Latest topics | » Мегара и Посейдон, Перла в Океан от чувства. [РП на тема Боговете на Олимп]Съб Авг 13, 2016 2:22 pm by Екатерина Дейвидс-Муур» Разпределение (РП)Вто Апр 05, 2016 9:16 am by Джон Картър » Разпределителен тестПет Апр 01, 2016 7:07 pm by Джон Картър » Заети ликовеЧет Мар 17, 2016 3:10 pm by Вивиaнa Гровънър» Before 1 week Сря Яну 20, 2016 11:15 am by Рок Хауърд» Търся си семейство,приятели,врагове,etc...Пон Яну 18, 2016 12:03 am by Рок Хауърд» Спам на воля :)Пон Дек 28, 2015 10:20 am by Афродита Найт» №007Сря Ное 11, 2015 10:50 am by Liam Shadow » Liam ShadowСря Ное 11, 2015 10:30 am by Liam Shadow |
Точки на домовете |
- 320
- 1340
- 1280
- 780
|
Кой е онлайн? | Общо онлайн са 18 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 18 Гости :: 1 Bot Нула Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm |
Статистика | Имаме 423 регистрирани потребители Най-новият потребител е Sandwich
Нашите потребители са написали 22572 мнения in 1538 subjects
|
| | Една красива, но скрита поляна | |
| Автор | Съобщение |
---|
Кристиан ОзераДиректор и отговорник за "Рейвънклоу"
Брой мнения : 1049 Точки : 1876 Reputation : 23 Join date : 29.07.2013 | | | | Елизабет МарсГрифиндор
Брой мнения : 66 Точки : 76 Reputation : 4 Join date : 25.08.2014 Age : 27 Местожителство : София | Заглавие: Re: Една красива, но скрита поляна Нед Авг 31, 2014 2:39 am | |
| Беше късният следобед и слънцето вече започваше да залязва, когато аз смутих тишината и спокойствието тук. Бях пропуснала последните си часове, нервите ми просто не бяха издържали. По принцип нямах проблем с това да игнорирам някого и ми се удаваше прекрасно, но сега просто не можех да понасям...май никого. Съвсем случайно открих това място, краката ми сами ме доведоха, докато аз просто се опитвах да се измъкна колкото се може по-бързо. Бях с черни дънки, нарязани над коляното и каубойски ботуши. Те стабилно се пързаляха по листата, особено при наличието на роса, но това не ме спираше. "Защо, по дяволите, има роса, след като бе почти залез?! Росата не се ли появява само сутрин? И то рано?"- продължавах мислено да протестирам, тъй като отстрани изглеждах като човек, каращ кънки. О, не, моя грешка....като човек, който тепърва се учи да ги кара... Нагоре бях с бял потник по тялото и черно кожено яке с къси ръкави. Косата ми бе пусната и се спускаше почти права надолу, стигайки до кръста ми. Но, разбира се, моя Нескопосаност успя да закачи дънките си на едно дърво и да ги скъса. Беше почти незабележима дупка, но успя да ми скапе настроението още повече. Всъщност при накълцания им вид изглеждаше дори като артистичен ефект. - О, супер. Само ти ми липсваше. - промърморих сама на себе си, продължавайки напред. След около 15-ина минути спрях и почти се превих надве, поемайки си дълбоко въздух. Чак когато дишането ми се възстанови, се огледах и...ахнах. Бе изумително красиво. Цветчетата се бяха разтворили, а бръшлян се виеше нагоре по стъблото на всяко едно дърво. Нямаше по-точно описание от "спираща дъха гледка". Моментално забравих всичките си проблеми и тревоги, наслаждавайки се. Седнах на земята в корените на огромен дъб, кръстосвайки краката си по турски. Пръчката ми бе в ръката, държах я още щом излязох от училището и исках да си изкарам яда на нещо. Не че щях да го направя де, но се чувствах по-добре като си представям как паля...нещо. Но сега вече нямах никакви такива мисли. Както бях се прехласнала почти подскочих когато чух стъпки зад себе си... |
| | | Alexander Hartrowe.Слидерин
Брой мнения : 165 Точки : 184 Reputation : 7 Join date : 03.08.2014 Age : 28 | Заглавие: Re: Една красива, но скрита поляна Нед Авг 31, 2014 3:23 am | |
| Въздуха едва достигаше до белите дробове на Алекзандър. Момчето дишаше затруднено, на пресекулки. Опитвайки се да вдиша дълбоко, усети разрязваща болка в сърцето. Нещо не беше наред. Спомените за отминалите дни не му водеха нищо добро. Бюфорд успя да се изправи на крака и се запъти с бързи крачки към малкото прозорче, намиращо се до леглото му в спалното помещение. Щом свали резето и отвори дървената рамка, веднага навря малката си муцуна през железните решетки. Веднага щом кислорода започна най - после да преминава през дихателните му пътища, усещането за облекчение накара цялото му тяло да се строполи на земята като мокър парцал. Хартроу подпря глава на коленете си, постоя за малко така и реши, че щом е пропуснал целия ден, лежейки, мислейки и почти умирайки, няма нищо да му стане, ако се чупи и от последните два часа, които бяха летене и още нещо, което така и не запомни . Слидеринеца се изправи бавно , помагайки си с ръка и свали долнището пижама, заменяйки го с чифт черни, идеално пасващи на краката му, дънки и бяла V - тениска нагоре, тъй като реши, че навън ще е твърде студено и неетично да се разхожда без топ. След това отвори малкото сандъче пред леглото си и извади една тетрадка. В нея обичаше да записва разни неща, които му хрумваха. Също и заклинания, които е пробвал или пък да рисува, въпреки че рядко го правеше. През ума му мина мисълта да потърси сестра си, но в същия момент връзката между тях се появи за момент, позволявайки му да разбере, че в момента тя е твърде заета да си говори с някакъв възрастен господин. - Мръсница - измърмори под носа си и отърси глава, с надеждата, че връзката ще прекъсне. Така и стана... Залеза се очертаваше да е прекрасен. Златистия цвят бе започнал да доминира над синия, създавайки най - различни форми в небето. Листата на дърветата леко се полюшкваха под напора на лекия северен бриз, а гласовете на учениците, препускащи към следващия час само подразниха ума на младия мъж. Алек нямаше много приятели тук, за разлика от враговете, но към всеки се отнасяше с еднакво презрение. Просто не обичаше да бъде прекъсван в моменти, в които музата му е толкова голяма, че трябва да бъде използвана за нещо ползотворно, а не да бъде отнета от ужасяващо дразнещите децибели на противни хлапета. Вървейки с онази типична за него походка на човек, който се смята , че е нещо повече от другите, Алекз се бе запътил към любимото си място. А именно скритата поляна след лабиринта, който му навяваше на живота му - сложен за преминаване, но минеш ли отвъд него всичко си заслужаваше. Приближавайки, тинейджъра съзря нечия друга фигура. - Какво , по дяволите, мислиш , че правиш тук?! - гримасата, наподобяваща пълна погнуса, накара лицето му да се изкриви по определен начин. Не обичаше да дели нещата, които бяха негови. А щом видя магическата пръчка в ръката на събеседника си, Бюфорд директно плъзна пръсти към задния си джоб, готов да нападне, ако е необходимо. |
| | | Елизабет МарсГрифиндор
Брой мнения : 66 Точки : 76 Reputation : 4 Join date : 25.08.2014 Age : 27 Местожителство : София | Заглавие: Re: Една красива, но скрита поляна Нед Авг 31, 2014 3:51 am | |
| Изтръгването от мисленият ми рай бе толкова внезапно, че усещането наподобяваше това да те залеят с ледена вода докато спиш. Или да те съборят в басейн с дрехите. Влагата и студът моментално попиват до мозъка на костите ти, карайки те да се свиеш конвулсивно. Грубото прекъсване бе точно такова- неочаквано, рязко и необратимо. Особено начинът, по който момчето се бе обърнало към мен. Извърнах главата си в негова посока и за миг срещнах очите му-изглеждаха студени и мрачни. Имах някакъв бегъл спомен, че го познавам, но не бе от лицата, които лесно изплуват в съзнанието. Поне моето. Намръщих се и се загледах още по-съсредоточено в лицето на новодошлия. Знаех, че го познавам, името му бе на езика ми, но...Може би Александър? Да, това беше. - Стоя си? И се наслаждавам на природата. Откога е престъпление?- не бях впечатлена от тона му, нито от враждебната гримаса. Няколкото ни срещи по коридорите почти винаги завършваха с разменени обиди, а често пъти дори пръчките ни се намесваха в разпалените спорове. За името може и да имах колебания, но бях сигурна, че е от слидерин. Първо- такъв "поздрав" най-често можеше да излезе от устата на слидеринец и второ- той май бе "предводителят" на всички гадняри в Хогуортс, образно казано. - А ти си тук, за да ми кажеш, че полянката вече е твоя собственост и ще си основеш империя на злото и самотността?- повдигнах едната си вежда, като отново срещнах погледа му. Напоследък сарказмът ми бе станал любимият начин да общувам с хората. Бе най-лесно да покажеш на някого, че изглежда глупаво, когато го иронизираш, защото ставаше очевидно. Но въпреки привидното си спокойствие и насмешливата ми закачка към Алекс, стиснах малко по-силно пръчката си, готова всеки миг да я използвам. Знаех, че той едва ли ще се поколебае да го направи, но нямаше аз да съм тази, която да си търси неприятностите. Пръчката засега бе просто моят начин да се чувствам по-сигурна в негово присъствие. Каквото и да си говорим, този тип от километър нашепваше за "опасност", а по отвратеното му изражение от това, че си стоя в гората на спокойствие лесно можеше да му се изкара и жълта книжка. Изправих се, подпирайки се на дървото. Можех поне да опитам да говоря с него човешки. Макар че шансовете ми бяха малки, аз си оставах заклет оптимист. - Беше шега, отпусни се. Не хапя. Ти спокойствие ли търсиш?- изражението ми си оставаше неутрално и дори можеше да се забележи лееека усмивка в ъгълчетата на устните ми, но пръстите ми продължаваха да бъдат обвити около пръчката ми и аз внимавах за всяко негово движение. |
| | | Alexander Hartrowe.Слидерин
Брой мнения : 165 Точки : 184 Reputation : 7 Join date : 03.08.2014 Age : 28 | Заглавие: Re: Една красива, но скрита поляна Нед Авг 31, 2014 3:07 pm | |
| Алекзандър внимателно наблюдаваше реакциите на събеседника си. Имаше онзи странен навик да анализира всичко, като се започне от погледа, та чак до маниерите. Хареса му саркастичния отговор, замисляйки се, че и той би отвърнал така. Забеляза неутралното изражение, издаващо само и единствено спокойствие. Не бе свикнал с него. Никак даже. Всички изпадаха в някаква паника, щом чуеха гласа му да гърми звучно срещу тях. Но не и тя. Или бе много добра актриса или просто достатъчно глупава да стои безучастно срещу него, без да направи дори малък опит да запрати мизерния му задник към някоя от кулите на замъка. - За книжен плъх си доста смела - налудничава усмивка грейна на лицето му. Не знаеше дали за сигурност грифиндорката наистина бе такава, но какво пък, повечето тук си скъсваха задниците да научат някакво просто заклинанийце, за да впечатлят даден преподавател, прекарвайки часове с книги в ръка, ето защо просто предположи. Не и Алекз. Магията течеше във вените му още от малък. Като деца на заместник директор на магията, двамата с Амилия упражняваха уменията си още преди да могат да ходят. Целият им ден бе изпълнен с всякакви заклинания от местене на предмети до тяхното взривяване. - Пък и да, права си! Мястото е мое и следователно ти също ми принадлежиш. Нали така, робе. - налудничавата усмивка се разшири максимално, разкривайки подредените му бели зъби. Надяваше се, че съученичката му ще успее да усети хумора в изречението му. Все пак, колкото и да беше лош, тя щеше да прави други неща, но не и да робува. |
| | | Елизабет МарсГрифиндор
Брой мнения : 66 Точки : 76 Reputation : 4 Join date : 25.08.2014 Age : 27 Местожителство : София | Заглавие: Re: Една красива, но скрита поляна Нед Авг 31, 2014 3:48 pm | |
| - За книжен плъх си доста смела. - в гласа му сякаш се долавяше репликата "Не си играй с огъня.", загатната зад предизвикателното изражение. За първи път забелязвах тази негова страна, никога преди не го бях поглеждала два пъти, за да разбера, че може и да води и нормален разговор. Е...почти. Заяждането и сарказмът бяха неразделна част, но така винаги е по-интересно. Той беше...като капан. Примамва те със загадъчността си, след което стотици пъти те кара да съжалиш за любопитството си. Но двама можеха да играят тази игра. - Хей, аз съм книжен плъх с пръчка. Трудно е да не си смел. - засмях се леко като междувременно вдигнах пръчката си, завъртайки я между пръстите си. Само след миг я свалих, правейки няколко крачки настрани. Моето нездраво мазохистично любопитство в момента се наслаждаваше на играта на "котка и мишка", макар вътрешно да имах сериозни опасения какъв ще е резултата при евентуален дуел. Налудничавата усмивка на Алекс май бе показателна кой ще вземе надмощие, но аз въпреки всичко бих дала всичко от себе си. - А и не принадлежа на никого...- вдигнах рамене, оставайки абсолютно и константно спокойна. Мисля че дори ми беше забавно. -...кралю.- довърших изречението си след кратка пауза и направих реверанс. През цялото си изпълнение не отделях очите си от неговите, усмихвайки се криво. Бях чувала какви ли не неща за него и сестра му и изобщо нямаше да се изненадам ако се окажат истина, но сега нямах намерение да се тормозя с въпроси, чиито отговори вероятно никога нямаше да узная. Какъв е смисъла да разсъждаваш върху нещо, когато верен отговор няма или всички отговори са верни. Но поне за славата му на "опасен" имаше солидни доказателства и безброй много свидетели. Ако сега тръгнех из училището да разпитвам кой е пострадал заради Алекс имаше много голяма вероятност дори някой учител да се включи в списъка. - Така и не ми каза какво всъщност те води насам? Спокойствието, тишината...желанието да изядеш сърцето на някое невинно животинче докато то още тупти в ръцете ти?- вдигнах едната си вежда, усмихвайки се половинчато. "Бет, ти малоумна ли си?! Какво още правиш там?"- разумът ми в момента вдигаше протест срещу всяка една моя реакция, но бе лесно да го игнорирам. Все пак го правех от години наред. |
| | | Alexander Hartrowe.Слидерин
Брой мнения : 165 Точки : 184 Reputation : 7 Join date : 03.08.2014 Age : 28 | Заглавие: Re: Една красива, но скрита поляна Нед Авг 31, 2014 9:53 pm | |
| - Спокойствие. - също като самото значение на думата, Алекзандър се приближи плавно по - близо до съученичката си, вадейки от чантата, която държеше под черното наметало, своя скицник. Знаеше, че Елизабет няма да му навреди. Няма дори да посмее да използва пръчката си. Не бе такъв човек. Не беше като него. - Смятам да рисувам. Не ме интересува дали ще ти преча. - Наистина не се интересуваше от това, дали ще попречи на грифиндорката с действията си, но музата рядко идваше при него. А в моменти като този трябва да се възползва от всички възможности, които живота му предлага. Тъмните и кристални очи на Алек започнаха да се реят из прекрасната гледка, към която сякаш принадлежаха и самите възпитаници на Хогуортс. Небето почти бе потънало в златисти нюанси, на места примесени с лилави и червени окраски. Лекият северен бриз полюшкваше нежно непокорната му коса, карайки кожата му да настръхне. Листата, обагрени в кафеникаво-оранжев цвят започнаха да се вият във вихрушка понесени от вятъра. Тук - там се чуваха по някоя друга птичка, която оповестяваше гърлено края на деня, реещи се във небесата, оставяйки въздуха да брули нежно перата им.. Чашките на лалетата, насъбрани на купчинки на няколко места в поляната, бяха започнали да затварят цветовете си в идеално оформен кръг, скривайки изящността си. Мястото наистина оживяваше истински сутрин, когато всяко едно малко цвете бе покрито с роса, а слънчевите лъчи нежно се спускаха от небесата, готови да сгреят всички животинки и растения, готвещи се да посрещнат новия ден. Точно в този момент лалетата отново разтваряха своите листя, откривайки невероятен аромат, привличайки всякакъв вид насекоми към вътрешността си. Раздвоен какво всъщност да нарисува, Хартроу забеляза прекрасните очи на събеседника си. Бяха дълбоки, изразителни и големи. Човек можеше да потъне в тях. - Ще бъдеш ли моята Мона Лиза? - без да осъзнава всъщност, че до преди секунди бяха готови да се впуснат в дуел, в душата на момчето се зароди онази фантастична идея, че трябва да нарисува червенокосото момиче точно тук и сега. Докато все още слънцето не се бе скрило зад планините. Докато птичките все още пееха, а прекрасните цветове, танцуващи валс в небесата, придаваха онази мекота и изящество на кожата й.
|
| | | Елизабет МарсГрифиндор
Брой мнения : 66 Точки : 76 Reputation : 4 Join date : 25.08.2014 Age : 27 Местожителство : София | Заглавие: Re: Една красива, но скрита поляна Пон Сеп 01, 2014 12:18 am | |
| Настроенията му се меняха за секунди. Само преди миг бе нафукан и самовлюбен, а сега вече се бе отнесъл някъде другаде и дори не забелязваше присъствието ми. Е, така май бе по-добре, поне всичко се размина мирно и тихо, нямаше да има фойерверки насред гората. Но щом извади скицника вече наистина ме озадачи. Алекс можеше да рисува? Това си беше новина. Не очаквах, че през свободното си време всъщност се занимава с толкова сантиментални неща. Просто не ми изглеждаше като човек, който би забелязал красотата в простите неща като разцъфналите цветчета или танцът на птичките. Дори във въздуха се носеше аромат на свежест и пролет. - Избрал си си подходяща обстановка. Тук наистина е красиво. – усмивката озари лицето ми, докато погледът ми обхождаше всяко едно листенце и всяка една росна капка по земята. Вдъхнах дълбоко, опитвайки се да запазя спомена за този момент в съзнанието си. - Ще бъдеш ли моята Мона Лиза?- Алекс отново ме погледна, а в отговор аз успях само да мигам на парцали срещу него.Чакай...какво?! Да не би вече да ми се причуваше? Нямаше шанс той да е казал това, беше абсолютно невъзможно. Със същия успех можеше да ме покани на танц, щеше да е също толкова шокиращо. А и тук природата създаваше една магическа обстановка, всичко бе толкова красиво. „Елизабет, престани с глупавите разсъждения и просто приеми комплимента.“- скастрих се наум, прокашляйки се. - Да.- отново срещнах тъмния му неразгадаем поглед и се усмихнах. Никога не знаех какво си мисли, а и не мислех, че има човек, който изцяло да може да го разгадае. Но някои тайни е по-добре да останат скрити. - За мен ще бъде удоволствие. - допълних леко неуверено с половинчата усмивка. Все още не можех да проумея как преди по-малко от пет минути и двамата бяхме готови да насочим пръчки един срещу друг, а сега аз се бях съгласила да ме нарисува. Имах чувството, че не мога да смогна на темпото,с което се сменят емоциите му. Разговорът си беше цяло предизвикателство за ума. Започнах да се озъртам сконфузено, нямах никаква идея какво да правя. Трябваше ли да седна? И в профил ли щеше да ме рисува? Всичките тези въпроси оставаха без отговор поради моето нежелание да попитам. След около десет секунди размисъл, отново седнах на падналия дънер, обрасъл с мъх. Свих краката си, кръстосвайки ги в глезените, облягайки се на дървото, което бе точно зад дънера. -От кога се занимаваш с изкуство?- започнах непринуден разговор с идеята да го накарам да говори, за да ми каже поне какво се изисква от мен. Беше ми адски любопитно да разбера какъв всъщност е той, макар че това нямаше да се случи, а и аз нямаше да питам. |
| | | Рок ХауърдГрифиндор
Брой мнения : 873 Точки : 914 Reputation : 15 Join date : 01.02.2014 Character sheet ??:))))))))))))??: | Заглавие: Re: Една красива, но скрита поляна Чет Авг 20, 2015 4:45 pm | |
| Поредният ден на занятия, уроци и домашни. В късния следобед обаче часовете на Рок бяха приключили и беше написал всичките си домашни. По точно всичките за следващия ден. А за другите отсъди, че могат да почакат. Оставаха му уроците по Отвари и по Грижа за Магическите Създания. Грифиндорецът учеше по-лесно по втория предмет затова взе първо отварите. Обаче след около половин час в общата стая на Грифиндор стана доста пълна и шумна, затова нашият герой стана и излезе. Реши да отиде на място, което бе открил преди време (както знаете той беше обиколил поне по веднъж почити всички късчета на Хогуортс, заради което не веднъж се бе забърквал в неприятности), но от няколко месеца не беше ходил там. А именно една скрита поляна в края на парка преди Забранената гора. Тръгна към избраната дестинация, отдели се от пътеката, мина през лабиринтчето и пристигна. Там свали мантията си и я постели на тревата оставайки по потник, дънки и маратонки. Тъкмо тогава му дойде една идея. "Здрав дух в здраво тяло" - каза си той. " - "Тъкмо няма никого" - Не, че бе от голямо значение и да имаше. Започна да прави някои мъгълски упражнения като клекове, подскоци, кълбета напред и назад. Докато правеше коремни преси откри, че още някой е решил да дойде на поляната. Видя момиче със зелена мантия. Рок си продължи упражнението. |
| | | | Заглавие: Re: Една красива, но скрита поляна | |
| |
| | | | Една красива, но скрита поляна | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |