, малко по-млада от тях.
-Всичко наред ли е? - Попита тя.
-Да, ъм, тя просто не иска да си даде пръчката - отвърна същия аврор.
-Току-що се върна отряда от Диагон Али.
-И?
-Намерили са писмо от Томас Ройс. Оказва се, че той наистина е бил там. Следователно момичето може и да не лъже. Дело ще има, но от съвета ме информираха, че тя може да задържи пръчката си, трябва да бъде проведено още разследване.
 Отдъхнах си. Той бе оставил писмо... когато спокойно можеше да хвърли обвиненията върху мен. Наистина не бе чак толкова лош, колкото го разказваха в училище.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Пет Юли 25, 2014 11:22 pm

Цял един месец по-късно Томас можеше отново да стои в една стая в "Продънения котел" и да си почива. Разбира се, не беше наел стаята. Една вечер просто бе влязъл в странноприемницата, беше отворил вратата на стаята и беше убил мъжа, който я бе наел. Той беше старец, очевидно взел стаята за постоянно, като се имаше предвид, че стаята беше цялата пълна с милиони чисто негови неща.
"Супер! Значи няма да забележат, ако остана тук дълго."
Стараеше се да не го видят като излизат, затова се телепортираше директно отвън, а не използваше старото стълбище на сградата. 

Всъщност беше минало около месец след странната случка с Кристина на Диагон-али, която тотално беше взривила магьосническата общественост. Близо 2-3 седмици единствените теми за разговор бяха за тази случка. Точно на 3-тата седмица всъщност Ройс си "взе тази хубава стая". Сега, след месец, вече всичко беше отшумяло. Аврорите вече не търсеха навсякъде бедничкия Том, който просто си се криеше, където нямаше да го намерят. Медиите вече спряха да споменават случката в милионите си издания. Всичко беше отново нормално. Доколкото можеше да бъде, разбира се.

Томас погледна през прозореца. Жалките мъгъли, които се движеха насам-натам му напомняше на Кристина. Нейната тотална омраза към тях беше хванала окото на младежа. Защо тя толкова често попадаше в неговите мисли? Защото Ройс осъзна, че може да е зъл, но честен човек. Той беше обещал да й помогне, ако вземе каквото иска, и го направи. Не беше очаквал, че наистина ще го стори. Е, това е положението. Здраве да е.

От прозореца Том имаше перфектна гледка към входа на сградата. Старецът очевидно не си беше пестял парите. 

И изведнъж.. Ройс се можеше да повярва. Гледаше и не вярваше... Стори му се, че изведнъж видя Кристина да влиза през входа. Погледна я прекалено късно и не знаеше със сигурност дали е тя и дали е сама.
"Ами, ако води аврорите? Какво да правя? КАКВО?!"
Томас се успокои. Какъв беше шансът да е тя? Минимален. И дори да е тя, едва ли можеше да е дошла, защото знае, че е там. И да води аврори... какъв е шансът? Нищожен. Не, не можеше да е.

Паниката обаче обхвана Ройс. Той не знаеше какво да прави, затова бързо се магипортира на един ъгъл, от който виждаше входа на сградата. Кристина или който беше там вече беше вътре в сградата. 

Томас започна бавно да се придвижва натам. Молеше се на всички Богове като стигне вътре да види, че това не е Кристина, а някакво друго момиче...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Пет Авг 15, 2014 12:33 pm

Бе минал месец и бях онивинена. Отивах до Диагон-Али, носейки мантията си със символа на Слидерин, за да си купя учебниците. Намирах се в Продънения котел, седнала на една от масите, за да си почина. Очакваше ме дълга обиколка и много чанти.
 За секунда съзнанието ми се отнесе към Томас Ройс. Какво ли беше станало с него и защо наистина написа онова писмо? Все пак по негови думи, училището не може да те научи от нещата от живота. Какво ли изобщо го бе накарало да мисли така? Тоест, всеки си има своята история. А какъв ли е бил преди това. Преди онзи обрат в живота на човека, който го кара да се промени драстично. Например загуба на скъп човек, нараняване от близък или друго. Все едно се опитвах да познавам някой, който никога не бях срещала. Дори това би било по-лесно
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   

Върнете се в началото Go down
 

Среща на Диагон-али

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-