Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22570 мнения in 1536 subjects

Share | 
 

 По коридорите

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: По коридорите   Чет Авг 15, 2013 6:02 pm

First topic message reminder :


 


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net

АвторСъобщение
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Съб Май 17, 2014 4:21 pm

@Анеля Денвърли. написа:
@Рок Хауърд написа:
..
Грифиндорецът извади пръчката си и изрече заклинание:
- Аресто Моментом!
Ан затаи дъх. Половината от пламъчетата замряха, попаднали под силата на магията, но другата половина продължаваха да летят. Ан се подпря на рамото на Рок и се изправи на пръсти, мъчейки се да обхване с поглед летящите високо искрици.
-Къде е ключът... - нямаше смисъл да довършва.
В същия миг пламъчето с ключа прелетя покрай нея и при съскането от резкия му завой около главата й й се стори, че направо й се присмива. Завъртя се и се помъчи да го хване,но напразно. Беше твърде бързо. Нямаше как да го хване само с помощта на физическите си сили. Е, те бяха магьосници. Точно затова беше толкова трудно.
-Да пробваме едновременно. - предложи Рок.
Анеля кимна. Ето една наистина добра идея. Щом един магьосник можеше да се справи сам с половината пламъчета, двама щяха да спрат всичките, особено ако се постараеха. А какво ли щеше да стане с ученик, дошъл само до тук например? Нямаше да може да се справи сам, освен ако не бе 2 метра и половина висок и много дълги и ловки ръце. Но за магьосник с нормален около 1 и 70 ръст и нормални ръце беше невъзможно. За сам човек мистерията пропадаше тук. Ако беше открила това място и тази верига от тайни сама нямаше да може да се справи с пламъчетата, освен ако нямаше някакъв огромен късмет и пламъчето с ключа не кацнеше на рамото й, и щеше да се разочарова и ядоса безкрайно много. Щеше да изгори. Игра на думи, подходяща за стаята пълна с пламъчета. Добре, че бе решила, че едно ново приятелство би било интересно и слава на съдбата, че се беше сблъскала с момчето по коридора.
-Хайде. - съгласи се на идеята му Ан.
Извади магическата си пръчка и си пое дълбоко дъх. Погледна към Рок и отвърна на окуражителната му усмивка. Тя беше добра магьосница, справяше се с магиите, можеше да се справи. Рок също притежаваше нужната сила и умения.
-Едно...две... -започна да брой тя, като двамата насочиха магическите си пръчки нагоре към пламъчетата. -три. Аресто Моментом!
Викът им отекна из помещението, блъсна се в стените и се разнесе даже ехо. Определено бяха вложили много усилия в заклинанието. Сигурно гласовете им бяха отекнали и по близките коридори и бяха стреснали каменните шахматни фигури зад затворената зад тях врата.
Всички пламъчета мигом замръзнаха. Стаята замръзна, освен тях двамата. Огънят беше невероятно красив, дори и замръзнал, даже така блестеше.
-Браво! - въодушеви се от успеха им Анеля и се огледа. - Ключът?
Погледите им обходиха стаята. Имаше замряли пламъчета окол тях, навсякъде из стаята, най-много бяха високо над главите им. И познайте къде беше ключат.
В пламъчето, което бе замръзнало в играта си точно до тавана.
Нямаше как да го стигнат с подскоци или по подобен начин. Може би ако Ан се качеше на раменете на грифиндорецът щеше да го стигне.. Какви бяха тези глупави мъгълски идеи? Та те бяха ученици в Хогуортс, не в някоя обикновена гимназия.
-Акцио!- извика Ан към ключа.
Потрепна, помръдна се към нея, но замря отново на високо. Момичето се смръщи, после се сети, че тук нещата ставаха с двойна сила.
-Хей, Рок, на три и Акцио! Едно... - започна да брой тя, приготвила едната си ръка за хващане, а другата с насочена нагоре към пламъка магическа пръчка. - две... три.
"Днес май ми е късметлийски ден" - мина през ума на Рок - "Добре, че реших да пообиколя коридорите. "
Ако не го беше сторил, а бе предпочел да си остане в общата стая на Грифиндор нямаше да се сблъска с момичето и съответно да срещне ново приятелство и да изживее още едно приключение. А едно приключение обикновено е по-вълнуващо ако имаш компания, с която да го преживееш. Друг въпрос е, че понякога просто е невъзможно ако си сам. А що се отнася до трудностите и опасностите все пак става дума за авантюра, не обикновена разходка. Знам, че някои от вас предпочитат да четат, слушат или гледат подобни неща, вместо да им се случват, а при други е обратното. Аз съм летописец. Не съдя никого от вас, просто отбелязвам. И като споменахме препятствия
- Аресто Моментом! - Двойният вик прокънтя из помещението и останалите блуждаещи пламъчета замръзнаха, което обаче по никой начин не намали красотата и феерията им. А ключът? Е там бе проблема - беше застинало възможно най-близо до тавана и не можеше да бъде стигнато със скок или катерене по стената. Рейвънклоуката намери начин
- Акцио! - пламъчето помръдна, но пак застина. - Хей, Рок на три. Едно две три
- Акцио ключ! - Удвоеното заклинание пак отекна из коридора  и този път пламъчето  се спусна в протегнатата ръка на Анеля.
 - Пак успяхме - усмихна се момчето, а тя пъхна ключа в бравата..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Съб Май 17, 2014 9:35 pm

@Кейлъс Смит написа:
"Ако добре познавам късмета си, щях да бъда хванат точно пред входа на училището. Макар че от доста време излизам и не ме хващат."-  Кейлъс отлично знаеше на кого казва тези неща и ама изобщо не го интересуваше.- "Не бих се мушнал в някой изоставен кабинет, пак споменавам късмета си. Така че нямаше значение къде ще се трансформирам. А защо точно прилеп- ами бърз съм, незабелязан, дребен и не ми се завива свят, ако се обърна наобратно. В началото желаех да ставам тигър, но като се замисля- изисква твърде много работа и привлича твърде много внимание."
- Следващия път се постарайте да го правите на място където няма шанс да ви забележи някой! Особено ако този някой е Филч.
 Щом споменах името Филч, старата торба с кокали се появи из зад ъгъла притичвайки задъхано, а Г-жа Норис както винаги беше зад него и гледаше към нас с червените си очи. Потреперих съвсем леко щом погледнах в очите й, не че се страхувах но всеки път щом я погледнех ме побиваха тръпки. Щом спря на няколко метра от мен и ученика, той се прегърби леко и проговори леко задъхано:
- Професор Найт елате бързо с мен на петия етаж, Пийвс отново разрушава училищна собственост. Този път е една от броните! От както съм тук повтарям на всички директори да го махат но никой не ме слуша.
 Прокашлях се леко и обърнах поглед от ученика пред себе си към старият пазач. Присвих очите си гневно и проговорих:
- Г-н Филч както виждате в момента съм заета с друго! А и нямам намерение да се занимавам с Пийвс половин час след полунощ. Чудо голямо една броня по малко има си магия за поправка!
 Знаех че пазачът не можеше на прави магии но това не ме интересуваше изобщо. Наистина нямах намерението да търча след дух с неизживяно детство, който го изживява след смъртта.
- А щом повтаряте за директори върнете и говорете с директора сигурна съм че знаете къде е спалнята му. Отивате там чукате на вратата и говорете с него! Ясно ли се изразих!


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Нед Май 18, 2014 7:56 am

Кейлъс отлично знаеше, че Филч дори няма да припари до спалнята на директора, а Пийвс щеше да си троши наволя брони. Затова само изчака докато той ядосано и объркано изчезна в съседния коридор, след което се обърна към професор Найт: "Професоре, има ли нещо друго?"- осъзнаваше, че колкото по бързо се махне, толкова по леко ще се размине.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Май 19, 2014 8:31 pm

- Дърта торба с кокали и още по дълга върнала се от мъртвите торба с бълхи.

 Промърморих си тихо докато гледах отдалечаващите се пазач и котката му. Аз обичах котки,но просто мразех неговата. Тя беше същото злобно, мъртво и безсърдечно и душевно същество като него. На моменти се чудех как така не се е оженил за тази котка. Тръснах глава и се обърнах към момчето до себе си.
- Като споменах Кристиян ще е добра идея ако утре поговорите с директора. Той може да ви даде съвети за безопасно трансформиране, той самият е зоомаг. Очаквам утре да ви видя свежи, будни и здрави в часа ми и не забравяйте за практическата задача.

 Докато говорех усетих нещо меко да се търка в краката ми и да мърка, не беше нужно да поглеждам надолу за да разбера че това е котката ми - Злодеида. Скоро прекрасното усещане изчезна която значеше че тя е продължила на някъде. Забелязах погледа на ученика който гледаше надолу.

- Това е Злодеида!


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Вто Май 20, 2014 4:14 pm

-O, извинете, отплеснах се. Просто ама наистина много обичам животните.- всъщност Кейлъс беше лесно познаваем с всичките си животни- често посещаващата го сова Хера, също така совата Один, вестяваща се от дъжд на вятър. Но Фо и Фи, които винаги се мъкнеха по дире му, и Сребърната капка и Уайт бяха свидетелство за обичта му към животните. Обичаше дори паяци. Единственото животно, което истинскии мразеше, бе усойницата в котешко тяло, наречена от Филч Госпожа Норис. 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Вто Май 20, 2014 4:53 pm

- Няма проблеми на всеки се случва.

  Гледах момчето пред себе си и котката си която в момента се отъркваше в неговите крака. Това беше повече от странна, досега не я бях виждала да се държи така с когото и да е било. Странеше и съскаше дори и Джейк. Явно тя усещаше, че той обича много животните. Усмихнах се леко и се облегнах на стената.

- Това е странно. Тя те харесва,а обикновено тя не харесва никой освен мен. Според мен дори не харесваше дори и хората от приюта от който я взех.
 Истината беше, че аз бях взела Злодеида преди може би 6 или 7 години от един приют за изоставени домашни любимци. Там ми бяха казали, че тя единствено се е задържала най-дълго и никой не я е искал заради характера й.

- Само да те предупредя да внимаваш защото има напика на хапе и дере.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Вто Май 20, 2014 5:09 pm

- Няма защо да се тревожите, професоре.- Кейлъс леко прокара длан по гърба на Злодеида.- Хапали са ме всякакви животни: мишки, котки, кучета, паяци и змии. Жилили са ме оси, скорпиони и пчели. Кълвали са ме орли, гарвани и дори един грифон. Имате чудесно животно, изключително дружелюбно.- Злодеида се беше излегнала между него и професора. 
Кейлъс се усмихна, този път искрено. Котката на п-р Найт му напомняше за първата му котка, Александър, бял египетски котак, донесен от братовчед на баща му, посетил магьосническите забележителности в древен Египет. С Алекс бе изживял три чудесни години, докато един ден не заболя от някаква болест и умря в ръцете му. Дори днес в гората край имението едно малко гробче в надпис от камъни "Александър" отдаваше чест на мъртвият му домашен любимец.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Вто Май 20, 2014 5:23 pm

Усмихнах се докато гледах как я гали. Много се радвах, че Злодеида харесва някой друг, но просто блокирах щом той спомена паяци. Вцепених се и замръзнах на мястото си. Имах чувството че кожата ми е станала поне няколко тона по бледа от преди. Несъзнателно бързо и панически отклоних поглед от момчето и обиколих корида с очи търсейки паяци. Единствения ми страх беше от паяци, не беше дори обикновен страх а панически. Премигнах няколко пъти в опит да се овладея и отново погледнах към него. Тогава осъзнах че той беше споменал и гарвани.
- Преди имах гарга Шадоу, но умря от старост и тогава взех това пухкаво съкровище, което лежи доволно между нас.

 Погледнах отново към снежно бялата си котка и се усмихнах.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Вто Май 20, 2014 7:14 pm

- Надявам се да не сте преживели прекалено тежко загубата.- рече Кейлъс. В самият му ум изникнаха всичките смърти на различните му животинки- Александър, кучето Рекс, първата му сова Хадес (имаше навика да кръщава совите си на богове от различни митологии) и последното му умряло животно- канарчето Голдрик, чиято смърт още бе прясна в паметта му- отпреди близо седем месеца, но те бяха малко сравнение с перидоите от предишните.- Изпитвал съм загуби на животни и съм ги преживявал много зле.- а след това с тъга си помисли: "понасях и загубата на хора", след което с огън в ума му се изписа името Виктория, а върху лицето му падна тъжна сянка. Отново затъваше в спомени. 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Вто Май 20, 2014 7:33 pm

- Не беше прекалено тежко, просто една седмица не мърдах от стаята си.

 Погледнах към момчето което явно беше потънало в тъжни мисли и спомени. Въздъхнах и го потупах леко и успокоително по рамото. Болката да изгубиш любим човек и животно беше голяма, но с времето намаляваше, или може би ние просто свикваме с нея.

- Когато изгубиш някой близък за теб си спомни че той винаги ще живее в сърцето ти. Запази всички прекрасни мигове.

 Усмихнах му се мило. Исках учениците от Грифиндор да се чувстват свободни пред мен и да ме имат като приятел а не като враг. Исках да мога да им помагам когато имат проблеми и тревоги.

- Ако искаш можеш да вземеш Злодеида при себе си тази вечер. Тя умее да повдигне настроението на всеки. А както гледам те и харесва и ти се доверява.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Май 21, 2014 7:53 am

Духът на Кейлъс леко се разведри от думите на професор Найт. Той предпазливо се доближи до Злодеида и я вдигна. Бе заспала. Лека, несигурна усмивка плъзна по лицето му. Биенето на сърчицето на котката го успокояваше.
- Благодаря, професоре.- каза той.- Наистина животните ме успокояват. Но не знам дали ще се погоди с котките ми близнаци- Фо и Фи. Ако не, ще ви я върна доста сънлив, защото ще трябва да я наглеждам цяла нощ. 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Май 21, 2014 10:11 am

- Спокойно не се тревожи за това. Забелязала съм, че тя се разбира по добре с животни отколкото с хора.
 Усмихнах се мило на момчето, което в момента внимателно държеше Злодеида на ръце, която спеше и мъркаше. Погалих леко котката си зад ушите а после по главичката.

- А ако има някакви проблеми просто е гали по коренчето много обича да я галят там. Само така се успокоява. Надявам се и двамата да прекарате една спокойна нощ, без проблеми.
 Радвах се Злодеида успокоява момчето и силно се надявах през цялата нощ да е добричка с него и просто да се свие до главата му и да мърка спокойно и тихо.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Май 21, 2014 10:18 am

- Благодаря за съвета, професоре.- Кейлъс отново погали Злодеида.- Ще ви я върна на сутринта, преди закуската.- той подхвана котката, все едно държеше малко дете, и се приготви да си тръгне.- Благодаря, че ми позволихте да взема Злодеида за кратко, професоре!- рече с усмивка и се запъти към кулата на Грифиндор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Май 21, 2014 11:49 am

@Рок Хауърд написа:
@Анеля Денвърли. написа:
@Рок Хауърд написа:
..
...
...
Рок пъхна ключа в ключалката и хвърли поглед към Анеля.
Общото им заклинание беше успешно. Нужното пламъчето просто кацна при тях, подтиквано от магията. Момичето беше много доволно. Засега се справяха. Бяха минали две предизвикателства, а ако и броим откриването на самият таен коридор, значи три. И бяха здрави, невредими и още пълни с енергия. Може би енергията се дължеше на вълнението. Все пак това си бе едно истинско приключение. Анеля обожаваше приключенията. Рок също, поне така изглеждаше.
Щом улови погледа му, докато той се канеше да отключи и му кимна. Момчето се усмихна и врътна ключа. Отвори вратата и Ан, без да се колебае, надникна вътре.
Не че видя нещо. Беше толкова тъмно, нито една капка светлина. Светлината, която идваше от старата стая не помагаше, тя просто не проникваше вътре. Пълен мрак. Анеля подкани Рок да влезе и след като двамата прекрачиха прага, без да знаят какво ги чака, вратата зад тях се затвори. И ако е възможно, стана дори по-тъмно.
Ан очакваше след като влязат да се случи нещо. Затаи дъх, готова да види какво ги чака този път. Само че мракът нито се разсея, нито се чуваше нещо друго, освен тяхното дишане.
Момичето извади магическата си пръчка, каза заклинанието и тя проблясна. За миг светлината от пръчката озари пространството около тях, но не се виждаше нищо. Успя само да зърне подозрителното и очаквателно лице на момчето, преди светлината да изгасне сама, независимо от заклинанието. Опита се да я призове пак, после пробваха двамата с Рок заедно. Не се получи. Ан стисна за всеки случай пръчката си и се замисли. Щом не можеха да видят какво трябва да направят, нямаше и как да разберат и да го направят. Първо може би трябваше да почакат да видят дали няма да се случи нещо, а после... не знам.
Ан стоеше тихо до Рок и чакаше предизвикателството. Мина една минута, после още една. Трета, четвърта, пета.
-Добре, вече трябваше да се е случило нещо. Освен може би... - Ан каза единственото предположение, което имаше. - Може би тъмнината е предизвикателството, Рок. Трябва да намерим изхода. Все едно сме в една огромна зала под земята, където винаги цари пълен мрак. Все някъде има врата. Трябва да я намерим сами.
Анеля потърси ръката му и я хвана. Ако нямаше как да избегнат из тъмнината, поне трябваше да се погрижи да не го изгуби.
-Е, хайде. Мисля да поемем наляво. Досега тази посока не ни е предавала. - Двамата бавно тръгнаха през мрака. Стъпките им отекваха по каменния под. - Е, може да използваме тишината за разговори. Разкажи ми за семейството си, например. Имаш ли братя или сестри?
Ан се усмихна. И в тъмнината се чувстваше сигурна с приятел. Беше уверена и много развълнувана. Тя наистина обожаваше приключенията.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Съб Май 24, 2014 2:36 pm

Портата се отвори и учениците пристъпиха към поредното предизвикателство. То обаче бе..ами странно. Може би. Поне Рок не се беше сблъсквал с такова. Мрак. Пълен мрак. И дори удвоеното заклинание за светлина този път не подейства за разлика от преди малко, когато призоваха ключето. Е все пак препятствията до сега бяха разнообразни и всяко трябваше да се преодолява по различен начин. Анеля, която явно също както и Рок обичаше приключенията как да стане. Двамата поеха в тъмнината в избраната посока, о именно  наляво, държейки се за ръка и стъпките им отекваха по каменния под.
 - Нямам - отвърна грифиндорецът дали има братя или сестри. Първите си 8 години живях само с майка си. Биологичният ми баща знаех, че съществува и как се казва и тя ми го беше показала веднъж от разстояние, но дотам - Момчето не говореше много на тази тема особено с чужди хора, а и по принцип не говореше много обаче Анеля я почувства като приятелка. - Докато мама не се разболя тежко. И на мен ми хрумна да го потърся ако може да помогне. Той обаче отказа. Не го интересувала някаква си мъгълка. До този момент не бях чувал тази дума и всъщност тогава направих първата си магия. - уточни. Тя умря на другия ден. - Замълча за малко после продължи. - Онзи пък е бил убит в дуел няколко седмици по - късно. А аз се запознах с Тери Богард - убиеца. Гийс е бил магьосник по-точно черен и е убил неговия пак на дуел. Та Тери, той е бивш грифиндорец ме прибра  и сега ми е настойник и приемен баща. Имам и приемен чичо на име Анди, но той е бил в Хафълпаф. Ами твоето семейство?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Нед Май 25, 2014 10:49 pm

Няма нищо страшно в тъмното. Просто мрак. Мракът е просто обратното на светлината. Светлината може ли да те нарани? Не, тя си е просто светлина. А мракът? И той не може, той си е просто мрак. Две противоположности, които се редуваха ден след ден.
Анеля не спираше да се го повтаря, като стискаше здраво ръката на Рок.Тишината, която надвисна за няколко мига беше невероятно зловеща, може би защото беше толкова силна и неопетнена, че сякаш направо кънтеше в стените.
Когато Рок започна да говори за семейството си и я наруши, направо си отдъхна. Изслуша го с интерес. Думите му отвлякоха мислите й от мракът, неизвестното предизвикателство и поуспокоиха ритъма на сърцето й. Радваше се, че има възможност и да изживее приключение и да научи повече за него. Честно казано, това беше най-добрият й вариант за тази вечер. По принцип прекарваше свободното си време или с голяма компания, или най-вече с Адам, но тази вечер незнайно как се беше оказала сама и си бе намерила нов приятел.
Веднага щом Рок приключи с разказа за семейството си, който показваше, че той е имал много повече проблеми със семейството си, от нея, тя заразказва на свой ред за своето. Нямаше да позволи на онази тишина да се появи отново.
- Аз имам един брат. По-голям е от мен, беше в Хафълпаф, завърши преди няколко години. Засякохме се за малко тук, наистина ми помогна да свикна. Той е на-близкият ми човек. Казва се Оливър и е наистина невероятен. Необичайно близки сме и наистина се разбираме, не като повечето братя и сестри сериозно да се дразним. Истинска късметлийка съм, че е до мен. Майка ми и баща ми са магьосници, татко е в министерството, а мама от скоро се занимава с градинарство у дома. Не й се отдава особено, някак навъди градински гномчета, който коледната ваканция с Оливър се мъчихме да разкараме, но само се изпонамокрихме в снега. Не знам кой се захваща с градината покрай зима. Родителите ми са наистина прекрасни, имат изисквания и винаги са готови да ми помогнат. Семейството и приятелите са най-важни за мен. Наистина съжалявам за майка ти и баща ти. Има толкова семейства с тъжна история. Аз мога само да благодаря, че моето още е цяло.
Продължаваха да вървят по каменния под. Край не се виждаше, затова Анеля продължи разговора. Нямаше смисъл да се напряга и да чака някаква задача, нещо трудно да й се изпречи на пътя, защото тя път не виждаше и най-добре щеше да е да го остави на случайността. Мракът и незнанието се превъзмогваха по-лесно в компания. Рок беше идеалната компания за третата им мисия, както се бе оказал и за първите две. Нямаше търпение да види какво ги очаква след всичките предизвикателства и да се прибере и да го разкаже на Адам, приятелят й от Рейвънклоу, а когато се види и с брат си Оливър задължително да му се похвали- тази разкрита мистерия наистина щеше да го развълнува и наистина щеше да се радват заедно. Тръсна глава, стисна леко ръката на Рок и го попита.
-Е, Рок, ами компанията ти? С ученици от дома ти ли се движиш? - млъкна, отметна кичур коса и завъртя лице към неговото, макар че едва го различаваше с леко привикналите си с мрака очи. - Какво ще кажеш да разсветлим тъмнината? Винаги е забавно да си разказваме истории например. О, може и да играем на нещо. - хрумна й идея. Имаше и мъгълски игри, които бяха наистина забавни. - Какво ще кажеш за истина или предизвикателство? Ти реши, ще бъде добро занимание за тази безкрайна тъмнина.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Май 26, 2014 2:00 am

На свой ред и Анеля заговори за нейното семейство, а Рок я слушаше внимателно докато също толкова внимателно вървяха в пълната тъмнина. Тъмнина, която можеше да разбуди въображението и ако не си говореха сигурно, даже много сигурно щеше да е зловеща. Но пък едно приключение понякога е зловещо. А и той от друга страна не мислеше, че мракът сам по себе си е нещо лошо или светлината нещо добро. Бе на мнение, че доброто и злото са в душите. Разказа му за родителите си. За брат си, за когото сподели, че е по - голям и е най - близкият й  човек. После го попита за компанията му.
 - И да и не - отвърна Рок. - Понякога се движа с други грифиндорци, но също така имам познати и приятели и от другите домове. - тук сподели собственото си мнение, че не домът определя възпитаника, а по-скоро обратното и донякъде си взаимодействат. Освен това дружа и с мъгъли. Да поиграем - прие предложението й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Май 26, 2014 1:31 pm

Рок отговори на въпроса й, като сподели, че смята, че не домовете определят ученика, а обратното.

-Напълно съм съгласна. В Рейвънклоу са събрани толкова различни ученици, които имат нещо общо, страстта си към знания и амбиции и точно това е, което характеризира дома ни. Предполагам и другите домове са така. Дали ще съм приятел с някого зависи от човека, не от дома му. - отговори Анеля.
Грифиндорецът се съгласи да поиграят. Ан тъкмо щеше да го попита истина или предизвикателство, когато рамото й, не онова от страната на Рок, а другото, дясното, се удари в нещо.  Всички странични мисли и игри изскочиха от ума й и тя рязко се завъртя надясно, като ръката на Рок се изплъзна от нейната.

Пред нея имаше стена, гладък студен камък.
-Рок, стена! Трябва да има и врата, хайде!
Обърна се към мястото, където стоеше момчето и се протегна, за да го хване отново за ръка. Минаха секунда-две, през които чуваше само собственото си дишане, а ръката й остана да виси сама във въздуха.

-Рок?
Настъпила бе отново онази зловеща тишина, която сякаш кънтеше в стените. Момичето си пое дълбоко въздух и се помъчи да запази спокойствие. Къде беше Рок? Защо не отговаряше? Без да откъсва ръка от стената- предпочиташе да има някаква упора, тя се залута напред в мрака, в търсене на приятеля си.

След две минути безуспешно лутане из пълната тишина и мрак тя се върна до стената и се облегна на хладния камък. Прекара ръка през косата си и присви очи. Мамка му, тази тъмница започваше да й писва.
-Рок! Къде си?
Не можеше да е изчезнал просто така. Или бе открил вратата, или нещо го бе дръпнало. Може би това беше предизвикателството. Да се справи без него. Но защо? Тя не знаеше дали може да го направи. Сърцето й биеше оглушително в ушите, но сега повече от уплаха, отколкото от вълнение.
-Отговори ми, Рок! До стената съм, открих я, сега ще потърся и врата! Следвай гласа ми, където и да си, чу ли? - провикна се отново момичето.
Дори не можаха да започнат играта на истина и предизвикателство, а Ан знаеше, че ще им е наистина забавно и интересно. Тъпо истинско предизвикателство, да беше започнало по-късно. Мракът, който до преди минути не й се бе струвал зловещ, сега направо я притискаше. Като се мъчеше да запази спокойствие, Анеля се надигна от стената, обърна се с лице към нея и започна да се движи наляво- посоката, която не ги предаваше-, като прокарваше длани по студената повърхност и се молеше бързо да намери вратата, или още по-добре, Рок.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Май 26, 2014 10:18 pm

Тя беше на неговото мнение относно формирането на връзката между ученик и дом. Обаче тъкмо да почнат играта на "истина или предизвикателство" , когато лявата й ръка изведнъж се отскубна от неговата дясна, а Рок залитна. Инстинктивно повдигна ръка в търсене на опора. Каквато обаче нямаше. Поне на тази страна. Защото, когато възстанови равновесието си и протегна ръка в другата посока, към приятелката си срещна преграда.
 - Анеля. - викна грифиндорецът. Никакъв отговор. - Анеля! - отново тишина. Рок се притесни. Този мрак и тази тишина бяха подтискащи. Но нямаше полза да се поддава на тревогата си. Затова си пое си дълбоко дъх и го изпусна. Веднъж, два пъти. Междувременно умът му заработи. Ако сега напипваше стена, каквато преди малко там нямаше това означаваше, че някой от тях е минал през вратата, която след това се затворила. А това, че тя не отговаряше го навяваше на мисълта, че или нещо й се е случило или, че не могат се чуят през стената. Дано да беше второто   
 - Анеля! Чуваш ли ме? Мисля, че открихме вратата, но сега е затворена. Трябва да открием механизъм с който пак да я отворим.
 Рок заопипва стената с ръце бавно пристъпвайки настрани, а кракът му опипваше пода докато търсеше механизма и Анеля. Дано по-бързо да намереше него или нея, а най-добре заедно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Вто Май 27, 2014 12:13 am

-Мамка му, утре отивам в някой мъгълски магазин и си купувам от онези джаджи, дето светят като натиснеш копчето...- мърмореше си Анеля под нос, докато се луташе в тъмнината с ръце, плъзгащи се по стената. - Ау, стига де, пак ли!- измънка тя, когато се спъна и отново си удари рамото в стената.Първият му удар беше точно, когато се сблъска в стената и изпусна Рок. - Ще останат синини.
Бяха минали колко, две минути? Може би пет? Нямаше да се учуди, ако се бе озовала сама преди два часа и половина. Времето течеше странно в такива странни условия. Дори вече започваше да си говори сама. По-скоро мрънкаше на глас, което бе обичайно в такива напрегнати ситуации, но все пак.По-добре, че говореше, защото тишината беше непоносима.

Раздразнила я бе тъмнината още няколко секунди, след като започна да търси вратата. Сега вече не я понасяше. Когато се върнеше към живота извън приключението отново нямаше да се страхува от нея, но вече определено щеше да я мрази и да изпитва ярост към нея, нищо че не бе нищо осезаемо.
Внезапно, докато в подтиснато настроение се мъчеше да открие вратата и направо се въртеше в кръг- да, тази стая наистина бе кръгла-, стената под ръцете й изчезна и тя залитна напред. Челото й се удари силно в някаква вдлъбнатина, малко по-навътре от стената. Изохка и се дръпна. Нещо топло се стече по кожата й и вдигна ръка. Челото й се бе разкървило. Дръпна ръкава си на блузата по-надолу, сви го в дланта си и го допря до раната. Едно приключение не можеше да се размине без произшествия, нали? Пък и не болеше, имаше го само онова леко парещо чувство, когато се удариш здраво.
Сърцето й отново заби по-силно и приятно развълнувано, когато посегна напред към вдлъбнатината и установи, че е врата право в издълбания камък. Беше дървена. Затърси дръжката, изключително доволна, че най-сетне я е открила.
Разклати дръжката, вложи всички сили, за да отвори с нея вратата, но не ставаше.
-О, хайде де! Доста се мъчих, докато те открия, моля те, не убивай надеждите ми! - промърмори момичето на дръжката с такива чувства в гласа, сякаш можеше да я чуе и да се отзове на молбата й.
Извади пръчката си и се опита да я отвори със заклинание, но явно или трябваше двойна сила, или вратата се отваряше само от другата страна, където може би имаше ключ. Другата страна! Най-вероятно Рок беше от другата страна! Беше установила, че стената е кръгла и най-вероятно с магия Рок се бе озовал от другата страна.Нямаше идея как е станало, но и не трябваше да знае- беше сигурна, че това е предизвикателството, а предизвикателствата не се нуждаеха от обяснения. Пое си дълбоко въздух и убедена, че този път ще се получи, че ще успее да се свърже с него, задумка с все сила по вратата, свила нежните си ръце в юмруци. Ударите й кънтяха из цялата стая, а както се надяваше, и от другата страна на стената.
-Рок! Рок, чуваш ли ме? Открих вратата! Ключът трябва да е от твоята страна, следвай гласа ми! Трябва да отвориш вратата, чуваш ли ме, Рок! - извика момичето с цяло гърло.
Продължи да удря по вратата и да вика името му. Дано да я чуваше. Трябваше да я чува. Това бе единственият вариант да се справят. Заедно. Нуждаеше се от помощта му. Тя му помагаше с виковете си и го насочваше, но ако той не отвореше вратата, всичко се проваляше.
-Рок! - извика отново тя, стиснала очи, а юмруците й ставаха все по-яростни и оглушителни.
Трябваше да я чуе. Трябваше да отвори вратата. Трябваше да продължат приключението си. Не, за последното не е трябваше. Анеля искаше да продължат приключението си.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Вто Май 27, 2014 2:45 pm

- Не трябваше да ми се свидят 19 лири за онова джобно фенерче - измърмори Рок докато сантиметър по сантиметър опипваше плочките по стената и пода придвижвайки се.  Но пък като се има предвид, че както бе прочел в "История на Хогуорт" на територията на училището не действаха мъгълските електронни устройства, а фенерчето беше с батерии сигурно също нямаше да работи. От друга страна и заклинанието Лумос не даде ефект. Във всеки случай фенерчето би му послужило по друг подобен повод. Както и да е. Не можеше да разсее тъмнината, ама тишината беше нещо друго. Момчето запя, вярно  с не много силен глас и фалшиво обаче това никой не го интересува  песен на  Modern Talking - една от любимите му мъгълски музикални групи. По-точно дует. Наистина разпаднал се от години, от преди да ги чуе за пръв път, но това хич не му пречеше  да ги харесва.
 - ..he fight face to face..- песента прекъсна внезапно и за това си имаше причина. Ръката му изведнъж напипа нещо различно от камък. Дърво. Тоест вратата  бе  намерена. Освен това сега  вече можа да чуе  приятелката си. Да, само гласът й, думите много трудно се разбираха, но пак беше нещо. Думкането й по дървената повърхност се чуваше по ясно
-  Анеля! - провикна се Рок докато пръстите му шареха по вратата в търсене на дръжката. - Едва чувам, какво казваш. - Тази врата сигурно беше от тези, които могат да се отварят само от едната страна, а от другата, в случая нейната, трябва непременно да имаш ключ. Иначе Анеля щеше вече да е излязла. А можеше ключа да е пъхнат от към него или пак там да има спуснато резе. Тъмнокосият напипа ключалката. Наистина имаше и ключ и резе. Рок пробва първо да отвори със заклинание. Не се получи. Поне при резето. И той не хранеше  големи надежди, обаче нищо не пречеше да пробва. Както се казва от опит глава не боли. Всъщност изразът не е съвсем точен и понякога наистина боли. Та резето  си остана спуснато. Е ако не се получаваше с магия трябваше да стане ръчно. Грифиндорецът опита да го повдигне, обаче заяде. Опита отново и пак същото. Взе да се изнервя. Затова извади за всеки случай ключа от ключалката, която или бе отключена или също заяждаше и даде един шут на вратата. След това втори, трети, четвърти. Дали ритниците оказаха влияние или по друга причина обаче, когато пак пробва да повдигне резето успя макар и със зор. Сега може би оставаше само една стъпка и вратата щеше да се отвори, а приключението им да продължи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Чет Май 29, 2014 11:27 am

-Анеля! - съвсем приглушено чу тя неговият вик, но все пак го чу.
Сякаш камък й падна от сърцето. Определено се беше тревожила много дали ще го открие, дали е добре и дали няма да се наложи да прекара остатъка от живота си в тази тъмница, поне докато не я откриеха преподавателите и не я накажеха, или още по-лошо- изключиха.

Мина минута-две, в продължение на които Анеля думкаше с все сили по вратата. Накрая ръцете й пулсираха от болка от ударите и се дръпна назад, подпирайки се на коленете си. Подскочи уплашено, когато думкането продължи и глупаво погледна към юмруците си, за да се увери, че не те удрят вратата. Бавно осъзна, че това е Рок. Явно ключалката заяждаше, иначе просто щеше да отвори с ключа. Надигна се и застана готова да влезе. Ударите, които звучаха като здрави ритници, отекваха из тишината заглъхнато, но силно. Рок сигурно вкарваше цялата си сила.
Изморих се, искам или да продължим или да се върна в общата стая и да спя, помисли си Анеля. Честно, втръсна й от тази тъмница и още по-лошо бе, че стоеше сама в нея.
Не издържа, фрасна отново ядосано вратата и извика колкото й глас държи:

-Отвори скапаната врата,Рок!
Дръпна се назад, чу силният ритник и после настъпи кратка тишина. Ан прекара ръце през лицето си и вдиша дълбоко да се успокой. Определено не беше от търпеливите, но кой в такава ситуация би пазил спокойствие и да седи и да чака със скръстени ръце и спокойно изражение, видимо отегчен от протакването? Тя не беше отегчена, беше ядосана.
Отново насочи вниманието си към вратата и видя, че е открехната към нея. Още беше заключена, но бе започнала да се отваря.Ударите на Рок и вероятно успеха му с механизма за заключване имаха успех. Чуваше приглушено как се мъчи да я отвори, но разбра, че наистина не става от неговата страна. Пое си дълбоко дъх, разтръска ръцете си, за да ги подготви и впи пръсти в ръба на вратата, който се беше дръпнал и имаше място, за което да се хване.
-Рок, бутай вратата! - извика тя, за да може той да й помогне.

Вложи цялата си сила, допълнително усилена от ядосването, и започна да дърпа. Пръстите й веднага запулсираха от напрежението, а ноктите й бяха на път да се откъснат. Придърпа се по-напред за секунда, намести по-добре ръцете си, по-здраво се вкопчи във вратата, която вече поддаваше и с последни напъни я дръпна три последователни пъти с все сила. При четвъртия, най-силен от всички, ключалката изтрака, вратата поддаде и се отвори рязко. Анеля се изпусна, залитна назад и се заби право в пода, на няколко крачки от вече отворената врата. Тялото я болеше от трясъка, но беше обикновено натъртване, а доволството от най-накрая постигнатия успех съвсем го притъпи. Веднага скочи на крака и възможно най-бързо хукна към вратата. Щом най-сетне мина от другата страна при Рок се отпусна на пода и се облегна на стената. Успяха, справиха се и с това.
-Успяхме, Рок. Моля те, затвори скапаната врата зад нас. - промълви тя, отпуснала глава на стената и затворила очи. 
Боже, как я боляха дланите и ноктите. Определено беше разчитала много на ръцете си днес. Размърда пръсти и  се зарадва, че може поне да поседи на спокойствие за минута. Наистина много напрегнато приключение.

Едва бе успяла да си почине за минута, когато ярка светлина подразни дори затворените й очи. Подпря се на ръце, отлепи се от стената леко и ги отвори. Примижа срещу светлината, а когато погледът й се изясни замръзна от изненада и объркване.
-Какво, за Бога, става сега, Рок? - успя само да промълви тя, оглеждайки стаята пред тях.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Чет Май 29, 2014 8:13 pm

Рок извади ключа за вратата  от джоба си, където го беше сложил, за да не изпадне в следствие от  ритниците му на земята и да не му пречи докато се занимава с резето и с помощта и на пръстите си, все пак още бе тъмно, макар че очите му вече бяха започнали да свикват отново го пъхна в ключалката. Пак пробва да го завърти и пак заяде. Това предизвика още няколко (първата вълна беше докато се опитваше да махне резето) израза считани за неподходящи изречени от  устата на ученици от реномирано училище, макар че, да си го кажем направо и много от тях често ги употребяват, но за сметка на това редовно използвани от докери или хамали. Да, именно ругатни и псувни. Просто Аз се изразих по-деликатно. Все пак ключа се превъртя изщраквайки и портата леко се открехна. Обаче само леко, трябваше още, за да може през нея да мине нещо по - голямо от мишка. Особено човек. Затова грифиндорецът продължи да бута. Анеля пък му помагаше откъм нейната страна, като дърпаше. И да! Гоол!, както би извикал  някой куидичен или пък футболен коментатор или фен. А впрочем, както веднъж вече споменах, но сега ще повторя нашият герой не се интересуваше особено от куидич, въпреки че знаеше правилата и имената на различни играчи и понякога гледаше. А същото бе положението и с другия  спорт - футбола. Но да  се върнем към сегашния  разказ. С общи усилия двамата успяха да отворят достатъчно.
 - Добре ли си? попита момчето затваряйки и клякайки до приятелката си.В този момент ярка светлина го заслепи и го накара да вдигне ръка пред очите си за да ги прикрие.
- Какво за бога става сега, Рок? - попита Анеля
- Нямам представа - отвърна той докато също оглеждаше стаята пред тях. - Обаче съм почити сигурен, че съм го виждал - говореше за знака на отсрещната стена. Под него пък имаше масичка или по - скоро олтар. Без нищо върху тях. Е, може би беше скрито вътре. А дали беше така и какво бяха други въпроси, на които предстоеше да получат отговори  - И мисля, че това ще са последните, но и най - трудни препятствия. Интересно дали ще трябва да се връщаме по същия път или има и друг изход? -. измърмори. Изведнъж се бе сетил за една мъгълска книга с главен герой Конан. Там един от спътниците на Кимериеца казваше:
 "Когато влизате някъде винаги оглеждайте внимателно всички входове, защото може да ви се наложи да си тръгнете бързо и то не по пътя,  по който сте дошли"
 Както и първата стая и пода на тази беше на плочки само че за разлика от нея не само в два цвята, а в повече,  и не подредени шахматно, а разпръснати. И на всяко имаше буква. Ако човек се вгледаше внимателно можеше да прочете името на училището им, като първите букви бяха най-близо до тях.
- Пет елемента - изрази  на глас мисълта си Рок, а междувременно отново извади прибраната си магическа пръчка. За всеки случай. - Синьо - посочи една плочка - като въздуха и Рейвънклоу. Червено като огъня и Грифиндор. Бяло като сняг, водата и Слидерин. Черно като земята и Хапълпаф. И шарено - още една посочена плочка като духът, който ги обединява и е във всеки от тях. Според мен трябва стъпвайки да изпишем "ХОГУОРТС" Но не знам дали на нашите цветове - синьо за нея и червено за него - или върху шарените. Ами риск печели - риск губи - стъпи на шарената плочка с буквата Х, тоест Н. И риск..печели.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Съб Май 31, 2014 8:17 pm

Рок, подпрян на колене до нея, огледа стаята и заговори. Обясни какво трябваше да правят. Докато не чу от него, Анеля си мислеше, че това е някаква откачена шарена стая, най-вероятно на някоя почитателка на дъги и "Малкото пони". Мозъкът й беше изморен и за секунда дори отказа да възприеме случилото се, обикаляйки все още около мисълта за сладкото детско сериалче за говорещи понита. Тръсна глава и бавно осъзна какво трябваше да направят.
Рок тъкмо приключваше да говори. Погледна я и се изправи.
-...ами риск печели- риск губи... - каза той.
Анеля се надигна и се премести на колене. Грифиндорецът стъпи на една от шарените плочки с буква Х. Ан затаи дъх. Първият път, когато всичко зависеше от това на коя плочка ще стъпят, бяха сгафили и се наложи да играят магически шах с гигантски шахматни фигури. Момичето бе готово да се обзаложи, че пред това, което ще последва, ако прецакат нещата сега, сложният шах ще е като фасулска игра.
И... риск печели. Анеля се усмихна широко и се изправи. Още бе доста изморена от предишните изпитания. В случая това още е не на място, защото последното им предизвикателство бе преди по-малко от пет минути.
Плочката под Рок светна и буквата Х се издигна над него, над главата му, сякаш измагьосана във въздуха. Около минута и двамата я зяпаха с отворена уста, после се сепнаха и продължиха. Той се обърна към рейвънклоуката, която бе застанала на ръба на изпитанието и оглеждаше плочките. Значи трябваше да изпишат Хогуортс, като стъпват по плочките? По шарените плочки, както бе доказал Рок?
-Окей, "О"-то е мое. - каза Анеля и видя коя беше целта й.
Трябваше да скочи право на третата пред нея плочка, най-близката шарена и единствената шарена с буквата О. Засили се за скок на дължина и като се постара да не настъпва други плочки кацна с леко залитане право върху избраната плочка и си отдъхна. Погледна към Рок, който бе вдигнал поглед над главата й. Момичето също вдигна глава и видя голямата златна буква "О" във въздуха, която се бе появила. Кимна към Рок с усмивка и видя следващата буква- Г. Беше по-близо до нея, дори нямаше нужда да скача, можеше да я вземе и с една голяма крачка. Така и направи. Златисто "Г" блесна над главата й. Рок направи У и следващото О без голямо усилие, а Анеля пое Р, С и Т. Беше значително лесно, и двамата се бяха концентрирали над задачата им. Накрая всички златисти букви във въздуха се задвижиха и се събраха над главите им в "Хогуортс". Наистина красив надпис.
Буквите постепенно избледняха, цветовете на плочките също и в другият край се появи висока златиста врата.
Анеля изтича до Рок, който беше на четири-пет плочки от нея, хвана го за ръката и двамата отвориха вратата. Идваше ред на последното изпитание, Ан бе сигурна, че е последно, просто знаеше, и миг по-късно им се изясни какво е то.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Чет Юни 05, 2014 1:58 am

Стъпвайки върху шарените плочки рейвънклоуката и грифиндорецът  изписаха във въздуха красив, златист надпис "ХОГУОРТС" . Успехът им отвори поредната врата и двамата побързаха да минат през нея. Влязоха в нов коридор. От двете му страни покрай стените бяха разположени красиво орнаментирани колони, а от кристалът на всяка от тях почити непрестанно излизаха и изгасваха  снопове светлина, като лъчите, които се появяват когато примижим докато гледаме запалена електрическа крушка или пламъкът на свещта. И ако човек се отдръпнеше от някой от тези лъчи неминуемо щеше да попадне на друг. На пръв поглед появяването и съответно изгасването им изглеждаше  безразборно и хаотично, но никога не ставаше при всички едновременно и при внимателно вглеждане, човек би могъл да  открие, че хаосът всъщност е привиден и има определена последователност.
 - Това не вярвам да са просто светлинни ефекти - отбеляза Рок и се озърна търсейки ключ или указание. Имаше такова. На стената, точно до вратата, тя разбира се пак се бе затворила зад гърба на учениците, имаше плоча, а върху нея изсечен надпис:
 "Привет магьосници, който с воля, кураж и знание или просто с изключителен късмет стигнахте дотук. Сега обаче ви предстои последното изпитание. Най-трудното. За него ще са ви нужни всичките изброени качества. Да използвате както мисълта, така и тялото си. Първо трябва да обезсилите защитното заклинание. Да точно за лъчите става дума. И повтарям да го обезсилите, не премахнете. За целта е необходимо да подредите знаците в редицата казваща истината (другите лъжат) в правилния ред. " Рок погледна по - надолу и видя под плочата поставка, а на нея камъни с големината на юмрук и фигури по тях. Рицар, магьосник, дракон, слънце, луна и цвете. А между плочата и поставката три редици дупки с надписи до тях.
 Първият, най - горният: "Третият надпис лъже"
 Вторият:  "Първият и третият ред казват истината"
 Третия: "Истината е в средата"
 - Логиката без да я подценявам не ми е от силните страни -  момчето. - Но не може два реда да говорят истината, значи  средния лъже, а от там и долния. Без да съм сигурен залагам на първия. - Върна поглед на плочата и продължи да чете.
" Първият знак е на човек, а последния невинен гроб. Мъдростта е преди силата.
Огньовете са един до друг, а нощта предхожда деня. Мечът и магията няма да са заедно. За да съзреш видимото, трябва да видиш невидимото А накрая трябва да пиете от чашата на страха и преодолеете богарта си".
И най - отдолу стоеше име. Кърди Питърсън.
 Същият се споменаваше в "История на Магията" като вълшебник живял през 11-ти или 12-ти век. Един от най-добрите дуелисти за времето си и изключително вещ в общуването с магически създания. Знаеше се също, че не е споделял идеята за величието на чистата кръв дори и да е имал такава. И все пак по-голямата част от биографията му включително родно място, къде е учил магия, пръчка(предполагаше се, че е имала за сърцевина сърдечна нишка от дракон) бе обвита с тайнственост. 
 - Цветята символизират невинност и се слагат на гробовете - обърна се Рок към Анеля.  - А щом мъдростта е преди силата и нощта предхожда деня мисля, че ще е : магьосник - луна - рицар - дракон - слънце - цвете. Да пробваме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   

Върнете се в началото Go down
 

По коридорите

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 3 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Хогуортс и неговите околности :: Училището-