Hogwarts School of Witchcraft and Wizard
Заповядайте в един невероятен свят изпълнен с магия и вълшебство. Форум за малки и големи направен по неповторимите книги на Дж.К.Роулинг,а именно "Хари Потър".Гмурнете се в света на магьосниците и се присъединете към нас за новата учебна година в "Хогуортс".А при кой ли ще отиде купата на домовете...предстои да разберем.

Hogwarts School of Witchcraft and Wizard RPG forum BG
 
ИндексТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВходВлез като PR
Гласувайте за нас :)
BGtop
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
Точки на домовете
- 320
- 1340
- 1280
- 780

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 71, на Сря Яну 01, 2014 8:05 pm
Статистика
Имаме 423 регистрирани потребители
Най-новият потребител е Sandwich

Нашите потребители са написали 22570 мнения in 1536 subjects

Share | 
 

 Малкото дворче

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Кристиан Озера
Директор и отговорник за "Рейвънклоу"
Директор и отговорник за
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Малкото дворче   Чет Авг 15, 2013 4:09 pm

First topic message reminder :



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-magic-rpg.bulgarianforum.net

АвторСъобщение
Reginald Hastings
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   Чет Юни 05, 2014 5:09 pm

Реджиналд се бе настанил удобно на една от скамейките, държеше огромна книга в ръцете си и се усмихваше. Причината обаче за тази усмивка съвсем не беше въпросната книга - по дяволите, той дори не я забелязваше нито разбираше какво чете. Просто се чувстваше щастлив. За пръв път си бе намерил истинска приятелка. Човек, на който да споделя, който да го цени.. който да му вдъхне увереност. Цял живот са му натяквали какъв безполезен неудачник бе, а сега, тази русокоска само с няколко мили, но искренни думи, успя да му вдъхне поне малко самоувереност.
Изведнъж, Реджиналд чу стъпки. Предположи, че са женски, тъй като чуваше звук от високи токчета да се приближава към дворът.. или беше момиче, или.. момче, с необичаен избор за обличане. Оказа се, че наистина беше момиче, тъй като щом тя се приближи успя да види силуета и чертите й..
О, боже. О, боже!
Внезапно усети как непрестанната тревога се завърна. Това момиче бе точно тя - Алия. Момичето, което не го забелязваше, но той харесваше от толкова дълго време. И тя беше тук. Сама. С него.
Хейстингс си пое дълбоко въздух и мигновено се сети за всичко, което Ади му беше казала.
- А..Алия?!
Глупак. Беше такъв глупак! Защо каза името й? Щеше да изглежда като пълен идиот. Та тя дори не го познаваше! Успокой се, Редж, мислеше си той. Можеше да се справи. Защо не? Може би, донякъде, Ади беше права.
- Аз.. ъм.. какво правиш тук?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Aaliyah Winchester.
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   Чет Юни 05, 2014 5:19 pm

- Майната ти! - извика Алия, стискайки силно шишето с водка в ръцете си, тъй като имаше чувството, че ако го пусне, щеше да удари някого или да направи някаква глупост.. което бе възможно, тъй като обикновено би го направила, а и особенно сега, под влиянето на водката. Не бе пила чак толкова, но все пак.
- Поне ми върни шишето. - отвърна й той със самонадеяната си усмивка.
Очевидно, това бе поредната й връзка, която нямаше да издържи дълго.
- Искаш си шишето? Дръж. - след тези думи, стъклената бутилка се разби на парченца в краката на момчето.
Алия дори не изчака да види реакцията му. Тръгна си от партито и започна да върви уж целеустремено.. само дето си нямаше цел. Прокара пръсти през черната си дълга коса и забави крачката си за да успее да запази равновесие. Имаше проблеми с вървенето, тъй като крайниците й отказваха да я слушат заради алкохолът, но пък можеше да мисли идеално.
Не знаеше къде отива и честно казано не й пукаше. Просто искаше глътка чист въздух.
Изведнъж, чу някой да казва името й. Извъртя очите си с досада, тъй като в момента не бе в настроение за разговори. Кой по дяволите искаше да й съсипе настроението още повече? Когато се обърна към човека, установи, че дори не го познава. Уж не беше толкова пияна? Не, определено не го беше виждала преди. А той дори си имаше наглостта да я пита какво прави тук.
Една въздишка се отдели от устните на момичето докато тя сваляше обувките си. Тези токчета бяха толкова неудобни. Захвърли ги настрани и седна на една от скамейките.
- Какво те интересува? Преча ли ти? - попита го троснато - Изобщо, кой по дяволите си ти? 
Дори не си направи труда да го погледне, тъй като нито се интересуваше достатъчно, нито бе в настроение да му обръща внимание.


Последната промяна е направена от Aaliyah Winchester. на Чет Юни 05, 2014 5:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Reginald Hastings
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   Чет Юни 05, 2014 5:28 pm

Не знаеше какво да каже или да направи. Стоеше като закован на мястото си. Треговата започваше да го обзема, а хладна пот изби по челото му. Усещаше как започва да трепери - стар, вреден навик, който винаги се случваше, щом се притесняваше. Не знаеше какво да прави, просто искаше да избяга, да се затвори в библиотеката и да се самосъжалява.
Изведнъж в съзнанието му изникна образът на Ади. Онази жизнерадостна, позитивна русокоска.. Трябваше да признае, това го успокояваше. И върна поне малко от увереността си - достатъчно, за да продължи разговора. Определено трябваше да го продължи. Трябваше да опита. Струваше си, нали?
- Аз.. нямах това напредвид. - измърори Реджиналд под носа си, опитвайки се да направи нещо подобно на усмивка - Съжалявам ако съм те обидил.. Името ми е Реджиналд... Аз, знаех твоето име защото съм те виждал наоколо и познавам някои от приятелите ти.
Хм, познаваше? Да, това не беше лъжа. Донякъде. Познаваше ги, и те него, но отношенията им бяха ужасни. Те го унижаваха по най-различни начини и правеха така, че винаги да стане за смях пред другите.
- Изглеждаш.. ядосана. Какво се е случило? Или аз бях причината? - измърори отново Редж. Дали изобщо тя го чуваше? Поради някаква причина, се страхуваше да повиши гласа си.
По дяволите, това ли му беше жалкия опит за разговор? Но какво друго би могъл да каже? Не можеше да говори с другите хора нормално. Просто.. не се получаваше. Те му говореха, а той мълчеше, тъй като очевидно не искаше да говори. Но сега беше различно. Налагаше се да завърже разговор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Aaliyah Winchester.
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   Чет Юни 05, 2014 5:44 pm

Ах, просто прекрасно! Само това й липсваше в момента - някакво непознато момче да й надува главата с куп глупости, от които тя изобщо не се интересуваше, нито пък имаше някакво намерение да обръща внимание. Може би сгреши, че дойде точно тук, но не бе в състояние да си тръгне, нито пък имаше желание - тук й харесваше, с няколко малки изключения и пречки.. Все пак, бе способна да го накара да си тръгне, много лесно. Ако бе от по-чувствителните - още по-добре. Както би казал брат й, просто трябваше да се държи естествено и всичко щеше да се нареди както иска.
Алия се обърна с лице към него, смръщи се, а в морскосините й очи не се виждаше нищо друго, освен раздразненост примесен с доза гняв.

- Не ме интересува. - отвърна му тя кратко, точно и ясно, но студено.
Момчето изглеждаше мило, но за жалост я бе сварил в неподходящ момент. За нейно и негово, вероятно, нещастие, той продължи да говори. Алия въздъхна нервно за пореден път и отново се обърна към него.
- Нещо май не схващаш, а? - проговори най-накрая чернокоската, вдигайки едната си вежда многозначително.

Думите й го накараха да замлъкне. Въпреки всичко, трябваше да му го признае - той бе първия човек, останал толкова дълго. Другите просто усещаха на къде отиват нещата и се изнасяха, но не, той очевидно бе решил да продължи да й досажда.

 - Лазиш ми по нервите. Не те засяга какво ми има нито пък мен ме интересува кой си какво правиш тук. Така че, ако не ме оставиш на мира, ще си причината за нещо, което хич няма да ти се хареса. - думите й, които прозвучаха по-заплашително от колкото й се искаше, бяха последвани от фалшива усмивка.
Гледаше го право в очите, но само за няколко секунди. След това отмести поглед и се облегна на стената. Вероятно по-късно щеше да се чувства леко гузна, че е толкова груба без никаква причина, но в момента не й пукаше. А и той бе просто момче, което току-що срещна. Не бяха приятели, не бяха никакви. Действията й всъщност нямаха никакви последствия, нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Reginald Hastings
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   Чет Юни 05, 2014 6:01 pm

Хората казват, че от думите боли повече от най-всичко. До сега Реджиналд не вярваше това, но ето, че за пръв път той разбра какво е. Попринцип не се интересува какво говорят хората за него - бе свикнал за го обиждат и унижават, но беше различно. Той не се интересуваше от другите. Не влагаше надеждите си тях. И определено, не изпитваше силни чувства към тях от толкова много години и точно когато най-накрая събере нужната смелост да ги заговори, те да го нагрубят по този начин..
Думите й бяха остри и болезнени, като студени остриета, които се забиваха в тялото му. Това бе най-близкото определение до това, което чувстваше в момента.
- А-А... Аз...
Не знаеше дали трябва да продължи да говори. Макар и наранен, той не искаше да спре. Не сега. Познаваше Алия от доста дълго време.. така де, наблюдаваше, и знаеше, че често си изпуска нервите, но след време всичко минава. Именно за това, без значение колко го беше страх, той реши да се опита да оправи нещата.
- Съжалявам.. - измърмори той, гласът му ставаше все по-тих и по-тих - Не исках да те притеснявам... Виждам, че не си в настроение. Не искам да те ядосвам още повече, но.. ако искаш да поговориш с някого, аз съм тук. Ще се разходим и... всичко.. ъм.. надявам се.. ще се успокоиш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Aaliyah Winchester.
Грифиндор
Грифиндор
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   Чет Юни 05, 2014 6:52 pm

Времето минаваше, а Алия усещаше как бавно започваше да изтрезнява. Осъзна, че сега е способна да мисли по-разумно от преди и всичкият този спор й се струваше наистина безсмислен. Сега осъзна, че бе стояла за няколко минути, облегнала се на стената, вперила празен син поглед в нищото, докато момчето пред нея, чието име забрави я наблюдаваше, вероятно очаквайки някакъв вид реакция. До преди малко Алия беше готова да му изтръгне главата, но сега просто я бе обзело спокойствие.. или по-скоро безразличие. Все още би предпочела да бъде сама, отколкото да се разправя или обяснява на когото и да било, още по-малко пък някакъв непознат.
Очите й обиколиха мястото наоколо и се спряха върху момчето. Присви очи преценяващо - въпреки всичко, това момче й беше познато. Беше го виждала някъде, но определено не го познаваше. А и междудругото, той й каза името си, но тя не се сещаше за него, тъй като тогава правеше всичко възможно, че да го игнорира, и когато реши да му проговори, то да бъде обида или заплаха.
- Казваш.. че името ти е Рон.. Реджиналд? - попита чернокоската, смръщвайки вежди в обърканост.
Реджиналд просто кимна. Стоеше като закован на мястото си, но щом Алия започна да му говори отново, той като че ли се поотпусна. Не бе сигурна, не му обръщаше особено внимание.
- Реджиналд.. - измърмори тя, в опит да се сети от къде й беше познат.

Изведнъж започна да се смее неудържимо. Но не от онзи жизнерадостен смях, който рядко се срещаше при нея, а онзи подигравателен, подтискащ смях. Очевидно, се бе сетила кой по-точно е той.
- Реджиналд! Разказваха ми за теб.. Онзи задръстения, дето му погодиха един номер? - думите й бяха последвания от поредния смях.
Спомняше си как нейни приятели й бяха разказвали, че са изложили някакъв си "задръстен" Реджиналд, както те го определиха, погодили му номер и станал за смях пред цялото училище. А и не само това, Алия бе чувала доста за него, но нищо хубаво.
- Не мога да повярвам. Значи все пак не са ме излъгали. Същият си какъвто те описаха. - плътните й устни се очертаха в нагла усмивка.
След това се сети, че не бе правила нещо за известно време. Извади една цигара от джоба си, запали и я се намести по-удобно на скамейката. Я виж ти, този разговор все пак не беше толкова лош. А и съдейки по погледът на Реджиналд, едва ли щеше да стои тук за още дълго време.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Reginald Hastings
Хафълпаф
Хафълпаф
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   Чет Юни 05, 2014 7:03 pm

Не можеше да стане по-лошо, мислеше си Редж. Е, това, което току-що стана, му разби всички представи и фантазии. Чувстваше се.. предаден? Странно, но това бе най-близката дума до това как се чувстваше в момента. Всъщност, и той не бе сигурен. Очуден, ядосан.. Наранен, най-вече. Осъзна, че Алия бе също като приятелите си. Тя беше различна от него и той не я заслужаваше. Той беше безполезен загубеняк, точно както майка му го наричаше.
А приятелите й.. те са й разказвали. И тя се е смеела. В нейните очи, той бе.. задръстен. Загубеняк.
Вече нямаше смисъл да се опитва. Никога нямаше да се промени. Кого залъгваше? Себе си? Определено успя, но само за малко.
Усети как му беше трудно да диша и то не само заради цигареният дим.. усещаше едно парещо чувство в гърлото си, сякаш буца бе заседнала. Очите му се насълзиха, но въпреки всичко се усмихна на сила като за последно.
Погледна за последно към Алия. Гледаше го с онзи нейн подигравателен поглед докато пушеше от цигарата си. Определено не си представяше, че нещата ще се развият по такъв начин.. Не искаше да го приеме. Но трябваше.
- Да.. това съм аз. Съжалявам. - прошепна той.
След което сведе главата си, стана от мястото и хукна. Не знаеше къде да отиде, просто искаше да се махне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сирена Сънсет
Слидерин
Слидерин
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   Вто Юни 17, 2014 10:20 pm

Лутането наляво-надясно отведе Сиси до "малкото дворче". "Интересно местенце" - помисли си тя. " Значи освен тайнствени коридори, дълбоки езера с октоподи вътре и шантави стаи имаше и места като това, а?" Това истински я изненада, но приятно. Изглеждаше леко зловещо на фона на лунната светлина и тъмното, изписано с многобройни звезди небе. Но зависи кой го гледаше. За Сирена това въобще не бе "зловещо". Беше спокойно, приятно..."Място за усамотение." След тази нейна мисъл тя видимо зарадвана се засмя. Беше смешно. Та, Мерлин да го вземе, това бе ДВОР! ВСИЧКИ минават от тук, как щеше да бъде усамотено!? Тя се огледа и пред очите ѝ попадна мъничката "постройка", така да се каже, по средата на фонтана. И толкова бързо, колкото и бе забелязала високия му връх, в главата ѝ изникна една идея. Една луда, направо безразсъдна идея...Точно като за нея.
  Сиси бавно и внимателно, но едновременно и кипяща от енергия се заизкачва по него. На няколко пъти щеше да се пребие и боговете само знаят как така успя да се качи, без да падне и да си счупи нещо. В изключително неудобна поза тя остана на върха и се огледа. Беше красива, септемврийска нощ. "Дано само не ме види някой учител, че тежко ми и горко ми. Още първия ден да създавам проблеми...Да не говорим, ако вземат и точки заради това." Русокоската погледна по внимателно да не би да идваше някой, но всичко бе тихо, като в гроб. След десет-двайсет минути момичето реши да слиза, че ще вземе да се схване, ако остане още. И, понеже е огромна късметлийка, докато слизаше крака ѝ не стъпи където трябваше и Сиси цамбурна във фонтана.
- Чудесно. Направо супер. Сега съм и мокра. Какво следва, да ми падне тухла върху главата? О, или още по-оригинално- пиано, като в анимационните филми! - след това видимо разярена тя стана, излезна и започна да се тътри към коридорите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The author of this message was banned from the forum - See the message
Phoebe Halliwell
Рейвънклоу
Рейвънклоу
avatar

Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   Пет Юни 20, 2014 6:01 pm

Обичах да се разхождам из замака и да намирам нови и нови места.Така направих и днес имах свободен час и реших да се възползвам.Оставих книгите си в стаята и тръгнах да обикалям.Видях някакъв коридор по който не съм минавала и реших да го проверя.Тръгнах по него и незнано как се озовах в малкото дворче.Заогледах се учудено и тагава чух няко да ми говори.Обърнах се и се оказа че това е професо Розие.
-Да,да хубав ден.
Зачудих се дали да сядам,но се бях малко уморила затова казах:
-Защо не.А вие защо седите самичък професоре?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hawaii.bulgarianforum.net
The author of this message was banned from the forum - See the message
Sponsored content



Профил
ПисанеЗаглавие: Re: Малкото дворче   

Върнете се в началото Go down
 

Малкото дворче

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Hogwarts School of Witchcraft and Wizard :: Хогуортс и неговите околности :: Училището-