Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Statistics
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22434 мнения in 1533 subjects

Share | 
 

 Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ади
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Чет Юли 17, 2014 8:39 pm

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ади
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Чет Юли 17, 2014 9:05 pm

Съвсем скоро Ади щеше да започне своята шеста година в Хогуортс. И затова трябваше да се сдобие с всичко което щеше да и бъде нужно. Учебници, съставки, предмети. Нова мантия и какво ли още не. А можеше и да си купи някои неща от магазинчетата за шеги и сладки изкушения наоколо.
Диагон - Али бе наистина симпатично място. Имаше всякакви магазини, всеки магьосник можеше да намери това което му трябва тук. Най - добрия майстор на пръчки бе именно тук - Оливандър. А най - вкусния сладолед също.
Влезе в магазинчето където можеше да намери всички и нужни съставки. Все по малко от всичко, а на лицето и имаше усмивка. Благодари на продавача, който старателно прибра съставките в плик и и го подаде. Ади го пусна в чантичката която бе преметнала през рамо и тръгна по улицата влизайки в книжарницата. Взе учебниците от списъка, не бяха много тъй като имаха още материал от старите тухли които вече бе изчела няколко пъти.
Бе си купила една книга която и бе хванала окото и я разглеждаше докато излизаше. Тръгна по улицата гледайки резюмето и се блъсна в някого. Типично за нея, а това, че залитна назад бе точно в неин стил.
- Извинявайте ...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Монтгомъри Джеймс Маккой
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Пет Юли 18, 2014 9:35 pm

Нямаше нищо по - досадно от ходенето по магазините. Навсякъде беше пълно с разни досадни лелички, кресливи деца и нагли търговци. Младият Маккой мечтаеше за домашно духче. Определено един верен слуга щеше да му е от голяма полза за подобни досадни задължения. Все пак той искаше да изучава магия и да обезсмърти своето име. Е, засега нямаше и трябваше да върши и това сам. Без желание се спусна по улицата, като видимо странеше от всички останали. Силно впечатление му направи и едно тлъсто, ниско и страшно пъпчиво хлапе. То яростно скачаше и ревеше на средата на улицата събирайки  погледите на всичко живо. До него слабичка жена се опитваше да го успокои, но без особен успех. Монтгомъри се досети, че това най - вероятно е много страдалната му майка. Тук слидеринецът не се стърпя и реши да се намеси. Извади тихомълком своята пръчка и едвам чуто прошепна:
- Имобулус! - При което туловището на хлапака започна да губи тежест. Сигурно за първи път в живота си се бе почувствал така лек, ако се съдеше по огромното му тяло. Не след дълго паника обзе него и майка му. Двамата започнаха да реват с всичка сила, а около тях тълпата видимо се паникьоса. Целият този хаос развесели малко Монтгомъри. Чудно колко полезна можеше да бъде една видимо лесна магия, стига да се използва в правилния момент. Е, тази постъпка със сигурност щеше да попадне в и без това късият списък с добри дела, които някога е вършил. Нямаше по - върховно удоволствие от това да накаже тлъстото, разглезено хлапе. Вече с доста по - приповдигнато настроение, младежът продължаваше по пътя си, като все се стараеше да избягва останалите. Не след дълго стигна една от най - рисковите зони на "Диагон - Али" . Сладкарниците, магазините за сладолед и прочие. Тук обикновено гъмжеше от деца, които толкова се бяха унесли в яденето, че забравяха да гледат къде вървят и поради това често се случваше да се срещнат хора с изпоцапани мантии. Младият Маккой се концентрира с все сили и тръгна много внимателно. Не след дълго видя и първото препятствие по пътя си. Някакво малко момиченце с видима наслада погълваше някакъв сладолед на клечка. Монтгомъри не отделяше очи от нея и почти успя да я заобиколи, когато почувства натиск върху гърба си и полетя напред. Резултата беше ясен, новата му мантия се нуждаеше от пране. Част от сладоледа се бе размазал точно на слидеринският герб:
- Извинявайте! - Чу зад себе си нечий доста нежен глас. Щом се обърна видя една красавица от Хафълпаф с доста стреснат вид.
- Няма страшно и без това на змията ми й се прияде нещо студеничко! - Направи опит за шега младежът и за да засили ефекта се озъби с оная негова зловеща усмивка на момичето...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ади
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Съб Юли 19, 2014 7:10 pm

Изправяйки се от земята, Ади изтупа дрехите си и прибра книгата си при всичко останало в чантата. Погледна момчето, което и се стори познато. Но нищо чудно, сигурно бе ученик от Хогуортс, а рано или късно там всички лица почват да ти се струват познати. Някои един ден изчезват, а на тяхно място идват други. И така година след година. Скоро беше и неин ред да се превърне в едно от тези лица, които щеше да изчезне и да напусне Хогуортс завинаги.
- Имаш змия? Страхотно. - при самата мисъл очичките на малкото момиче светнаха. Тя самата имаше сова, но Ири бе по - скоро семейната им сова, а не лично нейното си животно. Понякога наистина и се искаше да има своя животинка. Никога не се бе замисляла, че това може да е змия например, но наистина харесваше змиите. Макар и слидеринци - повечето - открито да я плашеха. Което се броеше и за някои Грифиндорци всъщност.
- Аз съм Ади. - представи се тя на момчето и протегна ръка, а на лицето и се появи чаровна усмивка. До ушите и в същия миг достигна някакъв писък, който бе способен да изкара от контрол и най - спокойния човек, а на Диагон - Али надали имаше някой който се владееше по - добре от Адриана точно в момента. Очите и обаче се разшириха и донякъде с уплашена и донякъде с раздразнено изражение тя погледна по посока на писъка. Във въздуха летеше някакво момче, а майка му отдолу викаше. Някои магьосници се опитваха да го свалят, но толкова и точни бяха заклинанията им, та все минаваха покрай него. Видя усмивката на момчето пред нея. Повдигна вежда и леко се намръщи. - Да не би твоя милост да има нещо общо с това?
Може би, ако не и бяха спукали така тъпанчетата и я накарали да излезе от собствената си кожа, Ади също щеше да извади пръчката си и да опита да свали детето. Да, бе човек с чисто сърце и обикновено помагаше на хората, но и тя си имаше граници които никой не трябваше да пристъпва, ако не искаше да види лошата и страна. А лошата Ади бе наистина много по - плашеща от онова малко сладко момиченце, което те гледа с големите си очи и ти се усмихва насреща досущ като ангелче.
- Мога ли да предположа, че си от ... Слидерин? - попита русокоската изоставила тълпата зад себе си която се бе отправила към Гринготс, явно вятърът бе понесъл детето натам. А дори и да искаше да помогне, нямаше да се блъска сред толкова желаещи ... деветдесет и девет процента от които нямаше да направят нищо по въпроса със свалянето на момчето на земята. А бе толкова просто, Фините Икантатем щеше да свърши всичко, но те май по - скоро имаха проблем с това да улучат детето, което също изглеждаше доста странно отстрани, тъй като то не бе хич малко. Все едно да стреляш по балон, ако можеше да направи това ужасно сравнение момичето. Накрая обаче реши да бутне всички тези мисли назад и отново се съсредоточи към момчето пред себе си изчервявайки се леко, както всеки път когато усетеше, че е прекалила с въпросите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Монтгомъри Джеймс Маккой
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Чет Юли 24, 2014 9:23 pm

- Разбира се, че съм от Слидерин. - Заяви леко изненадан Монтгомъри, нима имаше друг вариант? - Е, Ади, за мен е чест да се запознаем. - При което се наведе леко и едвам докосна с устни ръката на момичето. Тя изглеждаше шокирана. Явно не бе виждала много кавалери, но това не бе голяма изненада. Все пак магьосническия свят беше залят с мътнородска паплач. За младежа те бяха меко казано нецивилизовани и сега заразяваха всички с техните отвратителни привички. Надяваше се искрено, че някой ден този въпрос ще бъде решен и наследниците на древни магически родове ще получат полагащите им се по рождение права. В този момент, за негово съжаление това изглеждаше само като много далечна мечта. Е, все пак беше още млад и имаше цял живот пред себе си за да я осъществи. В момента единствено можеше да полага усилия в училището с надеждата да се изучи достатъчно за да тръгне по пътя на величието. Ех, величие... още една негова мечта. Беше готов на всичко за да може да обезсмърти своето име. Разбира се за това имаше твърде много време. Сега пред него имаше едно красиво девойче и беше време за поне за малко да позабрави своята амбиция и самолюбие и да се опита да направи добро впечатление. Вътрешно трябваше да признае, че социалните умения му бяха доста слаба страна, но все пак можеше да опита:
- Е, драга Ади, имаш ли планове за днес или би приела разходка с един приятен слидеринец? - При тези думи се появи и усмивка на бледото му лице. Все пак за него бе по - добре компанията на един единствен човек, а Ади определено имаше вид на интересна личност. В този момент през главата му мина една интересна мисъл. За пръв път щеше да се мотае с човек от дом различен от Слидерин. Това определено можеше да бъде доста полезно изживяване. След миг новата му позната прие поканата за разходка с усмивка:
- Тогава, мадам, водете! - Изрече Монтгомъри и протегна ръката към хафълпафката. Доволен от себе си, че този път не успя да оплеска нещата тръгна след момичето. Да, разходка, това беше нормално и хората го приемаха, нали? Определено имаше напредък в отношението си към хората и това му носеше приятно чувство на задоволство...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ади
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Пет Юли 25, 2014 7:43 pm

Момичето бе меко казано изненадано. Слидеринец който се държеше мило? Да не би да бе Великден? Коледа? Макар, че като се замислеше дори по празниците слидеринци си оставаха задници, нищо чудно, че не бе срещала и не бе говорила с това момче преди. Въпреки, че външния му вид се биеше на очи, характера му потъваше сред злобата на останалите в дома му. Другите змии ядяха такива като Ади за закуска, ежедневно ги мъчеха и се държаха с тях сякаш бяха упадъка на обществото, на Хогуортс. Независимо дали бяха чистокръвни или не.
- Приятен слидеринец, определено съм учудена, но с удоволствие ще се поразходя с теб. - усмивката на лицето и бе лъчезарна, истинска, приказна. Кога изобщо се бе усмихвала на някого от този дом? Нямаше такива спомени, честно и просто те си я плашеха и тя гледаше да стои настрана от "последователите на Ти - знаеш - кого" , както ги наричаше наум и пред някои и други хора. - Изненада е да открия, че в Слидерин има такива хора, които се държат мило с хора които не са от техния дом. Или сега ще ми кажеш, че обикновено Грифиндор ви е проблема, а другите сме просто за ... тренировка преди мача с тях?
Ади се усмихна при думите си, някак си това и напомни за куидича в училището. Тя бе гончия в своя дом от по - миналата година и бе безкрайно горда и доволна от това. Първоначално куидича не я привличаше, но с времето мнението и към него се промени пък и се оказа, че е добра в него.
- Какво ти се прави? - попита момичето вървейки през улицата. Видя " Магическа менажерия " през няколко магазина от тях, хвана момчето без дори да се замисля и го задърпа натам. Понякога хич не се съобразяваше с хората, но тя бе изключително отвеяна на моменти, а сега бе един от тях.
Влезе вътре, обърна се към слидеринеца, като чак сега осъзна, че не знае дори името му. Леко се изчерви наведе глава надолу и прехапа устна, правеше го когато бе притеснена.
- Извинявай..., че те задърпах така ... - измънка притеснено. - Дори не ми каза името си...
Цяло чудо, че първото нещо което не бе я попитал е дали е чистокръвна. Повечето слидеринци не искаха да дружат с нечистокръвна паплач, както наричаха другите в случаите когато не бяха твърде ядосали или радостни, тогава крещяха "мътнород" на всеки срещнат.
Един красив папагал прелетя над Ади и се върна на кацалката си в края на магазина. В краката и се отри котка. Русокоската винаги бе желала някаква друга животинка да има освен семейната им сова Ири, но ... еми никога не си бе харесала какво да си вземе, искаше и се да изкупи целия магазин, може би без жабите, но просто нямаше как да стане.
- Кой курс ще бъдеш сега? - попита докато взимаше някакви лакомства за сови, или поне така се водеха. Сигурно нейната сова щеше да ги хареса. - Каза, че имаш змия... може ли да я видя?

Пп: Извинявай за безкрайно малоумния пост , но друго не ми хрумна...дефицит на въображение и муза :D :(
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Монтгомъри Джеймс Маккой
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Пет Авг 01, 2014 3:50 pm

Срещата с новата му позната определено носеше доста изненади. Още преди да успее да се опомни и вече прекрачваше прага заедно с Ади. Монтгомъри се опита да си придаде спокоен вид, но все още беше в шок, момичето обичаше да говори и почти не му оставяше време да отговори на въпросите й. Е, трябваше да признае, че определено му допадаше компанията й. В един от моментите в които младата девойка си поемаше дъх, младият Маккой побърза да отговори поне на част от въпросите с които бе залян:
- Моето име е Монтгомъри Джеймс Маккой и ще бъда шести курс в Слидерин. -  Изрече машинално той. Тук малко го хвана срам от самия него. Беше на разходка с чаровна мома, а звучеше като някой мъгълски робот. Опита да се усмихне, но не успешно, все пак не много роботи можеха да се усмихват, нали? Пое си глътка въздух с цел малко да се отпусне. Помогна му. Някак неусетно, Ади, пожела да види домашният му любимец. Нямаше нищо против да покаже своята змия на момичето, но го беше срам от баща му. Без съмнение Джеймс обикаляше пиян имението потънал в жалкият си позор. Последното което искаше, обаче бе да отрязва девойката по груб начин и просто се опита да се направи, че не е чул въпроса. Сещайки се за баща си нещо в него кипна. От както се помнеше единственото, което бе получил от родителят си бе унижение и болка. Мразеше го чистосърдечно и не веднъж бе желал смъртта му. Отне му няколко минути да успее да се отърси от спомените си и веднага забеляза как Ади го наблюдава с любопитство. Опита се да прикрие мислите си с небрежна усмивка:
- В момента искам само да прекарам малко време с теб! - Каза Монтгомъри и усети приятно усещане в гърдите си. Да, наистина искаше да прекара още време с нея. Компанията й наистина беше страхотна и му се щеше да е около нея, колкото се може повече...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ади
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Съб Авг 02, 2014 4:37 pm

Момичето се обърна към него с извинителна усмивка тъй като отново се бе зазяпала в един пухкавел мъник.
- Е аз нямам намерение да си тръгвам скоро от Диагон - али. - заяви тя като извади няколко сребърни монети и купи едно пакетче от лакомствата за сови, нейната Ири щеше да ги хареса. С мъка остави зад гърба си животинките и отиде до младежа от Слидерин.
- Така и така живея в покрайнините с родителите си.
В гласът и се пролича, че никак не е щастлива от това. Но и как можеше да бъде? Бе оставила всички си познати, магьосници, и бе дошла да живее тук сред мъгълите които я определяха като странна. Вече не я интересуваше какво говорят за нея, но едно време, когато бе още дете хич не и бе приятно да я имат за ... чудачка.
- Може да ни дойдеш на гости. - усмивката и бе широка, дружелюбна. Както винаги всъщност, малката Ади много рядко се ядосваше. Оставяше това на по - голямата си сестра която като чели винаги бе недоволна, намусена и изморена от работата си. - За жалост ние живеем сред мъгъли. Имам предвид, че ... ами те долавят, че сме различни.
Защо изобщо се оправдаваше като говореше със слидеринец? Деветдесет и девет процента от тях ненавиждаха мъгълите и биха ги пекли на бавен огън на ръждясал шиш. Русокоската се смръщи при тази мисъл, но възвърна спокойното си изражение само след миг. Прибра лакомствата за совата в чантата си и напусна магазинчето, а момчето вървеше до нея. Улицата се бе изпразнила, но все още имаше твърде много хора за да се чувства русокоската спокойно.
- Разкажи ми за себе си? Виждала съм те в училището, но ... ами никога не съм имала някакъв контакт с теб. Обикновено избягвам слидеринци, опитвам се и тези от Грифиндор да избягвам напоследък ... - при самата мисъл за Грифиндор и Слидерин, Адриана се изчерви, а на бледата и кожа руменината ясно си личеше. Прехапа устна и извърна поглед гледайки някъде напред, без всъщност да вижда нещо конкретно. - Имаш ли братя, сестри? Всичките ти роднини ли са били в Слидерин?
Отново бе започнала със всичките си въпроси, но тя бе безкрайно любопитна. Винаги караше хората да се чувстват неудобно, неин голя недостатък, но просто това и бе вродено. Да си бърка носа където не и е работа. Затова и често бе все в някаква опасност, между чука и наковалнята, между някое и друго проклятие, ядосани хора ... все където не трябва и положението не е розово. Хубавото обаче бе, че имаше таланта да се измъква от такива беди за да се озове веднага в друга! И после защо ли хората страняха от нея ...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Монтгомъри Джеймс Маккой
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Съб Авг 02, 2014 7:42 pm

Да предложиш на слидеринец екскурзия с мъгъли си бе определено идея за милиони. Младата Ади определено беше преизпълнена с енергия и ексцентрични идеи. Нищо лошо, разбира се, но оставаше въпроса как да отклони тази покани. Някак си не можеше да се представи в къща и компания на същества без капчица магическа сила. Погледна тайничко към новата си позната. Определено тя можеше да предизвика интереса на хората покрай нея. Въпреки, че беше от Слидерин и по правило вече трябваше да я унижи публично, Монтгомъри бе усетил странно влечение към нея. Определно усещаше огромно желание просто да я прегърне и да се опита да бъде нежен. Тъй като за разлика от отварите в това нямаше никакъв опит, той беше длъжен да почака, както се казваше да успее да улови момента:
- Разкажи ми за себе си? Виждала съм те в училището, но ... ами никога не съм имала някакъв контакт с теб. Обикновено избягвам слидеринци, опитвам се и тези от Грифиндор да избягвам напоследък. - При което красивите очи на момичето се забива право в лицето на Монтгомъри. Е, тук поне можеше да признае, че можеше да говори за своя род с часове. Все пак той беше Маккой. Усмихна се мило на момичето и започна да разказва:
- Засега аз съм последният наследник на стар и уважаван род. Само до преди половин век бяхме считани за един от най - великите магьоснически родове, дори някой ни сравняваха и със самия Слидерин. - При тези думи направи кратка театрална пауза за да покаже своята гордост от сравненията. - Аз и моите роднини до един сме учили тайната на магията и вълшебството именно в зеления дом на Хогуортс. Е, вече рода ми поизгуби малко от аурата си заради оня глупак, който се нарича мой баща! - Монтгомъри буквално просъска последното изречение. Веднага щом се досети за човешката карикатура Джеймс, то в момчето избухна безсилен гняв. В очите му проблесна злокобен пламък. Понякога докато лежеше в своето легло в Хогуортс успяваше да се преспи единствено с мисълта как убива баща си и отърва всички Маккой от издънката Джеймс. След миг успя да се овладее и да се опомни. Та той беше насред "Диагон Али" с едно от най - красивите момичета, които някога е срещал. Просто в този момент нямаше право да мисли за своя "мил татко" и се изнервя ненужно. Е, все пак тя попита и той бе длъжен да отговори на въпроса й. Няколко секунди по - късно се опита да разведри малко атмосферата и да махне мислите си от баща си. Погледна към Ади, която изглеждаше някак разстроена от разказа му:
- Защо избягваш грифиндорци, нали те ви пазят от големи и лоши слидеринци? - Надяваше се красавицата да оцени хумора му...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ади
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   Нед Авг 03, 2014 7:40 pm

Седнаха на една пейка близо до магазина където човек можеше да намери всичко свързано с Куидича. Ади мълчеше леко изчервена и си играеше с пръстите си, след миг погледна отново слидеринеца. Усмихна му се чаровно и извинително.
- Ами ... бях с едно момче от Грифиндор преди време. - започна тя несигурно прехапвайки устна. Наскоро се бяха разделили с въпросното момче и Ади не можеше да повярва колко сляпа е била и , че е била толкова глупава за да бъде с него. - Общо взето да кажем, че не му бях достатъчна.
Облегна се на пейката и се загледа някъде напред в една котка, която влезе в един магазин най - спокойно. Това я накара да се усмихне, незнайно защо. Бе нещо толкова нормално ... цяло чудо обаче бе, че котето не бе изхвърлено от магазинчето.
- Играеш ли куидич? - попита тя изведнъж гледайки една красива метла изложена на витрината. Ах, от кога не бе летяла на метла. Нямаше търпение да започне новата учебна година и да дойде времето за куидич. - Тъй като сме сред мъгъли скоро не съм летяла ... така и така са ме определили като чудачка. Ако ме видят на метла не ми се мисли какво ще си помислят. Така де не ме интересува какво говорят за мен, но ...
Замълча като въздъхна тежко. От целия разговор сигурно излизаше, че тя мрази мъгълите, което не бе така. Нямаше нищо против хората, някои бяха приятни, но други ... други и на най - доброто същество на земята ще му се иска да ги убие с голи ръце.
- Аз съм гончия в нашия отбор. - Ади се бе обърнала, подпряла едната си ръка на облегалката на пейката и гледаше момчето. Бе присвила леко очи, но далеч не изглеждаше злобно, а просто замислено. И в действителност тя наистина мислеше, мислеше как по дяволите бе успяла да се сдуши със слидеринец, който на всичкото отгоре се държеше добре с нея. От къде този късмет? - Знаеш ли, радвам се, че се запознахме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]   

Върнете се в началото Go down
 

Welcome, to Diagon Alley. [Ади и Монтгомъри]

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: And some more ... :: Друго :: Минало-