Том БръклиЧерен магьосник
Брой мнения : 160 Точки : 192 Reputation : 20 Join date : 30.06.2014 Age : 28 | Заглавие: Томас Бръкли Пон Юни 30, 2014 12:20 pm | |
| Име: Томас БръклиГодини: 25Кръв: ЧистокръвенСемейство: Том остава сирак още на 7, когато баща му е подложен на целувката на дементора. Седмица преди седмия рожден ден на момчето, скандал вкъщи накарал бащата да си изпусне нервите. Бил осъден на доживотен затвор в Азкабан за убийството на съпругата си, но не издържал и дементорите го довършили. Докато завършил училище, Том живял в семейната къща с прислужницата и градинарят, които го отбягвали. Той вече не бил същото момче...Лик: Ed SpeelersВладеете ли черна магия: ДаРабота: Не работи, или поне няма информация за това къде. Том е наследил голямо богатство от семейството си и се твърди, че въртял нелегална търговия на черни вещи.Характер: Том е затворен тип. Още от малък е грандоман, с мания за величие. Обича властта, а славата и ласкателствата са неговата най-голяма слабост. Добър оратор и манипулатор е. Умее просто с няколко думи да те омае, за да свършиш това, от което той има нужда. Приятелите му са малко, но пък всички са достатъчно ценни, за да може той да извлича някаква полза от тях. История: Малкото момче влезе в градината. От къщата се чуваха яростните викове на родителите му. Том вече не обръщаше внимание на това. Случваше се всеки ден, по няколко пъти. В тези моменти той просто излизаше навън и сядаше на малкото пънче под дървото. Слушаше птиците докато пееха. И това го успокояваше. И днес беше така. Пияният му баща отново бе проиграл парите им, а майка му точно преди минути бе изпратила "градинарят" да си върви. Пфу! Мразеше родителите си. Ненавиждаше това, което са. "По-добре да бях сам" - мислеше си той. "Ако бях сам, всичко щеше да е по-добре...". -Майната ти! - чу се глас от вътрешността на къщата. -Какво каза? Грубият мъжки глас беше толкова силен, че разтресе прозорците. -Казах майната ти! Писна ми! Жената плачеше. Плачеше, но продължаваше да крещи. Чу се счупване на стъкло. А след това нещо, което шокира момчето. -АВАДА КЕДАВРА! Лумна зелена светлина. Чу се как тяло пада на пода. А след това писък... толкова силен, че проряза нощта. Допълнително: Пак беше станало късно. Увлечен в заниманията си, Том не бе забелязал колко е часа. Голямото пътуване, което му предстоеше, го бе пленило. Не бе спрял да мисли за това вече седмица. Отиде до една пътна чанта, оставена до вратата, и започна да рови вътре. След секунда го намери. В ръката му стоеше малко огледало с формата на правоъгълник. Том го вдигна и погледна в него. Не беше нужно да чака дълго. Вместо да види собственото си око, в него се показа лицето на мъж... не, по-скоро момче. Дългата му коса се спускаше до раменете, а голям белег красеше дясната му буза. Том се загледа в лицето за секунда, а след това тихо промълви:-Здравей, братко... РП: Том ходеше бавно към гората. Пристъпваше с леки крачки, а шумът, който издаваше, се смесваше с песента на щурците. Слънцето почти бе залязло, но това не му пречеше. След тежкия ден, той бе решил да се поразходи. По принцип не му оставаше почти никакво време, което да отделя за себе си, затова тази вечер бе решил да се възползва от пролуката и да се разходи. Голям двор, рекичка, блато... но какво по-интересно от Забранената гора? Огромните дървета изглеждаха така, все едно са посадени преди векове. Всеки ствол бе толкова дебел, че Том не можеше да го обхване с ръце. Мъглата беше целогодишна, но въпреки това, по клоните се чуваше граченето на гарваните, които просто чакаха поредната жертва. Момчето видя една пътека и тръгна по нея. Не възнамеряваше да влиза много навътре, но пък и не искаше да остава в най-външната част. Щеше да продължи напред докато си намери хубаво местенце, а там щеше да поостане...
* * *
Мракът вече почти поглъщаше мястото.Том бе ходил навътре може би вече 20 минути. Оглеждаше дърветата, заслушваше се за шумове от животни. Имаше обаче още една причина, поради която той не спираше. От няколко минути, Том бе забелязал, че някой го следи. Първо бе чул стъпките зад себе си, а след това, преструвайки се, че залита, бе надникнал и бе видял една сянка на около 10 метра зад себе си. За секунда в него се прокрадна паниката, но той я прогони. След това, внезапно се спря и се обърна. Каквото и да ставаше сега, той нямаше да се държи като страхливец.... |
|
The Sorting HatРазпределителната шапка
Брой мнения : 186 Точки : 193 Reputation : 3 Join date : 17.08.2013 | |