"Цуп-цоп, цуп-цоп, цуп-цоп..." Сиси бааааааавно се луташе из коридорите. Как така ѝ дойде тъпата идея да се разхожда сама из замъка!? СЕГА КАК ЩЕШЕ ДА РАЗБЕРЕ КАКВА Е ПАРОЛАТА ЗА СТАЯТА НА СЛИДЕРИН! А ДОРИ И ДА Я НАМЕРЕШЕ, КАК ДА ВЛЕЗНЕ КАТО НЕ Е БИЛА С ОСТАНАЛИТЕ, ЧЕ ДА ЗНАЕ СКАПАНАТА ПАРОЛА! 
- Глупачка! - каза си тя и яката се шибна по главата.- Ох...- "Браво, а сега се и осакатявам...Няма накъде повече да се изложа пред себе си. О, кого залъгвам...Естествено, че има! Та това съм АЗ, Сирена Сънсет!" "Цуп-цоп, цуп-цоп, цуп-цоп...." Сигурно цялата церемония отдава бе отминала и всички се бяха прибрали. Надали щеше да срещне някой по коридорите, а бе немислимо да пита учител! Нямаше да се излага преди да са почнали дори самите занятия, я! Пък и като я видят мокра, веднага ще я питат какво е правила. Току-виж, даже решили, че е била в езерото или вземат точки на Слидерин! Изведнъж чу някакви стъпки...В коридора от дясно се видя някакъв слидеринец. Беше си ясно на къде отиват нещата- щеше да го проследи. Нямаше как иначе. Можеше да се скита с часове и да не влезне в Общата стая на Слидерин. Паролата се сменяше на две седмици, какво остава за цяла година. Сирена почна да върви след него колкото се може по тихо. Май бе от онези, дето не знаеш какво правят в твоя дом- дори не се бе усъмнил, защо някакъв си шум от капене го "преследва".  Е, по- добре за нея.

Както разбрахте логическото мислене не спадаше към силните качества на Рок, въпреки че не беше и сред слабостите му. И по тази причина не бе напълно сигурен в правилната подредба на фигурите. Само на някои. Все пак разчиташе и на интуицията си. А тя между другото, въпреки погрешното мнение на мнозина не се противопоставя на логиката, а двете взаимно се допълват. И сега стана така. Тоест подредбата се оказа вярна. Лъчите премигнаха и повечето изгаснаха, а останалите можеха да бъдат преодоляни. Само, че сега двамата ученици се изправиха пред следващата част от задачата
 "За да съзреш видимото трябва да видиш невидимото"
Из цялата стая започнаха да стават странни неща. Все едно духове бушуваха във въздуха. Плочата се местеше сама по стената, всеки предмет сякаш беше оживял,по пода се разсипаха бързо фигурките и някой задърпа из стаята двамата младежи, сякаш бяха марионетки на конци.
- Не ми се вярва да е полтъргайст - обади се грифиндорецът и на косъм избегна един от останалите лъчи. Изхождаше от обичайното поведение на познатия на всички Пийвс, който досега да се беше показал.  - По вероятно дух или няколко или някаква илюзия.


/трябва да ставам, като се прибера ще гледам да довърша/  

Стана ми скучно от писането на домашни,затова реших да се поразходя и да пообиколя на около,туко виж открия нещо интересно.Обикалях от коридор в коридор,но ми стана още по-скучно,да обикаляш сам е гадно,а да не познаваш никой е двапъти по-гадно.Писна ми да обикалям като муха без глава,затова реших да отида до библиотеката,да взема някоя книга и да изляза на вън да почета,но без да искам се загубих и не знаех къде изобщо се наирам тогава видях едно момиче с книга в ръка и реших да я попитам къде е библиотеката.
-Здравей,как си!Извинявай,но до сега обикалях по коридорите и от толкова обикаляне се загубх и не мога да се ориентирам на къде е библиотеката,може ли да ми кажеш накъде е.-надявах се да е някоя свясна и да ми помогне,а не да ме отсвири.

Докъто бях в часа по отвари телефона ми иззвъня и аз побързах да отговоря преди преподавателя да ме е видял и да ме смъмри.Клекнах под масата и отговорих на позвъняването.Не останах много учудена когато ми съобщиха че трябва да свърша една здача,която ще е доста важна за мен и моето обучение.Запомних всички инструкци и тръгнах да ставам,когато учителят застана до мен и ме попита:
-Какво пръвиш там?
-Търся си подправките-отвърнах от своя страна.
След което се изправих и му обясних че спешно трябва да напусна часа тъй като много ме е заболял стомаха.Не знам колко ми повярва,но ме пусна да отида до лечебницата.
Но вместо там аз се запътих към стаята си.Оставих учебниците си и побързах да отида на уреченото място преди даденото нещо да е изчезнало.
Забързах се постълбите бързайки за своята си посока когато някаква непозната ме спря.И весто да ме пита нещо умно тя ми зададе такъв въпрос от който и стана ясно че е нова и неориентирана.Явно никой не учи тия деца на ориентация.Няах време за глупостите й но така и така отивах и аз натам реших да й кажа.
-По стълбите надоло,после първия коридор в ляво,след това продължаваш малко направо,след това пък наляво и следващшя коридор в дясно.Разбрали ме?-загладах я въпросително като виждах как тя тотално се бе объркала.

Изглеждаше,че тя бърза а моята усоба я бави.Беше ми любопитно на къде отива и реших да я помотая още малко,туко виж от нашата случайна среща излезе някое свесно приятелство.Тя изглеждаше мила,но някакси леко превзета и надута,а тия не ми бяха по вкуса.
-Да разбрах.Мерси.На къде отиваш?-усмихнах и се и зачаках да ми отговори,но физиономията която направи ми подсказа че идеята  да дойда с нея не и се стори добра.
Докато чаках да ми отговори се зачудих какви ли неща вършеше и дали преподавателите и директора знаха.

Ама русокоската бе много нахална,откъде и хрумна идеята че може да дойде с мен където и да е било.Нямах време за разглезени девойчета или пък да бъда гид на който и да е било.
-Не ти трябва да знаеш къде отивам,не е твоя работа,русокоске.
Знаех че със сигурност ме е опислила за някоя откачалка дето върши нередни неща,но аз точно това правех и не ме интересуваше много много мнението на тази.но пък се замислих върху това че съм избягала от час и не знам тази от кой дом е,да не вземе да се изпорти че такива идиото много в дова даскало.Затова реших да разбера дали представлява опасност за мен.На път съм да направя нещо голямо и не изкам издънки.
-От кой дом си новачке?-обърнах се и я попитах.

Ама тая русокоска ли ме нарече,за каква се мисли.Човек винаги се бърка от първото впечатление,в първия момент ми се стори свясна,а каква взе че се оказа.Според мен тя е от онези дедо си мислят че света се върти около тях и че всички са длъжни да се съобразяват с тях.Реших да се направя на приятно расеяна и леко глуповата.
-Защо?Да не би случайно да изпълняваш някоя супер секретна мисия.?-когато зададох този въпрос тя направо онемя и така ококори очи сякаш бе видяла призрак за първи път.
Ако се съдеше по физиономията явно бях уцелила в десятката,но каква ли бе супер секретната мисия.Докато аз се чудех,тя ми зададе още един въпрос,според мен тя ме проверяваше,но за какво ли.
-От Рейвънклоу.А ми ти?-погледнах я с въпросителен поглед.
Бях решена да разбера коя е тази и какво е намислила да прави.