Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Среща на Диагон-али 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Среща на Диагон-али 1fpiy Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]
Среща на Диагон-али EmptyСъб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур

» Разпределение (РП)
Среща на Диагон-али EmptyВто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър

» Разпределителен тест
Среща на Диагон-али EmptyПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър

» Заети ликове
Среща на Диагон-али EmptyЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър

» Before 1 week
Среща на Диагон-али EmptyСря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд

» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...
Среща на Диагон-али EmptyПон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд

» Спам на воля :)
Среща на Диагон-али EmptyПон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт

» №007
Среща на Диагон-али EmptyСря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow

» Liam Shadow
Среща на Диагон-али EmptyСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow

Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 15 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects

Share
 

 Среща на Диагон-али

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyПет Юли 18, 2014 8:38 pm

Томас Ройс или Сър Томас Ройс, както той понякога се наричаше, беше решил да мине под кожата на своя глобален враг-магьосническия свят. Младият вълшебник все измисляше разни мини-атентати, с които започва да се утвърждава като черен магьосник. Те не бяха нищо особено- разни обири, контрабанди и въобще създаване на хаос. Целта на този тип работи беше да обърне всичко с краката нагоре и да отслаби Министерството. Така той щеше да има един ключов момент, в който щеше да удари врага и да му нанесе безброй щети.

В днешния топъл ден по улиците на Диагон-али се движеха безброй дечурлига, някои от които бяха с родителите си. Причината-скорошното начало на учебната година. Всички млади индивиди търчаха по прашните алеи и търсеха нужните материали за предстоящия им престой в Хогуортс.
Яркото юлско слънце гореше всички хора, решили да отидат на пазар, въпреки големите жеги и предупрежденията никой да не напуска домовете си "заради опасност от слънчев удар и т.н.". Е, всички ходеха, а Слънцето ги заплашваше сериозно със своите неуморими лъчи.
Само един човек, по-скоро младеж, се беше облегнал на тухлена стена на нещо като малък мост и наблюдаваше случващото се. Това бе Томас Ройс.

Том нямаше представа защо беше тук. По принцип злодеянията му бяха добре замислени, поне няколко седмици, за да не стават грешки. Е, този път младежът бе решил да импровизира, ако въобще нещо измислеше. Очакваше да му се отвори възможност и тогава да действа. Е, за съжаление, самият той не вярваше да се случеше нещо по-така. Просто нещо му бе подсказало като се събудеше, че трябва да дойде тук, в този ден, в този час. И да чака.

Мястото на Ройс беше изключително ключово, защото той имаше реален изглед към голяма част от главната улица и виждаше почти всичко, което можеше да се случи на Диагон-али. Така той хем нямаше да пропусне нищо интересно, хем и си стоеше на сянка. Ако имаше и възглавничка, можеше и да пренощува.
Все пак съдбата имаше друга идея. Тя беше отредила да се случи нещо интересно, докато Томас беше буден.

Привел глава, младият черен магьосник виждаше всичко, но малко хора съумяваха да видят лицето му. Човек трябваше да се вгледа много в тъмнината, за да види добре лицето на младежа. Това беше, разбира се, изключително важно, защото Ройс не можеше да си позволи някой да го види. 

Ако случайно нещо се случеше, той можеше просто да си бръкне в джоба (понеже заради огромните жеги мъгълските дрехи му се струваха просто перфектни) и да извади пръчката си. Засега обаче всичко вървеше монотонно.
Единственото, от което бе заплашен Том, беше неописуемата скука...
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyПет Юли 18, 2014 9:53 pm

Намирах се на Диагон-али. Мразех топлите и слънчеви дни, а този се очертаваше такъв. Майка ми ме беше накарала да проверя някои от учебниците ми.
 Излязох от Флориш и Болтс като се отправих на някъде. Времето не ми харесваше, но реших да обиколя и да потърся някой познат. Все трябваше да има някой приятел, който да обикаля наоколо...
 За жалост не намерих никой и се отправих към реката, която течеше наблизо. Мястото там беше като от илюстрация на книга с приказки, които пак не харесвах. Освен онези в които нещо се криеше под моста...
 Мост.
 Там имаше мост. Чувствах се доста глупава, дори не го бях забелязала. Тогава си припомних една от мъгълските приказки. Беше за някакви тролове, които все чакали някой да мине по моста, за да го изядат или нещо подобно. В реалността, дори един малко по-едър трол не би могъл да се събере там.
 Приближих се. Помислих, че там няма нищо, но забелязах нещо в сенките да се движи. Беше твърде късно да се отдръпна.
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyПет Юли 18, 2014 10:44 pm

И тогава едно момиченце незнайно защо се приближи към Томас. Вероятно искаше да премине, но тогава очевадно е видяла младежа, защото спря рязко и се загледа.
"Мамка му, видяха ме!"мислеше си Ройс и се чудеше какво да прави.
В ума му се въртяха около милион начина за действие, но никой не бе достатъчно добър.Можеше да я убие и да избяга-невъзможно. Да тръгне да бяга- не.
Горкият младеж нямаше представа как да действа в тази ситуация. 
Едно момиченце го беше хванало в капан. Ройс се намираше в шах. Имаше само един начин...

Том направи една малка крачка и вече се виждаше половината му лице. Достатъчно да стресне горката дама. Тя обаче, въпреки на пръв поглед крехката си възраст, остана здрава и стабилна като камък и лицето й не се промени нито за миг. Значи трябваше да се мине на план Б.

Ройс се усмихна. Един от рядкото пъти, когато го правеше. Може би най-омразното му нещо, но все пак... трябваше да се действа изключително внимателно и то с жертви. Усмивката беше мека, нежна, показваща състрадание и любов. 

Малко след това Том направи една крачка назад и се скри в сенките. Стараеше се да пусне своя неземен чар в действие. Той винаги му помагаше, когато се справяше с момичетата. Е, сега това момиче беше много младо, още може би дори не в зряла възраст, но все пак...

Ройс продължи да наблюдава своята събеседничка и каза тихо:
-Здрасти! 
Изчака някаква реакция, но когато не я получи отново каза:
-Приятно ми е. Ела по-близо.

Ръката на Томас бавно се спусна към джоба му, в който се намираше пръчката. Тъй като бе  сенките, шансът това движение да беше видяно е малък, но ако момичето имаше зорко око можеше и да види.
Ръката продължи бавно да се спуска и влезе в джоба, обхващайки пръчката. Ройс още не бързаше, затова и не я извади оттам...
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 12:31 pm

Още гледах сенките. След около минута го видях.
 Беше момче, на около 20 с класически чар, който всеки би харесал. Аз не помръднах. Той ми се усмихна нежно.
-Здравей - поздрави ме той.
 Отново не помръднах.
-Приятно ми е. Ела по-близо.
 Заслушах се в последните му думи. Не... беше твърде зловещо. Забелязах, че нещо помръдна в мрака, но не можех да преценя какво прави. Наведох се, за да взема едно от цветята до мен. В действителност извадих пръчката от чантата си, прибирайки цветето. Скрих я зад гърба си и не забелязах реакция от негова страна. Хубаво, значи не беше видял. Изправих се отново.
-Кой си ти? - Попитах аз, припомняйки си няколко от заклинанията за обезоръжаване.
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 2:08 pm

"Кой съм аз? Наистина ли? Кой съм аз? Ще разбереш!"мислеше си гневно Томас Ройс, без да спира да наблюдава момичето. То се държеше сурово и не допускаше младежът да я омае. Не показваше признаци на страх или въобще някакви по-особени емоции. Значи в лицето на създанието пред себе си Ройс усещаше враг. Е, разбира се, беше очевидно, че то беше по-младо, още ученичка и нямаше как да се сравнява със способностите на Том. Работата тук беше, че младежът нямаше как да се измъкне от ситуацията. Ако не задържеше разговора докато момичето само реши да си тръгне, щеше да стане прекалено подозрително, а такова нещо Ройс просто не можеше и не биваше да си позволява. Засега нещата трябваше да останат така. Докато някаква гениална мисъл не му дойдеше в ума, което може би нямаше да стане, защото чисто практически нямаше изход от тази ситуация.

Томас продължи да обмисля как да отговори на този така за него "интимен" въпрос. Трябваше да измисли нещо, при това бързо, защото работата започваше да става дебела. 
И тогава идеята сама нахлу в ума на Ройс. Тя нямаше всъщност никакво бъдеще, но щеше да проточи контактът между двамата достатъчно, така че по някое време на момиченцето да й писне и да се омита. Но при условие че тя не благоволеше да го прави, това беше най-опасното действие в ситуацията.
Е, предвид обстоятелствата, Томас Ройс чисто и просто нямаше никакъв избор.

-Какво?- изрече уж учудено той, старейки се да го каже възможно най-изненадано и да си докара възможно най-изненадата физиономия, макар да нямаше значение, защото просто лицето му не бе в зрителния обсег на Кристина.- Нима не можеш да се сетиш кой съм! Хайде де, опитай се да отгатнеш. Със сигурност ме познаваш. Просто помисли малко повече.

Пръчката на Ройс продължаваше да си стои все так в джоба му, обхваната от ръката на младежа. Каквото и да направеше момичето, което по някакъв начин би го застрашило, той можеше да му противодейства. Освен ако то не измислеше някакъв гениален ход, който да убие рибата. 
Всичко беше в ръцете на Кристина.
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 2:39 pm

-Какво? - Попита ме той. - Нима не можеш да се сетиш кой съм! Хайде де, опитай се да отгатнеш. Със сигурност ме познаваш. Просто помисли малко повече.
 Опитах се да си спомня. Истината беше, че наистина ми се струваше познат, но избрах да го игнорирам. Да видим... бях в общата стая, беше към 1 сутринта, не можех да заспя, дочух разговора на две момичета близо до мен, говореха за някой... някой смъртножаден, а на сутринта, минавайки покрай леглото на едната, видях изрязана статия от пророчески вести за...
 Спомних си. За момент се стреснах, но се постарах да го прикрия. Надявах се да не е видял, но усетих как се усмихна в мрака.
-Не си спомням. Познавам много хора - накрая отвърнах аз.
 Много добре знаех кой е. Бях прочела цялата изрезка и бях чула целия разговор. Стиснах пръчката си още по-силно. Беше обяд, но нямаше никой наоколо. Все пак можех да се развикам ако станеше нещо, но той щеше да избяга. Ако аз започнех да бягам, имаше шанс да ме улучи с някое проклятие. Но защо още не бе направил нищо? Можеше да ме убие сега и после да зареже трупа под моста. Трябваше да помисля... Нямаше да използва Круциато, щях да изпищя от болка. Имериус е рисковано, можеше и да устоя и да го победя. Авада Кедавра беше най-вероятно.
 Продължих да го гледам. След онзи момент, лицето ми не издаваше по нищо за какво си мисля.
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 3:31 pm

Ройс просто не знаеше как се държеше да не се засмее. Нямаше представа дали Кристина всъщност се бе сетила кой е, но все пак беше ужасно смешно. 
Поне за Томас, макар и той да не знаеше защо. Е, все пак ако се бе сетила и го криеше, все нещо в нея би трепнало и тя нямаше да действа много, повече щеше да се опита да бяга. От друга страна, ако не се бе сетила, тя нямаше да си има и най-мъничка представа на какво е способен Том и той щеше да има цялата свобода на света да си прави каквото иска с нея, когато дойдеше момента.
Засега всичко вървеше по мед и масло. Само не трябваше да се действа прибързано.

Сега нещо повече за това защо Ройс не я убиеше сега, след като повечето хора се бяха разотишли от жегите и те бяха криво-ляво сами. Отново цялата работа беше многозначна. От една страна не беше морално- момиче, младо, сравнително хубаво, да загуби по такъв трагичен начин живота си, без всъщност да представлява  опасност. Е, все пак трябваше да се правят тези мини-атентати, но това да убие някакво момиче все още в пубертета не му се струваше много похвално. От друга страна, искаше малко да си поиграе с нея. Да види как ще разсъждава, как ще реагира в отделните ситуации и чак след това да я убие, ако въобще щеше да се реши да го прави. 

Да се върнем на историята. Томас все още си стоеше така като мизерник облегнат на тухлената стена, Кристина все така си стоеше пред него и си мислеше нещо, незнайно какво. Младежът бе на ход след интересния отговор на момичето и сега трябваше да продължи със същите успешни въпроси. Докато се стигнеше донякъде.

Каквото и да се случеше на Ройс му беше забавно. Беше му изключително интересно да гледа човешката психология в действие. Въпреки че бе избрал неудобен индивид, който не показваше чувства.
Е, все пак...

-Ти познаваш много хора? Аз също. Въпросът е следният... аз не те питам дали ме познаваш, а дали знаеш кой съм. Нещата са различни. И сега аз ще ти отговоря на половината въпрос. Ти не ме познаваш, но знаеш кой съм. 
Можеш дори да се сетиш- след малка пауза Ройс реши да излъжи, за да всее страх- а пък аз не само знам коя си, но и те познавам. Това може и да ти помогне.

При късмет страхът щеше да хване момичето и тя да се позатрудни с отговора. Това е едно от най-страшните неща, да кажеш на някого, който не се сеща кой си, че ти го познаваш. Най-малкото те хваща срам.
Но от гледна точка на действията на Кристина досега, нищо не можеше да се очаква. Просто трябваше да се чака защита й да се пропука. При лошо развитие, тя винаги можеше да падне мъртва на земята за по-малко от 3 секунди, но засега това беше по-забавно...
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 4:36 pm

Той още тънеше в мрак.
-Ти познаваш много хора? Аз също. Въпросът е следният... аз не те питам дали ме познаваш, а дали знаеш кой съм. Нещата са различни. И сега аз ще ти отговоря на половината въпрос. Ти не ме познаваш, но знаеш кой съм. Можеш дори да се сетиш...- след кратка пауза той продължи, - а пък аз не само знам коя си, но и те познавам. Това може и да ти помогне.
 Примигнах няколко пъти. Напуши ме лек смях, който след около минута бе заменен със страх. Познаваше ме... Томас Ройс ме познаваше. Но как би могло да е възможно...
 Изведнъж отново ме напуши смях. Този път едва се сдържах да не се разсзмея с глас. Щеше да е хубаво да си подбира думите. Както той сам каза, има разлика от това да познаваш някой лично и да знаеш кой е. Накрая се усмихнах бегло.
-Как се казвам? - Попитах аз. - Ти сам каза, че ме познаваш. Как се казвам?
 За момент си помислих, че вървя към смъртта си. Вървя ли? Та аз сигурно бягах към нея. Чувството на страх отново се завърна в мен. Беше малко рисковано, можеше да е използвал многоликова отвара и наистина да знаеше името ми. Все пак си струваше да опитам.
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 5:22 pm

Иииии.... да. Така е, Томас Ройс беше тотално, неприемливо, уникално, абсолютно и необяснимо едновременно затапен от едно малко момиченце. Малко, малко, към 15 годишно. Еми така е, който не се мери приказките и се прави на остроумен и едновременно с това прави цапотийки- това му е съдбата. Да стои и да се мае, докато малкото момиченце пред него се клати чак от вътрешен смях. 
Е, горката Кристинка си нямаше ни най-малка представа с кого си имаше работа.

Да, определено, в началото черният магьосник усети срама, който напираше в него от факта, че събеседничката му ,силно казано, го накара да замълчи за момент. 
До такава степен Ройс се чувстваше зле, че ръката му беше на прага да извади пръчката от джоба и просто със един замах да запрати момичето на земята. После можеше всичко да се случи- да я изгори, да я върне на родителите й, да я разреже на две и да напише нещо с кръвта й, да я хване и да започне да й удря тъпата тиква в стената докато не станеше на пихтия. Можеше да й вземе главата, от нея да си направи чашка и да си пие разни работи вътре. Можеше всичко да направи и все пак... така щеше да изглежда слаб.

Ройс обаче нямаше намерение да прави такива работи. Пак щеше  да измисли нещо, просто трябваше да се сети какво.

Ако беше научил нещо от  така... дългото си сравнително прекарване на планетата Земя, то беше, че хората най-се шашват, когато им кажеш нещо странно. Под странно имам предвид тъпо и то толкова тъпо, че чак е смешно, но му е смешно само на Том. И, моментът беше подходящ.

Не си мислете, че той не можеше да каже нещо забавно, с което да отприщи смеха у Кристина, напротив. Но какъв бе смисъла в тази ситуация- ще я разсмее, ще се сприятелят и хоп, най-добри приятели. Не, тук се действаше различно. Елементът на изненадата беше важен. И то под изненада имам предвид... простотия.

Та Ройс се засмя на глас и то дори не изкуствено, отнякъде просто му дойде. След това просто каза, тихо и спокойно:
-Ти не ме разбра. Аз те познавам, знам много неща за теб, но името ти не знам. Не знам всичко, но все пак... Все пак съм се поинтересувал от собствената си сестра...

И просто изведнъж нещо в Томас подскочи. Той отвътре започна да скача, да се смее... Изведнъж светът стана по-хубаво място- Горкото момиче, ако беше малко по-чувствително можеше и в кома да изпадне.
Но Ройс се чувстваше супер. Дори Кристина пак да успееше да му затвори за момент устата, той пак щеше да е на седмото небе, че в  разговор, който трябва да проточи, той е измислил подобна идея. В момента той се смяташе за гений..

Странно, а?
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 5:59 pm

Том стоеше мълчаливо в сенките. След секунда леко се засмя.
-Ти не ме разбра. Аз те познавам, знам много неща за теб, но името ти не знам. Не знам всичко, но все пак... Все пак съм се поинтересувал от собствената си сестра...
 В първите 10 секунди замълчах. После се пръснах от смях. Това продължи цяла минута докато най-накрая си поех въздух.
-Знаеш ли... знаеш ли какво? - Едва изркох аз. - Ако се беше замислил още малко, може би щеше да кажеш нещо по-правдоподобно. Дори не си приличаме. И все пак, щом твърдиш, че ме познаваш, кажи ми поне в кой дом уча? Хайде ще ти подскажа, Рейвънклоу или Грифиндор?
 Слънцето ме изгаряше. Знаех, че трябва да си почина, което сигурно щеше да се случи скоро. Все някога трябваше да свърши. По какъвто ще да е начин. Ако Том искаше да ме убие, щеше да го направи. Или просто му бе скучно, а аз го забавлявах. Тогава какво правеше тук?
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 7:22 pm

Томас беше решил да пусне още едно от качествата си в действие. То не беше толкова често у него, но все пак съществуваше. Всъщност следващите думи на Ройс бяха нещо средно между хумор и минаване между капките.

Преди обаче да го стори младежът реши да помисли малко. Малко и при това, трезво. Без прибързаност, както определено.

Какъв беше шансът тя да лъжеше? Никой не можеше да прецени поради простата причина че Ройс не познаваше всъщност Кристина. Дори не я бе виждал. За първи път се срещаха. Но той трябваше да покаже някакви знания, дори измислени.
Да приемем, че не лъжеше, защото не можеше да се приеме, че не е сигурно дали лъже. И понеже не се знаеше дали лъже, по-добре да се приеме, че не лъже. Сега, втора пречка. Грифиндор или Рейвънклоу. Два дома, приемащи различен тип хора.
Грифиндор-смели, добри и там разни работи. Рейвънклоу-умни, ученолюбиви, жадни за знания. По това, което черният магьосник беше видял досега, Кристина беше по-скоро Грифиндор. Но той не знаеше за нейния умствен капацитет, следователно не можеше да прецени така. 

Какъв беше шансът да отгатне? 50-50... Две неща, от които е по-вероятно... първото или второто. Един виден български "деец" и "културен човек" е казал:
"Самтаймс уин, смтаймс люн! ", както и "Който играе- пИчели, който не играе не пИчели".

Тук работата беше подбна. Не, Томас Ройс не можеше да си позволи да сбърка, това би го разкрило. Не, че вече  Кристина не знаеше истината, но все пак...

И тогава той най-накрая изпълни плана  си:
-Не чу ли, сестричке, всичко свърши. Изключена си. Хванали са те да не спазваш правилата многократно.  И тъй като са се натрупали, си изключена. Имаш процес за утре на обяд. Затова съм тук, не знам, за кого ме смяташ или какво си чула за мен, но това е истината, аз съм тук за да ти кажа. 

Младежът знаеше, че ако искаш една лъжа да прилича поне на истина, ще трябва да влагаш много детайли. Освен това последната част от думите му бяха нещо като защитен механизъм. Ако случайно Кристина знаеше кой е, това би я отплеснало поне за малко от истината. И не заради друго, просто Ройс се забавляваше от всичко, случващо се тук. Никога не е бил толкова доволен от себе си да прави нещо, което не всява хаос.  И сега той просто се забавляваше, докато гледаше какъв разговор си правеше с момичето.
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 9:16 pm

Усмивката изчезна от лицето ми. Вътрешно доста се кикотех.
-Лъжеш - отвърнах аз. - Не съм получила никаква сова, нито писмо от родителите ми, че съм изключена. А ти дори и името ми не знаеш, "братко", защо ми е да ти вярвам? Все пак няма да е лошо да ми кажеш в кой дом съм учила, поне да докажеш една от теориите ми.
 В последното изречение излъгах. Разбира се, че нямах теория. Единственото, което ми се въртеше в ума, беше как да се скрия на сянка от светлината. Том вече не ме плашеше. Дори ми изглеждаше малко забавно. Опитвах се да го объркам и да разбера истинската причина, заради която е тук. Ако щеше да убива някой довечера, можеше да го занимавам още малко и после да предупредя другите.
 Представих си физиономията на двете слидеринки като им кажех за Ройс. Щеше да падне голям смях... от моя страна. Как биха викали само, особено едната, която толкова се плашеше от него, защото бил убил някакво мъгълско семейство в Лондон. Аз и без това не харесвах особено мъгълите.
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 9:47 pm

Не знам за Кристина, но това беше може би най-забавният ден на Томас. Той рядко се забавляваше, но това малко момиченце му показа, че има и смешни моменти в живота. 

Наистина е забавно как и двамата се забавляваха на гърба на другия без да го осъзнават. 
Велико чувство е радостта. Тя можеше да промени целия живот на един човек и именно това се случваше сега с Ройс. Той осъзна, че макар човек да е преминал от другата страна, т.е тъмната, това не означава, че той няма моменти за радост и т.н.
Е, това беше. Вече ставаше късно, трябваше да се свършва.

Томас отново излезе на половина от сенките и погледна Кристина отблизо.  Половината от лицето му отново можеше да бъде видяна. Младежът повдигна леко вежди и устните му се изписаха в лека усмивка. Но този път, усмивка като на човек, гледащ жертвата си отблизо и наслаждаващ се на нейната болка.
-Хайде стига си се правила. И двамата знаем кой съм!

Как беше разбрал? Две неща от плана си бе пропуснала Кристина? Първо, малко момичета издържаха да гледат толкова дълго Ройс без да полудеят- независимо за какъв вид полудяване говорим. Следователно тя е имала предразсъдъци към него. Второ, държеше се прекалено надменно. Под прекалено имам предвид, прекалено. Никой нормален човек  не се държи така освен ако не е мъж и не е импотентен.

-Хубаво театро си направихме. Ти успя да издържиш накрая, но нещата стават сложни...- момчето спря за малко и извади пръчката си от джоба. Ръката му остана долепена до тялото, така че няма как Кристина да е видяла ТОЧНО какво прави. Може, разбира се ,да е видяла движението, но черната пръчка на Ройс остана в сенките.- сега обаче миличка... кажи как да процедираме. Предполагам, че се досещаш, че нещата не могат да останат така...
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyСъб Юли 19, 2014 10:55 pm

Отдръпнах се леко, гледайки го стреснато.
-Златна звезда за мен, а? - Пошегувах се аз. - Е, ще ме убиеш ли, Ройс, както направи с онези мътнороди?
 Още държах пръчката си, изчаквайки подходящ момент да я използвам.
-Постарай се да е бързо. Имам чувството, че Слънцето ще те изпревари - добавих аз, гледайки го без капка страх в очите.
 За разлика от другите ми съученици, не бях от тези, които се страхуваха от смъртта. Сигурно звучи странно. Да чуеш, че Грифиндор не се страхува - да, но нещата стояха някак различно за мен. Твърде много неща бях видяла за възръстта си.
 Този път щях да се измъкна. А дори и да не успеех, не ме притесняваше особено. Представих си трупа ми, зарязан под моста. След време минава някой, на път за кой знае къде, по случахност вижда нещо под моста, приближава се и...
 Не успях да продължа с мислите си. Някак, нещо ме спираше.
 Зачаках. Реших да използвам "Експелиармус" ако се стигнеше до дуел. Нали то беше най-известното...
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyНед Юли 20, 2014 10:33 am

Ройс отново се засмя леко. Момиченцето продължаваше да не чувства страх. Или може би просто се преструваше, едва ли имаше значение. Отговорът на Кристина му се понрави. 
"Значи все пак ще мога да го направя"

Но не да я убие, разбира се че не. Защо да убиеше това създание, което не представляваше заплаха сега, а вероятно и за в бъдеще. Напротив, то щеше да живее сега, все пак имаше още неща , които не е направила. Имаше още много да живее. Не заслужаваше такава съдба. Дори човек като Томас го осъзнаваше.

-Да те убия? По-късно, може би. Сега обаче ти ще ми помогнеш.
Младежът все още си стоеше в сенките с наблюдаваше. Нямаше да излезе, докато не бе сигурен, че всичко ще е точно.

Ииии, тогава да. Ройс извади пръчката си и я показа на Кристина, без да я насочка към нея. Работата тук беше съвсем друга.
-Ще правиш каквото ти кажа аз или каквото ти каже тя- той посочи пръчката си-изборът е твой, аз съм либерален човек.
След кратка пауза той добави:
-Не те ли боли ръката? Толкова време си я държиш за тялото. Знаеш ли, и без това пръчката ти е в ръката, знаеш ли колко добре можеш да я използваш, за да си почешеш гърба?

Естествено на Том му трябваше време да проумее, че Кристина си е извадила пръчката. Кой нормален човек си държи ръката зад гърба толкова време. Най-малкото, че боли.
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyНед Юли 20, 2014 1:01 pm

Поех си дълбоко въздух. Нямаше смисъл да крия пръчката си повече. Заради това бързо я насочих към него.
-Каквото и да искаш, няма да стане.
 Мисля, че това беше най-глупавата ми постъпка до сега. Можеше директно да изрека проклятието и да го обезоръжа. Леле, бях наистина умна... да не изрека заклинанието, а приятелски да си говоря с него, браво на мен...
 Та какво би могъл да поиска един смъртножаден от една четвъртокурсничка? Не, това ми беше предимството. Каквото и да направех, никой не би обвинил едно момиче, което дори няма 17. 
 Вече нямаше нито страх, нито тъга в очите ми. По-скоро гняв. Да ме използва, за да получи това за което бе дошъл.
-Хайде на темата. Сега ти ще ми кажеш какво правиш тук и какво искаш от мен. Експелиармус! - извиках аз, буквално секунда след последните ми думи.
 Не знаех как ще се измъкна от това. Бях наистина уплашена, но се стараех да не го показвам.
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyНед Юли 20, 2014 7:34 pm

И най-неочаквано тогава, въпреки на пръв поглед красноречивите обстоятелства и факта, че  беше в беда, Томас започна да се смее. Но под смее нямам предвид леко кикотене или сдържан смях. Напротив. Той до такава степен се разсмя, че се беше превил на две и се държеше за стомаха. Първоначално смехът беше нормален, по после прерасна в нещо различно, нещо странно. Зъл смях. Да, точно като по филмите, Ройс започна да се хили с ръце във въздуха показващ величие. Кристина го гледаше учудено.

И когато най-накрая се успокои, Том си пое въздух и се усмихна на момичето.
То продължаваше да го гледа невярващо, докато най-накрая Том не реши да й обясни:
-Още не разбираш нали?-на младежа му идваше да експлодира отвътре, толкова му беше кеф- нима все още не разбираш, че всичко беше нагласено? Срещата, разговора, лъжите...и сега това. Толкова ли не схващаш?-Ройс не беше свършил с лъжите за деня- Тя ме прати- извика Томас силно и посочи зад гърба на Кристина. Тя се обърна и Ройс бързичко побутна с крак пръчката си и я постави точно до левия си крак.
От факта, че момичето се върза Том пак се разся, макар и за по-кратко.

-Шегувам се бе! Спокойно. Но кажи, нима все още не проумяваш какво се случи в днешния ден? Нима все още не разбираш какво се случва тук? Нима не можеш да схванеш къде си и какво правиш? Хайде помисли малко! Ето, както виждаш нямам пръчка, можеш да ме убиеш, но тогава няма да разбереш. Може да ме предадеш, но тогава пак ти ще си в по-лошата ситуация. Хайде де! Помисли какво се случи в днешния ден. Преговори си всичко! Едва ли ще пропуснеш какво интересно нещо стана днес...

Ройс продължи да се усмихва зловещо. Той наистина нямаше да се защитава, пръчката беше, ако дойдеше някой друг, който да прекъсне беседата. Той просто искаше да види дали младата дама щеше да се досети...
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyПон Юли 21, 2014 12:16 am

Но защо ме накара да се обърна назад? Това вече не беше от такова значение.
-Днес? - Погледнах объркано. -Днес... днес не се случи нищо. Дойдох за учебници. Надявах се да видя някой приятел, но е такава жега и навън няма никой.
 Какво изобщо би могло да се случи днес? Деня протече както всеки друг. Просто дойдох да видя какви ще са учебниците ми. Не бях видяла нещо или някой, който да ми се струва подозрителен. Изминаха няколко секунди и се подразних.
-Спри с тези твои гатанки, просто ми кажи какво искаш! - Извиках аз.
 Още едно нещо ме плашеше. Да речем, примерно, че Слънцето не успееше да свърши дадената си работа и аз не припаднех. Тогава какво? Вечерта все щеше да се появи още някой смъртножаден и да довърши това, което Ройс отлагаше толкова време. Трябваше да измисля как да избягам. Кое от проклятията зашеметяваше...
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyПон Юли 21, 2014 7:32 pm

Ройс продължи да се смее като шизофреник. Тя наистина не разбираше. Кристина наистина не осъзнаваше колко загазила и че само Том можеше да и помогне. Тя си нямаше представа. Е, бива ли?

След като лека-полека се успокои, младежът си пое няколко пъти въздух. Щеше да има такава мускулна треска от този смях, че не е за разправяне. Но тук работата беше друга. Докато момичето все още беше с пръчка насочена към него, Том просто се наведе леко, вдигна пръчката си и я изтупа от прахта. Направи го съвсем леко и показваше, че няма желание да навреди на Кристина. Пръчката не му трябваше. Той просто я сложи в джоба си, което изненада вероятно неговата събеседничка.

След това черният магьосник просто вдигна ръце, показвайки, че няма да прави нищо и обясни:
-Пръчката не ми трябва. Тук вече става дума за друго. Ти падна в моя шах. И разликата е, че си мат. Играта свърши. Ти се бори добре, но допускаш прекалено много грешки.

Кристина продължаваше да гледа неразбиращо:
-Предполагам, че не ме смяташ за заплаха. Че съм ти смешен, забавен, че съм инфантилен и т.н.- за разлика от преди, Томас Ройс говореше спокойно и зловещо. Нямаше и следа от този добронамерен и до някаква степен идиотски тон. Сега работата беше сериозна той спечели това, за което се бореше, това от което имаше нужда.- Повярвай ми, това беше най-грешното впечатление, което можеше да си докараш за някого. Още ли не разбираш? Не разбираш ли какво стори? Какво направи? Нямаш ли си представа колко си зависима от мен в момента.

Очевадно беше, че на момичето й бе писнало от гатанките на Ройс, затова и той реши да й обясни най-накрая:
-Момиченце, ти се намираш Диагон-али. Нима още не разбираш? Не разбираш ли защо успя да избиеш пръчката ми от ръцете? И защо изглеждаш толкова силна, а аз толкова слаб? Защото аз ти позволих... - Том вече се отчайваше от факта, че Кристина не вдява за какво ставаше дума- Позволих ти да избиеш пръчката ми, защото го исках. Ти направи заклинание извън училище, толкова ли не разбираш?-Ройс се усмихна зловещо-Съвсем скоро ще бъдеш изключена или поне ще бъдеш съдена. Аз мога за една секунда да се пренеса на десетки километри оттук. Но тогава ти със сигурност ще бъдеш изключена. Какво ще има кажеш? Че съм бил тук? Странно, че никой не ме е видял, нали?

След още една кратка пауза, той продължи:
-Сега...- Ройс протегна ръка към Кристина- ми дай пръчката си. Ще следваш моите указания! Иначе няма да те убия, разбира се , че не. Ще те оставя тук. Самичка. Докато дойде совата. Тя никога не закъснява... Нямаш много избор, така че побързай..

Томас зачака...
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyПон Юли 21, 2014 10:02 pm

В момента в който спомена, че съм изключена, свалих пръчката. Нямаше смисъл да се преструвам, изглеждах наистина уплашена.
-Не мога да го направя - изрекох аз, гледайки към земята, - пръчката ми... тя е от Тис. Взех я от Оливандър, беше последната му. От такова дърво не се правят пръчки. Почти никога. Не мога да си позволя да ти я дам.
Изведнъж чух сова и едно писмо падна в ръцете ми. Беше ярко червено и се тресеше. Очите ми се насълзиха заради високият глас или защото за стотен път съжалявах, че съм дошла до този мост. Не се разплаках. Намирах това за слабост, просто се съсредоточих върху Ройс, дишайки тежко.
Със сигурност родителите ми бяха разбрали... поне майка ми.
-Кажи ми какво да направя! - Извиках от отчаяние. - Не мога да ти я дам, никога не съм можела да използвам друга пръчка освен тази!
Бях в паника. Напълно разчитах на него. На един смъртножаден. В този момент бях готова на всичко, за да бъде намерен начин по който да се измъкна. Ясно си личеше защо шапката не ме беше пратила в Рейвънклоу...
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyВто Юли 22, 2014 3:29 pm

Ройс кимна доволно. Всичко беше готово. Планът му, измайсторен така странно в последния момент, всъщност в момента, в който се беше срещнал с Кристина, беше сполучил.  Още от началото на тяхната среща всичко беше измислено. И трябваше да се признае- доста майсторски.

Какво всъщност се случи? Томас накара момичето да се сети кой всъщност е. Почти от началото тя го съзнаваше. Съзнаваше, че е опасен. До момента, в който той не започна да се държи странно, като хлапе, като идиот, който се прави на забавен. Ето тук дойде и психологията. От психологическа гледна точка, когато един индивид (независимо дали е човек или животно) срещне създание по-слабо от себе си, започва да се прави на велик. Да показва сила и не за друго, а защото знае, че може. Защото срещу себе си има слабо същество. Същество, което ще се страхува от силата на съседното.

И така, поне така изглеждаше, именно това се бе случило с Кристина. Разбира се, Томас можеше и да греши, но все пак... всичко изглеждаше сравнително правдоподобно.

Ройс се намръщи. Момичето не си даваше пръчката? Не беше чак такъв проблем. Предвид обстоятелствата, ако Кристина пак си използваше пръчката щеше да бъде  самоубийствен ход. Не... тя нямаше да посмее.
-Добре, добре, само не плачи. Задръж си я!- след малка пауза той продължи- Виждам, че започна да се държиш различно. Чудя се... какво ли ми пречи да си тръгна. Да те оставя тук самичка, докато не се прибереш и не отвориш писмото и видиш за кога е настроен процесът. Чудя се, дали това няма да бъде по-доброто решение....- Ройс, разбира се, само плашеше Кристина, но искаше да види болка в очите й, това бе целта.- Но за съжаление не.

Томас спря да говори и се огледа. Слънцето вече залязваше и беше станало сравнително тъмно. Идеалният момент за плана му. След това той забеляза в далечината магазин за отвари. Хубава, добре поддържана сграда. Тъкмо каквато той търсеше.
-Слушай момиченце. Имаш само един шанс. Последвай ме. Ако направиш дори една грешна стъпка от това ,което ти кажа в миг изчезвам и те оставям тук. Решението си е твое...
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyВто Юли 22, 2014 6:52 pm

Когато той ме заплаши, че ще си тръгне и ще ме остави сама се изпълних с гняв. Но на него не му беше нужно да ми помага, наистина можеше да ме зареже. Тогава защо се ядосвах? Е, вярно, че беше по негова вина, но ако самочувствието ми беше в нормите и не бях забравила в първи курс, когато по погрешка използвах едно заклинание за демони от забранените книги в библиотеката, можеше и да се отърва.
 След думите му за магазина с отвари аз кимнах и се отместих, давайки му път, за да води. За един черен магьосник не изглеждаше безчувствен, просто обичаше да се прави на такъв. Още в началото не се бях уплашила от него. Като си спомних, всъщност не ми направи особено впечатление. Външният му вид също. Не че му имаше нещо... доказано е, че представата на човека за красота е вдъхновена от впечатленията, които той е получил като по-малък. Или нещо подобно ми казваха приятелите в училище когато им кажех, че гаджето им е грозен.
-Благодаря - измъмрих докато мина покрай мен. - Името ми е Кристина, ако още не си разбрал.
 Постарах се да звучи възможно най-любезно въпреки факта, че гласа ми още трепереше леко.
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyВто Юли 22, 2014 7:48 pm

Томас въздъхна и каза:
-Ако не си разбрала, не ме интересува как се казваш. Не искам да ми казваш коя си, какво обичаш да правиш и на колко си години. Не искам да знам как си, нито да се срещаме на по кафе. Това тук е работа. Заплатата ти е за 20 минути работа. Получаваш още няколко безумни години в онази дупка, в която само някакви идиоти в тъмни мантии ти преподават как да правиш фокуси. Истинските заклинания се научават навън, чрез опит, чрез усет. А не чрез сухи уроци и разни тренировки срещу сополиви дечица. Мислиш, че обичаш Хогуортс? Е не е така. Може да ти харесва, но кажи ми? Няма ли поне един учител, от който се страхуваш. Един, който ненавиждаш. Няма ли деца, които мразиш защото се мазнят и са винаги любимци на учителите? Ако имах един шанс да се върна в училището, щях да го унищожа...

След като си разказа житието и довърши лекцията Ройс направи знак на Кристина да я последва и тръгна към магазина. Той беше сравнително голям, не като височина, всъщност беше едноетажно постройка, но обхващаше голяма площ. Отвън беше от материал, подобен на розов мрамор, а покрива беше от керемиди, което абсолютно разваляше първото впечатление. Сградата беше около две по-големи, също магазини, вече затворили. Очевидно продавачът тук обичаше да работи до късно.

Томас каза на Кристина да изчака и влезе вътре. След 3 минути се върна с празни ръце:
-Нека да ти кажа плана на магазина: като влезеш, точно пред теб и наляво има стотици етажерки и полици с отвори. Като библиотека, точно. Отдясно стои продавачът зад, бюро. Зад него пък има една такава като открехната врата. Няма жива душа иначе вътре, освен  него. Задачата ти е повече от проста: влизаш и отиваш при полиците. След една минута отиваш при дъртака и му викаш, че не можеш да намериш нещо, или че не може да избереш точната или каквото искаш. Трябва да му отвлечеш вниманието.Задръж го поне 5 минути. Аз ще вляза в склада зад бюрото, където има забранени отвари. Не ме питай какво ще правя. Ти просто си върши работата. Ако не успееш или ме предадеш, ще изчезна преди да са ме видели. Не ме и питай как ще ти помогне това, нямаш избор, трябва да ми се довериш!

Ройс не изчака отговор, а просто направи знак на момичето да влезе и зачака. Щеше да влезе минута-две след нея, за да е сигурен, че пътят му към "склада" е чист...
Върнете се в началото Go down
Кристина Мейфайър
Слидерин
Слидерин
Кристина Мейфайър

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyВто Юли 22, 2014 8:53 pm

Влязох в магазина и загледах отварите. Погледа ми мина по полицата докато не видях една черна течност в доста излъскана стъкленица. Доближих се до продавача. 
-Коя е онази отвара? - Попитах аз, посочвайки рафта.
-Черната?
-Да, същата. Четвърти курс съм в Хогуортс и миля, че в изпитът ми за СОВА следващата година ще съдържа нещо подобно на нея - повиших леко глас като чух вратата да се отваря. - Бихте ли ми казали за какво се използва?
 Мъжът започна да ми разказва дълго и широко как не било възможно да ни искат да знаем това, защото се учило чак в седми курс. Аз не го слушах особено, а на моменти споменавах "да" и "разбирам".
 Вниманието ми главно беше насочено към Ройс. Идея си нямах какво прави. Онова, което ми каза, имаше смисъл, но може би ако знаеше нещо за това как съм израстнала, щеше да разбере поне част от причините ми да искам да уча. Вярно, до трети курс ме тормозха, но предпочитах това пред факта да уча с мъгълите, а ако решах да избягам нямаше да има къде да отида. Училището ми беше дом, точно поради тази причина. Да си обикновен ми изглеждаше толкова чуждо, а разговорът сякаш се точеше с часове...
Върнете се в началото Go down
raptorrex
Черен магьосник
Черен магьосник
raptorrex

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али EmptyВто Юли 22, 2014 9:18 pm

След 2 минути Томас влезе в магазина и погледна към бюрото. Продавачът се бе вживял изключително много и Кристина го слушаше "с интерес". Тя се справяше повече от добре- в момента на влизането на магьосника, тя дори не го погледна.
Ройс се усмихна. Този път- истински.
"Момичето не си поплюва" помисли си той. 

Секунда по-късно крачеше клекнал. Слава Богу продавачът не го видя и той отвори леко врата и влезе. Беше късно, мъжът беше вече с гръб. Сега само не трябваше да се вдига шум. 
Младежът не затвори вратата докрай, само я притвори, за да не привлече внимание.
"Защо не я е заключил? Явно се мисли за велик."

Томас се огледа. Намираше се в огромно помещение във формата на неправилен шестоъгълник. По всички стени беше пълно с подобни лавици и етажерки, на които имаше всякакви отвари. Бяха в различни цветове и форми. Някои бяха толкова стари, че чак не можеше да се определи цвета им от прахта по шишенцата.

На различните секции имаше табелки, които оповестяваха типа на отварите. Ройс игнорира всички останали и се насочи към частта с отровите. Точно това, което търсеше. Не си мислете, че той влезе тук само, за да си открадне едно шишенце. Всъщност това беше част от плана. Но за тази част точно беше нужна Кристина. Другото можеше и сам да си го осигури.

Томас започна да оглежда етикетчетата. Взе точно 4 отвари, които му харесаха. Те можеха да убият дори слон по съставките, които бяха написани. Добре, че Ройс беше добър по отвари.
"Тези би трябвало да свършат работа. Може би само още една"
Томас тъкмо беше на път да вземе може би една от най-силните отрови, когато в момента на допира между ръката му и стъкленицата, усети, че всъщност стъклото беше ужасно нагорещено. Не издържа и изпусна шишето. Стъкленицата падна на земята и се счупи със силен трясък. Лилавата течност се разтече на малка част по пода. Но не тя бе проблема...
Проблемът бе, че няма как продавачът да на бе чул шума.
Томас направи крачка назад. Нямаше какво да прави. Не можеше да се измъкне. Имаше един начин, да изчака да дойде продавачът и да мисли тогава..
Кристина едва ли щеше да успее да спре вероятно идващият продавач...
Върнете се в началото Go down
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Среща на Диагон-али   Среща на Диагон-али Empty

Върнете се в началото Go down
 

Среща на Диагон-али

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

 Similar topics

-
» След 2 дни, улица "Диагон-Али";
» Диагон - али, след два дни, Хана и Харви
» Коледната ваканция, 12 Декември, Диагон-али

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-