Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22570 мнения in 1536 subjects

Share | 
 

 По коридорите

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: По коридорите   Чет Авг 15, 2013 6:02 pm

First topic message reminder :


 


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net

АвторСъобщение
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Нед Апр 27, 2014 10:22 pm

-Подобно. Просто обожавам да обикалям коридорите. - Беше отговорът на момичето- Ей така, безцелно, вървя си и размишлявам. И аз се надявам да попадна на някое тайно кътче.

  Чувайки това Рок си помисли  няколко неща. По - точно две. Едното, че явно и тя като него притежаваше от положителното или отрицателното, зависи от ситуацията и гледната точка, но всъщност и двете качество наречено любопитство. Второто, че интуицията му май щеше да излезе права (,както в повечето  случаи) и обикновената разходка щеше да прерасне  в ново приключение, или в ново приятелство, или - по-вероятно в и двете заедно.  Усмихна се, щом чу предложението й.
 - Разбира се - прие той.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Нед Апр 27, 2014 10:48 pm

Имаше някаква ирония във всички тези разходки, които правеха с брат й през годините. Тя беше наясно, че той знае всички тайни места в училището, които тя така усилено издирваше, а той беше наясно, че има нужната й информация. Но никога не й ги показа. Нито тя го помоли. Просто се разхождаха и понякога случайно попадаха на някакъв таен тунел или пък стара тайна стая. Анеля засияваше, а Оливър се усмихваше и се радваше заедно с нея. Остави я сама да разкрие тайните, сама да изживее своето Хогуортс приключение, и нито веднъж не мрънкаше, когато тя отново и отново поемеше по един и същи коридор с трепкащо любопитно пламъче в очите. Напротив, любопитстваше с нея. И направи нейното приключение много по-забавно. О, как й липсваше на моменти Оливър. Точно заради него нямаше търпение да дойде лятната ваканция, искаше да го види и отново да прекарват времето си заедно. Може би бе една от малкото тийнейджърки, които са толкова привързани към даден член на семейството си, още повече пък към по-големия си брат. Все пак дори родителите им очакваха те да се карат повече, да спорят за глупости и да си досаждат. Но не беше така. Естествено, спореха, дърпаха се за дреболии, но нито един от двамата не се засягаше и никога не се сърдеха за по-дълго от пет минути. И двамата полагаха усилия и биваха възнаградени с едно истински приятелство, истинска връзка между брат и сестра.

Та, да, както казвах, той беше направил обиколките й толкова по-забавни. Ан се надяваше, че този Рок също ще бъде добра компания. Изглеждаше добро момче, засега й правеше добро впечатление. А и имаше на разположение много дълги разходки, за да го опознае. Ако й допаднеше и тогава, супер, щеше да се постарае да завържат здраво приятелство. Зачуди се дали тя ще допадне на него... Нямаше как да знае, всеки човек се разбираше различно с различни типове хора. Надяваше се, че ще се сприятелят, все пак тя беше смесица от много типа- все нещо общо щяха да намерят и да градят на него приятелството си.

-Разбира се. - отвърна на поканата й Рок.

Анеля се усмихна и посочи с ръка коридора пред тях, за да поемат по него. Нямаше представа накъде отиват. Но кой има представа в такива изследователски дейности какво точно търси? Да не би археолозите да си казват " ето тук под тези тонове пръст има кости от русалка" или нещо подобно? Те гадаят, действат по интуиция. Скромните им подражатели от училището за магия и вълшебство Хогуортс щяха да направят същото.


Закрачиха бавно по коридора един до друг. Ан прибра отново ръцете в джоба на суитчъра си и се обърна към Рок. Първото нещо, което трябваше да направи, бе да го накара да говори, хем за да научи повече за него, хем за да намерят тема за разговор.

-Харесва ми името ти, Рок. - каза тя искрено.


Наистина й харесваше. Беше чувала този стил музика и сега свързваше и момчето и името му с него. Имаше смисъл в името и звучеше добре. Харесваше и собственото си име. Не бе сигурна какво значение има, което й напомни, че трябва да потърси в някоя книга. Въпреки че не знаеше, го харесваше. И с "и" и без "и" беше хубаво. Трябваше да благодари на родителите си, че са я кръстили така, а не с някакво странно име. Всъщност тя бе кръстила котката си, която в момента сигурно се моткаше някъде в общата спалня на Рейвънклоу, Абракадабра. Точно така, Абракадабра. И това име харесваше, беше изключително весело, пък и сладко, но не можеше да прецени дали животното е наистина доволно от избора й. Усмихна се и продължи.


- Е, разкажи ми нещо за себе си. Каквото прецениш.

Тя сви рамене и прокара пръсти по хладната стена на замъка, чакайки отговор.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Апр 28, 2014 12:03 pm

Докато крачеха заедно по коридора Рок поглеждаше от време на време встрани и надолу към Анеля и мислеше що за личност е. За сега знаеше, че е привлекателна, че е любопитна, и че сигурно е умна. А дали щяха да станат приятели? На този етап му изглеждаше свястно момиче, въпреки че сигурно имаше някои друг неизвестен за момента недостатък(защото всички хора имат) и поне от негова страна нямаше причина това да не се случи.
 - Благодаря - отвърна момчето. - И твоето е хубаво - изказа честното си мнение. Както и че не е чувал подобно преди и предположи, че идва от Анелия.
 Прокара ръка по стената.
 - Какво да кажа. Като начало не съм много разговорлив та не се засягай или учудвай ако през повечето време мълча. Друго - позамисли се за секунда. - Със смесена кръв съм, майка ми беше мъгълка, а биологичния ми баща - тук вмъкна, без да пояснява защо, че не го приема за такъв - магьосник. Приемният, той ме отгледа в последните 8 години и брат му също са такива. В училището харесвам някои предмети повече, други по-малко - това си бе в реда на нещата. - Засега толкова, сега е твой ред
 Междувременно се бяха отзовали на разклонение. Коридорът продължаваше но се виждаха и стъпала водещи надолу, а друг сочеше в дясно от тях. Спряха.
 - Ако тръгнем надясно ще се отзовем в кухнята - обади се момчето. Знаеше, защото беше минавал и преди. - Но напред и по стълбите не знам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Апр 28, 2014 2:15 pm

Рок отвърна на комплимента й с комплимент, казвайки, че и той харесва името й. Смяташе, че е искрен, а и да не беше, голяма работа, това си беше едно име, при това необичайно. Но май наистина го харесваше. Сигурно предполагаше, че е някакво съкращение. Самата Анеля не знаеше дали се води прякор, защото тя просто беше премахнала една буква, когато беше още малка, представяше се така в първи курс и ето, сега я знаеха така, а не Анелия.
След това той започна да говори за себе си, а момичето слушаше внимателно.  Краткото му представяне приключи точно при края на коридора и двамата спряха.

- Ако тръгнем надясно ще се отзовем в кухнята. Но напред и по стълбите не знам. -
поясни момчето.
Ан се огледа. Коридорите се различаваха с детайли, но всъщност можеха лесно да се объркат, все пак бяха с еднакви стени, подобни картини, които накрая мозъка сливаше в една обща представа, така че колкото и ориентиран да си, можеш да се загубиш из огромния замък.
 Тя не знаеше, че този коридор води към кухнята. Кръгът се стесняваше и беше ясно накъде трябва да поемат- напред и по стълбите.

-Напред тогава. - каза тя с усмивка и те закрачиха отново.
Той вече й бе разказал за себе си. Споделяше обичайните неща, тези, които човек първо трябваше да научи при запознанство.Обясни, че е от мълчаливите, макар че според момичето досега се справяше доста добре с разговорите. Беше със смесена кръв, но това всъщност нямаше голямо значение. Беше ред на Анеля да говори.
Но този път настъпи минута тишина, някак очаквано. Ан се помъчи да прецени какво да сподели и какво не. Не беше прекалено доверчива, нито пък прекалено затворена. Някъде по средата и това винаги я поставяше в сложно положение, когато трябваше да говори за себе си. Нито искаше да каже твърде много и твърде лични неща, нито пък искаше да се държи надменно и да не сподели нищо и да даде на човека отсреща грешна представа за себе си.
Реши и тя като него да каже обичайните неща, най-общо да представи себе си. Изчака да заслизат по стълбите и заговори:
-Е, аз пък обичам много да говоря и винаги казвам, това което мисля. Не съм сигурна дали това е добре, понякога хората ме избягват заради прекалената ми откровеност. - защо каза това?Защо? Не можеше ли да се представи в малко по-сладка светлина? - Както й да е. Чистокръвна съм, имам по-голям брат, беше в Хафълпаф. Аз съм в Рейвънклоу. Често се чудя дали не трябва да уча повече за представител на този дом, но предполагам, че съм там заради начина си на мислене и амбициозността си. Пък и съм си умна, поне така мисля.Не знам какво още да си кажа. О, сетих се. Имам огромна пухкава котка, на име Абракадабра. Жива де, не плюшена играчка. - Ан се засмя, сещайки се за сладкия си домашен любимец с такова интересно име, който сега сигурно пак се беше излегнал върху възглавницата й под слънчевите лъчи от прозореца. - Изчерпах се. Има време, ще разберем повече един за друг.
Стигнаха края на стълбите и се озоваха на кръстопът. Понеже тази част на училището не беше съвсем позната на Анеля, а не искаше да води момчето на места, които вече е видял, тя се обърна към него и допълни:
-Ти водиш.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Апр 28, 2014 7:23 pm

На свой ред и Анеля сподели някои неща за себе си.: Че говори много и е прекалено откровена, че е чистокръвна, че има по - голям брат, вече завършил, който обаче не е бил като нея в Рейвънклоу, а в Хапълпаф. Както и за котката си и че може би би трябвало да учи повече за дома в който е
 - Хубаво нещо е човек да бъде откровен - заяви момчето. -  Обаче мисля, че е по - добре да махнем думата прекалено.
 Заслизаха по стълбите
 - Аз пък имам кученце порода хъски, казва се Томи, както и агънце на име Воймир, но то е плюшено - сподели още нещо за себе си той. Естествено не каза, че понякога гушка агънцето преди да заспи. - Интересно как понякога хора от едно семейство се падат всички в един дом, а понякога в различни. - За последното се сещаше за няколко примера в момента. - При мен шапката се колебаеше м-у четирите. Впрочем кои са ти любимите предмети?
 Междувременно стигнаха до края на стъпалата. Момичето остави на него да избере посоката
 - Наляво - реши  Рок
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Апр 28, 2014 7:55 pm

 - Хубаво нещо е човек да бъде откровен.Обаче мисля, че е по - добре да махнем думата прекалено.

Анеля се усмихна и кимна. Той имаше право, разбира се, но човек свикнал с тази дума трудно отвикваше. Все пак може би това наистина бе само дума. Имаше ли въобще такова нещо като прекалена доверчивост, инатливост, искреност? Кой знае, едва ли. Съществуваха такива качества, които изграждаха характера на човека. Понякога бяха в малки, друг път в умерени, а като при нейния случай в големи количества. Просто качества.


Когато Рок сподели за домашните си любимци- е, добре де, за единия си домашен любимец и за плюшеното агънце, Анеля се засмя. Самата тя в дома на родителите си имаше голяма колекция от плюшени играчки. А и беше сладко, когато момчетата споделяха  такива дребни и лични подробности за себе си. Някой се притесняваха, че е излагащо, но изобщо не беше, напротив, веднага те правеше по-близък с човека отсреща.

Рок каза, че при него шапката се е колебаела между четирите дома. Анеля много бе мислила за първия си учебен ден и за разпределителната церемония и помнеше целия си разговор с Разпределителната шапка. Не дословно, но все пак. Дълго размишляваше защо се е паднала в Рейвънклоу- може би от чисто любопитство, което си е чист жокер. Самата шапка й бе казала, че разпределянето й е трудно, трудно решение. Предполагаше, че я е затруднила. Самата Анеля тогава нямаше представа за кой дом е. Беше попитала Оливър къде смята, че ще попадне, но и  той отвърна, че не е сигурен. Щом и той не можа да определи какви са най-ярките й качества и къде трябва да е, то тогава определено признаваше силата на шапката, която все пак успя да разбере. Както се очаква от тази вълшебна шапка, бе взела правилното решение и Анелия й беше благодарна.


-Впрочем кои са ти любимите предмети? - попита грифиндорецът, после определи посоката.

Труден въпрос за всеки член на Рейвънклоу. Тя самата не беше чак толкова ученолюбива, беше по-скоро стремяща се към добри оценки и любознателна. Харесваше повечето предмети. Бяха интересни, някой забавни и леки, други трудни и изискващи повече усилия. Важното беше, че тя имаше желание да учи по тях и те й допадаха. Всъщност всички без един. ЗСЧИ. Там просто не се справяше, не знаеше защо.

-О, не знам. Всички ми допадат. Типичен отговор за едно момиче от Рейвънклоу, нали? - Ан се засмя и двамата завиха наляво, както момчето избра. - Пък шапката и при мен много се колебаеше. Явно имаме интересни характери. О, чакай, всъщност не всички ми допадат. Изключително неприятен ми е ЗСЧИ. Просто не ми се получава нищо там.

Ан се намръщи престорено, сякаш мисълта за това я съсипваше. Всъщност по-скоро я караше да се старае повече по всички предмети и като изключим неприятните часове, които едвам изтрайваше, я разсмиваше.

-Моля те, кажи ми, че и ти си зле по някой предмет. Чувствам се изключително глупава, когато някой се справя с всичко. А ако си добре по ЗСЧИ направо ми кажи как за бога да се справя с този предмет. - тя замълча и сети се нещо. Може би той бе по-голям от нея и нещата  предметите стояха различно. Не беше сигурна, предполагаше, че е колкото нея, но честно казано няма голяма разлика между видът на едно момче, когато е на 16 и когато е на 17. Затова го погледна и попита: - Всъщност и ти си 6 курс, нали? Предполагам. Аз съм шести. Не мога да повярвам колко бързо минаха първите пет години. Обожавам това място, добре, че имам още почти две години да му се насладя.

Огледа се и се постара да попие с поглед всяко детайлче от тези така обичани коридори.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Апр 28, 2014 10:39 pm

Отговорът на момичето беше, че и при нея шапката се е чудила и  й допадат почити всички предмети освен един - защитата  срещу черните изкуства, който пък обратно, бе сред неговите любими.
 - Шести - потвърди правилността на предположението кой курс е й. - И да отварите и трансфигурацията не ми се отдават особено - потвърди и другото й предположение. - Може би защото не са ми много интересни - сви рамене. Да, по споменатите предмети оценките  му бяха предимно Приемлив и понякога ако се постараеше повечко, което не ставаше често Надхвърлящ Очакванията. - Но още по - малко харесвам аритмантиката и пророкуването. Донякъде съм доволен, че по тях ме скъсаха на изпита за С.О.В.А. - донякъде, защото на никой не му е приятно да се проваля даже и на учебни предмети, които не харесва, но пък вече нямаше да се занимава с тях - А иначе любими са ми: билкология, гзмс, древни руни и - усмихна се - зсчи. Опа - спря - стана интересно.
 Интересното бе, не че коридорът продължаваше, а че слоят прах по земята бе  значително увеличен, което значеше че поне от няколко месеца натам не беше идвал никой.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пон Апр 28, 2014 11:34 pm

Когато той започна да говори за своите любими предмети и обясни, че и той като нея не е добър по всичко, някак й олекна. Беше свикнала да е сред умните- все пак беше в Рейвънклоу, затова възможността един грифиндорец, който както повечето от тях предпочита смелостта и приключенията, да има по-добри оценки от нея, нещото в което рейвънклоуците бяха най-добри, не я радваше особено. Не че завиждаше, напротив. Най-често се шегуваше с това и не се интересуваше много от това какви оценки имат другите. Трол, Приемлив или Изключителен? Все тая, стига да беше добър приятел.
Освен, че беше умна и любознателна, тя бе и състезателна душа и често несъзнателно се бореше да се доказва, да бъде призната. Може би всеки тийнейджър искаше това- да му се признае, че е добър, че се справя. За по-амбициозните хора като нея, която главна цел беше, е, ами целите й и да стане един достоен магьосник, желанието да се докаже и да бъде призната беше още по-обсебващо.
Анеля тръсна глава, за да се отърси от тези сериозни мисли и преустанови слушането. Рок тъкмо заяви, че ЗСЧИ е сред любимите му предмети, при която тя с широка усмивка го изгледа учудено. Явно имаше и такива хора, за които тази защита срещу черните изкуства не беше нищо трудно, даже им харесваше. Нея пък много я биваше в трансфигурацията,и с отварите се оправяше, така че бяха наравно. 
-Опа, стана интересно. - заряза рязко темата за предметите Рок и спря.
Няколко секунди отнеха на Ан да разбере за какво става въпрос. Тя беше доста погълната от разговора и чисто и просто не беше достатъчно съсредоточена, за да забележи това, което спря момчето. Огледа се, погледът й премина през високите стени, белият таван, няколкото прозореца и забеляза праха по первазите им. Първо реши, че някой просто е забравил да почисти, но това беше Хогуортс, домашните духчета не биха забравили. Друго беше. Очите й се насочиха към пода. Да, и той беше покрит с доста по-дебел слой прах от обичайното. И когато най-сетне проумя що-годе за какво става въпрос, тя видя цялата картина. Коридорът напред изглеждаше още по-запустял. Сърцето й прескочи един удар. Може би най-сетне бяха уцелили златната мина. Коридор, който скоро не беше посещаван. Сигурно си имаше причина да е неизползваем и никой да не е минавал по него от месеци. Искаше да я узнае.

-Еврика! - промълви Анеля, засмя се възторжено, и дръпна Рок за ръкава на мантията. - Добре, че си ти, Рок, аз сигурно щях да завия надясно!

Този ляв коридор на... всъщност Ан не беше сигурна на кой етаж са. Сякаш бяха минали часове, откакто реши да не ходи в Голямата зала и да се размотава сама, уж, за да си почине и да размишлява, с което оправдаваше скитосването си. Най-накрая отново му намери цел. Да намери някое тайно местенце. Тайно местенце само за нея, плюс тази приятна мистерия покрай откриването на такова място. Е, сега щеше да го дели с Рок, но още по-добре. Любопитството на една Рейвънклоука и жаждата за приключения на един Грифиндорец бяха добра комбинация, водеща до желаните резултати.
-Хайде, да вървим, нямам търпение да видя накъде води този коридор!
Анеля виждаше пред себе си само следващата стена, което показваше, че коридорът завива и надясно, и наляво, отново кръстопът, и както вече споменах, изглеждаше все по-неизползваем. Анеля без много да му мисли хвана под ръка Рок и го поведе напред по коридора. Може тя да беше по-нетърпелива и да го подканваше, но той още си оставаше водача, ролята, която му беше дала тя. Все пак той я доведе до тук, той имаше правото да избере пътя. Намали крачка преди да стигнат завоите и каза весело:
-Е, това е може би най-трудният избор в живота ти. Избирай на късмет ако искаш, ако не улучиш, ще се върнем и ще завием в другата посока. 
Анеля се заигра разсеяно с ръкава на мантията му, чакайки да вземе решение, а наум бързо и небрежно си тананикаше думичката "Еврика". Тя обожаваше тази дума и историята, с която я свързваше. Предполагам всеки е чувал за учения, който е направил откритие, докато е бил във ваната и се е разтичал възторжено по улиците, гол-голеничък, крещейки "Еврика!", което значеше "Открих го!". Мъгълите със сигурност знаеха историята по-точно, знаеха и повече за учения, но малко магьосници бяха запознати с това мъгълско откритие. Анеля го беше прочела в някаква стара енциклопедия от голямата им библиотека вкъщи и от тогава го помнеше- беше я разсмяло. Все пак колко трябва да си въодушевен, че да забравиш дори да си сложиш халата или поне гащи преди да хукнеш из града? Ан се засмя при спомена за тази история и посрещна краткото решение на Рок.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Вто Апр 29, 2014 9:28 pm

Доволна усмивка се появи върху лицето на Рок. Усмивка за която имаше причина. Все пак какво обикновено значи да се отзовеш на място, по - точно коридор и още по - точно коридор с разклонение, където  от  дълго време не е стъпвал никой? Особено ако попаднеш там по свой избор? Съвсем правилно - приключение. А нашия герой като повечето грифиндорци и не само харесваше приключенията. Особено ако завършват с някакво откритие и/или награда, макар че последната  не бе толкова важна. Освен това, както вече не веднъж стана дума беше любопитен. Впрочем бягството от някъде или от чудовище също спада в графа авантюра, но това е друга тема, нас сега ни интересува настоящия момент. В подобни ситуации Рок се чувстваше едва ли не като откривател. Е, вероятно  не чак като Архимед, Лейф Ериксон, Марко Поло, Дрейк и други, за които беше чел в мъгълски книги или тези за които беше учил по история на магията, но все пак. Та да се върнем на сегашния момент. В който грифиндорецът следваше да избере  накъде да продължат. Реши го по сравнително прост начин, движейки пръст и броейки:
 - Ринги ринги рае, наш петел играе. Друг петел го гони за кило бонбони. Наляво - избра момчето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Апр 30, 2014 3:48 pm

- Ринги ринги рае, наш петел играе. Друг петел го гони за кило бонбони. Наляво. - реши по простичък начин момчето.
Анеля се засмя. За първи път чуваше това броене. Всеки си имаше начини да играе на тото. Ако ставаше въпрос за избиране на посока, самата тя затваряше очи, протягаше ръка и се въртеше шест пъти, после поемаше накъдето сочи ръката, когато е спряла. Шантав начин и определено след него доста се блъскаш в стените, но така правеха двамата с брат й като малки и винаги улучваха посоката. Тогава си играха на съкровища,златотърсачи, изследователи и детективи и доста често обикаляха. Други варианти за какъвто й да е избор бяха - ези-тура, онче-бонче и каквито още броенета се сетиш. Нямаше голямо значение.
-Наляво значи. -отвърна Анеля с усмивка.
Дано тази посока не ги предадеше. Ан стисна по-силно мантията на Рок, пое си дълбоко въздух и го дръпна да вървят. Завиха наляво и поеха по един тесен коридор-достатъчен, за да могат двама души да вървят спокойно, но не повече. Стените бяха стари и потъмнели, подът покрит със сякаш старателно събиран прах, а прозорецът, на който се натъкнаха беше толкова зацапан, с олющена боя и видимо стар, че направо Анеля стигна до извода, че опита ли се да помръдне ръждясалата дръжка той ще се строши.

Момичето обхващаше всяка частица от коридора. Таваните й се струваха по-високи, виждаше паяжините, висящи от там. Цялото място носеше някакво мистериозно усещане, като затишие пред буря. Бяха открили истински тайно място в Хогуортс. Ако не е било тайно преди, то сега е дотолкова забравено, че трябва да се открие отново.
Появи се първия завой, този път еднопосочен, и ги отведе в един още по тесен коридор. Наложи се да се приближат и да вървят плътно един до друг, за да навлязат в него. Добре, че поне нямаше много завои, защото дори само от този Ан я обзе чувството, че се отдалечава и се появи лекият страх, че може да се загуби, смесен с напрегнатото вълнение, че няма представа къде отива.
Последва втория завой, този път само надясно. Рязка смяна на посоката, досега бяха завивали само наляво. Анеля спря и погледна момчето. И двамата се колебаеха. Но това беше пътят, друг избор този път нямаше.
-Хайде. - промърмори тя, свивайки леко рамене.
Завиха и се озоваха в еднакъв тесен коридор, завършващ с някаква масивна дървена врата, на около 100 метра пред тях. Забързаха по коридора и накрая спряха на две-три крачки от вратата. Беше стара и отдавна не отваряна, най-вероятно изобщо недокосната. Ан извади магическата си пръчка, просто за всеки случай. Кой знае все пак какво има в една тайна стая?

Анеля се обърна към Рок, който досега също мълчеше, тръпнейки в очакване като нея и каза с усмивка:
-На теб се пада честа да я отвориш.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Апр 30, 2014 8:05 pm

Щом съдбата в ролята на броилка ги подтикваше да тръгнат в определена посока сигурно имаше основание за това. А какво ги чакаше в края на този път, дали нещо хубаво или не чак толкова? Е за момента и вие и аз не знаем, затова да ги последваме. Докато вървяха погледът на момчето отбелязваше паяжините висящи от тавана и по стените, впрочем по високото бяха повече, слоят прах по пода, в който сега обувките им оставяха следи от стъпки, зацапаният с олющена боя стар прозорец. "Да" - помисли си грифиндорецът - "това място е или забравено, или тайно или забранено или някаква комбинация от тях. Готов съм да се обзаложа - усмихна се вътрешно - , че ни чака нещо скрито"
 Изведнъж смениха посоката и  се  върнаха назад. Не, не буквално по стъпките си, но ако вървиш нанякъде, завиеш, а след време завиеш в същата посока, в случая наляво това е един вид връщане назад. Последва още един завой, но този път надясно и се оказаха в поредния коридор, само че по-тесен и завършващ с врата. Дървена, масивна и дълго не отваряна. Рок също извади и след като с Анеля се дръпнаха за всеки случай встрани от вратата я бутна. Малко вероятно, но можеше да е отключена. Не беше. Шестокурсникът допря бравата с пръчката си и изрече.
 - Алхомора. - Вратата се отвори и двамата надникнаха. Стояха на прага на просторна стая. И там имаше паяжини, на една от стените прозорче, от където влизаше светлина, макар че не огряваше всичко и пода си личеше, че е на плочки. Половината черни с бял кръг на тях, а другите обратно и подредени шахматно. На една можеше да стъпи само един човек
- Чел съм за подобни места - каза Рок. - Там половината плочки са капан и се задейства от натиск. Я да видим - сложи крака си върху една. .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Апр 30, 2014 11:23 pm

Всеки има такива моменти. Вълнението, радостта, страх от неочакваното. И всички тези емоции са многократно усилени, когато се е наложило да чакаш доста за този момент. Откакто даде онзи отговор на въпроса на Разпределителната шапка Анеля чакаше този ден. Денят, в който тя щеше да разкрие една тайна на Хогуортс. И той дойде. Дойде неочаквано, носейки й и прекрасно приключение и нов приятел. Ан беше сигурна, че след такова приключение като това, тя и Рок нямаше как да не останат приятели.
Двамата се спогледаха, след което Рок бутна вратата за всеки случай, но както и предполагаха, тя беше заключена. Магическата пръчка на момчето докосна бравата и той промълви:
-Алохомора!
Ключалката щракна и вратата се отвори, а Ан най-накрая изпусна сдържаният несъзнателно от притеснение въздух и си позволи да си поеме отново дъх. Ето. Първата им тайна стая.
Пред тях се намираше просторно помещение. Отдавна забравена стая, личеше си и по праха и паяжините, рече си момичето. Имаше само едно малко прозорче, което все пак хвърляше светлина в стаята. Светлина, която им показваше, че подът е разграфен на черни и бели квадратчета. Шахматно. Като се замислиш стаята беше квадратна и напълно пасваше за шахматна дъска. Анеля гледаше с ококорени очи това старо място, чудейки се на причудливия дизайн, а Рок се обади:
- Чел съм за подобни места. Там половината плочки са капан и се задейства от натиск. Я да видим.
И преди думите изобщо да стигнат до съзнанието на Ан, камо ли пък да бъдат осъзнати, той сложи крак върху една от плочките.
Мнението на Рок стигна до Анеля и тя осъзна какво казва, въпреки стъписването си от откритието. Това беше някакъв капан, който той току-що задейства.
-Чакай, какво?!- възкликна тя.

Опита се да го спре, както я съветваше здравият разум, хвана го за гърба на мантията и го дръпна назад, но вече беше твърде късно. Стъпи върху черно квадратче. През ума на шестокурсничката мина мисълта, че не бялото, а черното е светът на лошото, но това е твърде очевидно и всеки магьосник би направил белите квадратчета опасни, но миг след това осъзна, че дълбоко греши.

Внезапно цялата стая сякаш оживя.Появи се светлина, която огряваше цялото поле, черното и бялото станаха по-ярки и Анеля бе дръпната напред. Озова се на едно бяло квадратче. Около нея изведнъж бяха изникнали големи шахматни фигури, високи и каменни, изглеждаха сурови и безкомпромисни. Момичето беше толкова стъписано. Явно тя играеше ролята на царицата, защото иначе сега на това квадратче вместо нея трябваше да седи величествена каменна фигура, готова за игра. До нея стоеше Рок, играещ ролята на цар. Премести погледа съм към другия край на игрището. Там бяха черните фигури. Какво за бога беше това? Това беше капана, ясно, но какво значеше? Трябваше да играят ли? Можеха ли просто да избягат? Сигурно можеха да се върнат обратно и хем да избегнат наказания, хем да се спасят от тази неочаквана игра на шах. Но и двамата подозираха отговора. Ан го разбра, когато проследи погледа на Рок. Той гледаше с присвити вежди масивна метална врата в края на дъската, срещу тях. Тя водеше по-навътре в тайните коридори.
Анеля го погледна, прокашля се и със спокоен глас, мъчейки се да скрие вълнението си, каза:
-Хм, мисля, че ако искаме да продължим нататък трябва да победим.

п.п. Искам да ти се извиня, че следващите два дни няма да мога да пиша, затова ще се забавя с поста. Ще се постарая възможно най-скоро да отговоря. Приятна ваканция. ^^


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Съб Май 03, 2014 7:59 pm

При подобен вид капани шансът да ги задействаш или не е 50/50. Въпрос на късмет. Който в този случай не беше на тяхна страна. Защото със стъпването си върху черна плоча Рок го задейства. И това, че новата му приятелка го дръпна назад не промени нещата. Бяха се отзовали на шахматна дъска, насред готови за бой  армии от каменни фигури. Момчето играеше ролята на белия цар, а момичето на неговата царица.
 - Мисля, че трябва да победим, ако искаме да победим - каза Анеля.
- Трябва - съгласи се Рок гледайки с присвити  очи дъската и появилата се в другия й край масивна метална врата. Даде знак и пешката пред нея се премести от d2 на d4. Черните отговориха със същият ход. Пешка от d7 на d5. Грифиндорецът прати напред нова пешка, тази пред него е2-е4. Партията продължаваше и на ход отново бяха черните фигури..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Май 07, 2014 9:54 am

- Трябва.- отвърна Рок.
И след тези думи играта започна.

Анеля, като всеки себеуважаващ се Рейвънклоуец знаеше доста за шаха. Знаеше правилата,  знаеше произхода му, знаеше дори имената на шампиони по шах от мъгълския свят. Може би беше заради адреналина или страхът от опасността, че може да я смачка гигантска шахматна фигура, но тя реши, че още не е годна да дава заповеди на фигурите. Беше прекалено разсеяна и едва разбираше какво точно се случва на дъската.

Първите два хода ги разбра лесно. Грифиндорецът премести напред три пешки. Беше ред на черните. Анеля не можеше да гледа. Тук беше по-добър Рок. Стисна очи,но веднага ги отвори щом се чу трясъкът. Свирепо черната пешка от D5 разкара от пътя си тяхната пешка от Е4.
Добре, само една пешка, каза си Ан. Можеха да се справят. Реши да жертва още една и изпревари Рок:
-Пешка от F2 на F3.
Със стържене пешката се премести едно квадратче напред. Анеля запуши ушите си миг преди пешката им да бъде взета от чуждата пешка. Беше техен ред. Момичето мести пешката им от G2 на F3. Този път с усмивка посрещна трясъкът от повалянето на чуждата фигура.
Погледна към Рок. Дотук добре, и двамата бяха живи. Идеята, която най-ясно се открояваше в главата й, беше, че трябва да победят, за да оцелеят. Буквално. Може би можеха да се предадат, но единственият им шанс да продължат нататък здрави и непокътнати беше да матират черните, без да загубят царицата. Защо не ни се падна прост мъгълски шах, където фигурите не са двуметрови и не те правят на пух и прах, запита се Анеля.
Играта се забърза. Черните местиха пешка от Е2 на Е3, а Рок прати конят им от G1 на H3. После черният офицер им даде шах, но Ан бързо прикри Рок с пешка от C2 на C3  и офицерът бе принуден да отстъпи две черни квадратчета надясно и назад. Ан пусна в движение и другия кон на D2. Следващите два хода на черните бяха две пешки, на B5 и на H5. Откриваха си и другите фигури, каза си Ан.Направи същото, като последователно мести една бяла пешка на B3, изчака хода на черните- те вкараха в игра своя десен кон, и после мести пешка на А4. Противниците я взеха, а те на свой ред с пешка на А4 взеха и тяхната, черните изкараха напред и десният им топ. Ан мести офицера им на А3 и с другите направиха размяна. Офицер за офицер. Честно казано, ако се наложеше да се жертва, за да спаси играта и да спечелят, което значеше спасяване за Рок, щеше да го направи. Ударът на противниците нямаше да я убие, а просто щеше да я запрати в дъното на стаята и да я зашемети за ден-два. Белите местиха кон на Е4, черните го взеха с коня им от F6, но те на свой ред фраснаха коня с пешка на Е4.

Анеля се обърна към Рок.
-Засега сме що-годе наравно. Водят ни с една пешка, но това не е проблем. Можем да победим.

Усмихна му се окуражително, припомняйки на себе си, че тя не е шахматна фигура, а човек. Черните имаха едно предимство- техните цар и царица не чувстваха и не им се налагаше да се справят с вълната от емоции, която заливаше белите владетели- вълнение, страх, адреналин.
Честно, този магически шах беше голямо приключение. Нещо като сървайвър, само че най-страшното са участниците не беше да ги изгонят от предаването, а да ги разбият на парченца. Добре сте го измислили, гении, обърна се наум ядно Анеля към създателите на тази магьосническа игра.
Бяла и черна пешка бяха повалени. С офицер на В5 белите дадоха шах на черните. Черните прикриха с пешка, а белите я взеха с офицера. Черният кон се премести на С6, взимайки офицера, но беше взет от бялата пешка от D5 на C6, която досега кротко си стоеше. Черните нокаутираха пешката им с топ, досега местен уж без причина напред, на С6. Беше ход на белите.
Оглеждайки терена, Анеля осъзна нещо. Стоеше лице в лице с черната царица, деляха ги само някакви си шест карирани квадратчета.
-Мога да я разбия, Рок.
Погледна го. Знаеше, че няма да се съгласи. Но това беше най-силното тайно оръжие и на двете страни, цариците, които досега не бяха мръднали. Победеше ли сега черната царица, щеше да бъде победена и тя, но Рок беше добър шахматист и по-лесно щеше да успее да матира черните с два топа, един кон и няколко пешки.

Само по погледа му разбра, че не е съгласен.

-Този ход е мой- промълви Анеля. Тъкмо се канеше да каже царица на D8, когато осъзна колко глупаво ще е. Щяха да си навлекат проблеми, ако Рок я домъкнеше при сестрата. А и можеха да се справят с царицата. Пък и най-сърдечно си казвам, че Ан я беше страх и то с право. В последния момент смени хода: - Топ на G1.
В следващите два хода черния топ се премести на С3, а белият кон се прикри на F4. Черните също пазеха царицата си, Анеля разчиташе на това. Накрая рискува и се премести на D2. Черните преместиха царицата си на А5, за да защитят топа си, но пропуснаха белият топ, който седеше на А3. Рок и Ан се спогледаха. Ан с победоносен глас изрече:
-Топ на А5.
И с победоносна усмивка посрещна разбиването на черната царица. Една голяма стъпка по-близо до победата. Понеже досега тя бе избрала почти всички ходове, а знаеше, че и Рок е добър, се обърна към него с усмивка:
-Давай, довърши ги.
Играта бе към края си. Можеха да победят. Бяха оцелели до края, но сега всичко зависеше от момчето. Анеля бе готова да се премести, където той каже, или пък да заповяда някой ход, ако той не можеше да измисли нещо. Но главно остави властта в неговите ръце.

Трябваше да спечелят.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Май 07, 2014 9:32 pm

Играта ставаше все по - напрегната и по вълнуваща. Е вълнуваща за белите владетели, защото останалите фигури като направени от камък не изпитваха никакви колебания или каквито и да е било други емоции. Или поне не им личеше. С изключение на първите два повечето ходове ги избра Анеля, обаче сега отстъпи това на Рок. Само, че в момента на ход бяха черните.
 - Дано не го направят - измърмори грифиндорецът. Отнасяше се  за хода, който той би предпочел ако беше на тяхно място. Топ на Е7 и така би дал шах. Е, явно някой горе беше благоволил да го чуе, защото те наистина преместиха този топ, но на  А7, вероятно защитавайки другият зад него. Момчето не можа да сдържи една лека и доволна усмивка и прати
- Кон на H5.- С което взе намиращата се там пешка. Черните по някаква причина повториха стратегическата грешка (според него), може би бяха замислили друг план, по друга логика и предпочетоха да изпратят офицера си на H3. Рок веднага отвърна с кон на G7, с което взе още една пешка, но по -важното обяви шах. Черният цар се премести на единственото възможно поле, а именно F8. Така по принцип застрашаваше белия кон, но сега топът от G1 го пазеше. Хауърд прати скучаещата досега пешка от F2 на F4. Черните решиха да действат по-настъпателно пращайки топ на Е8, поставяйки белият цар под заплаха. Но може би бяха пропуснали коня му? Или мислеха да жертват фигурата си, за да се отърват от него. Ако беше така Рок реши да им развали идеята като се премести на F2. Черните преместиха царя си на G8. Тъмнокоското реши, че е време да вземе един топ и го направи с кон на Е8. Шах. Черните мръднаха царя си на Н8. Рок изпрати царицата на D4. Пак Шах. Вражеският цар се премести на единственото възможно поле - Н7. Отговорът на грифиндореца бе
- Царица на Е4. - Отново черния цар бе под шах. Отвърна местейки се на Н8. Рок прати Анеля с 1 поле напред към Е5. Черните жертваха пешката си защитавайки отново заплашения си владетел, а хода на бе царица на F6. Черният цар се върна на Н7. Рок се усмихна по-широко
- Пипнахме ги - обърна се той към рейвънклоуката. - Топ на Н5.
 Черният цар нямаше къде да ходи. Шах и Мат!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Чет Май 08, 2014 9:47 pm

Това бе един велик момент. Не преувеличаваше. Честно, да победиш на магически шах и да хванеш вражеския цар в ъгъла си беше събитие.
-Пипнахме ги. Топ на Н5. - каза Рок, оповестявайки последния ход.
Тя се бе преместила много полета напред. Вярно, всеки път, когато Рок й бе казвал къде да отиде, трепваше, молейки се да не е грешка, която да я закара в болничното крило, но после заплашваше царя и изпитваше една приятна сила.
Белият топ се плъзна по дъската към даденото място. Приготви се да удари царя и Анеля закри лице с ръце и се завъртя с гръб към тях, понеже бяха точно до нея. Чу се силен трясък и парчетата от разгромената черна фигура се разхвърчаха, като някой се блъснаха в Ан.
След този последен тътен настъпи тишина. Фигурите замряха. Играта беше приключила. Момичето чуваше ясно забързаното дишане и на двамата. Около минута всичко беше като замръзнало. Тя не мърдаше, а само гледаше през разтворените си пръсти осеяното с последици от играта поле. И после изведнъж осъзна факта, че бяха успяли. Можеха да продължат нататък и да навлязат навътре във вълнуващата мистерия. Фактът сякаш я фрасна по главата, радостта я обзе, завъртя се на пети, хукна към Рок и го прегърна. Пусна го и го погледна, усмихната широко. Все още държеше едната си ръка на рамото му.
-Браво на нас, Рок! Успяхме! Минаваме нататък!
И сякаш задействано от думите й, точно в същия момент с лек тътен портите в отсрещния край на залата се отвориха. Анеля изтупа дрехите си от събрания от строшените фигури прах, отметна вече бухналата си коса и хвана момчето за ръка. Бяха заедно в това, нали? Беше си тяхната мистерия. Заедно трябваше да минат през портите.
-Хайде, да продължаваме!
Двамата прескочиха останките на черните и бели фигури и излязоха от шахматната дъска. Ан погледна през рамо точно за да види как фигурите бавно се събират и се връщат на местата си. Е, те може и да имаха тази способност, но хората не бяха така устроени. Удариш ли ги силно, боли ги. Зашеметиш ли ги, губят съзнание. Лесно и просто.
Завъртя се отново напред и се опита да види какво има в другото помещение. Портите бяха отворени, но въпреки това вътре беше тъмно като в рог. Пое си дълбоко дъх. Двамата отново се поколебаха преди да прекрачат прага, но този път по за кратко. Щом се бяха справили с магическия шах,без изобщо да го очакват, значи можеха и да се справят и с друго препятствие, бяха по-подготвени.
-Няма нищо страшно в тъмното. -промълви тихо, по-скоро на себе си Ан, и с извити в усмивка устни влезе вътре.
Щом и двамата направиха крачка в помещението, портите се затвориха зад тях. Анеля си пое дълбоко дъх и се сдържа да се обърне. И да ги буташе, нямаше да се отворят. Стисна по-силно ръката на Рок. Изведнъж се появи ярка светлина. Идваше от едно малко пламъче, реещо се до тавана. Рейвънклоуката го зяпна хипнотизирано. Наложи се да тръсне глава силно, за да спре да го гледа. Беше наистина красиво. Огънят беше красива стихия.
Огледа стаята. Беше празна. Момичето присви очи подозрително. И тогава се появиха и другите пламъчета. Постепенно цялата стая засия. Бяха навсякъде. Толкова близо до двамата тийнейджъри, че можеха да ги изгорят. Само че не пареха.
-Хей...- Ан вдигна ръка и внимателно докосна едно пламъче. Не пареше, а гъделичкаше. Бързо е отдръпна. Огънчето потръпна и изхвърча надалеч. - Какво е това?
Видя едно по-тъмно пламъче. Вътре в него, през игривите искрици, се виждаше някакво ключе, малко и черно. Хвърли поглед към малката врата в другия край. Бравата беше малка, можеше да се отключи с такова ключе.
-Трябва да уловим ключа, Рок. Онзи там, в онова пламъ...- Анеля млъкна, осъзнавайки, че е изгубила от поглед ключа. -По дяволите! Беше в един от пламъците, Рок! Трябва да го намерим и хванем!
Това изпитание изглеждаше по-трудно от първото. Това не бяха каменни фигури, които да стоят неподвижно, освен ако не им кажеш да се преместят, това бяха едни необикновени пламъчета, бързи и неконтролируеми, точно като деца прекалили със сладкото по Коледа.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рок Хауърд
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Сря Май 14, 2014 2:40 pm

ПРАС! Парчетата  от разбития черен цар се разхвърчаха давайки възможност на победилите ученици да продължат напред. Нещо, което двамата побързаха да направят, докато шахматните фигури се връщаха по местата си възстановени и чакащи следващият, който ще ги събуди. А рейвънклоуката и грифиндореца се отзоваха пред следващото препятствие. И сега пътят назад беше затворен, а напред стоеше нова затворена врата. За нея имаше ключе (Анеля първа го видя), то обаче се намираше в едно много красиво и бързо стрелкащо се насам-натам пламъче. Всъщност голям брой такива пламъчета. Трябваше да изпълнят трудната задача да го уловят. Евентуалният бъдещ археолог и търсач на реликви, защото Рок доста сериозно (въпреки, че още не бе твърдо решил) мислеше да се заеме с това подскочи протегнал ръка и успя да хване в шепата си едно пламъче. То не пареше, а вместо това леко гъделичкаше. Само дето не беше, което им трябваше и момчето го пусна. Вторият път не улови нищо, а и ключето побърза да се дръпне. Ами ако не ставаше по един начин сигурно щеше да се получи по друг. Шестокурсникът извади магическата си пръчка
- Аресто Моментом - Частичен успех или частичен провал в зависимост от гледната точка. Заклинанието наистина спря част от летящите пламъчета,  обаче точно нужното не беше сред тях.
 - Да пробваме едновременно - предложи Рок
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Превъплащението   Чет Май 15, 2014 7:01 pm

Кейлъс се измъкна от кулата на "Грифиндор" посред нощ. Вече го бе правил много пъти, но за първи път излизаше, за да опитва да се трансформира в животно. 
От лятото бе зоомаг. Близо две години бе обучаван през летата от опитни магьосници и накрая, след първата успешна трансформация, бе записан официално в списъка на зоомаговете.
Можеше да се превръща в прилеп- на пръв поглед  бе гадно, но бе много добър избор. Можеше да лети, беше дребен и тих и не привличаше внимание. Зоомаговете, които го учеха, бяха с подобно превъплащение- единият можеше да става плъх, а другият- паяк. 
Избра си един уединен коридор край кабинета за защита от черните изкуства. След това приклекна, пое въздух, затвори учи и се съсредоточи.
Щом отвори очи, бе много по нисък и малък. Усети се лек и свободен. Разпери криле и полетя из коридора. Бе успял. Боже, бе успял!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Чет Май 15, 2014 9:43 pm

Оххх отново работех до късно. Най много мразях да стоя до късно в кабинета и проверявам бисерите на учениците. Половината от които заслужава награда за креатизъм и интересни но за съжаления грешни твърдения или истории. Бях готова да заспа когато изведнъж чух шум от коридорите.Взех старата си мантия невидимка наметнах се с нея и излязох безшумно. Тръгнах да оглеждам коридорите на този етаж и на другия.  Видях един от учениците от дома си явно беше решил тази вечер да нарушава правилата. Първоначално реших да махна мантия веднага и да го изпратя веднага в общежитието. Но тогава го видях да се преобразява в прилеп. Явно беше зоомаг със сигурно нерегистриран. Махнах мантия и я оставих да падне. Отидох до прилепа и го хванах внимателно и го гледах с пълен интерес както и с ядосан поглед.  Прокашлях се леко.

- Господин Смит!


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пет Май 16, 2014 7:28 am

Кейлъс се стресна от вика "Господин Смит!" и се откъсна от ръката, която досега го бе държала тихомълком. Човекът сигурно го бе казал тихо, но в свръхчувствителните уши на прилепа това звучеше като гръмотевица. Той полетя лудешки из коридора. 
 Но вече бе загубил животинското равновесие. Започна да се превъплащава обратно, стъпка по стъпка, сигурно плашейки човека зад себе си. Премина от прилеп към прилеп с големината на птица, човеко-прилеп и накрая се просна върху пода като човек. Всичко го болеше като миналия път- човешките мускули не бяха привикнали към безбройните махове на крилата на прилепа. Болеше го, но повдигна глава и видя човека, който излезе от сенките. Разпозна учителката си по черни изкуства.
  "Професоре..."- започна той, но не знаеше как да продължи. Знаеше само, че се е забъркал в каша.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пет Май 16, 2014 10:59 am

- Господин Смит би трябвало да ви накажа за това че нарушавате вечерния час!
 Гледах момчето пред себе си. Не че бях толкова ядосана заради това че е нарушил вечерния час, и аз го бях нарушавала безброй пъти. Бях повече ядосана, че ми отваря още работа. Сега би трябвало да сигнализирам на министерството за нерегистриран зоомаг който се превръща в прилеп, и тем подобни простотии които отнемаха много време и бяха скучни.
- Предполагам че не сте регистриран в списъците с зоомагове?

потропвах нервно с крак докато чаках отговора на провинилия се Грифиндорец.
- Имате късмет не че ми се занимава с наказания в полунощ! Няма да ви накажа този път! Но да не се повтаря и не си мислете че можете да си ходите чакам обяснението ви!


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пет Май 16, 2014 1:04 pm

"Професоре, може да съм идиот, но не съм луд. Не бих се пробвал да се превъплащавам тук, и то нощем,  без да съм записан в официалните регистри. И все пак ви благодаря, че всичко мина толкова гладко. И спокойно, няма защо дори да пишете доклад до министерството за това."- Кейлъс осъзнаваше, че повечето възрастни ще си помислят, ако не знаят, че е записан зоомаг, че е просто момче с дарба и буен огън в кръвта. Е, някога беше така. Някога, но не сега, когато във вените му течеше мъгла и течна тъга... 
  "О, и благодаря, че ме пуснахте толкова леко. Дори не отнехте точки на Грифиндор"- той се усмихна и с бавни отмерени крачки започва да си тръгва. Фалшивата усмивка се топеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анеля Денвърли.
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Пет Май 16, 2014 8:09 pm

@Рок Хауърд написа:
..
Грифиндорецът извади пръчката си и изрече заклинание:
- Аресто Моментом!
Ан затаи дъх. Половината от пламъчетата замряха, попаднали под силата на магията, но другата половина продължаваха да летят. Ан се подпря на рамото на Рок и се изправи на пръсти, мъчейки се да обхване с поглед летящите високо искрици.
-Къде е ключът... - нямаше смисъл да довършва.
В същия миг пламъчето с ключа прелетя покрай нея и при съскането от резкия му завой около главата й й се стори, че направо й се присмива. Завъртя се и се помъчи да го хване,но напразно. Беше твърде бързо. Нямаше как да го хване само с помощта на физическите си сили. Е, те бяха магьосници. Точно затова беше толкова трудно.
-Да пробваме едновременно. - предложи Рок.
Анеля кимна. Ето една наистина добра идея. Щом един магьосник можеше да се справи сам с половината пламъчета, двама щяха да спрат всичките, особено ако се постараеха. А какво ли щеше да стане с ученик, дошъл само до тук например? Нямаше да може да се справи сам, освен ако не бе 2 метра и половина висок и много дълги и ловки ръце. Но за магьосник с нормален около 1 и 70 ръст и нормални ръце беше невъзможно. За сам човек мистерията пропадаше тук. Ако беше открила това място и тази верига от тайни сама нямаше да може да се справи с пламъчетата, освен ако нямаше някакъв огромен късмет и пламъчето с ключа не кацнеше на рамото й, и щеше да се разочарова и ядоса безкрайно много. Щеше да изгори. Игра на думи, подходяща за стаята пълна с пламъчета. Добре, че бе решила, че едно ново приятелство би било интересно и слава на съдбата, че се беше сблъскала с момчето по коридора.
-Хайде. - съгласи се на идеята му Ан.
Извади магическата си пръчка и си пое дълбоко дъх. Погледна към Рок и отвърна на окуражителната му усмивка. Тя беше добра магьосница, справяше се с магиите, можеше да се справи. Рок също притежаваше нужната сила и умения.
-Едно...две... -започна да брой тя, като двамата насочиха магическите си пръчки нагоре към пламъчетата. -три. Аресто Моментом!
Викът им отекна из помещението, блъсна се в стените и се разнесе даже ехо. Определено бяха вложили много усилия в заклинанието. Сигурно гласовете им бяха отекнали и по близките коридори и бяха стреснали каменните шахматни фигури зад затворената зад тях врата.
Всички пламъчета мигом замръзнаха. Стаята замръзна, освен тях двамата. Огънят беше невероятно красив, дори и замръзнал, даже така блестеше.
-Браво! - въодушеви се от успеха им Анеля и се огледа. - Ключът?
Погледите им обходиха стаята. Имаше замряли пламъчета окол тях, навсякъде из стаята, най-много бяха високо над главите им. И познайте къде беше ключат.
В пламъчето, което бе замръзнало в играта си точно до тавана.
Нямаше как да го стигнат с подскоци или по подобен начин. Може би ако Ан се качеше на раменете на грифиндорецът щеше да го стигне.. Какви бяха тези глупави мъгълски идеи? Та те бяха ученици в Хогуортс, не в някоя обикновена гимназия.
-Акцио!- извика Ан към ключа.
Потрепна, помръдна се към нея, но замря отново на високо. Момичето се смръщи, после се сети, че тук нещата ставаха с двойна сила.
-Хей, Рок, на три и Акцио! Едно... - започна да брой тя, приготвила едната си ръка за хващане, а другата с насочена нагоре към пламъка магическа пръчка. - две... три.


i hope there is someone who will talk you through the night and remind you of the promise of the sunrise, that beauty keeps coming, that there are futures worth waiting for and fighting for, and that you were made to dream.I remember it so fucking clearly. It wasn’t the first time we met, but the second or third maybe? It just kind of hit me, and it sure wasn’t gentle, but from that moment on, I knew I’d forever do anything in my power to make you mine, and keep it that way. I looked at you with wide open, longing eyes. Your presence enticed me. I wanted to be held by you, feel your warmth, your love. I had no idea how bad it really would fuck me up, but I think I knew I wouldn’t even care if it did.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Афродита Найт
Зам.директор и отговорник за "Грифиндор"
Зам.директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Съб Май 17, 2014 2:24 pm

@Кейлъс Смит написа:
"Професоре, може да съм идиот, но не съм луд. Не бих се пробвал да се превъплащавам тук, и то нощем,  без да съм записан в официалните регистри. И все пак ви благодаря, че всичко мина толкова гладко. И спокойно, няма защо дори да пишете доклад до министерството за това."- Кейлъс осъзнаваше, че повечето възрастни ще си помислят, ако не знаят, че е записан зоомаг, че е просто момче с дарба и буен огън в кръвта. Е, някога беше така. Някога, но не сега, когато във вените му течеше мъгла и течна тъга... 
  "О, и благодаря, че ме пуснахте толкова леко. Дори не отнехте точки на Грифиндор"- той се усмихна и с бавни отмерени крачки започва да си тръгва. Фалшивата усмивка се топеше.
- Да съм ви казала че сте свободни?
 Бях забелязала фалшивата усмивка и това не ми се понрави ама никак. Не стига че го бях пуснала вместо да го накажа или да отнема точки от дома си ама го и пуснах само с предупреждение. Присвих за миг, но тогава през съзнанието ми премина картината на трансформацията му от прилеп и отново в човек. Вече ми стана любопитно.
- Защо от всички всевъзможни места избрахте точно коридора където всеки може да ви види? И защо точно прилеп?


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net/forum
Кейлъс Смит

avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   Съб Май 17, 2014 3:40 pm

"Ако добре познавам късмета си, щях да бъда хванат точно пред входа на училището. Макар че от доста време излизам и не ме хващат."-  Кейлъс отлично знаеше на кого казва тези неща и ама изобщо не го интересуваше.- "Не бих се мушнал в някой изоставен кабинет, пак споменавам късмета си. Така че нямаше значение къде ще се трансформирам. А защо точно прилеп- ами бърз съм, незабелязан, дребен и не ми се завива свят, ако се обърна наобратно. В началото желаех да ставам тигър, но като се замисля- изисква твърде много работа и привлича твърде много внимание."
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: По коридорите   

Върнете се в началото Go down
 

По коридорите

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Хогуортс и неговите околности :: Училището-