Баня на префектите (мъжка част)

- Първо това че те е грижа за сестра ти, не значи че си смотана а съвсем обратното. И второ, много добре знаеш че лично аз предпочитам теб пред нея. - Заяви Майк. Ох, тя с тези невероятно мили изражения направо си го убиваше. - Ауу, ела да те гушна. - Той протегна ръце като малко детенце и я прегърна. Естественно беше на шега, незнам колко Майк е добър актьор.
- Определено предпочитам теб пред нея, все пак да си имам приятелка префект.. мм та аз съм с връзки! - Установи Вазовски философски докато беше прегърнал Ан. След малко се върна на мястото си.
- Душ? Прекрасна идея. Няма от къде да скачаме за да се прибием така че ми е все тая..
След този разговор двамата излезнаха от Библиотеката и тръгнаха към Баните на префектите.

Майк вече седеше в банята напълнена с вода и мноого, много пяна. Намираха се в мъжката част. Защо ли? Най вероятно по същата причина по която момичетата можеха да влизат в стаите на момчетата а обратното не. Момичетата били по свестни. Що за глупост? Чиста дискриминация! Този който е измислил тези правила, сто процента е била жена. При това най-вероятно преди малко зарязана и искаща да отмъсти. Иначе, нима нямаше да е логично да е забранено и на момичетата да влизат при момчетата? Макар че именно в момента той нямаше абсолютно нищо против. Сега само малко бира липсваше.

След лек спор Ан се съгласи с Мики да използват мъжката баня на префектите.Тя свали мантията си като я остави близо до ръба на огромната вана след което и останалите си дрехи оставайки само по бельо.Смигна на Вазовски и навлезе в горещата вода по чиято повърхност вече имаше хиляди балончета и много пияна.
- Е идваш ли, красавецо? - тя се изтегна във водата затвори очи за миг и се потопи под повърхността.След миг пак се показа и отметна русите си коси назад.Леко напръска Майкъл за да го подкани да се присъедини към нея. - Хайде де таласъмче.Не хапя.
"Таласъмче" бе един от прякорите му с които Ан го наричаше.Идваше от едно мъгълско детско в което един от героите странно ли как имаше точно същото име и фамилия като префекта на хафълпаф.

- И кой може да ми подтвърди че не хапеш? - Попита Майк, отдалечавайки се в съвсем другият ъгъл на банята от който седеше Ан. - Защото все още мисля че имам нужда от всичките си крака и ръце. - Определено имаше нужда. И от главата си също, макар и да не я бе споменал. И всичко, общо взето.
- Хм, до година май ти ще си по-опитният префект на хафълпаф. Ако случайно не остана да преповтарям естественно. - Вазовски се засмя. Нямаше намерение естественно, но изпитите в края на тази година няма да са много лесни. Минали са шест години, и ето седмата. Толкова бързо. Храната на домашните духчета, тази баня и особенно игрището по куидич щяха да му липсват. Както и целият хафълпаф. О, боже. Имаше още цяла година, да издържи само цяла година.
- Анджи, няма ли да ти е поне леко мъчно за беният "таласъмчо" - Той се засмя, и почна да я пръска. Щяха да си го превърнат на басейн.

Момичето се потопи отново под вода за да избегне неговата водна атака.След миг отново излезе на повърхността и се протегна за пръчката си.
- Агуаменти! - изрече тя,а от върха на пръчката и излезе струя вода и напръска вазовски в гърдите. - Всичко е позволено в любовта и войната.
Тя му смигна закачливо както обичаше да прави и леко разплиска водата с крачетата си.Остави дъбовата пръчка настрана и взе в шепи малко пияна и я духна към колегата си префект като около брадата му се образува дълга брада от пяна като на някой много стар,стар магьосник.
- Професор,Вазовски. - изрече тя с делови тон,но почти веднага се засмя.Просто не можеше да бъде сериозна.Особено около това момче.Заплува към него и изтри пияна от лицето му. - Така...бъди млад докато можеш.Че току виж те изям след малко и...няма да доживееш старост..или каквото и да е било всъщност.

- Ей! Възползваш се от това че моята пръчка е прекалено далече за да ти отвърна на заклинанието нали?!- Засмя се Майк. Беше си буквално безоръжен в момента. Тъй като остави пръчката с дрехите си прекалено далече от мястото, където се намираше в момента.
Когато на Майкъл, цялото лице стана в пяна и дори след като беше изтрита и Ан се смееше той остана с сериозно изражение на лицето. Макар че вътре се скъсваше от смях и се опитваше да го прикрие.
- Госпожице Анджелина, знаете че Професор Вазовски не обича такива шегички, достатъчно е стар за да получи инсулт. Но пък обича да се шегува, в каквато възраст и да е. - Вазовски се усмихна все още сдържайки смеха си. Беше му рекорд, не бе толкова лесно да сдържаш смях. В същият момент Ан беше потопена под водата. И се заклевам че щом излезне Майк ще се погрижи цялата да се окаже в пяна. Когато тя излезна така и стана.
- Прекрасно, ще се гордея от това. Не всеки има възможноста да умре толкова красив. - Засмя се той. - До още по красиво момиче. - След малко смях добави и и сложи още малко пяна.
- Преличаш на бяла пухкава мечка. Ан?!? - Изрече той последното развълнувано и уплашено. - Анджи?!Да не си се задавила. Случайно вместо теб излезна мечката-покровителят ми. Ааан! Появи се моля те! Дължиш ми закуска, Ааанджи!

Ан погледна намусено Майкъл.
- Ами внимавай твоя покровител да не те нападне! - изрече тя и подскочи така,че да го събори под водата и успя горе долу,но се узхлузи от него и политна настрани като падна сред една купчинка от много пияна.Надигна се и отметна коса назад като кихна. - Тези мехурчета са много досадни понякога!
Тя се дръпна назад като заплува по гръб и стигна ръба.Пресегна се отново за пръчката си като се замисли какво всъщност да направи.Не се сещаше за никаква "безопасна магия" ...почти.
- Орхидеус! - изрече и от върха на пръчката се появи букет цветя.Метна го внимателно на Майкъл. - За вас,мадам.
Тя остави дървото на мястото му и бръкна в джобчето на мантията си.Извади от там най-различни бонбонки които бе взела от Диагон-али и се усмихна.Бяха от тези от които като лапнеш и имитираш животно.
- Избирай и имитирай!

- А на здраве. Кихльо, внимавай да не ми нараниш покровителя. Че покровител с гипсиран крак или ръка.. - Майк се усмихна. Наистина не си представяше покровител с гипсиран крак. Можете ли да си преставите синькава мечка с гипсирана лапа да накуцва? Макар че пръчката на Вазовски беше способна на всичко.
- О! Вие сте истински джентълмен милорд. Това са точно тези цветя които обичам. - Изписка Вазовски опитвайки се да имитира женски глас. - О, прекрасният ми принц. Припадам от щастие. - В същият момент той падна и се оказа целият под вода. Сега косата му от рошава след изсъхвана щеше да стане още по-зле. Той се показа над водата, Анджи бешеизвадила бонбони, от тези готините с които имитираш животни. Сред всичките вкусотии тези му бяха от любимите.
- Мерси. - Благодари колежката си той и си взе една. В следващият миг в банята се раздаде рев на мечка.
- Как се имитира риба?

Ан изракопляска доволно с усмивка на лице.Това си бе страхотен рев.Тя взе един бонбон и се замисли над въпроса му.
- Честно казано не знам... - призна тя и се засмя. - Сигурно някакво бълбукане под водата кой знае?Няма аз да опитвам.
Тя лапна бонбончето си и изрева като лъв...или по-скоро като лъвица.Ревът и отекна наоколо та чак стъклата потрепериха и русалката от стъклото се скри зад скалата на която седеше.
- Как беше? - попита тя облягайки се назад. - Ти искаш ли да станеш рибка,Вазовски?
Тези бонбони наистина бяха невероятни.Мъгълите и посмъртно нямаше да могат да измислят нищо такова.Магията бе нещо невероятно което Ан обичаше с цялото си сърце.Помнеше колко бе щастлива като бе получила писмото си от Хогуортс за което роднините и от страна на майка и толкова много и говореха.Нямаше търпение да постъпи в това училище,а съвсем скоро...е догодина щеше да завърши.
- Мики..ще ми липсваш честно казано. - призна тя загледана в тавана.

- Как беше ли? Еми госпожице какво да ви каже един вече много стар и опитен Професор Вазовски. - Майк заговори с филисофски тон. - Мисля че нещо не му стига, някакъв блясък в очите, а може-би повече самоуверенност.. - започна да изрича той замислено. - А може би беше толкова лъвско че не знам какво да кажа. - Последното изрече с нормален глас и взе още еддин бонбон с позволението на Анджи.
- Рибка? Мисля че Вазовски го е прекалено страх да се задави. - Така щеше да се получи че ще умре наистина млад. А нямаше такова намерение още. Все пак имаше желание да се покара още с братята си, да поиграе в куидич и какво ли още не. Майк изяде бонбона и заговори с гласа на Анджи.
-И вие много ще ми липсвате госпожице. Просто си нямате представа колко.. А като за последно трябва да се измисли нещо по-мащабно от кабърчета на стола на някой преподавател. - Което беше добра идя. Трябваше да измисли нещо като за хубаво довиждане. Но до тогава си имаше много, много време.

Ан го перна леко с ръка и после го напръска с много,много вода.
- Никога не ме имитирай,Вазовски! - заяви тя като се пребори със стената от балончета и мехурчета и се озова едва ли не в скута на рижавокосия.Плъзна птъстче по гърдите му и после го стисна леко долу. - Имам си хоби за което повярвай не искаш да узнаваш.
Тя го стисна леко като видя как той стисна зъби.Пусна го и го целуна по бузката след което се отдръпна назад и на лицето и се появи онова ангелско изражение което си бе почти винаги там.
- Нещо мащабно викаш,а? - тя кимна одобрително сякаш до преди малко оная му работа не бе в пръстите и,и тя не се опитваше едва ли не да го кастрира ръчно. - Недей да правиш училището на блато обаче...,че ще потече надолу към кухнята и следователно към бъчвите и към общата ни стая...абе не е много честно ние да трябва да пълзим за да стигнем до общата си стая и спалните.

Майкъл се доближи до Анджелина.
- Значи през цялото време съм си имал за другарче, момиче с доста странно хобби? Ясно защо не ни пускат в стаите ви, кой знае какво криете там. - Вазовски оглеждаше момичето подозрително. Това което беше направила, съвсем не го беше очаквал.
- На блато? Не ще е нещо по интересно. А случайно да искаш да се включиш? - Попита той, като си стоеше на мястото. Беше се доближил доста до Анджелина. Нолкова близо че телата им още малко и ще се докоснат. Вазовски докосна с ръка бузата на Анджи след което се доближи още малко до нея и я целуна.
- Незнам, на мен ми харесва. - промълви той това беше отговор на мението и за това как стигаме стаите си. Отговори и след като отдели устни от нейните и не отделяше поглед от нея наблюдавайки реакцията и.

Ан се подсмихна и се облегна назаед,но последвалото въобще не го очакваше - Мики се наведе към нея и долепи устни до нейните.Ан разтвори плътните си меки и розови устни за него,но...толкова.Тя не направи нищо повече,но не се и наложи защото той се отдръпна.Русокоската леко се намръщи.
- Това пък какво беше? - попита и облиза устни.Не,че не и бе харесало...оо даже искаше и още,но нямаше да му достави това удоволствие.Ако и той искаше още от това,от нея...щеше да му се наложи да се потруди.
Тя взе още едно бонбонче с което започна да имитира гласа на Вазовски.
- Ооо Анджелина...тоооолкова си сееекси.Ти си всичко което желая.- тя му смигна след което му прати и въздушна целувка.Потопи се под водата за момент,а после се показа на повърхността като отметна русата си и мокра коса назад.

- Кое? Това ли.. - Попита той и отново я целуна, но този път устните им бяха докоснати през доста по-голям период от време. Майкъл съвсем не искаше да ги оттделя от нейните, те бяха толкова меки и нежни.
След като Анджи имитира гласа на Вазовски той се засмя. Получи и се доста добре.
- Напълно съм съгласен с теб другарче. - Той се усмихна и проследи Ан как се потопи под водата и излезна след това.. Беше толкова красива, капките вода които се стичаха по меката и кожа.. Беше ясно защо на момчетата им е забранено да влизат в стаите на момичетата, не всеки би устоял на такава красота.
- Знаеш ли че изглеждаш невероятно? - Попита Майк и прокара ръка по влажното и лице, след това по врата и по рамото като през цялото време я гледаше в очите. Неможеше да се откъсне от нея и нямаше да го направи дори ако хогуортс бъде поразен от мълния, щяха да го нападнат диментори, щеше да се завърне страшният черен Лорд..
Устните на Майкъл се оказаха на врата на Анджи, той започна да я целува веднъж, два пъти, три.. Ръката му бавно се спусна под водата и се оказа на талията и.

» Баня на префектите (дамска част)
» Част от езерото
» Преди две седмици в забранената част на замъка
» Знаеш, че е любов, когато всичко, което искаш, е той да бъде щастлив, дори ти да не си част от неговото щастие...

Баня на префектите (мъжка част)

Баня на префектите (мъжка част)

Similar topics

Similar topics